Картички

by Silvia Choleva, Daniela Oleg Liahova (Illustrator), Силвия Чолева

“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас.

Genres: Poetry

99 pages, Paperback

First published September 1, 2007

About the author

Bulgarian poet, book reviewer, radio journalist.

Силвия Чолева е завършила Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Пише поезия, фрагменти, литературна критика.

Издала е девет книги:
- стихосбирки
“Детето на глухонемите” (1993)
“Вход” (1996)
“Отиване Връщане” (1997)
“Внимателно” (2001, ИК "Жанет 45")
“Зими и лета” (2001, ИК "Жанет 45")
"Писма" (2007, ИК "Жанет 45")
"Картички" (2007, ИК "Жанет 45")
- дневници
"Зелено и златно" (2010, ИК "Жанет 45")
- разкази
"Гошко" (2013, ИК "Жанет 45")

Reviews

[Teodora]

Каква прекрасна идея е това. Как малко ми е тъжно, че намирам книгата едва сега, а не в годината, когато е излязла (2007 г., била съм на петнайсет). С удоволствие лепях марките-картички в ъгъла на страниците и се разхождах между там и тук, светът на парчета. Имам слабост към откъслечни фрази из (чужди) писма, в стихосбирката често си подчертавах цитатите от картичките.

Малко насипни думи за споделяне:

близък приятел

Рене Магрит е рисувал човека в гръб
загледан към нещо което не се вижда
с напрегнати рамене но малко преди отпускане
от високия балкон или сграда където е
пространството дърпа но и отблъсква
бомбето стои неуверено върху главата
отзад дългите уши изглеждат
внимателно вслушани навътре
нищо повече не можем да предположим за този мъж
явно художникът е сложил
върху сюрреалистичния му костюм
на мястото на белите дробове и сърцето
един самотен хляб
а пред него чаша с водата
прозрачна
за преглъщане на хляба

/

от Париж: Ето, че посетих още една изложба и изпитах
желание да ти пиша, т.е. по някакъв начин
да сме заедно!

/

от Париж: Колко много неща имах да ти кажа...

(...) сякаш това е нощта на Преображение
и небето ще се отвори
и някой ще попита как или защо
а отговорът ще изчезне с мига на събуждане

/

от Литва:

сутринта
последен ден на лятото
пронизването в миг
на цялото тяло
преброждане дюните на съня
потъване изплуване

/

от Париж:

и нищо не може да ме успокои
дори самолетът
който в този момент
прелита в небето над главата ми
като внезапно пробождане
от хубаво стихотворение

/

от Краков: (...) моето любимо кафене,
където винаги ми се струва, че времето спира,
забавя се, дори връща теб назад...
Затвори сега очите и представи си това
място, в което съм сега

рано сутринта

една жена изтърсва завивката си през прозореца
отгоре летят малки частици звезден прах
дори се вижда как се посипват върху земята
как върху пръста падат нейните целувки
разпиляват се топлините й
влага на капки блести из въздуха

/

от Париж:

(...) и очакването нараства
със скоростта на врабчетата и лястовиците
черни и категорични
запетайки тирета точки

/

от Париж: В тази тишина облаците и часовниците
спират и само по топенето на снега се
догаждаш... обличай децата дебело.
Тук е пълно с джуджета. Зли.

точно преди да падне
първия сняг
каза че ме обича
огъват се клоните
пукат
трошат се от тежестта

/

от Канада: Далечните пътувания ни връщат в
ембрионално състояние, правейки ни напълно
беззащитни, но и близо до началото.

/

от Мадрид:

(...) поетът може да бъде оприличен
и на дете което подскача върти се
внезапно спира и се озърта но
всички гледат другаде още
ще продължава докато
строгият глас от дълбините глас
глас на жена на майка му
на старостта му се обърне
и го извика

/

от Щрален: ...категоричността в изпращането на картички...

/

[Neva · Rating 5 out of 5]

Из архивите - рецензия за в. "Гласове".

Интерес към себе си, пейзажа и други неща
"Картички", "Писма", Силвия Чолева, "Жанет-45", 2007 г.

"...вътре в себе си, където има достатъчно място за криеница...",
"Да люспиш лука", Гюнтер Грас

Думите – дискредитирани, насилвани, закърнели – се отърсват от колебание и умора и наизлизат в двете книги на Силвия Чолева цели, живи, плодни. Тук няма пустословие: всеки път, щом авторката иска да каже нещо, го изрича от началото до края каквото е – вещта, отражението, метафизичното състояние. В моменти на възторг, ужас или прозрение всичко има общо с всичко и всичко има значение. "Писма" и "Картички" са за тези моменти. Общото между двете са самотата на главната героиня посред чуждите отсъствия и предчувствието за смърт, въпреки страстта и очарованото вглеждане в живота (или точно заради тях).

Чия е пощенската картичка? На онзи, който е създал изображението й или на другия, който пише на гърба малословен поздрав с едри букви или водопад от впечатления в ситнопис? На лицето или пеперудата от марката; на името и цифрите от печата; на човека, който я чете, преди да я пусне в пощенската кутия на последния, за когото е предназначена?

Картичката е хайкуто на епистоларния жанр, общуване еднопосочно и с изненада, заявително, повелително, противоречиво: нещо, изречено насаме от лявата страна на адреса, но предназначено за всички очи по пътя. Картичката е графично изключение, географско приключение, мигриращ отрязък интимност и идеята на Силвия Чолева да събере в "Картички" парченца от текстовете и гледките, получени от приятели от цял свят в течение на десетилетие, и да им отговори с душевните отпечатъци, които са оставили у нея, е забележителна. Вилнюс, Краков, Цюрих, Лисабон... И откъслечните думи на непознатите Силвини познати, които запращат в какви ли не житейски и стилови конфигурации: "Колко хубаво е да се чувстваш част от нещо по-голямо" (от Торонто); "...тук е пълно с джуджета... зли!" (от Париж). "Тук съм вече 36 години. Приятен град, малко хаотичен. Още не мога да свикна с някои черти на местните. Смятам да остана още най-малко 35-6 и после се връщам..." (от София). "Пожелавам ви да прекарате тази 1996-та потънала в интерес към себе си, пейзажа и други неща", пише зад репродукция на "Пасажерката" от Тулуз-Лотрек и надали има нещо по-подходящо за описание на Силвия в тази книга – неподвижна пасажерка, върху която светът се изсипва на правоъгълни фрагменти... "Какво правиш по средата на градината, опряна единствено на въображението си?", пита се в отговор...

Стихосбирката е оригинална и всячески приятна и като оформление (Даниела Олег Ляхова): вместо марки, горе в дясно читателят лепи приложените към книжката картички в миниатюра. Както си му е пощенският ред, някои липсват, други са обърнати с почерка навън, страниците се изпълват с цвят и шум: "От Родос" ("няма да разбереш, няма да разбереш защо зимата се завръща, всеки път по-безжизнена, защото няма нищо за разбиране..."), "Плановете, надеждите" ("октомври е филтърът на поетите, тогава болката не се обяснява..."), "Стара английска пощенска картичка" ("смъртта проверява колко боли, когато умира баща ти..."), "Аборигенско изкуство" ("тялото, този троянски кон..."), "Остави ме да си отида", "От колекцията на Константин", "Рано сутрин"...

[Vanya · Rating 4 out of 5]

става ли важното по-малко важно
когато се забрави
като незначителните случки
като котката
която наднича през прозреца на стаята
в лятната нощ сякаш влиза вътре
а отблясъкът от очите й
осветява за миг съклото
любопитна е
в същото време нахална
господарка на положението
владетелка на пространството
на тъмнината
всичко тук ми принадлежи казва тя
и след като ме е уплашила
неохотно сваля лапите от перваза
отмества поглед
изчезва по свои пътеки
...............................

Силвия Чолева
"Картички", 2007