Before the legendary explorations of Christopher Columbus, Vasco da Gama, and Ferdinand Magellan, Admiral Zheng He sailed from Ming-dynasty China, and in 28 years, made seven voyages visiting 30 countries. With his fleet of hundreds of junks, he traveled from Southeast Asia to Africa, from India to the Middle East, gathering riches, scientific knowledge, fame, and power for his emperor. He came close to conquering the world, until the Ming Dynasty's power shriveled and the explorer's accomplishments were all but forgotten. More than six centuries after his first voyage, acclaimed photographer Michael Yamashita restores the deeds of the "Forgotten Admiral" to their rightful place in history. In this compelling tribute to Zheng He, Yamashita traces each of his journeys and pays homage to the impressive achievements of this explorer whose feats equal or surpass those of other better-known explorers. In a meticulous visual recreation that has become his signature style, Yamashita presents the details of each voyage, chronicling the interactions and commercial exchanges, and documenting, through his exceptional photographs, the diverse locales Zheng He discovered in nearly three decades of intense exploration.
Десетилетия преди старата Европа да се поддаде на любопитството си и да прати Колумб и Васко да Гама да откриват нови територии с приказни богатства, Поднебесната Империя решава да изпрати като рекламна кампания флотилия от най-големите строени дотогава кораби в историята.
В зората на 15-ти век в Китай се възцарява амбициозната династия Мин. Император Джу Ди подхваща със замах едновременно няколко толкова мащабни проекта, че те са в класацията “най-големият в света” и днес: Големият Канал от Пекин на север до Суджоу на юг, дострояването на китайската стена и построяването на Забранения Град в Пекин. Но Джу Ди не мирясва с това, и избира своя главен евнух и приятел, Джън Хъ (близо двуметров гигант и отличен мениджър по днешните стандарти) за ръководител на флот, който да демонстрира в пълния му блясък престижа на Поднебесната империя пред близки и далечни страни.
И ето ги 7-те невероятни пътешествия на флота на Джън Хъ между 1405 г. и 1431 г. от Нандзин в Китай та до бреговете на Занзибар (а според недоказани твърдения - и до Америка). Натоварени с коприна и порцелан (а не с безполезни мъниста и огледалца като европейците след около столетие), с куп преводачи и учени на борда на огромните си кораби, китайците приковаеат вниманието на цяла Азия и част от Африка с изцяло търговския си и незавоевателен подход. Те не налагат нови религии, не завладяват със сила нови земи, просто търгуват от огромните си, приличащи на плаващи градове, кораби. В замяна на своите скъпи стоки те водят в Китай пратеници и търговци на куп кралства, и носят изненадващи подаръци като живи жирафи за императорския двор. Поради което синьобялата керамика от династията Мин се открива и днес из Африка, а индийците и днес прилагат риболовни методи от Китай. Приликите с китайския подход от 21-ви век НЕ са случайни...очевидно.
Целият този търговски и културен обмен рязко секва със смъртта на Джу Ди. Наследниците му решават, че Китайската стена, Каналът и Забраненият Град са им достатъчни във финансово отношение, а монголите все още изискват военно озаптяване. И приказно големите кораби на Джън Хъ са унищожени (светът няма да види такива чак до Наполеон), строежът им в бъдеще е забранен, а търговските връзки се прекъсват. Колко невероятно глупаво е било това решение, става безмилостно ясно по време на Опиумните войни през 19-ти век, когато Поднебесната е повалена окончателно на колене. Може би ако ако линията на Джу Ди беше продължила, нямаше да го има Мао? Догадки.
Ямашита, с опита си на ветеран-фотограф на Нешънъл Джиографик, разхожда читателя-зрител из куп приказни кадри по пътя на великата флота. Китай, Виетнам, Бруней, Индонезия, Малака, Шри Ланка, Индия, Йемен, Оман, Кения, Занзибар. Светът не се е променил много от 15-ти век на места. Но това, което за фотографа често е живописно, често е печален плод на нечия изостаналост и мизерия, и по-малко на съхранена традиция. Но разходката си заслужава.