Фани Попова-Мутафова (1902-1977) е български писател, преводач от италиански език, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в София. Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Има го присъщия патос, но се наблюдава и израстване в прозата с напредване на поредицата. Очаквах тази никак да не ми допадне, а ми дойде малко по-добре от Дъщерята на Калояна. 3.5.
И ето още една завършена част от поредицата за Асеневци.Третата книга е за житието и битието на всепрославения български цар Йоан Асен Втори,който е разширил България до три морета ,достигайки размаха на цар Симеон и изпълнил завета на собствения си баща Асен и чичовците му Петър и Калоян.Любопитното е че Асен Втори де факто е разширил границите на империята си не толкова чрез войни и битки,колкото чрез преговори и договори.Тази книга е една от малкото в българската литература ,която ме кара да се чувствам горда,че произлизам от този народ (който е бил страшилище за източните и западноевропейските владетели и папата).Може би е вярно,че Фани Попова е използвала такива похвати за да подсили този неизразим патос в книгите й ,но аз лично нямам нищо напротив.😄Много жалко,че това е единствената преведена ,и то само на немски ,книга от тетралогията (и то защото част от нея е отдадена на Св.Елизавета(Унгарска,сестра на Ана -българската царица).
Една завладяваща книга, припомняща на всеки българин какви владетели е имала България и колко достойни хора са я управлявали. Макар и пресъздадена като приказка, историята за царуването на Йоан Асен II е описана интригуващо и толкова правдоподобно сякаш във всеки момент ти сам се намираш в царските покои и си свидетел на размислите, съмненията и страстите на самодържеца. Една книга не просто пресъздаваща част от историята на България, една книга пресъздаваща историята на един човек, който се бори през целия си живот да избере правилния път на добрия човек или на добрия държавник. И като всеки човек греши, поправя се, иска прощка, прощава и пак греши. Една книга, която вдъхва живот и надежда. Книга, която те обогатява и ти напомня, че си потомък на велик народ и на велика страна. Страна, която е била тачена и почитана от съседите си, мразена и обичана от враговете и е била средище и убежище за много култури, вери и етноси. Една достойна книга, написана за един достоен владетел, който винаги ще остане в сърцата ни.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Тук нещата обаче са много зле. Литературно книгата е добре написана, с всички необходими завръзки, развръзки и размишления на главния герой. Исторически обаче е пълна боза. Върху образа на Иван Асен II е наслжен образа на Борис III. Описано е вълнението от обединението на "изконните български земи" и всякакви подобни неща. Иван Асен II е останал в историята като много хитър политик, който без битки, само с интриги, договори и женитби успява да направи България най-голямата на Балканите. От него са се учили всички монарси, включително и влиятелната фамилия Сакс Кобург Гота. А в книгата е представен като някакъв наивник идеалист, който всеки лъже както го хване. При условие, че това е човек преживял Борил, а и още в първата книга имаше загатнати уроците на Калоян как се управлява държавата. Има и размествания на исторически събития, така че да паснат на романтичната история. Като цяло - интересна книжка, но нищо общо със силната "Дъщерята на Калояна".
И така продължава чудната приказка на Фани Попова-Мутафова за Второто българско царство. След неспособния цар Борил, българският народ най-накрая дочаква обичания княз Иван Асен, който се връща от изгнаничество за да се възкачи на трона на баща си. Пред младежа има безброй проблеми, завещани му от предишния владетел. Благодарение на придобитите вече умения, както и на Асеневата кръв във вените му, младият цар умело започва да управлява държавните дела, и под вещото му ръководство България отново достига до три морета и се превръща в най-голямата сила на Балканския полуостров. Харесвам лиричния стил на писане и начинът, по който авторката изгражда героите си. Да, определени черти наистина са прекалено натъртени - Иван Aсен често е прекалено наивен, царица Анна често е прекалено набожна, Ирина Комнина често е прекалено лукава. Но дори в това има определен чар, защото лесно се различава кой е добросърдечен и кой лош, към кого читателят би трябвало да отправи подкрепата си. Благодарение на този черно-бял подход на авторката, читателите без колебание и в тон с националната си гордост лесно се обединяват около вярването кой трябва да държи властта през Златният век на Второто българско царство.
Наистина една омагьосваща книга, която ме остави без думи пред мъдростта и силата на един истински управник. За мен той е бил велик човек, както и предците му. Книгата е уникална, накара ме да се смея и да плача. Авторката така добре е създала разказа си, че си представях как аз съм сред хората от онова време, съпреживявах всичко с тях. Много отдавна не ми се беше случвало да се докосна до толкова дълбоко четиво. Заслужава си книгата да бъде прочетена от всеки български управник. Чистотата на Йоан Асен го превръща в един едновременно могъщ и свят управник.
As the name implies, this book is dedicated to Ivan Asen II (also known as John Asen II) who was Emperor of Bulgaria from 1218 to 1241. It's the third book of a series about the Asen dynasty, which has ruled the Second Bulgarian Empire (1185-1280). Ivan Asen II had been a great emperor, historian Jean W. Sedlar had even described him as the "last really powerful ruler of Bulgaria". Being a wise man, a successful military commander and a skillful diplomat, he had conquered almost all lands that had been included in the First Bulgarian Empire during the reign of Simeon I. It was very interesting to learn more about his life and, needless to say, I'm looking forward to reading the last book of the series... :)
В началото започна добре, Иван Асен се завръща и поема държавата от узурпатора Борил. До сватбата с Анна книгата се търпеше, но след това се превърна в тотална боза(с извинение за израза). То не се гледаха влюбено, то не се молеха ден и нощ на иконите, това определено не ми допадна. Иван Асен е идеализиран до невъзможна степен,сякаш е Господ, бродещ по Земята, добър,прекрасен, човечен и всички възможни суперлативи. Гърците в лицето на Комнин и цялата му челяд, ми бяха изключително неприятни и типично вписани по образа ‘хитри и коварни гърци’. За мен лично най-слабата книга от цялата поредица, с най-зле развитите герои.
"От млад кален в борба с рушителните сили на омразата и завистта, на алчността и себелюбието, той бе пожелал да стане съвършен човек и съвършен цар. През завои и грешки, през падения и висоти, той бе изминал трънливия път на борбата със себе си, на борбата със силите на злото, на борбата с човешките измами и вероломства. И бе излязъл от тия борби цял изранен, с жестоки белези, неизцерими рани, като славен бранник, който не се бе побоял от вихъра на боя, от силата на врага, от сянк��та на поражението... Кървавата опашата звезда проблесна по-ярко в огнено сияние. Можеш вече да ме прибереш..."
Най-силният роман от четирилогията, казах, каквото казах.
Интересно написана, макар че трудно надхвърля нивото на детско-юношеската литература. Може би и това е била целта или една от целите. Като цяло е интересно изследване върху живота и делото на цар Иван Асен ІІ, най-силният и могъщ владетел на Второто българско царство. Написаното ме накара да се замисля върху това какви грижи е имал на главата си царят и как се е мъчил да разреши проблемите пред българската държава.
Наивно, захаросана и лошо написана книга с множество допуснати печатни грешки. Поради изкуствено приповдигнатия и сладникав тон, дори историческите свойства на книгата са под въпрос. Използвани са голям брой уж архаични думи, които обаче никога не са съществували, а са измислени от авторката незнайно по каква причина. Четенето на тази т.нар. книга за мен беше чиста загуба на време.
Стила на Фани Попова - Мутафова не успя да ме грабне но темата и историческия момент за страната ми ме държеше заинтересуван достатъчно за да я довърша а и все пак съм заложил много в цялата поредица.
Брилянтен исторически роман... Радвам се, че успях да го прочета, пренесе ме неусетно в историята ни: пищна, могъща, осеяна с трудности и предизвикателства..."Тежко ти, главо, без плещи, беда за тебе, тяло, без глава..."
За пореден път не останах разочарована от Мутафова и книгата ѝ. В случай, че 3-те звезни ви изненадват- това е защото я мъчих много време и просто към края искрата понамаля. Историята е представена по страхотен начин. Героите са многопластови, дълбоки и обогатяващи, а стила на Мутафова отново ме пренесе без да усетя в света на Асеновците. Хареса ми, че успях да науча нещо по история и да придобия представа за съзнанията и сърцата на едни от най-великите българи.