Първо. „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб. Второ. „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) Както и това, че Хитлер не се къпе, понеже в банята го причаквали Шести американски флот и Трети украински фронт. (Лъже, разбира се: в банята няма никой – проверено е.) Трето. Всичко в „Съпротива.net” прилича на лудница, но не е. А ако все пак е лудница, то това е лудницата, зад чиито стени се опитваме да се спасяваме с една крехка съпротива, направлявана единствено от треперещата логика на съня.
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и трите имена. Член на Съюза на българските писатели. Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).
Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Автор е на 27 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Пет негови книги са номинирани за наградата „Хеликон”, а романът му “Аутопия: другият път към ада”, издание на „Жанет 45”, е номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината през 2004 година. Носител е и на голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003). Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.
Носител е на следните награди:
1999 — Награда на Съюза на българските писатели за документалистика 2003 — Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман 2012 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“