...в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао. Това Дао обаче е така осеяно от възпиращи духа подробности, че и духът, и пътят се задушават сред тях. Една характерна съвременна ситуация, чието изразяване и възприемане е мъчително, но по своему даващо шанс на човешкото сред кръстоносните походи на прагматиката...