В края на миналата година си обещах през 2020та година да пробвам да чета повече книги за любов. Не любовни романи, книги за любов. Искам да се докосна до творби, които разглеждат любовта с всичките й красоти и ужаси, с всичките й силни и слаби моменти. Искам различни и интересни погледи към любовта и към въпроса какво е тя - емоция, чувство, сила или нещо друго. Случайно или не, Some Irish Loving на Една О'Брайън ми попадна в полезрението съвсем в началото на годината и стана първата книга на тази тематика, която влиза в списъка ми спрочетени книги за 2020 г.
Една О'Брайън по принцип е писател и е едно от най-известните имена на ирландската школа, но тук е редактор и съставител на сборника, ако мога така да го нарека. Some Irish Loving е колекция от есета върху любовта според ирландците - идеите за любовта, присъстващи в техния фолклор, в тяхното ежедневие и заобикалящия ги свят. Оказва се, че ирландците притежават невероятно богат фолклор, в който любовта е централна тема. О'Брайън ни пренася в няколко различни мита и истории за известни и не толкова известни ирландски национални герои, които се изправят пред различни препятствия и често стават жертви на сърцето и страстите си. Освен фолклора, любовта се разглежда и чрез образите на мъжете и жените в ирландската литература, както и чрез видовете влюбени - непристойните, отчаяните, невъздържаните. Читателят се запознава с текстове на велики и не толкова велики и известни имена, придобива представа за различните начини на въприемане на човешката същност и човешките емоции и чувства.
Тук идва може би единствената причина, поради която книгата получава от мен 3 звезди - наистина ни е показано голямо разнообразие от хора, емоции и случки, но лично аз очаквах повече автовори разсъждения - бях останала с впечатлението, че след като представи дадени откъси, О'Брайън ще представи разсъждения върху тях. Оказа се, че сбърках - това, което се води есета, са всъщност откъси от различни произведения на въпросните автори. Това може да се окаже проблем за читатели, които не са запознати със спецификите на ирландската литература и с повечето имена в нея. Например не смятам, че може някой да сложи откъс от "Одисей" на Джеймс Джойс, без да обясни поне накратко контекста на творбата. Очаквах също така да има поне малко обяснения защо е избран въпросният откъс и какво точно е мястото му в пантеона на ирландската литература, но и това не получих. Коментарите от стана на О'Брайън бяха изключително малко. Най-вероятно целта й е била да остави всеки да възприеме нагледно текстовете за себе си, но според мен в този случай няма как да се получи. Ирландската литература се нуждае от исторически контекст, който О'Брайън в случая не предоставя.
Като оставим това настрана, откъсите, които О'Брайън е включила, наистина са много разнообразни и илюстрират много добре различни видове любов, различни хора - влюбени, мразещи, ревнуващи, полудяващи, примиряващи се и предаващи се. Разбира се, всичко това го има в литературата на много други култури, но ирландската литература някакси блести със своя собствена светлина и примамва читателя с мистичната аура, с която до голяма степен е забулила хорските представи за Изумрудения остров.
Some Irish Loving е добър избор, ако човек търси нещо, с което да се запознае с ирландски творци, които не е чел и да си открехне малка врата към ирландската литература, но ако търси по-подробни и задълбочени анализи и разсъждения, може би тук няма да намери точно това и е по-добре да се насочи другаде.