Зимникът на Рая

by Георги Данаилов

"Die Erinnerung ist Paradies aus dem der Mensch nicht fertrieben werden kann." - немска поговорка.
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!"

Те го почистват, подреждат, метат, бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко, забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото.
А къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила буквите и той не се чете.
Зимникът е нашето спасение. Забравата се превръща във воля за живот.

* * *
Тази книга е смесица от видяно и преживяно, проумяно или неразбрано, чуто и прочетено. Размисли и спомени, които са наблъскани в един човешки мозък. Разказвачът не се притеснява да намесва собствената си личност или да отстъпва думата на документи, чужди впечатления, чужди твърдения. Той е убеден, че в човешкото съзнание отношението ни към живота и другите хора не е постоянно, то се променя и точно тази промяна заслужава внимание. Един свидетел - не е свидетел, двама свидетели вече си противоречат. Думите на младостта и разказите на старостта за едно и също изживяно събитие са различни.

Genres: Bulgarian Literature

176 pages, Hardcover

First published January 1, 2007

About the author

Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник

Reviews

[Dara Dem · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга!

[kagami · Rating 3 out of 5]

2.5 звезди. Като оставим настрана недоизпипаната пунктоация и употребата на "всред" вместо "сред", книгата ми се стори прилична. Представях си как седя на по салата и пържени картофи с автора и слушам как той излива спомените си и широките си виждания за световната геополитика (с които, съм донякъде съгласна) и ми беше мило от това. Научих някои неща, или позатвърдих ограничените си познания за този мътен период от българската съвременна история около и след 9ти септември 1944, което винаги е полезно.