What do you think?
Rate this book
Аутопсия на една любов
"...На третия такт глухо и тайнствено се включи Жоро контрабасът: осмина... пауза... осмина... пауза... две осмини... пауза...
"Болеро" от Равел.
Бени се приведе към микрофона, допря флейтата до устните си и от тях потече онази безкрайна мелодия, която идва от нищото - загадъчна, сластна, топла като испанска нощ и пълна с непознаваема опасност и тъмна страст, с магьосническо заклинание и предчувствие за нещо, което се промъква, дебне и е неотменимо..."
"Болеро" от Равел.
Бени се приведе към микрофона, допря флейтата до устните си и от тях потече онази безкрайна мелодия, която идва от нищото - загадъчна, сластна, топла като испанска нощ и пълна с непознаваема опасност и тъмна страст, с магьосническо заклинание и предчувствие за нещо, което се промъква, дебне и е неотменимо..."
444 pages, Paperback
First published January 1, 2005
90 people are currently reading
1422 people want to read
About the author
Viktor Paskov
15 books126 followersViktor Marinov Paskov (Bulgarian: Виктор Маринов Пасков; 10 September 1949 – 16 April 2009) was a Bulgarian writer, musician, musicologist and screenwriter.
Paskov was born in the capital Sofia and finished high school in the city. He graduated from what is today the Felix Mendelssohn College of Music and Theatre in Leipzig, East Germany in 1976 and was part of several jazz bands. Viktor Paskov was in Germany as a composer, opera singer and critician until 1980, when he became literature and music editor with the Sofia Press publishing house, a position he held until 1987. In 1987, Paskov joined the Boyana Film Studio as an editor and screenwriter.
The years from 1990 to 1992 Paskov spent in Paris, France. He also worked as director of the Bulgarian Cultural Centre in Berlin from 2002 to 2004. Paskov died from lung cancer in Berne, Switzerland, aged 59. He was buried in the Central Sofia Cemetery.
Paskov's early poems were published in the Rodna rech magazine in 1964. His first book Nevrastni ubiystva (Juvenile Murders) was released in 1986. Viktor Paskov has also written five other books and four screenplays.
His second and probably best known book, Balada za Georg Henih (A Ballad for Georg Henych), published in 1987, won the foreign literature award at the Bordeaux book exhibition. In the novella set in 1950s Sofia, the quasi-autobiographical character Viktor tells the story of an elderly Czech emigre, master luthier Georg Henych. Destitute and lonely, rejected by his Bulgarian former apprentices but embraced by Viktor's family, the skilled violin maker passes on to young Viktor the values of art, faith and love, virtues severely lacking in the financially and culturally impoverished Sofia neighbourhood in the early years of communism.
Paskov was born in the capital Sofia and finished high school in the city. He graduated from what is today the Felix Mendelssohn College of Music and Theatre in Leipzig, East Germany in 1976 and was part of several jazz bands. Viktor Paskov was in Germany as a composer, opera singer and critician until 1980, when he became literature and music editor with the Sofia Press publishing house, a position he held until 1987. In 1987, Paskov joined the Boyana Film Studio as an editor and screenwriter.
The years from 1990 to 1992 Paskov spent in Paris, France. He also worked as director of the Bulgarian Cultural Centre in Berlin from 2002 to 2004. Paskov died from lung cancer in Berne, Switzerland, aged 59. He was buried in the Central Sofia Cemetery.
Paskov's early poems were published in the Rodna rech magazine in 1964. His first book Nevrastni ubiystva (Juvenile Murders) was released in 1986. Viktor Paskov has also written five other books and four screenplays.
His second and probably best known book, Balada za Georg Henih (A Ballad for Georg Henych), published in 1987, won the foreign literature award at the Bordeaux book exhibition. In the novella set in 1950s Sofia, the quasi-autobiographical character Viktor tells the story of an elderly Czech emigre, master luthier Georg Henych. Destitute and lonely, rejected by his Bulgarian former apprentices but embraced by Viktor's family, the skilled violin maker passes on to young Viktor the values of art, faith and love, virtues severely lacking in the financially and culturally impoverished Sofia neighbourhood in the early years of communism.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 180 reviews
February 9, 2017
Срам ме е да го кажа, но да - не очаквах да е чак толкова добра тази книга. Надявах се след "Балада за Георг Хених", защото Виктор Пасков пише на световно ниво (а аз все подценявам българската съвременна литература, и има защо!), но това направо ме съсипа. Една наистина прекрасна книга - страхотен стил, хубава история, сериозен текст. И се развиваше като лавина, която накрая така те затрупва, че от теб не остава почти нищо. Помитаща история, в която любовта побеждава почти всичко. Почти, но не и смъртта. И все пак - колко са красиви усилията човешки, колко поезия и сълзи има в действията ни. И как, наистина, всичко идва от там, откъдето не го чакаш, такова каквото не предполагаш, че ще бъде. Не вярвах на историята и още не ѝ вярвам, но я почувствах. Това е истинската литература - да те накара да почувстваш невъобразимото, какъвто всъщност е животът. Страхотен Виктор Пасков. За съжаление перото му е замряло завинаги. Ако животът не беше наистина толкова несправедлив, колкото го описва той, сега Пасков щеше да пише, за да ни отсрами от живите ни съвременни и нагли драскачи. Мъчно ми стана за Пасков, за героите му, за историята, за любовта ни, за Берлин, за живота и за всичко. Колко хубава книга!
December 26, 2024
Доста слабо и клишрано начало, безсмислени повторения, сексът и героите са досадни и някак недоснадени...
Много читатели виждат циничност в текста, а според мен резултатът е направо смехотворен - толкова е зле, да!
Не виждам смисъл да я дочитам, 70 страници ми стигат. А така ми се четеше хубав еротичен роман - приемам предложения в коментарите. ;)
P.S. Добре, че не си я купих, както се бях засилил по едно време...
Много читатели виждат циничност в текста, а според мен резултатът е направо смехотворен - толкова е зле, да!
Не виждам смисъл да я дочитам, 70 страници ми стигат. А така ми се четеше хубав еротичен роман - приемам предложения в коментарите. ;)
P.S. Добре, че не си я купих, както се бях засилил по едно време...
August 3, 2017
Тази книга е просто задължителна за четене! След "Балада за Георг Хенрих" знаех, че Виктор Пасков е много добър. След тази съм уверен, че е гениален. Препоръчвам я - и като удоволствие от четенето, и като обучение как се развива роман.
Сюжетът на пръв поглед изглежда прост - многодобър професионалист, наближавайки 50-те е позагубил вяра в себе си. Случайно намира муза, която му вдъхва вяра в него, той отключва скритите си таланти и става звезда...
Ако очаквате, че след това музата си тръгва, а той се разкапва, явно не четете правилната книга. Това не е "Хроника на една любов", а Аутопсия. Виктор Пасков прави безмилостна аутопсия на това, как един мъж не е готов да понесе и повярва в щастието, което му се случва, не намира сили да поеме по пътя на развитие, а се вкопчва в познатото ("аз този стол съм го прегръщал 20 години, ще го прегръщам още") и накрая от най-малките проблеми се пречупва и "влиза в чая"...
Авторът реже пласт по пласт, докато стига до дъното - откажем ли се от мечтите си, всичко се отказва от нас.
Прочетете тази книга!
Сюжетът на пръв поглед изглежда прост - многодобър професионалист, наближавайки 50-те е позагубил вяра в себе си. Случайно намира муза, която му вдъхва вяра в него, той отключва скритите си таланти и става звезда...
Ако очаквате, че след това музата си тръгва, а той се разкапва, явно не четете правилната книга. Това не е "Хроника на една любов", а Аутопсия. Виктор Пасков прави безмилостна аутопсия на това, как един мъж не е готов да понесе и повярва в щастието, което му се случва, не намира сили да поеме по пътя на развитие, а се вкопчва в познатото ("аз този стол съм го прегръщал 20 години, ще го прегръщам още") и накрая от най-малките проблеми се пречупва и "влиза в чая"...
Авторът реже пласт по пласт, докато стига до дъното - откажем ли се от мечтите си, всичко се отказва от нас.
Прочетете тази книга!
October 9, 2021
Някакво неопределено люшкане между помпозното и нелепото беше тази книга. Започна като треторазряден еротичен роман, после сви по съседната улица на философията, напъните за ерудирани вметки и зачатъка на любовна история и накрая главоломно се строполи върху категорията на недомисления трилър.
Масата цинизми, които съпътстваха зародиша на въпросната любов, ми бяха напълно излишни. Ина, дето трябваше да е по-инаква от останалите, беше слаб образ с претенции, в който напълно клиширано всички се влюбваха, като я видеха. Айде де, аз тези си ги мислех, когато бях на 13 някъде… Имаше едно описание на стол в бароков или рококо стил, който беше толкова явен стремеж да се покаже начетеност, та ми беше смешен.
Добри моменти имаше, основно разни общи размисли, но се удавиха във водовъртежа на всичко другото и не ги запомних. Разбира се, изключително високата музикална култура (аз съм напълно боса в тази област) беше явна дори за музикално теле като мен. Всичко друго беше вятър и мъгла. И едни червени коси, които не ме убедиха защо беше аутопсията.
Масата цинизми, които съпътстваха зародиша на въпросната любов, ми бяха напълно излишни. Ина, дето трябваше да е по-инаква от останалите, беше слаб образ с претенции, в който напълно клиширано всички се влюбваха, като я видеха. Айде де, аз тези си ги мислех, когато бях на 13 някъде… Имаше едно описание на стол в бароков или рококо стил, който беше толкова явен стремеж да се покаже начетеност, та ми беше смешен.
Добри моменти имаше, основно разни общи размисли, но се удавиха във водовъртежа на всичко другото и не ги запомних. Разбира се, изключително високата музикална култура (аз съм напълно боса в тази област) беше явна дори за музикално теле като мен. Всичко друго беше вятър и мъгла. И едни червени коси, които не ме убедиха защо беше аутопсията.
March 22, 2013
Не разбирам защо е цялото възмущение от описаните сексуални сцени - според мен не стоят самоцелно. Романът нямаше да тупти толкова пълнокръвно без тях. Нямаше да оголи същността си, в която секс, музика, любов, смърт, провал и съвършенство са синоними.
Страхотен Пасков, виртуозно слово.
Страхотен Пасков, виртуозно слово.
July 26, 2016
Дивак! Абсолютно дивашко писане! Виктор Пасков просто си прави каквото си иска с езика и без съмнение владее абсолютния тон на изказа.
Викторе, където и да си, как си могъл да пишеш така, знаеш ли какво ни причиняваш. Кръвожадно разбърка всичко в мен като най-необузданата импровизация, която е привилегия на малцина. Аутопсия на лудостта, на абсолютното безумие, което снизходително наричаме любов.
Мъчно ми е, че никога вече няма да прочета тази книга за първи път.
Цар Виктор, поклон!
Викторе, където и да си, как си могъл да пишеш така, знаеш ли какво ни причиняваш. Кръвожадно разбърка всичко в мен като най-необузданата импровизация, която е привилегия на малцина. Аутопсия на лудостта, на абсолютното безумие, което снизходително наричаме любов.
Мъчно ми е, че никога вече няма да прочета тази книга за първи път.
Цар Виктор, поклон!
December 2, 2018
След последната страница на тази книга се чувствам опустошен. Като че ли няма какво да кажа и няма какво да напиша. Просто едно бяло платно в моята глава. Ако трябва да сравня книгата с някаква стихия, бих я сравнил с лавина. Но лавина, която те помита и за която си предупреден още преди да отвориш първата страница на тази книга. Защото това е Виктор Пасков и защото това е първото негово произведение което си позволих да прочета след толкова различни мнения за и против прочита му.
Както и самият Пасков казва:
"А колкото до любовта ... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдания, отколкото удовлетворение."
Позволявам си да споделя и няколко цитата които мисля че ще отекват винаги в главата ми само като чуя заглавието - "Аутопсия на една любов". Това са цитати с които ще свързвам винаги тази книга и мисля че не бих ги забравил никога. Те най-добре описват какво всъщност е любовта!
"-Помниш ли? Аз съм един благороден инструмент, който чака своя страхотен изпълнител. Ето че те дочаках. ЕЛа при ме. Нека посвирим."
"Omnia vincit amor", защото любовта е дълга болка и смирение!
А на всеки който не се е сблъсквал с Пасков, ще кажа само едно: хващайте книгите и четете Пасков, защото Пасков е Любов!
Както и самият Пасков казва:
"А колкото до любовта ... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдания, отколкото удовлетворение."
Позволявам си да споделя и няколко цитата които мисля че ще отекват винаги в главата ми само като чуя заглавието - "Аутопсия на една любов". Това са цитати с които ще свързвам винаги тази книга и мисля че не бих ги забравил никога. Те най-добре описват какво всъщност е любовта!
"-Помниш ли? Аз съм един благороден инструмент, който чака своя страхотен изпълнител. Ето че те дочаках. ЕЛа при ме. Нека посвирим."
"Omnia vincit amor", защото любовта е дълга болка и смирение!
А на всеки който не се е сблъсквал с Пасков, ще кажа само едно: хващайте книгите и четете Пасков, защото Пасков е Любов!
November 18, 2020
“Аутопсия на една любов” меко казано ме скандализира със своето... хм, как да кажа, твърде интимно начало, може би... След Баладата, в която авторът е малък “цар Виктор”, доста рязко скочих в зрялата реалност, пълна с всякакви “сокове, които се изливат от страниците”. В началото изпитвах неудобство да чета тези сочни подробности, които се подаваха отвсякъде - под поли, в тоалетни, в спални, във фотоалбуми и чекмеджета... После усетих как въображението ми започва да пламва и да откликва все по-лесно на тези сцени. А в един момент свикнах с всичко това... То и тогава някак мина на заден план и фокусът падна върху друга част от взаимноотношенията на главния герой Чарли (както го нарича тя) и ... Ина.
С какво да започна? Може би с тази невероятна корица, която запечатва изцяло духа на главната героиня, на музата, на виновницата за тази книга. Тя е като богиня, инструмент, на който да посвириш, но само за ценители... Червените коси, петолинията по тялото й, греховността... Без думи! Както и в другите книги на Пасков с нови корици, забелязах, че художникът доста се е постарал и не само - уловил е всичките нюанси на историята, необходими за да се пресъздаде този магнит, който те дърпа към книгата...
“Порно на хартия” - прочетох из някои ревюта. Да, да, има нещо такова. Да, скандално е, да, шокиращо е да четеш за такива подробности, но това е... аутопсия. Това не е обичайната любовна история.
*Аутопсия - разрязването на тялото на починал човек или животно, с цел да се установи причината за неговата смърт. При аутопсията се отварят последователно гръдния кош и корема, както и черепа...
Няма нужда да продължавам. Тук разглеждаме аутопсия на една любов, при това на Виктор Пасков. Чувала съм, че книгите му имат автобиографичен привкус. Убедена съм, че е така. Няма как иначе да се напише толкова откровена и истинска история.
Според мен без скандализиращите детайли в началото, които отказват някои хора да продължат напред, книгата нямаше да е това, което е. Нямаше да те дърпа толкова, нямаше да пари, да ти прогаря въображението и да те побърква. Тя е точно това, което трбява да е.
Скандална, каквато е Ина. Провокативна, каквато е Ина, с музикални термини, каквито вълнуват Ина, сексуална, каквато е същността на Ина. Запомняща се... каквато ще остане Ина.
Е, ако не сте разбрали, това е една книга за Ина. Дори подозирам, като автор, че това е една книга, в която той е написал цялата им история, просто за да я има някъде черно на бяло и да не забрави нито един детайл от “тях”. От техните взаимоотношения, техния свят. После я е издал, без да му пука какво ще кажат хората. Това е той, това е тя, това са те двамата и тяхната любов, а после и тяхната аутопсия. И макар и символично мъртви, ще останат завинаги живи на страниците. Какво по-красиво от това?
С какво да започна? Може би с тази невероятна корица, която запечатва изцяло духа на главната героиня, на музата, на виновницата за тази книга. Тя е като богиня, инструмент, на който да посвириш, но само за ценители... Червените коси, петолинията по тялото й, греховността... Без думи! Както и в другите книги на Пасков с нови корици, забелязах, че художникът доста се е постарал и не само - уловил е всичките нюанси на историята, необходими за да се пресъздаде този магнит, който те дърпа към книгата...
“Порно на хартия” - прочетох из някои ревюта. Да, да, има нещо такова. Да, скандално е, да, шокиращо е да четеш за такива подробности, но това е... аутопсия. Това не е обичайната любовна история.
*Аутопсия - разрязването на тялото на починал човек или животно, с цел да се установи причината за неговата смърт. При аутопсията се отварят последователно гръдния кош и корема, както и черепа...
Няма нужда да продължавам. Тук разглеждаме аутопсия на една любов, при това на Виктор Пасков. Чувала съм, че книгите му имат автобиографичен привкус. Убедена съм, че е така. Няма как иначе да се напише толкова откровена и истинска история.
Според мен без скандализиращите детайли в началото, които отказват някои хора да продължат напред, книгата нямаше да е това, което е. Нямаше да те дърпа толкова, нямаше да пари, да ти прогаря въображението и да те побърква. Тя е точно това, което трбява да е.
Скандална, каквато е Ина. Провокативна, каквато е Ина, с музикални термини, каквито вълнуват Ина, сексуална, каквато е същността на Ина. Запомняща се... каквато ще остане Ина.
Е, ако не сте разбрали, това е една книга за Ина. Дори подозирам, като автор, че това е една книга, в която той е написал цялата им история, просто за да я има някъде черно на бяло и да не забрави нито един детайл от “тях”. От техните взаимоотношения, техния свят. После я е издал, без да му пука какво ще кажат хората. Това е той, това е тя, това са те двамата и тяхната любов, а после и тяхната аутопсия. И макар и символично мъртви, ще останат завинаги живи на страниците. Какво по-красиво от това?
June 3, 2018
разхвърляни впечатления // някои чудесни страници за музика (най-сериозният мотив за прочитането на книгата) // интересни, понякога недоразвити дихотомии (класика/джаз; аполоново/дионисиево; синева/пъкъл...) // самоцелна, вулгарна сексуалност (повърхностна в съпоставка с писането за музика) // една-две смехотворни секс-сцени // музикантски фантазъм за femme fatale // двуизмерни, взаимнозаменяеми второстепенни герои със смътни мотивации // откровено, неподправено сексистка // изцяло излишни страници #ZaPrehoda // ненужна мелодраматичност към края // интригуваща, но неубедителна
July 14, 2022
“А колкото до любовта… трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удоволствие.” - Виктор Пасков ❤️
Страхотна книга! Умопомрачителна, поглъщаща и възхитителна. Може да скандализира някои с многото и подробни сексуални сцени, но това само я прави още по-голям шедьовър. Показва любовта във всичките ѝ аспекти, с всичките ѝ малки подробности (красиви или ужасяващи). Препоръчвам горещо! А краят определено е неочакван и той ме впечатли най-много! 📖
Страхотна книга! Умопомрачителна, поглъщаща и възхитителна. Може да скандализира някои с многото и подробни сексуални сцени, но това само я прави още по-голям шедьовър. Показва любовта във всичките ѝ аспекти, с всичките ѝ малки подробности (красиви или ужасяващи). Препоръчвам горещо! А краят определено е неочакван и той ме впечатли най-много! 📖
December 30, 2017
Опитах се много, много, но не можах да стигна повече от 100-на страница. Не мога да си го причиня просто. Толкова тежък, натоварващ и направо затормозяващ стил на писане не бях чела. Героят е българин, живеещ в Германия от 20 години - музикант, свирещ на флейта и саксофон във Филхармонията. Запознава се с една жена в кратката си почивка, която прекарва в България и прекарва няколко дни с нея, пълни с много секс и разврат като цяло, след което се връща в Германия, полудял по нея; буквално заслепен, луд, без всякаква възможност да продължи да живее нормално. И затъва в алкохол, наркотици и самосъжаление. Част от книгата е порно на хартия - нищо еротично, истинско порно. Останалата част са дълги, объркани изречения, в голяма част от които трудно разбираш смисъла - мноооого, изключително много музикални термини; почти във всяко второ изречение сравнения, съчетани с много прилагателни и епитети от типа: "Гласът ú - дълбок, кадифен и със сребристи интонации в горния регистър, напомняше звука на английски рог, свирещ бавна и протяжна мелодия. Този глас се увиваше около тялото ми и падаше меко и на нежни гънки по него като тюлена материя, като съзвездия от цветни мехурчета, блещукащи на лунна светлина." И това е сравнително изчистен цитат. Определено не е моят автор, историята може и да не е толкова лоша, но не мога да я прочета.......
March 10, 2017
Неловко ми е да го кажа, но за мен този роман е почти посредствен. Опит да се разкаже една любов, която аз така и не можах да почувствам между страниците. Откъде дойде тя, как се разви, какви бяха превъплъщенията й? Как от елементарното сексуално привличане се разлисти такава драма? Или ако не е било елементарно, защо кухите секс-сцени бяха като кръпки, нескопосано зашити в повествованието от 14-годишно още не съвсем влюбвало се момче...? При това с малки, но досадни анатомични неточности. Друго мое дразнение - в първата третина изобилстват безцелни сравнения - "раздробен съм като каменоломна", "разбит съм като плодов шейк в центрофуга"... (Количеството им наистина е впечатляващо.)
Няма нишка, читателят (или поне аз) остава извън разказа, малко изоставен.
И все пак, третата звезда е заради драстично подобрения стил във вторите две третини. И заради полезното напомняне, че любовта е болка, никой нищо не знае and hope is for sissies.
Няма нишка, читателят (или поне аз) остава извън разказа, малко изоставен.
И все пак, третата звезда е заради драстично подобрения стил във вторите две третини. И заради полезното напомняне, че любовта е болка, никой нищо не знае and hope is for sissies.
April 24, 2020
Не знам защо не съм я отбелязала по-рано.
January 21, 2013
Унищожителна. Нищо от това, което вече написах или което бих могъл да напиша за нея ще каже повече от тази едничка дума.
April 20, 2019
Едно със сигурност разбрах и това е, че книгата е еротичен роман, понеже не разкрива признаците на никакъв друг стил и жанр.
Но стилът е неловък, стои като чернова, даже като нечий първи опит в писането.
За мен липсата на автентичност в историята изцяло попречи да се насладя на книгата. (Трябва ли този критерий да е от значение за качеството на книгата? Този въпрос малко ме мъчи. Без съмнение не можем да искаме от всяко произведение да отразява реалността и да показва всички разцветки и качества на героите.)
Уж трябва да ни се обрисува картина на музикантския живот в чужбина, а историята оставя послевкус на някакъв тийнейджърски сън. Сиромашки живот, много алкохол и ексцентрични персонажи (с които по принцип обичам и книгите, и животът да ме среща, но тук ми бяха преувеличени и самоцелни), през останалото време - секс и емоционални сътресения. Това е било 'преди'. В основната времева линия се появява главната героиня - нимфоманка със съвършено тяло; секс-кукла, която винаги е готова да изпълни всяко твое желание, да вземе случайна запалка от мръсния бар-плот и да направи с нея неща, от които моряк ще се изчерви. Силни чувства по нея, изразени чрез тръшкане на героя по нея преобладаващо.
Секс-сцените са много на брой, и в един момент ми станаха еднообразни (хем доста различни актове се извършват :D ). Порно елементът и там надвива реалността - оправдано. Като изградиш героиня като Ина, чиито единствени качества, че е сексуално разкрепостена и мистериозна, трябва и сцените да оправдаят написаното.
Друго не сещам да имаше в книгата. Четох до около средата.
***
Готова съм да се обзаложа, че ако някой накара Виктор Пасков да нарисува гърда, ще я нарисува както момчетата в трети клас, идеално кръгла и с точка по средата, и също като тях ще съзерцава със задоволство творението си.
Но стилът е неловък, стои като чернова, даже като нечий първи опит в писането.
За мен липсата на автентичност в историята изцяло попречи да се насладя на книгата. (Трябва ли този критерий да е от значение за качеството на книгата? Този въпрос малко ме мъчи. Без съмнение не можем да искаме от всяко произведение да отразява реалността и да показва всички разцветки и качества на героите.)
Уж трябва да ни се обрисува картина на музикантския живот в чужбина, а историята оставя послевкус на някакъв тийнейджърски сън. Сиромашки живот, много алкохол и ексцентрични персонажи (с които по принцип обичам и книгите, и животът да ме среща, но тук ми бяха преувеличени и самоцелни), през останалото време - секс и емоционални сътресения. Това е било 'преди'. В основната времева линия се появява главната героиня - нимфоманка със съвършено тяло; секс-кукла, която винаги е готова да изпълни всяко твое желание, да вземе случайна запалка от мръсния бар-плот и да направи с нея неща, от които моряк ще се изчерви. Силни чувства по нея, изразени чрез тръшкане на героя по нея преобладаващо.
Секс-сцените са много на брой, и в един момент ми станаха еднообразни (хем доста различни актове се извършват :D ). Порно елементът и там надвива реалността - оправдано. Като изградиш героиня като Ина, чиито единствени качества, че е сексуално разкрепостена и мистериозна, трябва и сцените да оправдаят написаното.
Друго не сещам да имаше в книгата. Четох до около средата.
***
Готова съм да се обзаложа, че ако някой накара Виктор Пасков да нарисува гърда, ще я нарисува както момчетата в трети клас, идеално кръгла и с точка по средата, и също като тях ще съзерцава със задоволство творението си.
August 4, 2017
Каквото и да кажа за тази книга, то ще е бледно и невзрачно на фона на тези велики теми за любовта, музиката, изкуството да обичаш и всички ярки символи, преплетени в текста.
Да четеш "Аутопсия за една любов" е като да слушаш джаз. Да се опитваш да пишеш за нея е, все едно да се опитваш да имитираш джаз.
Така, че ще спра дотук, споделяйки само още две неща, които ме съпътстваха по време на четенето:
- една мисъл на О'Хенри изплуваше през цялото време в главата ми-шамандура, и тя е, че "Изкуството е любовница, която не се задоволява с малко.".
- и ето този клип на Дейвид Гилмор, към който редовно се връщам през последните години, и който сякаш е вдъхновен от същата тази история....
https://www.youtube.com/watch?v=7PwQr...
Да четеш "Аутопсия за една любов" е като да слушаш джаз. Да се опитваш да пишеш за нея е, все едно да се опитваш да имитираш джаз.
Така, че ще спра дотук, споделяйки само още две неща, които ме съпътстваха по време на четенето:
- една мисъл на О'Хенри изплуваше през цялото време в главата ми-шамандура, и тя е, че "Изкуството е любовница, която не се задоволява с малко.".
- и ето този клип на Дейвид Гилмор, към който редовно се връщам през последните години, и който сякаш е вдъхновен от същата тази история....
https://www.youtube.com/watch?v=7PwQr...
Read
October 18, 2018Много талантлив автор. Впечатляващ. Но заради циничните /еротични или бог знае какви сцени/ ме отблъсна. Завинаги, предполагам....
За мен това е майсторството във владеенето на фразата-можеш да кажеш всичко, без да причиняваш неудобство.
За мен това е майсторството във владеенето на фразата-можеш да кажеш всичко, без да причиняваш неудобство.
Read
February 23, 2019Има много цинична откровеност в " Аутопсия на една любов", но е толкова добре написана, че все едно циничността се оттича покрай страниците. Думите сякаш режат с нож- толкова са истински, натуралистични, откровени, на моменти и първични, но така щедро нанизани. Книгата си заслужава, въпреки че това, което се случва в нея е много далеко от моето светоусещане. Дори на моменти ме отвращаваше, не заради описанията, напротив, а заради безразборното чифтосване с който падне. Не искам да приема, че човек, бидейки съзнателно същество с разум, чувства и емоции, може да се държи като животно с първични инстинкти и без претенции за партньор. Е, описаното в книгата ми напомни точно на това.
И въпреки всичко, съм възхитена от лекотата, с която Виктор Пасков пресъздава своята творба, сякаш е някой виртуоз, който свири симфония- ту забързано, ту спокойно, но в крайна сметка хипнотично- въздействащо.
Книгата наистина прави аутопсия, но на емоциите на един мъж, музикант, който в разцвета на средната си възраст намира своята муза. Муза, която колкото го вдъхновява, толкова го и наранява, колкото го обогатява, толкова и го ограбва.... А той се чувства безсилен, че няма власт над себе си, че не може да контролира мислите и емоциите си.
Аз бих разделила историята на две части, като в първата не бих казала, че става дума за любов, а по- скоро за плътско опиянение, докато във втората част, главният герой неусетно преминава границата между дивата страст и влюбването и изкарва на показ взаимовръзката между двете. Той е изпепелен от страстта, издигнат е от пепелта и е преобразен като Феникс от любовта. Колкото и някои сцени да са вулгарни, те са описани изключително майсторски, а за това се изисква неоспоримо талант. Цялата книга е напоена със секс, мускус и феромони, а покрай тях Пасков прави страхотна дисекция на чувствата. Има и много житейски ситуации, които провокират дълбоки размисли. Изключително перо!
И въпреки всичко, съм възхитена от лекотата, с която Виктор Пасков пресъздава своята творба, сякаш е някой виртуоз, който свири симфония- ту забързано, ту спокойно, но в крайна сметка хипнотично- въздействащо.
Книгата наистина прави аутопсия, но на емоциите на един мъж, музикант, който в разцвета на средната си възраст намира своята муза. Муза, която колкото го вдъхновява, толкова го и наранява, колкото го обогатява, толкова и го ограбва.... А той се чувства безсилен, че няма власт над себе си, че не може да контролира мислите и емоциите си.
Аз бих разделила историята на две части, като в първата не бих казала, че става дума за любов, а по- скоро за плътско опиянение, докато във втората част, главният герой неусетно преминава границата между дивата страст и влюбването и изкарва на показ взаимовръзката между двете. Той е изпепелен от страстта, издигнат е от пепелта и е преобразен като Феникс от любовта. Колкото и някои сцени да са вулгарни, те са описани изключително майсторски, а за това се изисква неоспоримо талант. Цялата книга е напоена със секс, мускус и феромони, а покрай тях Пасков прави страхотна дисекция на чувствата. Има и много житейски ситуации, които провокират дълбоки размисли. Изключително перо!
May 22, 2018
Това е книгата, която ме влюби в Пасков! Толкова музика, толкова плът има в тази история (друга плът, не човешка), толкова нюанси и осезания... Четох я два пъти, веднага едно след друго. Знам, че има много хора, които няма да я харесат: ще им се стори твърде маниерна, твърде откровена, откровено порнографска, може би. Но аз ви казвам: дори когато пише и говори за секс, Пасков си остава поет на неумолимо красивото слово!
"А колкото до любовта... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение."
"Шампанското е коварно питие. След втората чаша внезапно се оказваш пред третата бутилка. В мозъка ти пукат мехурчета. Фантазията ти работи като прахосмукачка. Всмуква целия околен боклук, а ти имаш чувството, че ядеш орхидеи."
"Нещата са временни! Всъщност всичко е временно, затова всеки опит да се запечатa един красив миг, едно талантливо изпълнение, един впечатляващ образ... е единственото нещо, заради което животът си заслужава."
"А колкото до любовта... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение."
"Шампанското е коварно питие. След втората чаша внезапно се оказваш пред третата бутилка. В мозъка ти пукат мехурчета. Фантазията ти работи като прахосмукачка. Всмуква целия околен боклук, а ти имаш чувството, че ядеш орхидеи."
"Нещата са временни! Всъщност всичко е временно, затова всеки опит да се запечатa един красив миг, едно талантливо изпълнение, един впечатляващ образ... е единственото нещо, заради което животът си заслужава."
December 8, 2016
Този роман разчленява. Обсебва те като свистящи демони на много добър джаз, изпълва те целия, не се побира и те разкъсва отвътре, оставяйки те кървящ, пулсиращ и напълно опитомен от тази отчайващо добра история.
Виктор Пасков знае как да те накара да забравиш що е любов и да преродиш всичките си представи. С родилни болки да излезе на бял свят идеята за лудостта като Полярна звезда, като Пътеводител, като единствена посока в този безпътен пъкъл, наречен Живот.
И накрая ще издишаш последната си глътка въздух от своето старо Аз, защото след такава експлозия от чувства, ще се прибереш в себе си като ранен войник след дълга битка - безпаметно уморен, но и осезаемо, безпомощно жив, по - жив от всякога.
Виктор Пасков знае как да те накара да забравиш що е любов и да преродиш всичките си представи. С родилни болки да излезе на бял свят идеята за лудостта като Полярна звезда, като Пътеводител, като единствена посока в този безпътен пъкъл, наречен Живот.
И накрая ще издишаш последната си глътка въздух от своето старо Аз, защото след такава експлозия от чувства, ще се прибереш в себе си като ранен войник след дълга битка - безпаметно уморен, но и осезаемо, безпомощно жив, по - жив от всякога.
August 31, 2020
Хубава книга с богат изказ, не изпада от класацията ми за „ставащи“ (което е комплимент), но:
- порното не ми беше достатъчно (като въображение и случване)
- самоубийството на Ана Каренина ме бе впечатлило много повече от финала на тази книга
- като цяло Ина не ми допадна изобщо - нито намерих нещо привлекателно в характера ѝ, нито в отношението ѝ към секса (стори ми се тривиално), което предопределя пасивното ми отношение към основното в тази книга - любовта на главния герой към нея.
Като цяло нещо не ми се видя наред в този роман, въпреки че си има своите достойнства, които ме впечатлиха. Например богатият изказ, както вече казах.
- порното не ми беше достатъчно (като въображение и случване)
- самоубийството на Ана Каренина ме бе впечатлило много повече от финала на тази книга
- като цяло Ина не ми допадна изобщо - нито намерих нещо привлекателно в характера ѝ, нито в отношението ѝ към секса (стори ми се тривиално), което предопределя пасивното ми отношение към основното в тази книга - любовта на главния герой към нея.
Като цяло нещо не ми се видя наред в този роман, въпреки че си има своите достойнства, които ме впечатлиха. Например богатият изказ, както вече казах.
January 30, 2019
Натруфено, помпозно, сексистко, и ужасно скучно четиво.
Спирам да се мъча някъде около третия път, в който жена се"отправя към мъжката тоалетна, поклащайки бедра" (цитат по памет). Това е много в началото, но просто нямам нерви за още транскрипции на долнопробно порно.
Евентуален превод на английски би бил фаворит за Bad Sex in Fiction Award.
Спирам да се мъча някъде около третия път, в който жена се"отправя към мъжката тоалетна, поклащайки бедра" (цитат по памет). Това е много в началото, но просто нямам нерви за още транскрипции на долнопробно порно.
Евентуален превод на английски би бил фаворит за Bad Sex in Fiction Award.
December 18, 2020
Не бях просто приятно изненадана от книгата и автора. Бях умопомрачена.
Безспорно, всички тези думи, леещи се една след друга, са дело на човек, който разбира от любов, секс, хармония и музика. Все пак, това, което се запечата в съзнанието ми е възможността на Пасков да разбере смъртта и умирането - така както се случват само на тези, които знаят как да живеят.
Omnia vincit amor
Поклон!
Безспорно, всички тези думи, леещи се една след друга, са дело на човек, който разбира от любов, секс, хармония и музика. Все пак, това, което се запечата в съзнанието ми е възможността на Пасков да разбере смъртта и умирането - така както се случват само на тези, които знаят как да живеят.
Omnia vincit amor
Поклон!
April 2, 2019
Нелоша идея, затрупана сред изобилие от ненужни подробности и превърната към края в четиво за домакини. Най-хаотичният финал, който съм чел някога.
May 21, 2020
НАй-плоската, сексистка клиширана книга за мъж който е гледал много порно, но никога не е задоволявал наистина жена...
June 9, 2024
Всеки път, когато една книга е описана като контроверсиална, това е един огромен червен флаг, защото обикновено толкова контроверсиални книги не съществуват, има просто странни фенове, готови да преглътнат пословичната жаба, за да стигнат до нещо, което смятат за много ценно и даже гениално. Това директно си го пише отзад на изданието на "Сиела" Димитър Стоянович, което за мен е върховна ирония като гръб и втори завършек на този роман.
"Аутопсия на една любов" със сигурност започва със жабата, книгата е почти 400 страници порнография, и не искам да звуча като някакъв пуритан наричайки я така, това е обективен факт, не е еротика, не е "честна любов", просто е порнография. Това е залогът на книгата: с каква цел е тази порнография, с която тя безцеремонно започва? Целта е може би най-старото клише. Ако трябваше да опиша романът накратко думите "предълга клиширана порнография" щяха да са достатъчно точни. Ако нямаше порнографския елемент, този роман щеше е просто предълго к��ише, което преспокойно можеше да се вмъкне в 200, ако не даже 150 страници.
И това е проблемът, порнографията не служи на романа. Романът завършва като преждевременна еякулация. Пословичната жаба читателят гълта цели 350 страници за едното нищо; "Сексът е музика и музиката е секс" уау, гениално! Но романът е за любов, та какво точно постига порнографията? Какво спираше Пасков да поеме клиширания път на "музиката е любов" и да напише това, вместо да мастурбира върху страниците сигурно дузина пъти? Лично не виждам нито едно тълкование, което да обоснове защо порнографията е в този роман, можеше да пасне в друг, който не завършва ала Никълъс Спаркс с буквална тетрадка (дневник, все тая) и да има някакъв реален ефект, да покаже как порнографската вулгарност НЕ е любов или как Е любов, по някакъв интересен и иновативен начин, вместо това "Аутопсия на една любов" е "Вината в нашите звезди" ако беше филм за възрастни в книжна форма. И някак си вулгарността прелива в позитивните отзиви. Хора, знаем че всички не гледаме порнография и със сигурност не четем такива книги, защото сме извисени хора на изкуството, но няма нужда да се преструваме толкова много, че черното е бяло и че параграф описващ как 45-годишен свършва в нечия уста повторено ad nauseam е любов... Сексът е секс, музиката можеше и да е любов, ма не в този роман.
"Аутопсия на една любов" със сигурност започва със жабата, книгата е почти 400 страници порнография, и не искам да звуча като някакъв пуритан наричайки я така, това е обективен факт, не е еротика, не е "честна любов", просто е порнография. Това е залогът на книгата: с каква цел е тази порнография, с която тя безцеремонно започва? Целта е може би най-старото клише. Ако трябваше да опиша романът накратко думите "предълга клиширана порнография" щяха да са достатъчно точни. Ако нямаше порнографския елемент, този роман щеше е просто предълго к��ише, което преспокойно можеше да се вмъкне в 200, ако не даже 150 страници.
И това е проблемът, порнографията не служи на романа. Романът завършва като преждевременна еякулация. Пословичната жаба читателят гълта цели 350 страници за едното нищо; "Сексът е музика и музиката е секс" уау, гениално! Но романът е за любов, та какво точно постига порнографията? Какво спираше Пасков да поеме клиширания път на "музиката е любов" и да напише това, вместо да мастурбира върху страниците сигурно дузина пъти? Лично не виждам нито едно тълкование, което да обоснове защо порнографията е в този роман, можеше да пасне в друг, който не завършва ала Никълъс Спаркс с буквална тетрадка (дневник, все тая) и да има някакъв реален ефект, да покаже как порнографската вулгарност НЕ е любов или как Е любов, по някакъв интересен и иновативен начин, вместо това "Аутопсия на една любов" е "Вината в нашите звезди" ако беше филм за възрастни в книжна форма. И някак си вулгарността прелива в позитивните отзиви. Хора, знаем че всички не гледаме порнография и със сигурност не четем такива книги, защото сме извисени хора на изкуството, но няма нужда да се преструваме толкова много, че черното е бяло и че параграф описващ как 45-годишен свършва в нечия уста повторено ad nauseam е любов... Сексът е секс, музиката можеше и да е любов, ма не в този роман.
February 18, 2020
Дори не знам с колко точно звезди да я оценя. Може би в някакъв момент ще я прочета още веднъж, за да осмисля отново всичко :). Някои неща обаче крайно ме смущават:
- музикалните аналогии. Предполагам, че за по-голямата част от читателите те ще са напълно непонятни, а разкриват много за вътрешния свят на героите.
- повтарящите се секс сцени. Ок, авторът е решил по този начин да представи героите си, но защо е нужно да се повтарят цели изрази. Така аз имах чувството, че след като съм прочела една-две, вече знам всичките.
- края. Прилягаше повече на някой психологически трилър и седеше малко като кръпка.
Не е роман, който бих препоръчала с лека ръка. Може би си има време за него!
- музикалните аналогии. Предполагам, че за по-голямата част от читателите те ще са напълно непонятни, а разкриват много за вътрешния свят на героите.
- повтарящите се секс сцени. Ок, авторът е решил по този начин да представи героите си, но защо е нужно да се повтарят цели изрази. Така аз имах чувството, че след като съм прочела една-две, вече знам всичките.
- края. Прилягаше повече на някой психологически трилър и седеше малко като кръпка.
Не е роман, който бих препоръчала с лека ръка. Може би си има време за него!
January 2, 2019
Брутален и безпощаден роман! Ако не можете да понесете бруталните секс сцени, няма да разберете безпощадността на текста. Книгата е наркотик, също като секса и музиката. Книгата е чувство, което те опиянява, също като секса и музиката. Защото казаното в книгата "сексът е музика, музиката е секс" описва ритъма на една любов - "Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение.". Оставете романтиката на приказките, излезте от стагнацията си и опитайте този автор.
October 31, 2019
Няма, няма, няма друг писател като Пасков! Затварям книгата и искам отново да я започна, да потъвам, да преживявам, да чувам абсолютния тон и да изпитвам най-грандиозното удоволствие от думите. Най-добрата книга, която съм чела от години. Най-добрият български писател. Най-най-най.
April 15, 2019
Не ми хареса хипериболизираната пошлост в секс сцените. Това развали цялостното ми усещане и възприятие за книгата.
Displaying 1 - 30 of 180 reviews