The Liberators

by Viktor Suvorov

My Life in the Soviet Army the "Liberators' By Viktor Suvorov

Genres: History, Nonfiction, Biography, Russia, Military History, Politics, Military Fiction

236 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1981

About the author

Former Soviet-Union army officer fled in 1978 to England. Where he worked as a teacher and a adviser for news agencies.

Author of a number of bestsellers about the history of the World War II, the Soviet Army special operations troops and military intelligence, and the Red Army.

He is one of the historians who believes that Hitler started the war against Russia to prevent Stalin attacking Germany first.

See also Виктор Суворов and Wiktor Suworow

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Десетки години Суворов и съгражданите му в СССР са управлявани от врагове - болшевиките са доказани душмани на нормалното, масови убийци и крадци. Няма как и да е било иначе, жестокия режим на съветите разчита да векува благодарение на животинския страх, безправието и изцапаните с кървища ръце на палачите!

"Освободителят" не е хомогенна книга. В нея авторът е записал различни свои и чужди преживявания, свързани с живота в СССР, с безумната му военна машина и с инвазията, в решилата да се отърве от болшевиките Чехословакия.

Четеш и се чудиш, колко дълго може да издържи един прогнил и основан на страх и терор строй? Оказва се достатъчно дълго, та пипалата, корумпирането и отровите му да действат безотказно и до днес…

Рашистката армия днес е копие на болшевишката - непрофесионална, неподготвена и некадърна. Но готова да зарине с труповете на цивилни и на войниците си света…

Чете се бързо и лекува носталгията по това време почти безотказно.

Моята оценка - 4,5*.

Цитати:

"Първата и най-сложна задача е окончателното решаване на близкоизточния въпрос изцяло и това напълно пада върху съветската армия. Петдесетата година от съществуването на СССР ще стане последна година от съществуването на Израел."

Дет се вика, въобще не са антисемити рашистите!

"На войниците съвсем не им беше ясно защо е нужно да се смъква такава красива страна до състоянието на нищета, в което живеем ние."

На никой не му е ясно! Историята се повтаря, и асвабадителите не разбират, защо трябва да премачкат Чехословакия. После са заточени на китайската граница, за награда…

[Andrei Tamaş · Rating 4 out of 5]

E ciudat să ştii că într-o anumită perioada istorică, sub un anumit regim, sub un anumit conducător şi sub o anumită ierarhie s-au întâmplat atâtea. *Da -domnul meu!- egali, egali... dar egalitatea totală, chiar şi cea de şanse, este utopică.*
Autobiografie fragmentară, Victor Suvorov îşi prezintă trei ani din viaţă: 1966-1968, ani pe care şi-i petrece ca ofiţer în Armata Roşie. E trist, desigur, să vezi acea depersonalizare a indifidului specifică oricărei armate din orice stat, însă sub regimul roşu, totul s-a desfăşurat mult mai cumplit...
Avertizez pe cei ce-ar dori să citească volumul că acesta are un uşor iz de propagandă, dar nu comunistă, ci anticomunistă, căci Suvorov reuşeşte să dezerteze şi să ajungă în Anglia.
Mi-a făcut plăcere să citesc o istorie verosimilă, din interior, a invaziei sovietice din Cehoslovacia, pentru înăbuşirea Primăverii de la Praga. Aceasta e descrisă în a treia parte a romanului, într-un mod ce aduce a cascadorii râsului. :).
În principiu, cartea are trei steluţe (e foarte bine scrisă, dar propaganda...). Se adaugă însă una pentru capacitatea satirică a autorului (mă rog! nu ştiu câtă satiră sau pură realitate era, dar nu de puţine ori m-am trezit râzând cu lacrimi).


Antrenamentul simplilor soldaţi sovietici (care au îndrăznit să mânânce la bufet): "-De la dreapta!... Câte unul!... BORĂŞTE!!!"

"Batalionul a rămas să înnopteze pe câmp, chiar lângă oraş, respectându-se toate măsurile de precauţie, stabilindu-se pază de lupta şi patrule mobile. Dimineaţa s-a dovedit că aveam o situaţie extrem de neplăcută. Făbricuţă s-a dovedit a fi nu o făbricuţă, ci o fabrică de spirtoase."

Să nu te frapeze?! să nu-ţi dea de gândit? -> "Nu sunt comunist, sunt membru de partid! E timpul să înţelegi diferenţa!"

Excerptând din "Încheiere", referitor la înăbuşirea Primavetii de la Praga de către blindatele sovietice: "Faceţi ordine în primul rând în propria casă. Făuriţi o societate în care oamenii să nu sape pasaje subterane prin care să treacă graniţa, ci să încerce să sape coridoare către noi, şi abia atunci vom capătă dreptul de a-i învaţă pe alţii -dar nu cu tancurile, cu huruitul senilelor pe caldarâm, ci cu sfatul bun şi cu exemplul personal..."


Sfat: Cartea este nerecomandată celor puţin pasionaţi de istorie, deoarece poate îndoctrina subtil. Nu acesta a fost, desigur, intenţia vădită a autorului (care, autobiografia-şi scriind, se înţelege că a fost subiectiv), însă istoria e foarte-foarte-foarte greu de judecat! :). Vorbesc aposterioric: eu am trecut, la nivel teoretic, prin două ideologii extremiste. :)

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Драго ми стана да се запозная с Виктор Суворов. Самата аз съм от семейство на военни, та намерихме доста общ език.

Какви са перспективите пред един млад, здрав, енергичен, съобразителен, упорит и ... крайно беден младеж в страна, в която пирамидата на властта завършва винаги с един единствен човек? Да грохне от скотски живот и робски труд, да попадне в затвора или да се докопа до армията. Всъщност армията не е с много лесен достъп. Но веднъж разтворила врати, предлага нови светове - знания, технологии, хора, приключения и страни. И - поне на теория - оценка според заслугите.

За крепостния статут на собствените си колхозни селяни по времето на СССР (без право на паспорт и придвижване) руснаците, в интерес на истината, са си признали поне в няколко читави филма - макар и не през последните 10 години. Като тръгваш от такава база, пътят по пирамидата на Маслоу може да е само нагоре.

Така се случва между впрочем и със самия Виктор, което той честно си го казва. Книгата не е точно мемоар, макар да черпи от три конкретни години на автора в редиците на Червената армия между 1966 и 1968 г. По-скоро е портрет на една изродила се организация като армията, отразяваща неизбежно по своеобразен начин всички недъзи, травми и склерози на поддържащото я общество и строй.

Планът е да се спазва, а не да се разсъждава защо е толкова безумен - затова военните арести са винаги пълни, има си норма и за тях, раздадена на патрулите. Части от армията могат да бъдат пратени с тъпи лопати да вършат работа, която два стари багера, ако бяха налични, биха свършили за отрицателно време. Но такива, естествено, липсват в съветската икономика, та дори и в армията. Ракети има, но пък болтове и гайки липсват. А ако някъде се зароди идея за подобрение и ефективност, които биха спестили милиарди на цялата икономика, тя не успява да пробие дебелата партийна бариера от страх, нагаждачество и пълна некоментентност. А автора накрая го отнася. Ако някой се опита също така да прояви здрав разум и да спаси, да речем, мащабно учение с куп техника и хора, от провал и жертви, за награда го изхвърлят като ненадежден. Всяка стъпка в офицерските редици е придружена от отчаяние от тоталната заобикаляща партийна некомпетентност и непрестанно озъртане в присъствието на тлъст щат от доносници във всяка войскова единица - част от тях напълно легални, но в никакъв случай не най-голямата част.

Труден е животът на Съветския освободител, особено когато му се налага да освобождава заблудили се овце от стадото на социализма като Чехословакия. Тежко е да види как освобождава по-развита, мирна, просперираща и дори приятелски настроена към обикновените войници страна. За такъв поглед пращат после на китайската граница.

Суворов е скицирал лица и случки, голяма част направо оформени като готови разкази. Хареса ми липсата на морализаторски патос - в армията той е постъпвал както постъпват всички, без да се впуска в опозиция. Портретът е точен - наблюдателност за подводните течения, остър поглед за факти, незамъглен от партийни глупости, и суха ирония. Но и - ами, Суворов си е обичал армията, и това си е! Обичал я е много. И в един по-нормален строй не би я напуснал.

Но накрая е избрал да преплува от Изтока към Запада през 1978 г. И това е съвсем разбираемо. И напълно по силите на един млад, здрав, енергичен, съобразителен, упорит и ... крайно беден младеж, избрал точното време и място за целта си.

4,5 звезди

[Dovydas Pancerovas · Rating 4 out of 5]

Pradėjau skaityti tuo laiku, kai JAV žvalgyba pranešinėjo būsimo Rusijos puolimo datas, o baigiau pirmąją karo savaitę. Nustebino Suvorovo aprašomos sovietinės armijos ir dabar Ukrainą užpuolusios rusų kariuomenės panašumas. Tos pačios kvailystės ir protu nepaaiškinami absurdai. Nuo to, kad pačių bukiausių vadų stengiamasi atsikratyti paaukštinant, iki visiško nesugebėjimo laikytis karinių planų.

Vertinga knyga norintiems geriau suprasti rusų armijos mentalitetą. Atrodo, kad skaitai ne apie Prahos pavasarį, o apie Kyjivo puolimą.

P. S. Skaičiau lietuvišką leidimą, bet čia jo nėra, tad pažymėjau anglišką.

[Lion · Rating 5 out of 5]

Hugely fascinating! Although the language is a bit clumsy at times (possibly translation issues), that just makes it interesting. This book was a rare, unexpected nugget. Highly recommended. A quick and fast-flowing read, that anyone with an interest in understanding how the world really works should have in the back of their mind.

What a wasteful mess all that commie stuff was. Militaristic to the bone, yet ineffective through sheer disorderliness. They wanted to conquer the world, they were just too chaotic to pull it off. History makes a lot more sense now. In fact this knowledge fits right in. It's a nice back-story to 'The Chief Culprit'. This is what I would have expected, but for *some* reason nobody told me this stuff explicitly.
Through omission, the Soviet military is always presented as this cozy experience. But the reality was the opposite. The pointless misery and brutality soldiers had to put up with was medieval. No surprise the commie hordes raped everyone and everyone feared them like that. They were kicked dogs lashing out. Passive-aggressive bullying from the central-planning rulers, expedient exploitation from all sides and a culture of constant dishonesty. It must have been excruciating.

[William Durkee · Rating 4 out of 5]

I really liked this book. The style was a collection of anecdotes. It made the book easy to read. Suvorov is a talented storyteller too. He also has a knack with lighter-side of Red-Army life. Though military absurdity is universally recognizable, the Red-Army is the gold winner. The subject matter is absolutely fascinating, if you are at all interested in the Cold War. I was simultaneously uplifted by his humanity at the end, his reasoning for defecting from the Red-Army & USSR, and disheartened in considering the millions who remained, fully aware of, how rotten their political system really was.

[Steve · Rating 4 out of 5]

I'm old enough to know that the human race can be this depraved, but I have to give the book only four stars since I cannot believe that a culture that supported it to the extent that the book implies could have survived as long as the post-WWII Soviet Union did. Perhaps I'm being naive, but I would suggest that the reader maintain at least a moderate level of skepticism. Other than that caveat, a very enjoyable, interesting and revealing read.

[Eugene · Rating 2 out of 5]

Yet another dissident barking, don’t waste your time.

[Teodor Hossu-Longin · Rating 5 out of 5]

O serie de carti fenomenale care incearca sa demonteze toate "adevarurile" pe care le-am invatat in ultimii aproape 80 de ani despre implicarea URSS in WW2. Si reuseste!

[TS Allen · Rating 5 out of 5]

This is remarkable soldier's account of life in the Soviet Army, culminating in the confused 1968 invasion of Czechoslovakia, and moreover the definitive account of the life and worldview of Soviet Army officers. In practice, the Soviet Army in peacetime was a series of interconnected courts whose officers spent much of their time entertaining their superiors and inspectors lavishly in order to make up for the fact that their soldiers were unprepared to fight, contrary to all Soviet dictates, but true to Tsarist tradition. It was a bizarre theater-state which obsessed over its dress no less because its gymnastyorka were spartan, and which paved underwater roads on river-beds to ease tank crossings during show maneuvers. The Soviet Army was not exactly a paper tiger, and some units were more ready for war than others. It also went to insane lengths to exaggerate its strength and stockpiled history's greatest arsenal, mostly unused, an effort which left the Soviets well armed but deprived of niceties, making corruption imperative to live a tolerable life. Thus, all Soviet units had a shocking proportion of so-called "dead souls" who played the game of satisfying superiors full-time. Suvorov may be the only Soviet who ever found the time to sing of the staff officers, cooks, engineers-cum-dacha-builders, florists, and switchboard-operators-cum-prostitutes who were the courtiers of Soviet marshals, generals and colonels. He also provides a remarkable and empathetic account of the brutal and confusing life of more junior Soviet soldiers. When this insane carnival crashes in Czechoslovakia with guns drawn, it nearly disintegrates.

[Yuri · Rating 4 out of 5]

Quite interesting.

[Kanstantsin Chernik · Rating 1 out of 5]

Сборник глупостей и фантазий

[Aleksander · Rating 4 out of 5]

Nõukogude imedemaa oli absurdne iga külje pealt. Alates sellest, et leiva saamiseks pidid 5 tundi järjekorras seisma kuni selleni, et põllutöömasinad olid kõik sõjaväes arvel ja oleksid sõja korral koos kõikide meestega sõjaväe käsutusse läinud ja seega suure ja vägeva impeeriumi nälga jätnud. Ja see absurd ulatus otsaga ka sõjaväkke (sõjavägi oli tegelikult absurdi musternäidis). Saab lugeda, kuidas terved armeed tegelesid mingi demonstratsiooni tarbeks jõgedesse rööbaste rajamisega, et tankid jõge ületades jumala eest ikka ka teisele kaldale jõuaksid ja välisriikide esindajatele kommunismi jõudu demonstreeriksid või siis sellest, kuidas oma jõudude võimalikult suurena näitamise nimel diviise poolitati ja pooldiviise veel omakorda poolitati, kõike ikka selleks, et vastikutele läänlastele oma suure diviiside ja armeede arvuga hirm naha vahele ajada, ehhki reaalset lahinguvõimet sellised pooldiviisid ja poolarmeed otse loomulikult ei omanud. Üleüldse jääb raamatust vägisi mulje, et suure Huilandia armee oli Külma Sõja lõpupoole pea täielikult lahingvõimekust mitteomav. Kuivõrd selline pilt ka tõele vastab on juba igaühe enda mõtlemise koht, samas autori jutustustes ei ole selle ajastu absurdust ja nüridust arvestade eriti midagi sellist, mis kuidagi eriliselt üllataks. Igaljuhul on tegemist põneva sissevaatega kommunismiajastusse ja selle lollustesse.

[Ondřej Šefčík · Rating 4 out of 5]

Sovětská armáda v celé nahotě... i když, stejná situace v carské a jak vidíme, i v putinovské armádě: útlak, zlodějna, bordel, maskirovka. Suvorov je cynický a to, o čem čteme, je strašlivé. Pro českého čtenáře je zajímavá poslední část nejvíce: okupace Československa. Cynická poznámka o tom, jak se Češi o svobodu zásadně nehodlají rvát, je bolestivá a pravdivá. Ovšem, za to nemůže národ, za to může primárně Beneš. Suvorov píše, že kdyby Češi v 68 kladli odpor, Sověti by strašlivě krváceli. Ale Dubček rovný Benešovi.

[Gremrien · Rating 3 out of 5]

It was the very first book Виктор Суворов wrote and published after his defection from the USSR, so the reader should be quite forgiving both about the style and the contents. It’s partly autobiographical and partly analytical (at this “early” level of Виктор Суворов) and may be regarded as a “prequel” to his next autobiographical book, “Аквариум,” explaining how and why he became disappointed in the USSR and eventually defected. Here, Виктор Суворов talks about various aspects of how the Soviet army functions and why it turned out to be far, too far from his ideals of a military career.

For me, the key problem with this book is that it basically contains several different parts, and each of them could have been a separate book if it were properly developed and supplemented. Together, they look like a half-baked mixture of miscellaneous ingredients. Listening to the book, I was often lost and regularly found myself thinking about something else — mostly because different stories, observations, and reflections were poorly connected with each other, and it was easy to “wander away” at any moment. All this together may be seen as an attempt to show the degrading character of the Soviet army from different points of view, and this is cool, but you still cannot shake off the feeling that a young author just wanted to talk about everything together at once and wasn’t yet able to streamline the text properly. Anyway, despite a lot of shortcomings, it’s a very interesting, light, entertaining, and yet quite illuminating text. And I believe that many of the aspects described here are still very much part of the everyday life of the modern Russian army.

The title (“Освободитель” or “Рассказы освободителя” in different editions) may be misleading, because the promised participation in the invasion of Czechoslovakia in 1968 is only one (and not very large) part of the book. Still, it was one of the most interesting aspects of the book for me, but it should be said that Виктор Суворов talks about this invasion primarily from the military point of view (i.e., how it was all organized for the soldiers and for the army in general). Again, I believe that everything is still very much the same in the Russian army, and the invasion of Ukraine looked very similar to them in our days (except that we started to defend ourselves and shoot them, contrary to the Czechs in 1968). Very ordinary, very badly organized, very massive, aimed at inciting fear and lack of any resistance due to it in the first place.

The book also contains a lot of interesting photographs made during the invasion and from the inside of the Soviet army overall (not shot by Виктор Суворов himself; taken from various public archives).

[Razvan Banciu · Rating 5 out of 5]

Sometimes you're rating a book not only for its content, but for how it responds to your expectations, and this one is MAGNIFICENT. Take one part of Jaroslav Hasek's Svejk, one part of Sidney Lumet's The Hill ( starring Sean Connery, one of the toughest movies from my childhood), then the light humour of Ilf and Petrov and melt them toghether.
You will obtain a mixture of cruelty, innocence, tragic-comic situations, obvious lack of logic, grandeur and decadence. In a few words, this book...

[Jakub Průcha · Rating 4 out of 5]

Zajímavý pohled na sovětskou armádu důstojníkem který tam byl. Bylo by to vtipné, kdyby to nebyla pravda.

[Jacob]

Very funny, very sad, very well written.

[Alexander Zvonov · Rating 5 out of 5]

Супер. Масса интересных деталей о советской армии от первого лица. Читается легко и увлекательно. Поклонникам милитаризма зайдет на ура.

[Oleh · Rating 5 out of 5]

книга топ

[Bohdan · Rating 5 out of 5]

Прочитав на одному диханні. Навіть не знаю за що саме її порекомендувати - там все є, як на книгу такого напряму.

[Bence Kiss-dobronyi · Rating 4 out of 5]

Mainly a collection of interesting anecdotes, which gives an outline of the inner workings of the 'glorious' Red Army. What makes the book an easy and enjoyable read is that Suvorov employs a great deal of satiric and black humour to give life to his stories. So as you discover and perhaps understand a bit of the cruelness, the incompetence and the pointlessness of the whole Soviet war machine you'll be also laughing at the drunk soldiers, the mad officers and on the surreality of the system.

A good and easy read for those who have a bit of interest in history, army and in general the inner of the Soviet Union.

[Ardent · Rating 3 out of 5]

Nie príliš dlhá knižka robí to čo je už v názve.
Opisuje skúsenosti autora so slávnou červenou armádou.

Niektoré príbehy sú uveriteľné, iné nie a predpokladám že autorových niektoré cudzie prezentuje ako svoje.

Celkové dojmy dajú za mňa tak na 2.5 hviezdičky, skrátka akokoľvek zlý názor mám na zväz sovietskych socialistických republík (rozumej - hrozný), je pre mňa ťažké uveriť že niektoré veci mohli fungovať až takto zle a predsalen nejak fungovať.

Nesplniteľné požiadavky, korupcia, agresia, ale aj obyčajná hlúposť, podrazy etc ďaleko presahujú moje najhoršie predstavy.

[Bob Croft · Rating 4 out of 5]

Hilarious! Example upon example of the bad outcomes, both in the Soviet army and Soviet society, of systematic misalignment of incentives with organizational goals. Lies created at low levels, accepted by superiors who, having created their own lies when themselves at a lower level, not only endorse the lies (to protect the reputation of their organization), but add to them as they rise through the levels.

[Adam What? Ovsky! · Rating 3 out of 5]

Polski tytuł - Żołnierz Wolności

[Нестор · Rating 1 out of 5]

A collection of rumours and fairy tales. Potentially interesting for a historian of anti-Soviet propaganda. A waste of time for most of the others.

[Marty · Rating 5 out of 5]

Very insightful, and at times very funny while still seriously informative