Kino: The Poetry of Nikola Vaptsarov

by Никола Вапцаров, Georgi Gospodinov (Editor)

The Bulgarian writer Nikola Vaptsarov (1909-1942) was one of the most significant European poets of the twentieth-century, a radical Modernist whose work has often been compared to that of Mayakovsky and Lorca. A marine engineer, fireman, fitter, railway-stoker, trade-unionist and a Communist, Vaptsarov was executed during the Second World War for his part in the Bulgarian resistance. He was thirty-three. Although only one book of Vaptsarov's poems, Motor Songs, was published in his life-time, since his death his poetry has been translated into over fifty languages. He wrote a quick, colloquial, concrete, argumentative poetry that transcended the usual idioms of Communist ideology to include cinema, radio, adverts, popular culture and modern technology.

80 pages, Paperback

First published September 17, 2014

About the author

Роден на 24 ноември - нов стил 7 декември - 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.

Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).