Тя е тук

by Elena Alexieva

Провален фоторепортер започва да разследва самоубийството на млада жена в метрото, за да открие постепенно, че фактите нямат нищо общо с истината. Въвлечени в неясната схема на чуждата смърт, едни ще заплатят със самоличността си, други -- с живота си.

Юлия Ц. обаче не е мъртва.
Не е и жива.
Тя е тук.

327 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Българска писателка. Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2000), издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005, награда за нова българска художествена проза „Хеликон“ за 2006 г.), „Кой?“ (2006, по библейски сюжети) и романът „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007) от ИК „Колибри“. От същото издателство е и най-новата ѝ книга, „Тя е тук“ (2009).

Завършила е английска гимназия и Международни икономически отношения (УНСС). Доктор по семиотика (НБУ).

Reviews

[Диляна Георгиева · Rating 1 out of 5]

Страшно неубедителна книга както откъм герои, така и откъм история. Макар и в началото главният герой (разказвач - МЪЖ) да се чуди дали не е станал "женчо" - той нито като такъв, нито като мъж въобще е правдоподобен. Не е никак лесно да влезеш в кожата на другия пол, тук има някакво особено съчетание на женска детайлност, деликатен изказ и разговорни думи, които уж мъжете трябва да използват.
Сравнително предвидим сюжет. Излишна протяжност, всъщност от всеки параграф може да се прочете само първото изречение и загубата няма да е забележима.

[Георги Тенев · Rating 4 out of 5]

Забележителна книга.
Забележителна - и както обикновено, с нелека съдба. Сега годината е 2020, значи минали са точно десет години от една забележителна несправедливост: "Тя е тук" не попадна в полезрението на основния по онова време конкурс за най-добър роман в България (за сметка на куп други заглавия, за които просто няма какво да се разкаже). Това е само един нюанс, но показателен за голямото разминаване на задълбочената, универсална и съвременна проза на Елена Алексиева, от една страна, и контекста на литературната сцена (преди десет години, а още повече сега).
Ако някой харесва жанрово простичка и ясна, дефинирана по калъп "смилаема" проза, ако не търси нови пътища - значи ще сгреши, разтваряйки романа на Елена Алексиева. За мен като читател влизането в света на книгата не беше непременно лесно. Но излизането е трудно и до днес.
Дори и да не харесваме нейната философия, дори да не налучкваме какво иска да ни внуши и даже да ни притеснява една или друга характерна (дори маниерна) нотка на писането на Алексиева, то едно не може да се отрече (ако четем грамотно, сравнявайки с проза като тази на Ю. Мамлеев, Б. Шлинк, Боланьо...). И това е, че стилът на Елена Алексиева е завършен, сложно дълбок, обогатен с нюанси от световни образци, шлифован с много предварителен труд. Това е книга, написана бавно, дълбоко, като сериозен житейски опит и усилие. Смятам, че тази писателка пише така, както се живее - без "ако" и "може би", тя взима на сериозно белия лист и всичко, което слага на него, е важно, концептуално. Или поне в "Тя е тук" нещата изглеждат по този начин.
С годините широката българска литуратурна сцена се оказа силно непропусклива за такива опити, както и съответната критика не оцени събитието на романите на Е.А., остана си невъзприемчива към стилистично надграждане (и особено - към стилизации на съвременни, актуални сюжети, към работа с герои "тук и сега", а не от романтично и митично минало). Ясно, че писателката Елена Алексиева постепенно се отказа от трудния път към съвременната тема и просто я изостави в предишния вид, в който я развиваше чрез "Рицарят, дяволът, смъртта" и "Тя е тук". Появиха се книги в други жанрове и с постмодерно-куриозен акцент като "Нобелистът", както и притчово-универсалистки пътешествия ("Свети Вълк").
Но сега, десетилетие след като вече я има и дори е позабравена, "Тя е тук" си заслужава да я припомня, защото "тя е тук". Голяма, силна, ценна книга на български език, на красив и силен, не прахосан и не захаросан български език.
(Четирите звезди, които й давам в My rating не са максималните не за друго, а просто защото искам да подчертая, че този роман - както и повечето проза на Алексиева - е система от сложни естетически преживявания, които не просто дават, но и искат от читателя. Пет звезди понякога ми звучат като бонбониера, отворена и набутана твърде директно в лицето ти. В случая това няма да има никаква прилика със съдържанието на романа. Той е грапава кутия, пълна с горчиви камъчета и неизвестни. Вие, които познавате и овладявате вкуса на горчивите нотки в питието, знаете как да извлечете наслаждение от такъв коктейл. Ако не сте чели - приятно четене!)