Началото на нашата вечност

Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес #4

by Anton Donchev

Четвъртият том на романа е "Началото на нашата вечност". В него авторът проследява образуването на българската държава, в резултата на спойката между славянския и прабългарски етност, взаимодействието на двете езически стихии в душата на тогавашния славянобългарин, наченки на прехода към единобожие.

Genres: Historical Fiction

550 pages, Hardcover

First published January 1, 1993

About the author

Anton Donchev graduated from the University of Sofia in 1953, but soon declined a position as a judge in a regional court and started writing. His first book was published in 1961 and was followed by the world-famous Time of Parting (1964) said to be written in only 41 days. Donchev went on to write a dozen novels and about half a dozen screenplays.

His latest book was published in 2016.

Bulgarian biography in Wikipedia

Reviews

[Martin · Rating 5 out of 5]

Най-после дочетох и четирите тома от „Сказание за хан Аспарух” на Антон Дончев.

Това са, без да преувеличавам, най-хубавите книги, които някога съм имал честта да прочета. Литературата не познава такова нещо, нито българската, нито световната. Силно обикнах тази история и героите от нея. Обикнах момчето Марал-Аспарух, което се разбира по-добре с конете, отколкото с хората, страхува се от вечността и винаги носи под дрехата си, притиснат до сърцето си, пергамента с плача на Гилгамеш. Обикнах тракийката Земела, видяла и изживяла толкова страшни неща, че в някои моменти душата й се отделя от тялото и като птица каца на покрива, за да гледа към небето, а не към ужаса долу... Просто е разкошна историята за момчето без майка, което постепенно открива истината за земята и се научава да обича най-първата майка, която е винаги Земята, без значение дали ще носи името на славянската богиня Лада, тракийската богиня Земела, или забравената богиня-майка на българите – Умай. И цялото нещо е разказано по невероятен начин, с изключително богата образност, с вълшебно красив език, с въздействащи описания и силни философски идеи.

Аз съм толкова щастлив човек! Щастлив съм, защото познах блаженството да се докосна до нещо така съвършено.

[Adi · Rating 4 out of 5]

И тъй завърши сказанието за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес. Всичко беше като омайна приказка, населена с траки мъдреци, славяни дървета и българи конници. В захлас наблюдавах възмъжалия Аспарух да поема по свой път, и да постигне онова, за което никой дори не е посмял да мечтае дотогава. Краят на преданието на Антон Дончев е в онази паметна 681 година, когато под смелия поглед на Кубратовия син и на златния жребец Алтъй, се заражда могъща нова държава, с която съседните племена трябва да се съобразяват и уважават.