Дъщерята ще седне на мечтания от баща си трон.
Да, вярно, само за 3 години. Само в рамките на уреден, да не кажем принуден и за двамата младоженци династичен брак. Да, без политическата власт, за която стремежът отиде на Калояна. Но все пак в Константинопола, от който баща ѝ беше видял и добрата и лошата страна, от където беше ѝ домъкнал един чудно голям скъпоценен камък.
В началото и камъкът и цяла България е в ръцете на един вид "превратаджията" Борил след неясната кончина на великия Калоян край Солун в първата част на поредицата "Асеневци". Държавата е в несигурно положение, а както казва Стефан Цанев - Когато властта е слаба, силен става шепотът на богомилите. За онзи период исторически това си става правило, а клади ще горят дълги години из цяла Европа, но това е друга история. Много за богомилите, на която Мария се явила едва ли не закрилница и за вътрешните междуособици, както и външно-политически проблеми се говори в първите 50-60% от книгата. Авторката се опитва да обеме цялата сложност на геополитиката за целия регион, да не кажем и за цяла Европа, броейки Латините също. Униатите и религиозните теми. На дълги пасажи ме поизгуби тук. Първо, че са теми, които могат да изпишат 10-15 обемни романа. Второ, че в сремежа си да обвърже историографията с историята си, второто е загубило от притегателната си сила. Поне аз така го усетих. Бележката ми от първата книга - че е прекалено романизира в стил "рицарско" четиво важи в пълна сила и тук. Обаче при липсата на такива мащабни битки и пленени императори като по времето на първите Асеневци - рицарското е по-скоро в дворовете, в армаганите, да и в политиката. Неминуемо, един от най-обичаните исторически романи не можа да стане тъй възлюбен от мен. В тази първа половина ми допадна описанието на една битка, където латините бият Борил - с описанието на тактиките най-вече. Също съм доволен, че е спряла да описва реакциите на героите си, както го правеше в "Солунският чудотворец", а по-обрано.
Основната интрига до края на книгата е в моралната дилема на Мария Българска - дали дългът ѝ е към бащата Калоян, или към съпруга - император Хенрих Фландърски. Някакъв бунт в България все се готви срещу Борил и така и не се сготвя на редица опити. Та ѝ е терсене на момата и по тази линия. Не се убедих на практика за мощта на нейната позиция да повлияе решително на което и да е от тези събития. Говоря за литературния образ, не за историческия. Впрочем, за историческия има твърде оскъдни данни и почти всичко е въпрос на логично тълкуване, да не кажем направо на спекулации. Дори името ѝ мисля не е исторически потвърдено. Така я описва проф. Златарски, а знаем, че Фани Попова-Мутафова е проводник на именно неговата историография. То, не че по това време е имало кой знае какви други историографии. В този смисъл адмирирам историческата фикция да се намесва в полетата, където така и така липсват достатъчно данни за личности и събития. Защото в последните години сме свидетели и на фикция, изкривяваща историческите данни, а не допълваща ги. Тук поне, каквото и да беше написала, трудно можеше да се намеси в нещо категорично доказано. Освен, самия брак, ясен от изворите. Смъртта на Хенрих по ирония на съдбата също е в Солун. В историята се предполага, че нашата Мария е замесена. В романа съмненията присъстват още на смъртното ложе, но литературния герой на Мария ни говори за неучастие. Заминава за България да участва във въздигането на Асен II.
След прочита и на втората книга в главата ми са се набили няколко думи. Бран, борина ... повтарят се до припадък. Хубаво ми е да си припомням старите български думи и с тревога се чудя как ще ги обяснявам някой ден на малките. Къде ще видят борина с нашия ТЕЦ, да не говорим за бран. Е, все има сериали и филми с бранници.
Че ще я изкарам до края на Асеневци, то е ясно. Да не ви спира оценката ми - всичко е субективно на този свят, особено историческата фикция. Цели държави се родиха от нея.