Читателска група 31

by Elena Alexieva, Елена Алексиева

Един несъществуващ съпруг, едно непродадено пиано, един неумело изтъргуван кошмар, един мърляв интелектуалец, забравен в антикварна книжарница... Това са само част от героите - а може би и истинските членове - на Читателска група 31. Онова, което събира разказите в тази книга, са въображението и иронията. Всичко в нея вече се е случило, случва се или ще се случи. Може би дори още докато я четете. Няма невъзможни истории.

224 pages, Paperback

First published October 21, 2005

About the author

Българска писателка. Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2000), издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005, награда за нова българска художествена проза „Хеликон“ за 2006 г.), „Кой?“ (2006, по библейски сюжети) и романът „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007) от ИК „Колибри“. От същото издателство е и най-новата ѝ книга, „Тя е тук“ (2009).

Завършила е английска гимназия и Международни икономически отношения (УНСС). Доктор по семиотика (НБУ).

Reviews

[Albena Georgieva · Rating 3 out of 5]

Харесаха ми разказите, някои много ми харесаха - една лека нереалност има из тях

Преписах някои цитати от разказа дал името на сборника - групата е Говорим за книги :) / и защото си мисля за Бразилия на Т.Гилиъм/, плашат ме многото, многото книги, които се публикуват и читателя се дави в посредственост. Тук-там плува някоя златна рибка, но в мътилката я се види, я не.
Елена Алексиева е златна рибка :)

"Аз съм читател. Професионален читател, на щат към Читателска група 31, а тя от своя страна е подчинена на отдел "Аналитично четене и авторски контрол" към Министерство на културата"
......
.......
Проблемът се появи, когато се разбра, че противно на рязкото намаляване на броя на читателите, броя на писателите продължава да расте....Писателите не спираха да произвеждат литература. Публикуваха. Жалваха се, че никой не купува произведенията им. Ставаха все повече и повече. Твърдяха, че нищо друго не им се работело. Пишело им се. Стигна се до парадоксалната ситуация, в която броят на писателите надхвърли този на читателите. Но писателите отново не мирясваха......
........
........
Най-накрая на държавата ѝ писна. И тя измисли закона за писателите., в който се посочваха поименно всички лица, на които се даваше правото да произвеждат литература. На останалите, неупоменати в закона, изрично се забраняваше да пишат, разпространяват или отпечатват художествени произведения под страх от ......"

[Sve · Rating 4 out of 5]

След като прочетох "Кой?" бях впечатлена от Елена Алексиева, а"Читателска група 31" наистина ме зарадва. Прекрасен език, добри истории - определено искам да прочета и другите й книги.

[Borislava Velkova · Rating 5 out of 5]

Първата ми среща с Елена Алексиева беше едва наскоро с "Прекъсването на Самсара". Хареса ми и знаех, че със сигурност искам да прочета още от нея, но изобщо не бях подготвена за "Читателската група". Тя вече ми отвя главата.

Историите са изненадващи и оригинални и въпреки че се развиват по безупречна логика, остават непредвидими до края. Случват се невъобразими неща, но всичко ти е дълбоко познато. Езикът е съвършено прост и същевременно напълно изчерпателен; на моменти ми се струваше, че аха да се стигне до някакво излишество, но в крайна сметка, нищо не излезе извън целта.

Винаги си имам любими разкази, но тука ми е трудно да сложа някой пред другите - всичките са толкова добри. Все пак личните ми бутони като че ли най се задействаха от "Хотел "Аметист", "Наемателят", "Пианото", "Похитената", "Заложната къща"... Ха-ха, е, аз май ще ги изброя всичките! А май няма и как да ги отделя, те просто са си едно цяло заедно с корицата както и при "Самсара".

Ако звуча отвлечено и се разсейвам, нарочно е. Не искам да навлизам в никаква конкретика, за да не спойлна за никого бавното приближаване до... не, не до отговора, ами до съвършената загадка. Ако трябва все пак да извадя някакъв извод, бих казала, че всеки разказ разширява по малко света за още един абсурд, който - на фона на нелепостите, с които пълним жалкия си миг от вечността - звучи като откровение. И не на последно място - адски е забавно бе!

Въобще, носех се на вълна от детско щастие и бях убедена, че 368-ма страница, или "условното място, където романът се скапва", никога няма да дойде. Уви - поне за мене - тя все пак дойде. С Александър Вайс. Имам чувството обаче, че и това не е случайно; след 13 отлични разказа няма как да се подхлъзнеш изведнъж точно накрая. Ако ли пък не, съм готова да заподозра, че грешката е в мене - може би не ми достигна концентрация или пък умишлено не се концентрирах, защото не исках да се видя като луда, вниквайки безпроблемно в света на един луд...

Толкова пълно доверие имам на Елена Алексиева.

И сори, но май изкупих последните бройки от всичко нейно, до което успях да се докопам; освен да ви пратя в библиотеката.

[Kaloyana · Rating 2 out of 5]

Разкази мога да чета само, ако са много, много хубави, а тези до след средата не са нищичко особено. За това ги зарязвам без грам угризение.