Доколкото си спомням

by Георги Данаилов

Георги Величков: "Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний, през "Записките" на Захари, до "Пътя" на Константин Константинов, Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото.

Румяна Червенкова: Всяко поколение има какво да каже на следващите, но това не е толкова просто - нужен е талантлив разказвач. В този смисъл трилогията на Георги Данаилов е истински литературен подарък - и за тези, които помнят, и за тези, които не помнят, но искат да знаят.

Кръстьо Кръстев: Прочетох на един дъх "Доколкото си спомням". Звучи като каприз на Моцарт, който чете новините. Игриво и печално. За мен тази книга е бисер и както всички бисери се е родил от дразнещите песачинки на времето.

Панайот Денев: Още самото заглавие на тази книга е израз на неподражаемия разказвачески талант на Георги Данаилов, но и на неговата висока почтеност. Да си честен спрямо своята памет, но и към паметта на другите, това навярно е голямото истинско чувство за отговорност. Пред вчерашния, днешния и утрешния ден.

Йордан Попов: Георги Данаилов пресъздаде една пъстра панорама на прехода, галерия от типове, които не престават да ни учудват с поведението си. Нашето време се нуждаеше от такава книга!

688 pages, Hardcover

First published January 1, 2000

About the author

Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник

Reviews

[Nadja Bonkowski · Rating 5 out of 5]

Запознах се с творчеството на Георги Данаилов уви едва след смъртта му. Чета романите му в разбъркан ред и не спирам да се възхищавам на неговата великолепна дарба - да разказва увлекателно и информативно и да докосва душата на читателя.
Изключително интелигентен, ерудиран и всестранно надарен, той разказва за своя забележителен живот скромно и непретенциозно.
И трите части на мемоара са изключително интересни и ценни. Третата и последна част ми допадна особено много, защото описва събитията след 10.ноември , за които си спомням, но в ранната си детско-юношеска възраст не съм била способна да тълкувам.

Георги Данаилов не вярва в задгробния живот и във вечността на човешката душа, но ето че неговият дух, неговото изискано чувство за хумор и неговите спомени продължават да живят чрез прекрасното му творчество, да ни докосват от далечината и да стоплят душата ни както старата печка в къщата отвъд света.

[Рамон Меркадер · Rating 4 out of 5]

Спомените на един писател, които е добре да се прочетат сега, докато е жив, а не да се тръшкаме един ден, че си е отишъл поредният Георги Марков

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Още спомени от нашего брата преживелия бомбардировките софиянец