Романът се развива през VІІ век преди Христа, когато хан Кубрат и прабългарските племена са създали една държава в степите на днешна Украйна. При него идват пратеници на три племена и ханът трябва да реши с кого и накъде да тръгне. А той иска да прекара последните си дни в мир, за да се радва на новонамерения си син Аспарух...
Anton Donchev graduated from the University of Sofia in 1953, but soon declined a position as a judge in a regional court and started writing. His first book was published in 1961 and was followed by the world-famous Time of Parting (1964) said to be written in only 41 days. Donchev went on to write a dozen novels and about half a dozen screenplays.
В този втори том от Сказание за хан Аспарух Антон Дончев продължава историята за младия Аспарух и неговото търсене на смисъл в живота.
И докато първата книга разказваше за широката, необятна и свободна степ, то тази част е посветена на Константинопол – град на разкоша и греха, на насладата и скръбта. Константипол е не просто място на действието, той е като отделен персонаж, чиито противоречив характер влияе на всяко едно от решенията на останалите герои. Младият Аспарух и славянският княз Слав отново заемат главните роли, съпътствани от тракийката Земела. Всъщност сюжетът на този том е изграден именно върху тези три стълба, или, по-правилно, тези три сили и тяхното взаимно привличане и отблъскване. Разбира се историята, случката, често остава на заден план, тъй като при Дончев тя е само фон, на който съществуват духовните светове на героите. Именно вътрешните, дълбоко лични изживявания на персонажите са това, което дава на поредицата живот.
Дончев продължава да бъде абсолютен майстор на речта. Неговата проза звучи по-красиво от поезия, текстът му е наситен с разнообразни метафори и сравнения, всяко едно от изреченията му има мелодия. В тази така съвършена форма писателят продължава да влага изключително дълбок смисъл. На почти всяка страница се среща философска идея, достатъчно интересна, за да бъде разгледана в самостоятелна книга.
От сърце препоръчвам на всички този невероятен роман. Перфектният смисъл в съвършената форма – това е най-краткото определение, което мога да дам на „Константинопол”. Не съм се докосвал до по-красиво българско слово, нито до по-богато…
В тази втора част, историята отново потича неуморно пред нас, а Антон Дончев вика от дълбините на времето сенки на знайни и незнайни хора. С вече типичния поетичен и загадъчен стил на разказване, авторът отново ни повежда из онези легендарни времена. Проследяваме Аспарух по време на пътешествието му до Константинопол, виждаме чудния град през неговите очи и преживяваме с него всичките му емоции, породени от това чуждо място, толкова далечно от обичната му степ. Още момче, Аспарух трябва бързо да научи важни уроци за честта, за силата, за любовта и за отговорността, която лежи на плещите му. За кратко време трябва да се превърне в мъжа, когото баща му Кубрат чака да се завърне в безкрайните равнини на север някой ден. Предполагам, че до голяма степен събитията в този роман са по-скоро плод на нечие въображение, отколкото базирани на реални исторически факти. Независимо от това, за мен беше изключително интересно да прочета историята на младия Аспарух и да наблюдавам началото на неговия възход. Веднага започвам и третата част :)
И във втората част на неповторимата четирилогия музикално-песенното повествование продължава да омагьосва, да потапя читателя в една атмосфера на безвремие, на приказност и героика. Светът се превръща в приказка, а приказката оживява в ежедневието. Антон Дончев с неповторимия си приказен стил успява да извлече най-доброто от онова нестабилно, жестоко време - и да го покаже в един, бих казал, епичен вид. Само една забележка имам, и тя, боже опази, не се отнася за самият роман, а за неговата анотация - смешно е да се говори, че действието във втората част се развива през VII век преди Христа. Исторически вярното е, че се развива през VII след Христа. Подобни грешки обаче, сякаш само засилват усещането колко в днешно време нашето общество е неспособно дори да се сравнява с исторически фигури от отминали времена. Да, стоим върху раменете на гиганти, но нямаме тяхната вътрешна сила и усещането за творене на историята.
Втората част е много по-завладяваща, по-близка, увлича те и те завежда зад стените на Костантинопол, с неговата измамна прелест. Аспарух те завладява със своята искреност, воля, сърце и душа. Какво ли би помислил за нас, неговите наследници, днес :(