Лек съспенс.
Лека любов.
Бива.
Всъщност съм бясна, хахаха, сега си спомням детайли от книгата и тук, дами и господа, ще има спойлъри.
Тъй. Предупредих.
Та значи това е книга номер 4 от поредица, ала съм чела само тази. За отделно четиво е добре структурирана, няма напомнямки от стари книги или техни преразказвания (една от най-дразнещите черти на Хари Потър поредицата), та си се чете добре.
Обаче.
Ами хич не можах да вникна в мега любовта между двамата герои. Всъщност през абсолютно цялото време се надявах Гейл да се прибере при бившия си съпруг и да прати по дяволите Куинтана. Защо? Ами защото той през цялото време я манипулира, лъже и съсипва живота на бившия й. Това нормално ли е? Казва, че й вярва, че я обича, но при мисълта бившият й да се докаже най-сетне като отговорен мъж с успехи, Куинтана го саботира най-нагло. Това не мога да преглътна. Гейл също се кълнеше, че не може заради последниците от фалита на Ex спрямо дъщеря й, а накрая това остана някак-си неизчистено и... ох, ами не мога да го преглътна. Поне накрая имаше здравия разум да не се върне при него с подвита опашка (въпреки че според всички следващи книги от тази поредица, се случва точно това, *взъдъх*).
А, и за двойка, която е решила да няма деца, от къде се пръкна това бебе?!