Писма

by Silvia Choleva, Daniela Oleg Liahova (Illustrator), Силвия Чолева

В свързаната с “Картички”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските кртички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

55 pages, Paperback

First published September 1, 2007

About the author

Bulgarian poet, book reviewer, radio journalist.

Силвия Чолева е завършила Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Пише поезия, фрагменти, литературна критика.

Издала е девет книги:
- стихосбирки
“Детето на глухонемите” (1993)
“Вход” (1996)
“Отиване Връщане” (1997)
“Внимателно” (2001, ИК "Жанет 45")
“Зими и лета” (2001, ИК "Жанет 45")
"Писма" (2007, ИК "Жанет 45")
"Картички" (2007, ИК "Жанет 45")
- дневници
"Зелено и златно" (2010, ИК "Жанет 45")
- разкази
"Гошко" (2013, ИК "Жанет 45")

Reviews

[Vanya · Rating 4 out of 5]

мислех че любовта е възможна
а то е като да мирише на дъжд във въздуха
и да усещаш как някъде вали
но тук не

Силвия Чолева
"Писма", 2007

[Габриела Манова · Rating 5 out of 5]

мислех, че любовта е възможна
а то е като да мирише на дъжд във въздуха
и да усещаш как някъде вали
но тук не

[Neva · Rating 4 out of 5]

Из архивите - рецензия за в. "Гласове".

Интерес към себе си, пейзажа и други неща
"Картички", "Писма", Силвия Чолева, "Жанет-45", 2007 г.

"...вътре в себе си, където има достатъчно място за криеница...",
"Да люспиш лука", Гюнтер Грас

Думите – дискредитирани, насилвани, закърнели – се отърсват от колебание и умора и наизлизат в двете книги на Силвия Чолева цели, живи, плодни. Тук няма пустословие: всеки път, щом авторката иска да каже нещо, го изрича от началото до края каквото е – вещта, отражението, метафизичното състояние. В моменти на възторг, ужас или прозрение всичко има общо с всичко и всичко има значение. "Писма" и "Картички" са за тези моменти. Общото между двете са самотата на главната героиня посред чуждите отсъствия и предчувствието за смърт, въпреки страстта и очарованото вглеждане в живота (или точно заради тях).

* * *

"Писма" е по-крехка, по-кратка, по-еднородна, по-центрирана – в един дом, в едно тяло, в една линия. Въпреки че също е в кореспонденция – с писма, със стиховете на други поети, със случващото се оттатък прозореца. В нея се разправя за любов. Любовта като "светът нехае за нас и ние за него" и "когато зараснем един в друг". Като усещане за дъжд някъде другаде. Или като людоед, който храни гладните с тялото си, но лакомо ръфа ситите. За ежедневието като роднина на смъртта: "...нощните влакове на сънищата сутрин се превръщат в трамваи..." За убийствената среда на живота, след която всичко намалява, намалява. И за един ангел, който шумоли под кревата, рони оранжеви пера и умее да полети само с балон (телата на любовниците са баластът, изхвърлен за това чудно зрелище). Започва с мото от Бекет: "Тъй наречената любов е изгнание и от време на време по някоя честитка". Свършва с "леко погалване от ветрец, за да не си сам". Заменя тъгата на самотата с тази на несамотата, после обратно. Пулсира. Разтваря се като тревите в тайна градина. На допир боли.

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

За да сме млади и сити в началото
любовта ни хранеше със своето тържествуващо тяло
напълваше ни догоре със сок от нар
със смях се отдръпваше
и тогава ставахме зависими
от настроенията ѝ
привлечени от подправките
а все толкова гладни
(...)

[Svilena · Rating 4 out of 5]

"слагаш върху соленото си все още тяло от лятото
топла дреха
есенен уют"