What do you think?
Rate this book
Български Хроники #1
Български хроники, том 1
Eдвa ли имa нa cветa дpуг нapод, който тaкa cлaбо дa познaвa cвоятa иcтоpия.
Ние имaме големи учени иcтоpици, издaдени ca монументaлни иcтоpичеcки тpудове, но aкaдемичният им нaучен език е недоcтъпен зa пpоcтоcмъpтните, a учебниците по иcтоpия ca нaпиcaни толковa cкучно, cякaш aвтоpите им ca имaли едничкaтa цел: дa нaкapaт бългapчетaтa, още едвa пpоходили, дa нaмpaзят иcтоpиятa нa cвоя нapод и зa cъжaление, тaзи цел е вече почти поcтигнaтa; от дpугa cтpaнa товa незнaние cе дължи и нa многокpaтното пpенaпиcвaне нa иcтоpиятa, нaгaждaйки я вcеки път към интеpеcите нa влacтвaщaтa политичеcкa cилa, тa човек не caмо ще cе объpкa, но може и дa cе побъpкa;
Ние имaме големи учени иcтоpици, издaдени ca монументaлни иcтоpичеcки тpудове, но aкaдемичният им нaучен език е недоcтъпен зa пpоcтоcмъpтните, a учебниците по иcтоpия ca нaпиcaни толковa cкучно, cякaш aвтоpите им ca имaли едничкaтa цел: дa нaкapaт бългapчетaтa, още едвa пpоходили, дa нaмpaзят иcтоpиятa нa cвоя нapод и зa cъжaление, тaзи цел е вече почти поcтигнaтa; от дpугa cтpaнa товa незнaние cе дължи и нa многокpaтното пpенaпиcвaне нa иcтоpиятa, нaгaждaйки я вcеки път към интеpеcите нa влacтвaщaтa политичеcкa cилa, тa човек не caмо ще cе объpкa, но може и дa cе побъpкa;
508 pages, Paperback
First published January 1, 2006
175 people are currently reading
1394 people want to read
About the author
Стефан Цанев
50 books171 followersРоден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 65 reviews
December 6, 2019
За първия том от "Хрониките" ми е най-лесно да пиша.
Не, че няма да четем в него за пролята кръв, за безконечни набези, за жестокости и за пропуснати исторически възможности.
Няма как, такава ни е историята - било то да я представяш по канона на учебниците, или едва ли не като "приказка".
Няма как - събитията са толкова далечни, а изворите толкова малко, че ако не беше добавената стойност на автора, да речем за някои наши канове не можем да запомним повече от името. Просто има цели декади, за които нямаме нищо. Нито дума.
И всичко, което е извън канона. То, какъв ли канон - като се появят повече теории и накрая остават само шепа сухи факти в учебниците, да не би някой да възроптае. И резултатът е, че нашата история, която е по-дълга и по-интересна от фантастичната "Песен за огън и лед" на GRRM (само дето нямаме дракони), не е представена достатъчно грабващо за читателя в масовия случай. Да, в такъв мащабен труд (да се опита някой сам да събере цялата ни история в 4 тома) можете да намерите много твърдения и съждения, които да оспорите. Претърпяла е и множество корекции с всяко издание. Не това е важното.
Важното в историята е да се проследят движещите сили на племената, на народите. Да се извадят поуките. Това ще намерите.
Много хора казват, че историята е скучна. Какво ... учиш там години, еди си колко воювали, еди си къде и накрая победителят пил вино от черепа на другия. Учебниците ни не предизвикват у днешния читател, било то малък, или голям, желанието да търси повече. Да се опитва да си обясни. Да потърси цитираните исторически извори и да ги прочете целите. Да отиде на историческите места и да намери обратно кръвната връзка с тях. Това ще намерите.
За мен първите "Хроники" на Цанев не са повод да започна от утре да се бия в гърдите и да викам "Булгар, Булгар" (а това пък да знаете, какво означава за цяла Европа ...). За мен са повод за размисъл за генезиса ни. За това, което ни е формирало. За преоткриването. За основите, върху които тече през вековете коловозът на региона, не само на България. Това ще намерите.
Ако специално търсите в книгата неточности, своеволия на автора, преувеличения, изкривявания, или друго - вероятно ще го намерите. Авторът сам признава, че се учил от Паисий за написването й. "История славянобългарска" е вероятно от книгите с най-много исторически грешки. Също така е със сигурност исторически най-важната за нас. Тя ни е събудила. Може би и това ще намерите в първия том на "Хрониките".
Ако ми дадат избор - да имам право да оставя само една историческа книга на нощното си шкафче - аз ще избера тази. Ако трябва да избера да дам само една на сина си - аз ще му дам тази. За щастие, никой не ни пресира да четем само една книга, но ако случаят беше такъв - бих Ви препоръчал тази.
Не, че няма да четем в него за пролята кръв, за безконечни набези, за жестокости и за пропуснати исторически възможности.
Няма как, такава ни е историята - било то да я представяш по канона на учебниците, или едва ли не като "приказка".
Няма как - събитията са толкова далечни, а изворите толкова малко, че ако не беше добавената стойност на автора, да речем за някои наши канове не можем да запомним повече от името. Просто има цели декади, за които нямаме нищо. Нито дума.
И всичко, което е извън канона. То, какъв ли канон - като се появят повече теории и накрая остават само шепа сухи факти в учебниците, да не би някой да възроптае. И резултатът е, че нашата история, която е по-дълга и по-интересна от фантастичната "Песен за огън и лед" на GRRM (само дето нямаме дракони), не е представена достатъчно грабващо за читателя в масовия случай. Да, в такъв мащабен труд (да се опита някой сам да събере цялата ни история в 4 тома) можете да намерите много твърдения и съждения, които да оспорите. Претърпяла е и множество корекции с всяко издание. Не това е важното.
Важното в историята е да се проследят движещите сили на племената, на народите. Да се извадят поуките. Това ще намерите.
Много хора казват, че историята е скучна. Какво ... учиш там години, еди си колко воювали, еди си къде и накрая победителят пил вино от черепа на другия. Учебниците ни не предизвикват у днешния читател, било то малък, или голям, желанието да търси повече. Да се опитва да си обясни. Да потърси цитираните исторически извори и да ги прочете целите. Да отиде на историческите места и да намери обратно кръвната връзка с тях. Това ще намерите.
За мен първите "Хроники" на Цанев не са повод да започна от утре да се бия в гърдите и да викам "Булгар, Булгар" (а това пък да знаете, какво означава за цяла Европа ...). За мен са повод за размисъл за генезиса ни. За това, което ни е формирало. За преоткриването. За основите, върху които тече през вековете коловозът на региона, не само на България. Това ще намерите.
Ако специално търсите в книгата неточности, своеволия на автора, преувеличения, изкривявания, или друго - вероятно ще го намерите. Авторът сам признава, че се учил от Паисий за написването й. "История славянобългарска" е вероятно от книгите с най-много исторически грешки. Също така е със сигурност исторически най-важната за нас. Тя ни е събудила. Може би и това ще намерите в първия том на "Хрониките".
Ако ми дадат избор - да имам право да оставя само една историческа книга на нощното си шкафче - аз ще избера тази. Ако трябва да избера да дам само една на сина си - аз ще му дам тази. За щастие, никой не ни пресира да четем само една книга, но ако случаят беше такъв - бих Ви препоръчал тази.
May 3, 2024
Всички дружно се подиграваме на младата и буйна македонска националност, която в историческия си комплекс за малоценност се изхвърля като чекия на мокър пясък със смехотворни твърдения че едва ли не всички известни личности на света са чистокръвни македонци. Лафът „Луно, луно, земльо македонска“ много добре улавя несъразмерното его на македонската историография и национално самочувствие, граничещи и преминаващи в невероятното и смехотворното.
Още в пролога на книгата, първите петдесетина страници, се съдържат толкова много невероятни исторически и историографски глупости, че останах с отворена уста – приликата с македонските изхвърляния е поразителна – руският певец Шаляпин и цар Борис Годунов били, видите ли, чистокръвни българи, заедно с генералите Суворов и Кутузов, Данте не бил Алигиери, а от прабългарския род „Алдъгьори“, Верди също бил българин, както и цялата италианска династия на Борджиите, а Паганини… бил пряк потомък на … хан Паган.
По-нататък обаче съдържанието става по-добре, до степен да мога да кажа, че даже ще е значително полезно на средностатистическия любител на историята. Какво да се прави, може би е искал да закачи вниманието на читателите в началото човекът и се е поизсилил.
Все пак, Български хроники на първото и второто българско царство (това обхваща том 1) съдържа доста информация, която я няма в учебниците по история и цитира изворите, за да покаже какво е ... да речем премълчавано от много политически удобни историци. Политически удобни както по времето след Освобождението, когато национализмът е бил законът на деня и всяка дума относно понякога кървавите борби между славяни и прабългари за власт е била анатема, така и политически удобни по времето на комунизма, когато за прабългарите почти не се споменава и генезисът на българския етнос е предимно славянски...
Други неспоменавани в казионната ни историческа наука са траките, на които Цанев обръща известно внимание, както и куманите - Тертерите и Шишмановците са чисти кумански пришълци, узурпирали властта над българския народ. За Асен и Петър обаче авторът сам си казва, че ше мълчи относно подозрително куманския им произход, защото вече прекалено ще стане.
Друго интересно е, че идването на власт на хан Крум не е така плавно и логично, както го представя популярната история - той не е пряк наследник на българския трон, а е също пришълец от друго българско племе, прекъсва управляващата династия и връща династията Дуло на престола.
Читатели споделят, че книгата се чете като приказка и това е напълно вярно – защото тя Е приказка. Пълна с цитати от истински и ... да речем спорни исторически извори (джафар тарихъ лол), тя обаче е достатъчно исторически достоверна. И най-важното - показва един начин за мислене спрямо историята не като за точна наука, а като за вид интерпретация на наличните исторически извори и доказателства, които често могат да имат едно или друго значение.
Още в пролога на книгата, първите петдесетина страници, се съдържат толкова много невероятни исторически и историографски глупости, че останах с отворена уста – приликата с македонските изхвърляния е поразителна – руският певец Шаляпин и цар Борис Годунов били, видите ли, чистокръвни българи, заедно с генералите Суворов и Кутузов, Данте не бил Алигиери, а от прабългарския род „Алдъгьори“, Верди също бил българин, както и цялата италианска династия на Борджиите, а Паганини… бил пряк потомък на … хан Паган.
По-нататък обаче съдържанието става по-добре, до степен да мога да кажа, че даже ще е значително полезно на средностатистическия любител на историята. Какво да се прави, може би е искал да закачи вниманието на читателите в началото човекът и се е поизсилил.
Все пак, Български хроники на първото и второто българско царство (това обхваща том 1) съдържа доста информация, която я няма в учебниците по история и цитира изворите, за да покаже какво е ... да речем премълчавано от много политически удобни историци. Политически удобни както по времето след Освобождението, когато национализмът е бил законът на деня и всяка дума относно понякога кървавите борби между славяни и прабългари за власт е била анатема, така и политически удобни по времето на комунизма, когато за прабългарите почти не се споменава и генезисът на българския етнос е предимно славянски...
Други неспоменавани в казионната ни историческа наука са траките, на които Цанев обръща известно внимание, както и куманите - Тертерите и Шишмановците са чисти кумански пришълци, узурпирали властта над българския народ. За Асен и Петър обаче авторът сам си казва, че ше мълчи относно подозрително куманския им произход, защото вече прекалено ще стане.
Друго интересно е, че идването на власт на хан Крум не е така плавно и логично, както го представя популярната история - той не е пряк наследник на българския трон, а е също пришълец от друго българско племе, прекъсва управляващата династия и връща династията Дуло на престола.
Читатели споделят, че книгата се чете като приказка и това е напълно вярно – защото тя Е приказка. Пълна с цитати от истински и ... да речем спорни исторически извори (джафар тарихъ лол), тя обаче е достатъчно исторически достоверна. И най-важното - показва един начин за мислене спрямо историята не като за точна наука, а като за вид интерпретация на наличните исторически извори и доказателства, които често могат да имат едно или друго значение.
September 12, 2014
Какво направи с мен Стефан Цанев?!? Как сега да слушам "От как се, мила моя майнольо, зора зазорила", как да чета за подвизите на "Крали Марко" и най-вече, съвременните им аналози? Отговор - с едно на ум.
С интерес очаквам срещата си и със следващите 3 книги.
С интерес очаквам срещата си и със следващите 3 книги.
August 12, 2025
Измишльотини неприятни пълнят и този текст на Цанев…
September 16, 2022
Чух да казват, че "Български хроники" е книга, която всеки трябвало да има у дома си, също както Библията. Нямам идея на кого му е хрумнала тази мисъл, но не би могло да бъде по-далеч от истината. В желанието си да разкаже историята на българския народ през собствения си поглед, Стефан Цанев несъмнено е подходил с добри намерения. Както знаем, пътят към ада е постлан с тях.
Първият сериозен проблем на "Български хроники", е липсата на концепция какво всъщност пише автора. Това не е нито роман, нито повест, нито хроника, нито историческо изследване. Не е проза, нито пиеса, не е стихотворение, нито поема. Не е сага, не е и легенда. Пълно е с митове, хиперболи и фалшификации, но не е нито народно умотворение, нито сказание. Аз самият нямам идея какво е това. Знам само че комбинацията от различни стилове, безогледното вкарване на пасажи от чужди творби, редуването на пряка реч с разказ, последвани от опит за анализ и критика, са довели до една литературна аберация, която е далеч под достойнството на автор от ранга на Цанев. Сякаш в един момент от богатия си живот е решил, че каквото и да напише, хората са длъжни да прочетат и харесат. Но всъщност няма такъв период в живота и на най-великите творци.
От историческа гледна точка, книгата е нищожна. Тя не разполага с адекватен апарат от понятия, не се позовава коректно на източници, не цитира адекватно извадените от контекст пасажи, които използва. Извори и историография са подбирани твърде избирателно - авторът цитира само онова, което пасва на собствената му нагласа, а не онова, което реално има стойност в използваните от него текстове. Стефан Цанев е радетел за свободния стил на композиране в стихотворната форма. Това е прекрасно за поетите, но няма как да мине при историците. Нивото на анализ и интерпретация на събитията, ясно показват историографския лаицизъм на автора - само чов��к без подготовка по история би могъл да сътвори подобно "творчество".
Преди 2500 години Платон заявява, че върховната справедливост за едно общество, е всеки да работи само онова, което умее най-добре. Справедливо е Стефан Цанев да пише стихове. Справедливо е да пише пиеси. Несправедливо е да се занимава с история.
Първият сериозен проблем на "Български хроники", е липсата на концепция какво всъщност пише автора. Това не е нито роман, нито повест, нито хроника, нито историческо изследване. Не е проза, нито пиеса, не е стихотворение, нито поема. Не е сага, не е и легенда. Пълно е с митове, хиперболи и фалшификации, но не е нито народно умотворение, нито сказание. Аз самият нямам идея какво е това. Знам само че комбинацията от различни стилове, безогледното вкарване на пасажи от чужди творби, редуването на пряка реч с разказ, последвани от опит за анализ и критика, са довели до една литературна аберация, която е далеч под достойнството на автор от ранга на Цанев. Сякаш в един момент от богатия си живот е решил, че каквото и да напише, хората са длъжни да прочетат и харесат. Но всъщност няма такъв период в живота и на най-великите творци.
От историческа гледна точка, книгата е нищожна. Тя не разполага с адекватен апарат от понятия, не се позовава коректно на източници, не цитира адекватно извадените от контекст пасажи, които използва. Извори и историография са подбирани твърде избирателно - авторът цитира само онова, което пасва на собствената му нагласа, а не онова, което реално има стойност в използваните от него текстове. Стефан Цанев е радетел за свободния стил на композиране в стихотворната форма. Това е прекрасно за поетите, но няма как да мине при историците. Нивото на анализ и интерпретация на събитията, ясно показват историографския лаицизъм на автора - само чов��к без подготовка по история би могъл да сътвори подобно "творчество".
Преди 2500 години Платон заявява, че върховната справедливост за едно общество, е всеки да работи само онова, което умее най-добре. Справедливо е Стефан Цанев да пише стихове. Справедливо е да пише пиеси. Несправедливо е да се занимава с история.
January 7, 2013
Книгата е написана много леко и разбираемо. Увлекателна е и запазва интереса на читателя.
August 31, 2024
Не знам дали има повече какво да се каже за "Българските хроники" от това, което вече е казано. Моето мнение съвпада с преобладаващото мнение, че всеки българин трябва да прочете хрониките. Особено властващите. Но прочетох и някои негативни коментари като например, че напразно са възвеличани събития и личности от миналото ни, че хрониките напомнят историята на народи, склонни да преувеличават значимостта си. Това не е така. Да, има изказани някои може би преувеличени предположения, но авторът упоменава, че те са именно това - само негови предположения. Освен това не са пропуснати и моментите от историята ни, от които нямаме особен повод за гордост - паденията ни, моментите, в които ние сме били насилниците. Да, били сме и от тази страна на историята. Но това е нашата история. Разказана такава каквато е. Съжалявам, че ги отлагах години наред.
February 28, 2017
Историята, по която трябва да се преподава в училище!
December 14, 2022
Отдавна търсех нещо такова като четиво за българската история .Страхотен извор на знания,базирани на митове,притчи,хроники,документации,датиращи стотици(дори 2700 пр.Хр години назад).Самият автор отчита факта,че се е ровил из над 200 000 страници материали (абсолютно сам,без асистенти),за да извлече най-синтезирано и последователно фактите и събитията от преди създаването на българската държава до днешни дни.Самият автор казва,че не бил твърде смел да търси по-назад във времето,примерно 5000 г.прХр,както напоследък археолози откриват ритуални олтари ,датиращи оттогава или около това време,които свидетелстват за обитаването на древна цивилизация по българските земи.Ненатоварващо за четене,тъй като хрониките не са базирани на суха фактология,а е повече в повествователен стил,което не отегчава читателя/слушателя.Лично за мен,задължително за препрочит след някоя и друга година.
October 8, 2022
Книгата не се нуждае от кой знае какво ревю. На мен историята винаги ми е била любим предмет, но и аз съм позабравил доста неща. Хубаво е да си знаем историята - от една страна да се гордеем с великите си постибжения, а от друга да не повтаряме грешки от минали векове.
June 13, 2025
Не знам до колко е сверявана, проучвана и основана на факти тази книга, но определено прави впечатление с детайлите и информацията. Никога не бях добра по история в училище, датите и местата ми се преплитаха, затрудняваха ме и дотягаха, но ето че половин живот по-късно, ми е интересно да слушам за България и богатата ни история.
July 24, 2022
За българската история - критици и поддръжници винаги ще има. Просто няма друг начин - дори да сме имали наши летописи и източници в древността, те са отдавна унищожени от многобройните ни "спасители" и поробители. Затова за повечето неща съдим по чужди / вражески (византийски, турски, соц, англо-саксонски), а не наши извори. Точно затова аз напълно разбирам хората, които критикуват и тази книга относно нейната автентичност. Различни хора имат различни виждания и интерпретации на историята.
Но освен всичко друго тя е написана с цел да запознае читателя с материя, чиято тенденция е да се представя доста сухо. Е, тук не намерих дори едно изречение, което да доскучае. Граничещото с белетристиката произведение (да, чете се основно като художествена литература) е нещо срещу което много хора биха се намръщили, но най-ценното за мен от такъв тип литература, е именно новопораждащите се въпроси в главата ми. Защото "Български хроники" на Стефан Цанев определено гледа нещата малко по-сурово спрямо българската история и култура (или липсата на такава), отколкото сме ги учили в училище. С други думи провокира да се запитаме каква ли е била другата страна на монетата през вековете. Даваме си и сметка и откъде точно произлизат проблемите, които и до ден днешен ни тормозят. От векове наред.
Страхотно четиво, стига читателят да притежава умението да си задава въпроси, а не да се сопва на всичко, с което не е съгласен.
Но освен всичко друго тя е написана с цел да запознае читателя с материя, чиято тенденция е да се представя доста сухо. Е, тук не намерих дори едно изречение, което да доскучае. Граничещото с белетристиката произведение (да, чете се основно като художествена литература) е нещо срещу което много хора биха се намръщили, но най-ценното за мен от такъв тип литература, е именно новопораждащите се въпроси в главата ми. Защото "Български хроники" на Стефан Цанев определено гледа нещата малко по-сурово спрямо българската история и култура (или липсата на такава), отколкото сме ги учили в училище. С други думи провокира да се запитаме каква ли е била другата страна на монетата през вековете. Даваме си и сметка и откъде точно произлизат проблемите, които и до ден днешен ни тормозят. От векове наред.
Страхотно четиво, стига читателят да притежава умението да си задава въпроси, а не да се сопва на всичко, с което не е съгласен.
January 2, 2020
Когато започнах книгата се почувствах като красиво момиче в интернет. Отвсякъде летяха комплименти. Вярно по адрес на българските ханове, но не може да не изпиташ поне малко чувство на гордост че си наследник на основателите на половин Европа.
В началото на книгата авторът разказва с такава увереност за подвизите на храбрите българи, че не може да не се зачудиш, а бе дали всичко е истина? После с напредването на годините и умножаването на свидетелските разкази и историческите източници тази сигурност все повече се превръща в "може да е било така, ама може и да е било иначе" и българските владетели придобиват съвсем нормален вид. Нито са били велики, нито толкова смели. И спираш да се чудиш дали е истина, защото вътрешно знаеш, че е. Не знам какво да оценявам в тази книга. Беше ми интересно повече отколкото в часовете по история, така че предполагам, че авторът е постигнал целта си. Дали съм научил повече, обаче, вече няма "минута е много", за да разберем.
В началото на книгата авторът разказва с такава увереност за подвизите на храбрите българи, че не може да не се зачудиш, а бе дали всичко е истина? После с напредването на годините и умножаването на свидетелските разкази и историческите източници тази сигурност все повече се превръща в "може да е било така, ама може и да е било иначе" и българските владетели придобиват съвсем нормален вид. Нито са били велики, нито толкова смели. И спираш да се чудиш дали е истина, защото вътрешно знаеш, че е. Не знам какво да оценявам в тази книга. Беше ми интересно повече отколкото в часовете по история, така че предполагам, че авторът е постигнал целта си. Дали съм научил повече, обаче, вече няма "минута е много", за да разберем.
September 23, 2013
Отсечената глава на нашия последен български цар се носи надолу по течението на Дунава и уплашено мига срещу звездите, носи се все по на изток, все по на север към делтата на великата река - отива натам, откъдето преди 700 години бе дошъл хан Аспарух, Белият конник, който заби меча си сред мъртвото поле, там, където сега бездомни кучета препикават руините на Плиска, и рече:
- Тук ще бъде България!
А България вече не съществуваше. Обезглавена, мигаше срещу звездите...
- Тук ще бъде България!
А България вече не съществуваше. Обезглавена, мигаше срещу звездите...
January 14, 2020
Леко съм озадачена.
Има доста информация, която не може да се повярва,
но от друга страна чувствам гордост.
И все пак, ми звучеше леко към жанра фантастика, на места.
Но, само автора си знае истината.
Има доста информация, която не може да се повярва,
но от друга страна чувствам гордост.
И все пак, ми звучеше леко към жанра фантастика, на места.
Но, само автора си знае истината.
June 14, 2020
Сериозен труд, но и доста пропаганда прозираща през страниците.
January 22, 2025
Книгата е изключително интересна и написана по начин, по който да увлече и най-незаинтересования от история читател.
August 9, 2021
Очарована съм от книгата и от начина на писане на Стефан Цанев! Доста дълго време отлагах четенето на "Български хроники", особено на първия том, защото очаквах, че ще бъде скучно и сухо. Но лекият начин на предаване на цялата хронология ме впечатли много!
Има все пак едно нещо, което не ми хареса в книгата. Аз не мисля, че сме били под "турско" иго. Не ми се струва правилно да се съпоставят турци с османци. Да, османците са предшественици на тур��ите, но както нашият народ се е изменил в течение на вековете, така и техният. Само веднъж в цялата книга авторът споменава за османци и навсякъде ги нарича "турци". Също така не смятам, че византийците могат да се считат за чисти гърци. Може и да са владеели земите около днешна Гърция, но също така и големи части от днешна Турция, България, Македония и Мала Азия. Това опростяване на фактите, може би с цел да достигне по-широка публика, не ми хареса. Но като оставим това на страна, книгата наистина е много увлекателна, чете се бързо и смятам, че е написана възможно най-обективно. Показва едно друго, не толкова красиво лице на българите. Разбира се, като всеки исторически труд, и този не трябва да се приема "за чиста монета", но аз съм склонна да го считам за достоверен, тъй като авторът цитира много и разнообравни извори.
Има все пак едно нещо, което не ми хареса в книгата. Аз не мисля, че сме били под "турско" иго. Не ми се струва правилно да се съпоставят турци с османци. Да, османците са предшественици на тур��ите, но както нашият народ се е изменил в течение на вековете, така и техният. Само веднъж в цялата книга авторът споменава за османци и навсякъде ги нарича "турци". Също така не смятам, че византийците могат да се считат за чисти гърци. Може и да са владеели земите около днешна Гърция, но също така и големи части от днешна Турция, България, Македония и Мала Азия. Това опростяване на фактите, може би с цел да достигне по-широка публика, не ми хареса. Но като оставим това на страна, книгата наистина е много увлекателна, чете се бързо и смятам, че е написана възможно най-обективно. Показва едно друго, не толкова красиво лице на българите. Разбира се, като всеки исторически труд, и този не трябва да се приема "за чиста монета", но аз съм склонна да го считам за достоверен, тъй като авторът цитира много и разнообравни извори.
September 12, 2017
Увлекателно повествование, но цитирайки творба на Иван Вазов като източник, съмненията в цялостната достоверност ряяяяязко се увеличават... :)
Хубавото е, че може да запали някой да прочете повече по даден въпрос в по-сериозни книги
Хубавото е, че може да запали някой да прочете повече по даден въпрос в по-сериозни книги
December 25, 2020
Книгата е интересна и увлекателна също като останалите от поредицата , но не и напълно исторически акуратна
July 20, 2021
Препоръчвам на малки и големи. Много достъпно написано и същевременно информативно четиво.
Read
February 16, 2020Не можах и да я довърша докрай. Всичко ми звучи като приказки от хиляда и една нощ, което грам не ми харесва.
September 18, 2022
Една версия на българската история създадена с дух. Задължително четиво за всеки българин.
кой-знае
May 25, 2015Общоприетата българска история няма много общо с действителната и някак това се долавя. Родовата памет вътре в българина сякаш не резонира с повечето измишльотини, изопачени като истина. И като наследник на едно огромно знание и изящна култура, част от които са в гените ми, да ме баламосват разни фантазьори кой съм и от къде съм, с разни али-бали за африкански генетичен произход, транссибирска маграция, кой бил създал азбуките ни, кои думи от какъв не български произход били и пр., ми е обидно. За неверниците, само едничък скромен пример, който всеки може да провери лесно:
Пловдив, античният театър, 10-ти ред в източния сектор от сцената: надписи на протокирилска азбука с изписано името на Орфей и още две думи - Дос и Родопи. Буквите са големи повече от половин метър, издълбани са върху самия мрамор през втори век от нашата ера. (За каква „кирилица“ говорим тогава?)
А има още много. Поради споменатите причини, колкото и увлекателно да е предал „историята“ Стефан Цанев, тя си остава предимно една история, с историческа стойност най-вече за глупостта и интересите на историците (съчинителите на истории).
Но нека цитирам майсторската дефиниция за „история“ на лорд Амброуз Биърс в неговия „Речник на дявола“: „Отчет, най-вече неверен, на събития, предимно несъществени, предизвикани от управници, най-вече измамници и войници, най-вече глупци.“
И Фридрих Шлегел: „Историкът е пророк на миналото“
Пловдив, античният театър, 10-ти ред в източния сектор от сцената: надписи на протокирилска азбука с изписано името на Орфей и още две думи - Дос и Родопи. Буквите са големи повече от половин метър, издълбани са върху самия мрамор през втори век от нашата ера. (За каква „кирилица“ говорим тогава?)
А има още много. Поради споменатите причини, колкото и увлекателно да е предал „историята“ Стефан Цанев, тя си остава предимно една история, с историческа стойност най-вече за глупостта и интересите на историците (съчинителите на истории).
Но нека цитирам майсторската дефиниция за „история“ на лорд Амброуз Биърс в неговия „Речник на дявола“: „Отчет, най-вече неверен, на събития, предимно несъществени, предизвикани от управници, най-вече измамници и войници, най-вече глупци.“
И Фридрих Шлегел: „Историкът е пророк на миналото“
July 29, 2017
Смятам, че рядко има книги, които те карат да настръхваш, докато четеш за предателства, подвизи и различни учения намирали се по нашите земи. Първият том от поредицата е едно изключително четиво, което взима сухата история, която някога сме учили по училищата и я превръща в динамична сцена на трагедии, победи и пирове. Книгата е невероятна. Колко от нещата са истина и до каква степен, това аз не смятам да обсъждам. Всеки един българин има собствено разбиране за историята ни. Но тази първа част сваля великите български царе и князе, показва ги какви са били като личности и прави читателя част от всяка една епоха, която сме имали. Какво повече може да се поиска от една книга?
December 18, 2019
Тази книга има доста съмнителна историческа стойност - Стефан Цанев приема буквално едни извори и гледа доста критично на други, приема някои от съвременните теории и заклеймява други. Дотук, нищо ново, нищо различно. Книгата, обаче, има много висока литературна стойност. Именно така и аз разглеждам тази книга - като художествена литература. Древните гърци са смятали историята за изкуство, щом са ѝ назначили и муза. Тази книга е истинско произведение на изкуството.
March 4, 2014
Иронията да довърша тази книга, която приключва с падането на България под турско робство, точно на деня, в който честваме освобождаването й
June 15, 2014
Считам, че е задължително, за който не ги е чел
May 2, 2025
Разбирам какво се е опитал да направи г-н Цанев и го уважавам за което.
Първо - очаквах книгата МНОГО да ми хареса и съм леко разочарован.
Това НЕ Е историческо книга. Това е поема. Не очаквайте час-по-час разбивки и анализи на преминаването на Дунава от Аспарух.
Някои от нещата са доста преувеличени.
На някои случки автора предлага обяснение което не се поддържа от източниците, но е по-драматично.
Усеща се как някои исторически играчи се поддържат от автора (Ивайло), други - не (Иван Шишман).
Продължавам със следващата - да видим как ще е когато има повече сведения.
Първо - очаквах книгата МНОГО да ми хареса и съм леко разочарован.
Това НЕ Е историческо книга. Това е поема. Не очаквайте час-по-час разбивки и анализи на преминаването на Дунава от Аспарух.
Някои от нещата са доста преувеличени.
На някои случки автора предлага обяснение което не се поддържа от източниците, но е по-драматично.
Усеща се как някои исторически играчи се поддържат от автора (Ивайло), други - не (Иван Шишман).
Продължавам със следващата - да видим как ще е когато има повече сведения.
November 28, 2025
Български Хроники на Стефан Цанев е написана изключително увлекателно и похвата наистина събужда любопитството да разбереш още и още. Единственото нещо, което не ми хареса е първата глава, която звучи като почти изцяло художествена литература (не съм проверявала фактите). Това обаче може да е съвсем целен ефект, тъй като автора сам споменава доста пъти, че наистина иска да заинтригува читателите. Останалото е много добре описано и се придържа към историческата точност и факти, без “тоя каза, оня каза”.
Displaying 1 - 30 of 65 reviews