Shadow of the Silk Road

by Colin Thubron

Shadow of the Silk Road records a journey along the greatest land route on earth. Out of the heart of China into the mountains of Central Asia, across northern Afghanistan and the plains of Iran and into Kurdish Turkey, Colin Thubron covers some seven thousand miles in eight months. Making his way by local bus, truck, car, donkey cart and camel, he travels from the tomb of the Yellow Emperor, the mythic progenitor of the Chinese people, to the ancient port of Antioch—in perhaps the most difficult and ambitious journey he has undertaken in forty years of travel. The Silk Road is a huge network of arteries splitting and converging across the breadth of Asia. To travel it is to trace the passage not only of trade and armies but also of ideas, religions and inventions. But alongside this rich and astonishing past, Shadow of the Silk Road is also about Asia a continent of upheaval. One of the trademarks of Colin Thubron's travel writing is the beauty of his prose; another is his gift for talking to people and getting them to talk to him. Shadow of the Silk Road encounters Islamic countries in many forms. It is about changes in China, transformed since the Cultural Revolution. It is about false nationalisms and the world's discontented margins, where the true boundaries are not political borders but the frontiers of tribe, ethnicity, language and religion. It is a magnificent and important account of an ancient world in modern ferment.

Genres: Travel, Nonfiction, History, China, Asia, Adventure, Iran

384 pages, Hardcover

First published January 1, 2007

About the author

Colin Thubron, CBE FRSL is a Man Booker nominated British travel writer and novelist.

In 2008, The Times ranked him 45th on their list of the 50 greatest postwar British writers. He is a contributor to The New York Review of Books, The Times, The Times Literary Supplement and The New York Times. His books have been translated into more than twenty languages. Thubron was appointed a CBE in the 2007 New Year Honours. He is a Fellow and, as of 2010, President of the Royal Society of Literature.

Reviews

[Candi · Rating 4 out of 5]

4.5 stars

"… to follow the Silk Road is to follow a ghost. It flows through the heart of Asia, but it has officially vanished, leaving behind it the pattern of its restlessness: counterfeit borders, unmapped peoples. The road forks and wanders wherever you are. It is not a single way, but many: a web of choices. Mine stretches more than seven thousand miles, and is occasionally dangerous."

Shadow of the Silk Road is a very absorbing and enlightening travel narrative that transported me to the land through which the ancient road traversed and introduced me to a diverse group of people along the way. British travel writer and novelist Colin Thubron made this bold and dangerous journey in the early 2000s, following the 9/11 terrorist attacks. His venture begins at the tomb of China’s Yellow Emperor, the ‘Founder of Human Civilization’, outside of Xian and takes us through the heart of Central Asia to Kyrgyzstan, Tajikistan, Uzbekistan, Afghanistan, Iran and Kurdish Turkey – a trek that covers seven thousand miles and a total of eight months.

Travel narratives are a new genre of reading for me, so I can’t compare this one to others. However, I can say that this was positively delightful – full of history, conversations with the citizens of these countries, beautiful descriptions of the landscape and architecture, and often lyrical prose. Never once did I feel that I was reading textbook material. Thubron can speak some of the languages encountered here; when he can’t, he utilizes the skills of translators. In either situation, the people seem to be eager to open up to him, this Westerner, and express their views, sorrows and hopes for the future of their countries. Thubron touches on the varied religions of the inhabitants and visits places of worship. He sits in restaurants and chats about the politics, the fights for freedom; the aggravation felt by many is quite evident. In most cases, the people are tired of fighting and long for peace. Sometimes newly found independence is a struggle itself with many difficulties yet to be overcome. Besides the contemporary issues, Thubron illustrates the various empires and dynasties that existed in the past. The region is rich with stories of kings, emperors, conquerors, inventors, artists and the like. I found the information surrounding the silkworm and the silk trade itself to be quite interesting.

If there’s one complaint I have about this wonderful book, it’s just that there was so much information. I could never completely retain even half of what I read, simply due to the number of miles and years of history covered. And yet, I feel enriched by having read this. I would read, and in fact plan to read, more travelogues written by Thubron. I highly recommend this book to anyone that would like to learn more about this region and those that take pleasure in armchair travel, as I do.

"In the shaky candle-flame I remember reaching countries hundreds of miles before their official frontiers, or long after. Often I imagine the Silk Road itself has created and left behind these blurs and fusions, like the bed of a spent river, and I picture different, ghostly maps laid over the political ones: maps of fractured races and identities."

[Jim · Rating 3 out of 5]

It would be a waste of time to recreate the reviews already posted here, all glowing and full of accolades, many deserved, though I was less enchanted with the book overall than some readers. I thought it was a solid and interesting piece, recounting some of his earlier travels, but I was not blown away. I enjoyed some of the historical information, especially tidbits such as that remnants of a Roman legion settled in China, but his focus seemed to consistently zero in on the crumbling world he seemed attracted to. Did anyone think it was repetitive, and frankly boring, in stretches (possibly reflecting the actual trip)? He has a love for certain words (beetling, for instance), and one almost got the feeling that he took notes home and then spent hours applying heavily painted hand-crafted tiles to the structure of his story, like one of the innumerable mosques and tombs he passed by. That is not to say that I didn't enjoy the book, but I did feel a bit worn out. I thought he did a good job describing attitudes of the people he met, especially anti-Chinese sentiments and the narrow mindedness of many people he came across (probably the same could be said if one were to travel by foot through some parts of America). Although he chose not to take a camera, a few pictures would have been nice. In only a few places did I feel he felt any real connection or empathy with the people. Where is the joy of travel, man! Just kidding, but he did seem a bit crusty to me. And I don't just mean the layers of desert that undoubtedly weighed him down in the end.

[Dale · Rating 5 out of 5]

Shadow of the Silk Road is a phenomenal book. The author, British travel writer Colin Thubron, traveled from Xian, an ancient capital of China, to Antioch in Turkey along the silk road, blending broad historical knowledge with acute observations of contemporary life.

Thubron speaks Mandarin and Russian, and was able therefore to speak directly with many of the people on his journey, at least until he arrived in Afghanistan. A theme throughout the book is the mix of peoples, with tribes and nations spanning the current political borders. Most of western China has been populated by Tibetans, Uighars, and other central Asian people for a very long time, and is only now being colonized by Chinese. The Chinese are hated by the native people because of the vast migrations that are underway. Native cultures are being subsumed by a Chinese industrial juggernaut. Old towns are being covered over by concrete and by soulless industrialization.

The silk road was never a single road, but a kind of nervous system with two heads: one in China, one on the Mediterranean. It has existed in some form for nearly 3000 years. Silk began to appear in the Mediterranean by at least 500 B.C.E., having been cultivated in China since 2000 B.C.E. And Greek and Roman images began appearing in China by about 300 B.C.E. No one person actually traveled the length of the silk road - in Thubron's words, no Chinese traders appeared on the Palatine to surprise native Romans. Instead, goods were transported by different traders via intermediaries along the route, enriching those intermediary cities in central Asia and Persia.

Today, as ever, the route is dangerous and often isolated. Thubron traveled by train, bus, truck, private car, on foot, horseback, camelback, and only once by plane, across the northern section of Afghanistan, where no driver would go, with or without him. He was quarantined for a time because of the SARS virus, and had a few close calls when crossing borders.

By the end of his long journey he was clearly ready to be done. He rushes through the last part of the trip, in southern Turkey, almost as an afterthought. After the long stretches of genuinely wild and dangerous travel, he seems not to have been aware of just how interesting a trip through Turkey would be for most of us.

This book gave me a much clearer view of the geography and people of Asia than I had before. I would never want to retrace Thubron's journey, so reading about it is as close as I will get to experiencing central Asia and the silk road.

[Left Coast Justin · Rating 5 out of 5]

Accidentally deleted my review, I'll have to rewrite it when I have time.

Nov. 2020=================================

This book begins in Xi’an, the original, ancient capital of China. Where is Thubron going, and why?

I think of saying Turkey, the Mediterranean, but it sounds preposterous. I hear myself answer: ‘Along the Silk Road to the northwest, to Kashgar.’ And this sounds strange enough. She smiles nervously. But the unvoiced question ‘Why are you going?’ gathers between her eyes in a faint, perplexed fleur-de-lis. This ‘Why?,’ in China, is rarely asked. It is too intrusive, too internal. We walk in silence.
Sometimes a journey arises out of hope and instinct, the heady conviction, as your finger travels along the map: Yes, here and here…and here. These are the nerve-ends of the world…
A hundred reasons clamour for your going. You go to touch on human identities, to people an empty map. You have a notion that this is the world’s heart. You go to encounter the protean shapes of faith. You go because you are young and crave excitement, the crunch of your boots in the dust; you go because you are old and need to understand something before it’s too late. You go to see what will happen.

This book revisits some of the territory covered in his earlier books The Lost Heart of Asia (1994) and Behind the Wall(1988). In Shadows, Thubron has lost much of the young man’s confidence that marked the earlier books; the more he has learned, the less he understands. This book spends less time on the journalistic accumulation of facts and impressions and more time trying to figure things out. Of Xi’an itself:

Eighteen years earlier, I had trudged through a run-down provincial capital. But now it had shattered into life. All around now, another generation was on the move. In my memory, their parents’ expressions were guarded or blank, and footsteps lumbered…Something had been licensed which they called the West. I gawped at it like a stranger. Being Western was a kind of conformity. Even as the West touched them, they might be turning it Chinese.

Old people gazed as if at some heartless pageant. Dressed in their leftover Mao caps and frayed cloth slippers, they would stare for hours as the changed world unfolded. It was hard to look at them unmoved. Men and women born in civil war and Japanese invasion, who had eked out their lives through famine in the Great Leap Forward and survived the Cultural Revolution, had emerged at last to find themselves redundant. Under their shocks of grey hair the faces looked strained or emptied by history. And sometimes their expressions had quietened into a kind of peace, even amusement, so that I wondered in surprise what memory can have been so sweet.

A young Chinese of the new mindset accosts him outside his hotel.

His father obsessed him. The old man had been persecuted in the Cultural Revolution for owning books. ‘He was paraded in a dunce’s hat, with his arms wrenched out of their sockets’. Huang let out a tremor of strained Chinese laughter. ‘But now he’s gone home. He’s retired to the village of his childhood.’

‘The village that persecuted him

‘Yes. But to trees now, and flowing water, and a newspaper.’

But he had left behind this son tormented by a zeal for self-improvement. ‘A year ago I helped a Brazilian tourist. He’s a lawyer. He’s my only foreign friend – and now you.’ I felt a sudden misgiving, the start of a delicate interplay between debt and request. But he said: ‘I want to go to Brazil. During the day I’ll work at anything, but in the evening I’ll give Chinese lessons. Free, no charge! Money is important, of course, but later. First, friends. Friends will be more important for my life. Maybe after a year I’ll have five people studying Chinese – all new friends. Here!...here!... and here!’ He planted them in space, like aerial seeds. ‘Soon maybe one of my friends will tell me: Oh, Mr. Huang, I have good news – my father or my uncle works in a company that needs…’

I felt an amazed misgiving for him. ‘Do you know anything about Brazil?’

‘Brazil is in South America…Maybe they are making this’. He picks up a tiny bell from a table. ‘So I’ll send one of these to friends in China who’ll find a company to make them cheaper. After that we sell them back to the Brazil company.’ Then he advances down other avenues, other schemes. And slowly, as he juggles with a ferment of percentages and notional deals, my fear for him dissipates. I start, with dim foreboding, to pity the Brazilians.

Xi’an became capital under the Tang Dynasty, the first group of leaders who created the nation of China – one language, one system of measurement, one set of laws. Thubron shares a meal with the friend of a friend, a historian specializing in the Tang.

He comes with his twenty-eight-year-old daughter Mingzhao, who looks like porcelain, like him. For a long time we climb over this perfect, sterile geometry. Beneath us the city moans invisibly through the smog: The drumming of a train, faint cries. Sometimes his daughter takes his arm, as if comforting him for something. As we mount the Linde hall, the pleasure palace of nineteen successive generations of Tang emperors, his daughter falls back beside me. She is pretty and delicate, with child’s hands. ‘In the Cultural Revolution he was sent into the mines,’ she says. ‘He was there eleven years. He had silicosis in his lungs long afterwards. But he kept up his studies even there. I’ve seen his old notebooks, covered in Maoist slogans.’

Later, in a dumpling restaurant that hangs its red lanterns near the city’s bell tower, Hu Ji and his daughter are debating something. They share the same small mouth and slim nose. She is studying the Sung dynasty, as he has studied the Tang. Sometimes she laughs, as he smiles. He is writing a book of essays—they are complex, provocative—which will expose old pieties to new light.'

My hand brushes his arm. I feel for his compassion – surprising myself – a surge of consolation, and I realize that I have never lost some misgiving at this hard land.

Hu Ji says quietly, ‘That’s why the Tainanmen Square massacre could happen’.

I hear myself ask: ‘Could it happen again?’

Seconds go by before he says: ‘I don’t think so. We have opened up too much to the world now. We are overseen.’

Is that the only reason? I wonder. But Hu Ji is looking at his daughter, says softly: ‘Our culture is starting to change, it’s true.’

He is seeing it in her; and she answers my unspoken question: 'I don't know what my generation would do in revolution. But I think mine are more selfish. They have a conscience. They must decide things for themselves.'

Her gaze stays innocent on mine. She is twenty-eight, but looks a child. For a moment I do not understand her – the equation of conscience with selfishness is strange. But ever since the Cultural Revolution, she implies—when morality was vested in a near-mythic leadership—responsibility could no longer be displaced upward, but had come to rest, with guilt, in the confines of the self. Implicitly Mingzhao is announcing the death of the whole Confucian order, which places in an immutable hierarchy every person under heaven.

Before gloom can gather, Mingzhao asks me brightly: ‘What period would you have liked to have lived in?’ She enjoys these parlour games.

‘It depends if I were rich or poor,’ I laugh. ‘And you?’

‘It depends if I were a man or a woman.’

We turn to her father. Surely he would choose to live under the Tang. But he only smiles, and says uncertainly: ‘The future.’

All this brings us to page 29. From Xi’an, Thubron wanders westward, through hundreds of pages, armed with working ability in both Russian and Chinese, as he moves through Kyrgyzstan, Azerbaijan, Tajikstan, Uzbekistan, Afghanistan, Iran and finally through Turkey to the Black Sea. Throughout, he questions all he thought he had understood on earlier trips and grapples with what these very different nations can teach him about humanity.
It is a journey well worth taking, with a deeply sympathetic narrator.

[Kevin · Rating 2 out of 5]

One of my favorite genres is the travel narrative--Paul Theroux, Tony Horwitz, Bill Bryson. And one of my favorite travel narrative locations is China--it’s vast, geographically, socially.. any way you look at it. I was looking forward to this book because it combined a couple of my favorite genres. But I’m under whelmed. It seems Thubron was on journey to work out some personal demons or issues. This would be fine, but combining it with a travel narrative is confusing--is it a travel book? A memoir (he has been to many of these places before)? The narrative itself takes on a sameness. One aspect of good travel writing I enjoy is the history of locations I didn’t know anything about. Thubron has local history to spare. Unfortunately, it all tends to run together. He doesn’t do a good job of differentiating a hero’s tomb in western China from one in central Afghanistan. I also seriously question some of his interviews and experiences. I find it hard to believe that ordinary people in remote locations would open up to him as he writes. And then there is his writing. A car “dreamed” to a stop after an accident? Footprints in a dusty hotel room are homesick? Sometimes it felt like I was reading a MadLib.

[Chrissie · Rating 5 out of 5]

I totally loved this book, specially the travels through China! Perhaps I shouldn't say that - the travel through Kyrgyzstan, Uzbekistan, Tajikistan and Afghanistan were also fascinating. The peoples, the faiths, the customs - both over centuries passed and now today - all were discussed. Little things like the facial characteristics and body forms and hats worn were so well described. Each cultural group became an identity. I have to visit China ..... I don't know if I would be brave enough for the other countries! Wow do I admire Colin Thubron, and I must read more of his books. He makes history come alive. As a child in school, history was just dates and names - all of which w

[Desislava Filipova · Rating 5 out of 5]

"Сенки по пътя на коприната" е най-хаотичната и фрагментирана, но и най-голяма като обхват книга, на Колин Таброн, която съм чела до момента. Това ще е доста нестандартен и накъсан отзив, защото искам да спомена твърде много неща, които ми направиха впечатление, че ако се разпростра, ще стана още по-дълго, отколкото е в момента.

Пътуването започва от Китай към Турция, но и сякаш върви от бъдещето към миналото, защото в Китай промените се случват бързо, изникват градове и сякаш погребват традиционните села и градове под възхода на настоящето. През целия разказ читателят сякаш сравнява какъв е бил Пътя на коприната през вековете и чрез всяко отделно място сякаш улавя някакъв фрагмент от миналото в паралел с настоящето, а именно момента някъде около 2000-та, когато Таброн прави описаното пътуване.

"Това е приливната вълна, която преобразява Китай. Внезапно бъдещето беше станало по-силно от миналото. Промените карат някои неща да изглеждат анахронични. Можете да видите това там, където високите жилищни блокове се сблъскват със стари предградия и където булдозерите сриват натрупаните в общия вътрешен двор поколения...
-прекарах детството си в старите вътрешни дворове хутон. По онова време връзките между хората бяха по-топли" 21

Връзките и влиянията между Изтока и Запада са значими, през търговските пътища освен стоки се пренася и частица от чуждия свят, идеи, открития, леко и бавно преминават, без никой да предполага колко дълбока следа ще оставят.

"Но представата за Китай като затворена в себе си империя е разпадаше навсякъде около мен. Събран от откритите в гробните ями фрагменти, глинен вестител стои готов за тръгване със своя кон. Сбруята и седлото са на мястото си, но стремето все още не се е появило. Изглежда тежкото стреме е било измислено от китайците още през IVв. сл Хр.- и отправило се на запад и осигуряващо по-голяма стабилност на ездача в битка - направило възможна появата на тежковъоръжения и струващ скъпо конен рицар. Някои приписват на това просто изобретение началния тласък на цялата феодална епоха в Европа; а седем века по-късно, краят на същата тази епоха настъпил, когато замъците били принудени да капитулират пред още едно китайско изобретение - барута" 26

Пътят на коприната е оформил региона, както реките оформят скалистия бряг, прорязал се е в хората и е изваял тяхната същност. Така се пренася исляма на Изток и се пренася познание, така се движат хората и понякога се заселват някъде трайно и сякаш почти неволно и се получава невероятно смесване на раси и култури.

"Още през VIIв, когато мюсюлманската им вяра била млада, тези търговци, пристигнали по Пътя на коприната или се просмукали през пристанищата на Южнокитайско море... в следствие на смесените бракове, повечето от тях станали неразличимо от околните...
В най-голямата джамия смесването на китайските и ислямските традиции прилича на изкусен театър. Скиташ се сред вътрешни дворове, преливащи един в друг подобно на тези в дворец от епохата на Мин, където по стените се редуват надписи на арабски и мандарин, а минарето се издига от облицована с порцеланови плочки пагода....
това е поривът на един преобразяващ се свят, в който хората се смесват и разменят местата си...всичко е изменчиво като в калейдоскоп. Чистотата на културата, дори китайската става нещо илюзорно." 42

Историята на Тибет е силно повлияна от Китай, но няма да се отклонявам много, в пътуването е отделено малко място на смазващия натиск към същността на Тибет, по време на културната революция, за да може по-лесно да бъде претопен, следи от религията могат да бъдат лесно открити.

"На 160км след Юнчан, в град Джан'ъ - легендарното родно място на Кублай хан - един 900-годишен храм е приютил най-големия полегнал Буда в Китай....
в музея на светилището, се натъквам на свитък с шест хиляди свещени будистки текста, дарени на храма през 1411 г. от император Мин...
според китайското летоброене са доста късни. Печатарството е изборетено преди повече от дванайсет века по времето на Тан....
Изглежда това умение е пътувало на пресекулки на запад по Пътя на коприната, като стигнало до Европа през Персия....
Франсис Бейкън цитира три нововъведения, които са променили съвременния свят: книгопечатането, барута и магнитния компас. Разбира се всички те са били изобретени в Китай и първоначално са били използвани за мирни цели."89

Дълъг е пътят през Китай, Таброн маркира определени нюанси от миналото и от живота, но няма как да обхване историята и настоящето, всичко е толкова необхватно.

"-Защо е без работа? - попитах тихо.
-Защото е твърде необразован. ...
осъзнах, че съм свидетел на огромна пропаст между поколенията. Възрастните хора - родителите и бабата - бяха отмиращите жертви на промените в Китай, от които внезапно и мъчително бяха изостанали. След като бяха оцелели през десетилетията на политически терор и лудост, те дори не бяха успели да предадат спомените си. "Никога не говорят за миналото си" " 92

Китайската стена - едно колосално чудо като граница на познатия свят, дали е спирала нашествениците да влязат, или обикновените хора да излязат, по пътя на коприната търговците се връщали с непознати стоки и макар Китай и Запада дълго да живеели без да имат представа какви са тези далечни и тайнствени страни, с които търгуват, то въображението е рисувало приказни представи за непознатото.

"Западната порта на Дзяюгуан, Портата на тъгите, води навън към тази пустош. Това била "устата" на Китай. Да си "отсам устата" означава да принадлежиш на цивилизацията. Да си изплют от нея означавало да се скиташ сред безнадеждната забрава. Паважът на нейния проход е изтъркан от краката на изгнаниците. ... Хората излизали навън, обладани от ужас.Там те щели да бъдат погребани в забравени гробове сред неспокойни демони, а будистите били осъдени завинаги на варварски прераждания. ...
Но макар страхът да не изчезнал, често границата не била ограничение."96

Пътят продължава на Запад, през Уйгурския регион - още една общност влята в Китай, със своя култура и история, които някак бавно са избледнели. Малки фрагменти ни показват колко сложна и многопластова е историята, как се претопява и преплита.

"Ранните китайски анали съобщават за гротескни варвари по западните граници на страната; белокожа паплач с огнени коси, големи носове и зелени или сини очи. Но с изтичане на първото хилядолетие тези странници били забравени... Сега подобни загадъчни мумии са изпуквали на повърхността навсякъде в Такламакан...
Ожесточени спорове се водят за произхода им. От лабиринта на лингвистични и археологически данни изглежда, че те са се придвижвали срещу голямата вълна на номадската миграция, която се развива от изток на запад, и през III хил. пр. Хр. са нахлули от сибирските степи.. След време тези тъй наречени тохарци, били последвани от своите индоирански братовчеди, поредната вълна от неспокойни конници.... Едва от 300 г. пр. Хр. тук се появила контравълна от монголоидни народи...
Уйгурите, които претопили тези хора през IX в., ги приемат за свои прадеди."122
"Знаех, че райо0нът е особен. Повече от половината уйгури имат кавказки черти...
В крайна сметка това беше пътят, чиято китайска коприна почиваше в германски гробове от желязната епоха. Той разпространяваше разнообразието и богатството на нечистото." 127

Понякога описанията са красиви, магични и звучат като приказка, разкриват светове, които не съм си представяла, власт, богатства и екзотични предмети, като нефрита, символ на могъществото, но и носещ силно митологично значение.

"нефритът, носен по течението на двете реки, представлявал случайни отломки от друг свят...
Според Конфуций нефритът въплъщавал добродетелите на идеалния мъж: силен като разума, влажен и гладък като милосърдието, верен, скромен(от него се правят мъниста за огърлици), праведен. Предизвиквал нервно благоговение. Единствено императорът, Синът на небето, можел да използва бялата разновидност." 139

Безплътния митологичен образ се разкъсва от грубата реалност, желанието за експлоатация на материалните ресурси и подчинение на различните народи. Читателят продължава да се завихря сред противоречията на миналото и настоящето и да се чуди как всички преминава, времето променя всичко и само бегли следи понякога оставят в забравен музеи или гробница.

"През 1949г. в началото на комунистическото управление, в провинцията е имало по-малко от 300 000 китайци. Сега, в резултат от целенасочените и все по-масови вълни, те бяха станали повече от осемте милиона уйгури. ... Тия китайци... те ще се махнат от страната ни. ... "Това няма да стане. Страната ви е твърде богата." Огромните газови полета и наскоро откритият нефт вече захранваха различни производства."140

В смесените региони, религия и културна идентичност се сблъскват, миналото остава в традициите, а вярата е oпора в трудни времена, мечтата за самоопределение е самоуправление е крехка илюзия.

"все едно идентичността е нещо цялостно и разбираемо, а не хлъзгаво и пристрастно. Какъв се чувства - уйгур, кашгарец или мюсюлманин? Струваше ми се, че със своя живот между градските изкушения и селските корени, между Китай и исляма, той въплъщава една дълбока дилема." 154

"Ако внезапно тръгна със забрадка, хората ще започнат да си задават въпроси ... На първо място съм майка. Искам да възпитам децата си в надежда. Бог е единственото, което моят народ има. Много сме бедни. ...
Якуб Бег, който управлявал Независим Китайски Туркестан в продължение на 12 години до 1877...
Никой не преподава тази история в сянка. Китайците претендират за две хилядолетия суверенитет на Синдзян ... През 1997 г. протестиращи уйгурски студенти бяха разстреляни, докато размахваха знамена на Източен Туркестан. Хиляди потънаха в затворите и трудовите лагери."159

Невидима граница разделя китайския и тюркския свят и никога напълно, прекалено силно са се смесили във времето. Процесите се развиват във времето, натрупванията в миналото се отразяват в настоящето и репресиите пораждат ответни действия, историята има сложни механизми и за да се разбере, трябва да се проследят нишките назад във времето.

"Твърде се, че десетки хиляди китайци са преминали незаконно границата, купили са си земи и дори са се оженили за киргизки жени. Само че гаврътва вече беше не Китай, а дебнещият тероризъм. В Киргизстан имаше 50 000 уйгури, разгневени от съдбата на своята родина"168

"Един народ се свърза в едно не от действителното минало, а от историите, които само той разказва: от това, което помни, и от другото, което забравя."196

Независимостта има и друга страна, а СССР придобил силно влияние над Централна Азия, но стои чужд на този свят. И сякаш с времето миналото е придобило един идеализиран блясък пред настоящето, защото настоящето винаги изглежда по-трудно, но само дистанцията може да даде реална представа.

"-Независимостта ни направи по-бедни. Старите семейства са принудени да продават дори Кораните си - прекрасни предмети, някои от които са изписани на кожа с перо. Хората казват, че по съветско време е било по-хубави. Ние младите не го помним." 201

Светът на Самарканд също е сложен - музеят наистина пренася през пластовете от историята, а образът на Тамерлан в цялата си противоречивост привлича.

"На ръба на платото има малък музей, приютил согдиански и елинистически предмети: тоалетни принадлежности, резбовани шахматни фигури, железни мечове. На бял свят са се появили преносими огнища на култа към огъня , все още пълни с пластове пепел; осуарии, в които костите на мъртвите са били събрани, след като са били оглозгани от кучетата; глинените богини на земята и водата. Религията на согдианците представлява синкретична смес от зороастрийски и месопотамски вярвания с лек индуистки привкус. ...По време на техния разцвет през VI в. сл. Хр. согдианският бил международен език на Пътя на коприната.
На покритите с фрески стени на един дворец - един от най-красивите експонати в музея - посланици поднасят дарове на боговете на Самарканд...
В някакъв момент в средата на XIVв. Тамерлан, Покорителя на света, се родил в неизвестен тюркско-монголски клан ... Само четири десетилетия по-късно, след близо двайсет блестящи и безпощадни военни похода, той управлявал окървавена империя, простираща се от Средиземно море до границите на Китай. В цяла Азия, градовете, които му се противопоставили, били белязани от кули и пирамиди от споени от хоросан черепи ...
И все пак неговото варварство било по-сложно. Дори по време на поход, той с лакомо любопитство се впускал в спор с с пътуващ двор от книжовници и учени. Искал да се докопа до истината, както правел с враговете си...
Но жаждата му за превъзходност надминавала всичко друго. Почитал исляма като източник на мощ, но цинично го манипулирал според волята си." 211

Да, Тамерлан не е узбек, но той и поколенията след него са се превърнали в неразделна част и от културата и от историята, с паметниците, които са построили, грандиозни сгради, които проблясват в сини мотиви и привличат хора от далечни земи.

"Извисяващ се над тях, Бичът Божи се е превърнал в символ и баща на Узбекистан..През късната съветска епоха той е бил или пренебрегван, или очернян. Сега навсякъде се появяват негови статуи...
Само че Тамерлан съвсем не е бил узбек, а тюрко-монгол" 214

По тези безкрайни земи се вижда разцветът и залезът на толкова градове и империя и безкрайния синкретизъм на религия, култура, история, дори да не си дават сметка, миналото тече през хората и пази своите тайни във всеки оцелял предмет.

"След като смазал Персия, Александър Велики тръгнал на изток и направил Балх своя столица за две години. На брега на Оксус открил култ към реката ... и се оженил за Роксана, дъщеря на бактрийски вожд, която неговите смаяни спътници, обявили за най-красивата жена в Азия след вдовицата на персийския цар..
В продължение на почти четири века след 126 г пр. Хр Балх бил търговската перла на кушанските царе, мумиите, на чиито тохарски прадеди бях видял далеч оттук в пустинята Такламакан. Огромното им синкретично царство обхващало Пътя на коприната между Китай на Изток и Партия и Рим на Запад. Едно единствено съкровище ..,. Именно богатия и гъвкав будизъм на кушанците се разпрострял на изток..... тези предмети щяха да удивят археолозите с грецизирани Буди, извадени от земята на Афганистан."247

За пореден път ми прави впечатление в даден разказ, че има силна разделение между фанатичната вяра и вярата, в която има съпричастност към другите.

"Мобин беше етнически таджик и мразеше талибаните "Мюсюлманите трябва да са чисти, милостиви и вярващи. Талибаните само вярват."253

Още една разделителна линия, която е почти невидима.

"Пресичахме една разделителна линия в тази разкъсана страна, която бе по-дълбока от Оксус и по-висока от Хиндукуш... малко по малко през тази криволичеща граница, която не бе отбелязана на нито една карта, тюркският свят - който се простираше на повече от 3000км зад мен, през Узбекистан и Киргизстан и после дълбоко навътре в уйгурски Китай - отстъпваше пред иранския." 258

Дали наистина толкова не��а разделят хората или в същността си имат повече общо, отколкото изглежда.

"Хюсеин кимна ... Вярваме в същите пророци .. Аз вярвам, че добрите християни отиват на небето. Ние сме един и същи народ." 282

"Това е един друг Иран - култура на герои, не на страдание. Това е триумфът на легендата над историята" 287

Иран между персийската култура и исляма, един след друг Таброн посещава гробницата на Имам Реза и джамията на Гаухар Шад в Махшад по време на религиозен празник, който събира различните мюсюлмани, обединени от траура по Али и очакването на Махди и за момент, сякаш регионалните различния между тях изчезват; по-късно в мавзолея на Фирдуоси в Тус, чийто епос „Шах-наме“ „Книга на царете“ е олицетворение на древната култура, се открива коренно различна страна от живота. Иран, а и повечето други страни, за които разказва Таброн, не само в тази книга, са невероятна смесица от много различни етноси и култури, непримиримо с миналото настояще, но толкова пъстро и богато, че замайва сетивата.

Трудното е да загърбиш предразсъдъците и да видиш света в цялата му пъстрота и сложност.
"Образите примигваха безрадостно на екрана. В селото дори представата за Бог беше избледняла...Филмът завършваше с цитат от Ницше, че Бог е мъртъв. Умрял от съжаление към човечеството.... Искаше да воюва с клишетата - неговите собствени и тези на Запада. "Западните филми искат нашето страдание. Искат единствено жени с чадори, които страдат."300

Крайната точка на това пътуване е Антиохия - почти в края Таброн стига до Аламут и историята на исмаилитите и Хасан-ибн-Сабах, сред факти и преувеличения се е родила легендата за Асасините.

"През 1256 г., проправяйки път през долината със собствената си безпощадност, монголите бяха изличили отслабената секта и бяха съборили бастионите ѝ в пропастта."

Няма подходящ начин да се завърши този пътепис, освен може би с идеята, че от началото на света пътуваме, понякога окончателно, понякога се завръщаме, но движението е заложено в гените ни, както и стремежът към непознатото, желанието да опознаем и завладеем света, на всяко възможно ниво, и може би желанието да оставим отпечатък през вековете, за да не сме само тленност и прах.

[Lyn · Rating 3 out of 5]

Style detracted from content.

[Mikkel Tolnaes · Rating 2 out of 5]

Colin Thubron, the prized British travel writer, takes us on a journey along the Silk Road, the mythical link between Asia and Europe, responsible for shaping history as we know it. Steeped in history, the Silk Road has been shaped by empires such as the Roman, Persian Achaemenid, Mongol, various Islamic caliphates and Chinese dynasties, the list goes on. Yet, this travelogue is drier and dustier than the forgotten and desolate trade route it explores. Add to this Thubron’s pretentious language, poor flow, and periodic repetition of words, as if he had a word of the week challenge, and you have proper slog on your hands. If the goal was to bring the reader along on an uncomfortable camel ride through the barren deserts of the Silk Road, then it must be considered a success.

It is quite fascinating how Thubron can travel through China, Central Asia, and the Middle East, write a whole lot about it, and end up with something so uninspiring. These are truly remarkable places, with fascinating cultures and histories, but those elements are glossed over, in favour of archaeological peculiarities. The author’s obsession with tombs and crypts knows no limits, but sadly it is not accompanied by appropriate explanation of the historical significance of the places visited, nor the captivating, one would have thought, scenery along the way. When Thubron is not searching for tombs to explore, he spends most of his time obsessing over people’s facial features. Not through an interesting anthropological lens, but in a strange neo-imperialist hunt for Western traits across the Eurasian continent.

Luckily, there are stretches of the journey that Thubron does do justice. Most notably Afghanistan, where he takes a welcome break from his archaeological explorations in favour of digging into the country’s history and culture. Nevertheless, his arrival on the Mediterranean Ocean, the end of his journey, is as welcome to the reader as it must have been to the caravans making the treacherous journey a thousand years ago.

[Tony Taylor · Rating 3 out of 5]

Shadow of the Silk Road records a journey along the greatest land route on earth. Out of the heart of China into the mountains of Central Asia, across northern Afghanistan and the plains of Iran and into Kurdish Turkey, Colin Thubron covers some seven thousand miles in eight months. Making his way by local bus, truck, car, donkey cart and camel, he travels from the tomb of the Yellow Emperor, the mythic progenitor of the Chinese people, to the ancient port of Antioch—in perhaps the most difficult and ambitious journey he has undertaken in forty years of travel.

The Silk Road is a huge network of arteries splitting and converging across the breadth of Asia. To travel it is to trace the passage not only of trade and armies but also of ideas, religions and inventions. But alongside this rich and astonishing past, Shadow of the Silk Road is also about Asia today: a continent of upheaval.

One of the trademarks of Colin Thubron's travel writing is the beauty of his prose; another is his gift for talking to people and getting them to talk to him. Shadow of the Silk Road encounters Islamic countries in many forms. It is about changes in China, transformed since the Cultural Revolution. It is about false nationalisms and the world's discontented margins, where the true boundaries are not political borders but the frontiers of tribe, ethnicity, language and religion. It is a magnificent and important account of an ancient world in modern ferment.

[Virginia Cornelia · Rating 3 out of 5]

Drumurile Matasii au reprezentat o vasta retea de circulatie , care a legat Asia de Mediterana.

Aceste rute au asigurat schimburile de bunuri materiale ( condimente, hartie, matase ), imateriale ( idei, filosofii, religii ) , dar si libera circulatie a bolilor si epidemiilor si totodata au alimentat dorinta barbatilor de a cuceri noi teritorii.

Marfa pornita dintr-un loc avea nevoie de luni sau ani de zile pentru a ajunge la destinatia finala. In farfuria cuiva, pe umerii unui roman sau pe masa de scris a unui intelept, ea a trecut prin numeroase maini si a cunoscut multe vieti, unele curmate prematur , pentru ca negotul pe Drumurile Matasii a fost intotdeauna asociat cu jaful, tâlhăria, si furtul.
Se spune ca matasea a fost descoperita intamplator, de imparateasa chineza Xilingshi ( 2300 i.H) .
In timp ce isi bea ceaiul sub un dud, un cocon i a cazut in ceașca cu lichid fierbinte. Incercand sa il scoata , a descoperit ca acesta se transforma intr-un fir nesfarsit si lucios si extrem de neted. Rezervata intial doar imparatilor, matasea a devenit moneda de schimb si cel mai pretios avut ce a determinat apariția Drumurilor Matasii.

Călătoria lui Colin Thubron prin China, Kirgizstan, Uzbekistan, Afganistan, Iran si Turcia, in anii 2000 este o reintoarcere. Autorul fusese in aceste tari in anii 80 si 90, si curiozitatea, si nostalgia il fac sa se intoarca. Mai batran si mai temperat, vede lumea cu alti ochi. Pentru ca s-a schimbat el? Pentru ca s-a schimbat lumea? Pe jos, calare, in autobuz sau masina, stand de vorba cu prieteni vechi dar si noi cunoștințe, autorul isi gaseste timp si pentru discutii filosofice, despre viata si moarte, cu un intelept sogdian. Nu am inteles sensul inteospectiilor, dar nici nu am pretentia sa inteleg deplin un autor.
Fata de celelalte doua carti citite, tratand acelasi subiect, mi-a placut mai putin, si pana la final nu am ajuns la o concluzie daca am citit o carte de memorii sau un jurnal de călătorie.
Inchei cu cele doua lucruri care mi-au placut cel mai mult :

ARMATA DE TERACOTA

este desemnata a opta minune a lumii, si a fost descoperita intamplator, de niste tarani, in Xian ( China), in anii 70.

A fost datata in anii 200 inainte de Hristos, si reprezinta complexul funerar al primului imparat al Chinei ( Qin). Cuprinde peste 8000 de figurine in marime naturala -oameni, cai, care de lupta, arme confecționate din teracota si bronz. Fiecare figura umana are o fizionomie distincta, si o înălțime mai mare decat a chinezilor zilelor noastre.
Rolul acestei vaste creatii se pare ca a fost insotirea imparatului in cealalta lume.
Ca o nota personala, sper sa ajung sa o vad si eu candva, si totodata ma bucura gandul ca acest imparat a ales sa creeze figurine , versus sa se ingroape cu toata curtea inca vie.

HERAT

Este un oras in Afganistan.
Zona in care exista orasul a fost descrisa de Herodot ca fiind granarul Asiei si, datorita vulnerabilității si bogatiei sale, ea a fost mereu cucerita, dar a reînviat in permanenta , chiar si dupa ce a fost aproape rasa de pe fata pamantului , de Genghis Han.
Cea mai buna perioada a orasului a fost dupa moartea marelui Timur Cel Schiop (1400 ) Fiul acestuia, Sahul Rokh, satul de razboaie, muta capitala imperiului de la Samarkand ( Uzbekistan ) la Herat si umple noua curte de arhitecti, caligrafi, pictori si poeti.
Sotia acestuia, Gawhar Shad construieste moschei, palate , bai, colegii si biblioteci, si umple imprejurimile cu gradini de trandafiri ( trandafirii sunt originari din China).

Legat de Samarkand , Bukhara, Merv , Xian si Constantinopol orasul continua sa infloreasca pana spre sfârșitul anilor 1800, cand construcția caii ferate Transcaspiene il scoate din circuitul comercial.

Astazi, al treilea cel mai mare oras afgan, este sub stapanirea talibanilor.

[Mindy McAdams · Rating 4 out of 5]

I do not read a lot of travel narratives, but now and then I select one because each page I open while thumbing through (or previewing on Amazon) holds something interesting and makes me want to keep on reading. This book passed my small test, and I was not disappointed.

Many others have praised Thubron's way with words. I would join them but for a small caveat: sometimes he overdoes it. Sometimes the poetry overexerts itself and threatens to smother the prose. But not too often!

This was a long journey -- more than 5,000 miles overland, alone, and with little reliable transportation. Thubron was aided by his fluency in both Mandarin and Russian. He introduces us to several unique people along the way, and I'd say those are some of the most enjoyable parts of his story -- but I also enjoyed very much his skillful weaving of historic background alongside his bumping on buses, his climbing up cliff faces to gain access to ancient caves, his attempts to sleep in inhospitable rooms.

Thubron reveals to us some aspects of Chinese hegemony that are rarely uncovered in Western media. Of particular interest to me were his experiences among the Uighurs, a traditionally Muslim ethic group whose lands lie on vast oil reserves within China's borders. I was also fascinated by his days spent in Iran and Afghanistan, where he shows a few slices of daily life wholly apart from war and military maneuvers.

There's not much of a personal nature in this account -- I knew little more about Thubron when I finished than when I had started. This didn't bother me while I was reading, and I would guess it was Thubron's intention to assert himself as little as possible. Instead he lets the rugged scenery, the history, and the residents of these unfamiliar lands speak mostly for themselves.

I also recommend this beautifully illustrated and very readable history: The Silk Road: Two Thousand Years in the Heart of Asia.

[Yoshiyuki · Rating 5 out of 5]

Colin Thubron is not only "the pre-eminent travel writer of his generation" as The SUNDAY TELEGRAPH says about him...he is much, much more than that and his latest book is his legacy for this genre.
Delving into the milleniums of history while going along what used to be the Silk Road, from Xian to Antioch, he diggs out stories on people, temples,tombs,cities-that-have-been, abandoned citadels, forgotten villages, disappeared civilizations.... and tells them with such a melancholic, melodic thrill that one finds oneself wrapped up and transported in those far-away places to be part of the very happenings.
I liked every page in the book, every story and felt afraid at his undertakings, so bold in their reality. He is the writer that lives what he writes, he is the researcher who goes out to step on the skeletons of history.
And I never felt my own mortality so deep as while reading this book!What are we if not grains of sand in the passage of time?!There are many who can write after doing an erudite search through old books in famous libraries, but Thubron's strength is that he goes in search of history and its nowaday's flailing ghosts with his inner eye, both compassionate and humourous.

[Allisonperkel · Rating 2 out of 5]

there are parts of this book that are amazing (Xian comes to mind and several of the strangers he meets on his journey) but sadly the author's writing style is very much one that I don't like - overly descriptive almost as if he was being paid by the word. If you like old British travelogues - where the flowery prose is more important than the tale - this may be the book for you. On the other hand, if you are looking for something more - its still here - but its buried.

[Caroline · Rating 4 out of 5]

Thubron captures a panoply of voices from along the silk road, reflecting all the ethnicities that have intermixed through the last 3,000 years as traders and conquerors moved back and forth. He is an amazingly brave man to have moved through the deserts and battlegrounds of the Uigars, Iraquis and Iranians with nothing but a rucksack, some maps and whatever drivers and translators he could pick up along the way. But this made him approachable, and he had Russian and at least rudimentary other languages that helped bridge the way to sharing meals and stories with the people he met.

At times the effort to capture the emptiness of the land was a little too traditional British poetic travel-talk, but mostly the writing is good. I think the best parts are the simple transcriptions of monologues by the indivdiuals he meets who are trying to survive the politics of the countries he passes through. Many are faithful Muslims who believe in the official version of the West that they are given. Others are restless for political change or relief from ethnic persecution.

This is also an interesting book to read in counterpoint to Robert Byron’sjourney through some of the same area in the 1930s: The Road to Oxiana. Like Byron he organizes much of his journey so as to see architectural monuments in various states of ruin or veneration, but Byron did not mingle on such an individual level with everyday people, as I recall.

[Silviya · Rating 4 out of 5]

Започнах отдавна, но все не можех да продължа, нещо ме отдалечаваше от тази книга. Стигнала до стр. 50, може би осъзнах, че не й е сега времето и спрях.
Но сега, имайки повече време за четене, посегнах към нея. Нещо вече ме теглеше и започнах. И каква бе изненадата ми - пътувайки по т. нар. Път на коприната, нашият герой описва събития и случки, изникващи от минало и настояще, но едно от най-фрапиращите неща за мен е описанието на епидемията от атипична пневмония, която върлува из Китай по времето на пътешествията му (около 2003 г.).
Дали това не е съдба, дали наистина времето не ни поставя там, където ни е мястото и не ни дава това, от което наистина имаме нужда, показвайки ни как в живота има цикли, в природата нищо не е случайно и се случва ако не същото, то поне подобно, както и в живота ни междудругото, може би, за да се научим на нещо и да проверим дали сме се поучили от случилото се преди време.

А сега малко цитати от книгата:

"Но в центъра автобусът ни беше спрян и в него се качи екип проверяващи за случаи на атипична пневмония... От Пекин бяха издали разпореждане -... - всеки пътник, който не може да докаже маршрута си, да бъде поставен под карантина за две седмици, колкото е необходимо на вируса да се прояви.
Направих безполезен опит да оправя маската на лицето си. Само че късметът ми се беше изпарил. Атипичната пневмония се появила в Дзяюгуан..., пет минути по-късно един камион ме откарваше към карантинното отделение...
... празна общинска сграда насред полето... "Не можеш да излизаш оттук"... Може би някакъв придобит отнякъде спомен за санаториум или лагер, придаваше кошмарен оттенък на тази иначе безобидна сцена, тъй като инстинктивно започнах да се оглеждам за път за бягство....
... "Ако си заразен - каза ми той, - след две седмици ще си мъртъв."...
...Не се боях от болестта - вече от седмици обикалях сред пущинака - а от хватката на бюрокрацията, която затваря пътища и граници, и от времето. Представих си как броя тухлите - по една за всеки ден, украсяващи горната част на ограждащите ме стени....
... - Това място ме плаши - очите на Долкон примигват над маската. Той е много млад. Седим на слънце на стълбите след воднистата закуска. Принадлежим към едно племе, тъй като всички носим маски; само че почти не си говорим и никога не се усмихваме. Белязани сме от срама....
... Чиновникът се появява с друг полицай... Издадени са нови разпореждания - обяснява лекарят. Всички, които влизат в провинцията, ще бъдат поставяни под карантина. Вдига една кофа с дезинфекциращо средство и архивна пръчка....
- Вече има повече от триста жертви - казва той, - много от които са лекари. Доколкото знам, седемдесет процента са лекари. Поглежда ме меко под маската. Иска да ми каже, че се страхува....

И тнт.

Дотук нищо ново ми се струва...

Книгата, мили съплеменици, сякаш описва нашия живот, превърнал се в низ от страх и срам, че ние може би сме виновни или ще бъдем виновни за разпространение на болест или смърт на близки или случайни наши сподвижници.

Нищо друго не искам да кажа освен че силно препоръчвам тази книга - тя е енциклопедия, подходящ начин да научим повече за далечен Китай, описваща минало и настояще през погледа на пътуващ автор. Това е книга за история - религии, култури, хора, власт и пари...

[Marguerite Hargreaves · Rating 4 out of 5]

Colin Thubron's account of an epic journey along the Silk Road is an interesting mix of history and travelogue. He has a good eye and ear for detail and a knack for finding interesting people. His determination to find important historical sites that have been overlooked/sanitized is impressive. The pace, maybe like that of travelers on the Silk Road of old, is slow. I wish there were photos, but I don't think he'd have gotten access to some sites if he'd traveled with a camera.

His writing is occasionally lyrical:

"Sometimes a journey arises out of hope and instinct, the heady conviction, as your finger travels along the map: Yes, here and here ... and here. These are the nerve-ends of the world."

"The heavy stirrup was a Chinese brain-child as early as the fourth century AD, it seems, and as it traveled westward, stabilizing its rider in battle, it made possible the heavily armored and expensively mounted knight."

"Nothing ahead of me, I sense, will be homogeneous, constant. To follow a road is to follow diversity: a flow of interlocked voices, arguing, in a cloud of dust."

"My feet crunch over the snow, seeming light and lonely, and from somewhere in the darkness ahead -- like an old god clearing his throat -- sounds the braying of a horn. Then a familiar elation wells up: the childlike anticipation of entering the unknown, some perfect otherness."

"These men -- two of them spoke tentative English -- were touched by a delicacy which I was starting to recognize, of people educated for something else, derailed by hard times."

[Jonathan Downing · Rating 5 out of 5]

What a way to round out the year. Thubron's travelogue documents his journey from the Chinese interior westwards along the Silk Road. Though his personality as a bit of a 'proper' British toff shines through his writing, he is thoroughly empathetic towards the people he meets along the way. He details their conversations brilliantly and several encounters are deeply moving.

The highlight of this book, however, is the gorgeously descriptive writing Thubron employs to paint a picture of the landscapes he travels through. From the Uiyghur steppes through the valleys of Tajikistan to the historic cities of Uzbekistan and then onwards into Iran and Turkey, he gives the reader a real hunger to see the same places he's visited. One almost believes they'll meet the same individuals that he did all those years ago.

Overall, a delight to read over the course of a few weeks. I've half a mind to book flights to Central Asia immediately :)

[Katie · Rating 2 out of 5]

Travelogue of a travel writer who, in 2006, decides to travel the entire length of the Silk Road, a formally crucial trade route centuries ago in Central Asia.

I love travelogues (especially in pandemic times, where I haven't really been going anywhere myself), but I had two main issues with this book:

1) The writing style... I felt like I was reading the J. Peterman catalogue from Seinfeld

2) This is not necessarily a bad thing, but he was trying to cover so many cultures over so many time periods that I had trouble getting into any single topic.

It was an ambitious book, and I do like how he intertwined the anecdotes of modern people all along the way and the history of each location he visited. He was telling the story of this important trade route--all 7000 miles of it and going back centuries. I think I just found it too overwhelming to effectively focus on.

[Bookmaniac70 · Rating 3 out of 5]

Интересен и необичаен пътепис именно за "сенките" по пътя на коприната- за нещата, които обикновено се премълчават. Авторът разказва за тези далечни места и хора, без да натрапва своята преценка, много човешки и с лека меланхолия. Допадна ми, ще търся и други негови пътеписи.

Възмутена съм, обаче, от безобразната липса на каквато и да е коректорска намеса в изданието на "Вакон". Нелепа смяна на шрифтовете, сливане на пряка и непряка реч....да не споменавам и някои недомислици в превода. Срамота е такива интересни и съвсем не евтини като цена книги да се предлагат в този вид на читателите!

[Mosco · Rating 4 out of 5]

testo denso, a tratti un po' pesante, che mette a nudo l'abissale ignoranza della sottoscritta nei riguardi della storia di oriente e medio oriente. E se non si conoscono le radici di genti e culture e confini che si sono succeduti nei millenni e che hanno lasciato segni indelebili,cosa voglio capire e giudicare degli sviluppi attuali?

[Eric · Rating 3 out of 5]

Shadow of the Silk Road is Colin Thubron’s account of his traveling the roughly 7,000-mile course of the ancient trading route from China’s Xian to Antioch in Turkey back in the early 2000s, during the SARS pandemic and not long after the U.S.’s invasion of Afghanistan.

His interactions with the people along the way, whether in Lanzhou, Bukhara on the outskirts of the Taklamakan desert, Samarkand, Herat, or Tehran, are often captivating. I’m absorbed, too, when he weaves into his narrative one of his many history lessons. It’s the stories of these peoples, both present and past, that reveal the book’s biggest theme, what Thubron calls, “the artificiality of nations and the ethnic falsities of so many borders… I reached national frontiers which were the result of colonial experience, laid over what had once, famously, been a fluid diversity of peoples, merchants, goods, and identities.”

The downside, though, is the excess of visual description throughout. I understand these graphic details are part and parcel of travel writing (there are no photos included), but Thubron’s (elegant) recounting of mountains, mosques, and tombs along the way really wore me down and ultimately killed a lot of the pleasure I’d otherwise found in the book.

[Al · Rating 4 out of 5]

Noted travel writer Colin Thubron undertook to travel the fabled Silk Road in 2007-2008, finding his transportation and lodging as he went. This is his fascinating tale of how he did it, what he saw, and his interactions with those with whom he met or stayed. It's reminiscent of Thoreaux's equally hazardous and itinerary-less journey from Egypt to South Africa, and just as dangerous, given the political instability and even anarchy prevailing in much of the territory through which he passed. One must respect the self-confidence and resourcefulness of the adventurers who undertake these quests, but I for one cannot imagine actually doing it. Sure, you can write a book when you're finished, but only if you make it back.

[Janet Eshenroder · Rating 2 out of 5]

The author wove stories of the Silk Road's history with memories from his own trips 10 or more years earlier and with minute details of what he found at sites just prior to 2008(the book's publish date). If I pulled out single sentences I could marvel at their descriptive qualities, yet(for me) the prose often got in the way of the story. I grew tired of so many nouns having adjectives, of landscape and buildings so often being anthropomorphized. I do give kudos for a very thorough picture of settlements along the Silk Road, and for the journey this author took through treacherous terrain. One instantly thinks of war correspondents who, for the sake of a good story, throw themselves into the middle of hot spots, ignoring/denying personal risk.
Why two stars? I was hoping to experience the history, romance, and adventure of traveling the Silk Road. I was expecting an emotional immersion in lands I would never experience. Instead I felt like I was passively sitting back for a long evening's "entertainment," looking at someone's travel photos projected on a screen. Interesting information at points but easy for one's attention to begin drifting. I wish I could rate the book higher. Perhaps I am not giving full credit to a book that was meant to be taken in smaller doses. This was an e-book library loan received while we were on a hectic vacation so I was faced with only a few weeks to complete the book before it vanished from my Kindle.
Finishing the book became a chore, not a delight, mainly because the author's journey became repetitive. Take a step forward. Stop. Turn 360 degrees, carefully describing every sight, sound, and smell you can perceive. Talk to a local who will suddenly open up and tell his version of current life. Assume this reflects the cultural norm. Move on to the next step. Stop. Turn 360 degrees and repeat the procedure.
I see this book's greatest impact on future generations who want or need a detailed account of this moment in time. The book would be valuable to researchers of regions along the Silk Road, allowing them to compare changes as governments shift and people struggle to survive, or to compare changes as old antiquities are left to crumble into dust.

[Socrate · Rating 4 out of 5]

În zori, ținutul este pustiu. Un drum pavat se așterne peste lac străbătând un pod de granit argintiu, iar dincolo de el, oglindindu-se palid în apele lui, strălucește un templu. Lumina cade pură și liniștită. Zgomotele orașului s-au stins, iar tăcerea intensifică senzația de pustietate – lacul artificial, templul, podul – asemenea unei ceremonii uitate.

Pe măsură ce urc treptele către altar, un munte întunecat se înalță alături, plin până la linia cerului cu copaci bătrâni. Pașii îmi răsună slab pe trepte. Piatra nouă și copacii bătrâni creează o ușoară confuzie în mintea mea. Undeva în pădurea de deasupra, printre chiparoșii bătrâni de o mie de ani, se află mormântul Împăratului Galben, strămoșul mitic al poporului chinez.

Câțiva pelerini se plimbă prin curtea templului, iar vânzători adăpostiți sub corturi din pânză galbenă oferă trandafiri galbeni. E liniște și plin de umbre. Chiparoși gigantici au invadat incinta, pregătindu-se parcă, cenușii și încărcați de ani, să se prefacă în piatră. Se spune că unul dintre ei a fost plantat chiar de Împăratul Galben; un altul este copacul în care marele împărat Wudi, care a înălțat altarul cu două mii de ani în urmă, și-a agățat armura înainte de a se ruga.

Pelerinii își fac fotografii unii altora. Pozează grav, împrumutând prestanță din magia locului. Aici trecutul lor devine sfânt. Singurul sunet este foșnetul bambusului și murmurul vizitatorilor. În acest templu ei își omagiază propria moștenire, mândria locului lor în lume. Căci Împăratul Galben a inventat însăși civilizația. El a dat viață Chinei – și înțelepciunii.

[SK · Rating 1 out of 5]

Thubron is a travel writer and, according to some reviewers, is well-respected. This book details his return journey along the Silk Road starting in China and going west through regions that have seen much political, cultural and military upheaval. He travels without credentials trying to attract as little attention as possible. His descriptions of the terrain, art, housing, food, people, religious and conveyance are extremely detailed--too much for me. For those who have a background in art history, Chinese or Middle Eastern history or ancient religions this book would be a jewel.

[Tory Wagner · Rating 4 out of 5]

Shadow of the Silk Road by Colin Thubron is so much more than simply a travel book. Thubron steeps himself in the history of each place he visits and shares this perspective with his reader. As you read, you may wonder what century you are in and visions of people marching through the ages will occupy your thoughts. Sometimes the reading is heavy going, but you will be satisfied if you stick with it.

[Graham Bear · Rating 5 out of 5]

This exuberant wonderful book is rich in detail and evocative imagery. Full of historical anecdotes and intimate unusual friendships . Thubron always brings to life his magnificent adventures. A great book to take your mind off these troubled times.

[Maria Garalova · Rating 3 out of 5]

Признавам, че не съм достатъчно добре запозната с историята на Азия. За това и доста неща не разбирах съвсем или ми се струваха отегчителни. Твърде много религия... Иначе определено завладяващо пътешествие много далеч от нашия свят.

[tori nm · Rating 3 out of 5]

3.5