What do you think?
Rate this book
Български Хроники #2
Български хроники, том 2
Продължение на най-продаваната книга за миналата година “Български хроники” том I излезе на книжния пазар точно в Деня на славянската писменост – 24 май. Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на въпроса защо Бенковски замества Волов като водач на революционното движение в Панагюрище. Изданието се продава във варианти с мека, твърда и луксозна корица.
352 pages, Paperback
First published January 1, 2007
29 people are currently reading
523 people want to read
About the author
Стефан Цанев
50 books171 followersРоден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 40 reviews
December 2, 2019
Като съм започнал с ревютата на Българските Хроники от Стефан Цанев днес - да взема най-накрая да събера куража си да ги направя и останалите.
Прочетох четирите тома в едно лято и една есен, когато имах нужното за съпреживяване време. Трудно е човек последователно да преживее цялата българска история - в нея има всичко. Да изпитваш последователно всички емоции, с които съзнанието те е дарило - това за мен беше не само разходка в историята, водена от най-умелия ни жив драматург, но и разходка в себепознанието. Всяки от томовете е като разчитане на собствения ти геном. Ако корените ти са възникнали по тези земи, но и не само.
Първият том е най-лесен и приятен за разгръщане (или поне, сравнено със следващите). За него повече в неговото си ревю. Третият - току що написах: https://www.goodreads.com/review/show...
Четвъртият е най-силно повлиян от авторските виждания, но няма и как да е иначе - живял е през него. Сега да се върнем назад, защото тъкмо сме паднали под турски ятаган ...
Тежко се пише и тежко се чете за това време, ала и двете деяния са нужни. Тук искам да кажа и че народът ни не се нуждае от реабилитация. Появиха се тези, че видиш ли - търпели сме робство пет века, дай да си измислим алтернативна сюжетна линия, за да се реабилитираме пред съвест, памет и пред света едва ли не.
Няма такова нещо. Търсенето на алтернативна история не води до алтернативно бъдеще - а до повтарянето й.
Ако част от ползата от историята е да разбираме процесите, то Цанев е направил най-доброто за нас. С неговия археологически, но и драматургичен подход, той се опитва да обясни, без да даде отговорите на готово. Разравя пластовете почва, вади скелетите с техните истории. Съществуват всякакви мнения - не е научен подход, обясняват се надълго едни явления, едни личности, а други само мимоходом. Ще Ви кажа аз как го видях от гледна точка на прочетени целите "Хроники". От тези 5 века е извадил на показ онова, което да хване в иглено ухо нишката на първия том (на предишната част от историята ни) и да я преведе до нишката, с която Райна ще изпише "Свобода или смърт", а малко по-късно зората ше ни огрее и като свободни (освен онези, които със смърта си я платиха - предречено от лозунга).
Обръща се голямо внимание на религиите - но няма как и да е иначе. На порядките, на културата и образованието, когато се зараждат наново - но няма и как да иначе. Опитва се да разгледа аспекти, които не присъстват задължително в учебниците. Поне по мое време не присъстваха, а сега май учебниците от година на година са по-зле. В този смисъл, том 2 е добър източник на обща представа, дори за цялата Османска империя. Нейния строй и порядък, процесите в нея, които са ни касаели.
За героите на освободителните борби едва ли ще открием нещо съвършено ново от вече писаното от техните съвременници. Но все пак се прокрадват теории, до които авторът е стигнал и върху които си заслужава човек да се замисли. За смъртта на Ботев, за предателствата около Левски и прочее въпроси, които вероятно ще останат вечно спорни в историята ни. По-важни се явяват думите на самите герои, а още повече - делата им. По малко известни и зачекнати тук са съдбите на техни роднини и близки - преди и след освобождението. Това само по себе си е голям урок. И онази нишка, която трябва да принесе в следващия том - да, много подробно са разгледани образите, които ще играят главни роли и занапред. Затова, препоръчвам томовете да се четат хронологично. На пример - не можем да разберем напълно Стамболов, ако не сме проследили историята му преди Освобождението. И въобще порядките, които се пренасят от едното време в другото. Душите, които се формират в едното време и после ще тръгнат на различни посоки и на "Ура" в другото.
Ясно е, че Цанев се е учил от Паисий за написването на "Хрониките", както сам признава. В смисъл, че крайната му цел не е била да напише учебник по история. В същото време, като прочел много учебници, научна историческа литература и извори - смея да твърдя, че Цанев успява да напише история, която вълнува и по-важното - която ни кара да се замислим, да мислим и да продължаваме да мислим, да търсим причините, тенденциите, да си обясняваме.
Прочетох четирите тома в едно лято и една есен, когато имах нужното за съпреживяване време. Трудно е човек последователно да преживее цялата българска история - в нея има всичко. Да изпитваш последователно всички емоции, с които съзнанието те е дарило - това за мен беше не само разходка в историята, водена от най-умелия ни жив драматург, но и разходка в себепознанието. Всяки от томовете е като разчитане на собствения ти геном. Ако корените ти са възникнали по тези земи, но и не само.
Първият том е най-лесен и приятен за разгръщане (или поне, сравнено със следващите). За него повече в неговото си ревю. Третият - току що написах: https://www.goodreads.com/review/show...
Четвъртият е най-силно повлиян от авторските виждания, но няма и как да е иначе - живял е през него. Сега да се върнем назад, защото тъкмо сме паднали под турски ятаган ...
Тежко се пише и тежко се чете за това време, ала и двете деяния са нужни. Тук искам да кажа и че народът ни не се нуждае от реабилитация. Появиха се тези, че видиш ли - търпели сме робство пет века, дай да си измислим алтернативна сюжетна линия, за да се реабилитираме пред съвест, памет и пред света едва ли не.
Няма такова нещо. Търсенето на алтернативна история не води до алтернативно бъдеще - а до повтарянето й.
Ако част от ползата от историята е да разбираме процесите, то Цанев е направил най-доброто за нас. С неговия археологически, но и драматургичен подход, той се опитва да обясни, без да даде отговорите на готово. Разравя пластовете почва, вади скелетите с техните истории. Съществуват всякакви мнения - не е научен подход, обясняват се надълго едни явления, едни личности, а други само мимоходом. Ще Ви кажа аз как го видях от гледна точка на прочетени целите "Хроники". От тези 5 века е извадил на показ онова, което да хване в иглено ухо нишката на първия том (на предишната част от историята ни) и да я преведе до нишката, с която Райна ще изпише "Свобода или смърт", а малко по-късно зората ше ни огрее и като свободни (освен онези, които със смърта си я платиха - предречено от лозунга).
Обръща се голямо внимание на религиите - но няма как и да е иначе. На порядките, на културата и образованието, когато се зараждат наново - но няма и как да иначе. Опитва се да разгледа аспекти, които не присъстват задължително в учебниците. Поне по мое време не присъстваха, а сега май учебниците от година на година са по-зле. В този смисъл, том 2 е добър източник на обща представа, дори за цялата Османска империя. Нейния строй и порядък, процесите в нея, които са ни касаели.
За героите на освободителните борби едва ли ще открием нещо съвършено ново от вече писаното от техните съвременници. Но все пак се прокрадват теории, до които авторът е стигнал и върху които си заслужава човек да се замисли. За смъртта на Ботев, за предателствата около Левски и прочее въпроси, които вероятно ще останат вечно спорни в историята ни. По-важни се явяват думите на самите герои, а още повече - делата им. По малко известни и зачекнати тук са съдбите на техни роднини и близки - преди и след освобождението. Това само по себе си е голям урок. И онази нишка, която трябва да принесе в следващия том - да, много подробно са разгледани образите, които ще играят главни роли и занапред. Затова, препоръчвам томовете да се четат хронологично. На пример - не можем да разберем напълно Стамболов, ако не сме проследили историята му преди Освобождението. И въобще порядките, които се пренасят от едното време в другото. Душите, които се формират в едното време и после ще тръгнат на различни посоки и на "Ура" в другото.
Ясно е, че Цанев се е учил от Паисий за написването на "Хрониките", както сам признава. В смисъл, че крайната му цел не е била да напише учебник по история. В същото време, като прочел много учебници, научна историческа литература и извори - смея да твърдя, че Цанев успява да напише история, която вълнува и по-важното - която ни кара да се замислим, да мислим и да продължаваме да мислим, да търсим причините, тенденциите, да си обясняваме.
December 19, 2019
Шапка Ви свалям, Господин Цанев! Прекрасно чувство за хумор (и сарказъм) на фона на може би на най-тъмния и тежък период от нашата история. Читателят може да научи много нови и интересни ( за съжаление и тъжни) факти за български личности ( а и за българина като характер), може свободно да поплаче и да си даде сметка колко много нрави и привички са се запазили от онова време (все отрицателни по своята същност) и колко много трябва да работим върху все още робската си психика, да работим към положителна промяна първо към нас самите, за да можем да изградим ,,чиста и свята република", в която всички да бъдем равни, да се обичаме и (ха, дано) да живеем щастливо. Уви, доста работа ни чака! А през това време само можем да се учим от грешките на дедите си, да се научим да се гордеем, че сме българи, а не да се срамуваме от тази си участ. Много бих се радвала, ако тази книга ( а може би и другите от поредицата), започне да се изучава задължително в часовете по история, а и не само.
March 19, 2016
Лесна е за четене - изключително увлекателно написана книга - но трудна за преглъщане книга....
Направо не знам за следващите две
Направо не знам за следващите две
August 31, 2022
„Три дена – толкова може да живее без вяра човек! Без вяра в Бога, без вяра в някакъв идеал, в някаква истина, в някаква илюзия, без вяра в някого, в нещо...”
February 17, 2023
Много сърцераздирателна за мен е тази част от поредицата,защото е свързана с един от най- тежките периоди от българската история-България под робството на Османската империя.
January 25, 2025
Книга, която трябва да бъде прочетена. Книга, която ще ви накара да се замислите какво знаете и какво не знаете. Книга, която ще остане трайно в съзнанието ви. Книга, която ще ви отврати от примитивността на човешката природа на силните на деня. Книга, която няма да ви остави безмълвни. Книга, която трябва да прочетете.
November 9, 2018
"От Паисий се учех, че важно е не само КАКВО казваш, но и КАК го казваш, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панахида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести."
"Невежеството е най-плодородната почва на фанатизма!"
🙌🏻
"Невежеството е най-плодородната почва на фанатизма!"
🙌🏻
September 13, 2024
Ако на 1 том бях дала 5 звезди, то тук трябва да дам 10.
3 дена. Толкова може да живее човек без вяра. Вярата ни е съхранила 5 века. Не вярата в абстрактни богове, а в по-доброто бъдеще. И ние днес не трябва да предаваме тази вяра.
3 дена. Толкова може да живее човек без вяра. Вярата ни е съхранила 5 века. Не вярата в абстрактни богове, а в по-доброто бъдеще. И ние днес не трябва да предаваме тази вяра.
January 30, 2020
Ще повторя някого, но беше трудна за преглъщане книга. Предполагам, че е още по-трудна ако я четеш, вместо да я слушаш както мен. За разлика от първата част където всички истории звучат като поучителни приказки и читателят къде вярва на написаното, къде не, винаги трудно се асоциира с протагониста. В тази всичко е по-близко и по-познато и винаги се поставяш на мястото на загиналите или изстрадалите.
Книгата определено успя да разпали патриотични чувства у мен. Чувства, които смятах, че отдавна съм забравил. Откакто завърших гимназия искам да вярвам, че съм гражданин на света и като такъв не ме засягат политически граници, но ме заболя след прочетеното за Берлинския договор и си припомних защо в училище наред с турците не харесвах сърби и гърци. В този ред на мисли, не знам дали книгата трябва да бъде препоръчвана на импулсивни хора, които ще бъдат тласнати в тези мисли и няма да излязат от там.
И така, беше ми интересно.
Книгата определено успя да разпали патриотични чувства у мен. Чувства, които смятах, че отдавна съм забравил. Откакто завърших гимназия искам да вярвам, че съм гражданин на света и като такъв не ме засягат политически граници, но ме заболя след прочетеното за Берлинския договор и си припомних защо в училище наред с турците не харесвах сърби и гърци. В този ред на мисли, не знам дали книгата трябва да бъде препоръчвана на импулсивни хора, които ще бъдат тласнати в тези мисли и няма да излязат от там.
И така, беше ми интересно.
March 9, 2020
С насълзени очи я дослушах.
Хареса ми как завърши:
" Спомни си, читателю, странната смърт на този чуден Отец Матей: след като загубил вярата си в Бога - втресло го и умрял на третия ден.
Три дена - толкова може да живее без вяра един човек!
Без вяра в Бога, в някакъв идеал, в някаква истина, в някаква илюзия, без вяра в някого, в нещо...
А ти, читателю мой? Вярваш ли в някого, вярваш ли в нещо? Аз вярвам ли? Или се разхождаме по тази нежна планета като живи мъртъвци? "
____
Много тежка книга, не че е тежко написана, просто историята която разказва е тежка за слушане. Трябва ми да я преспя първо.
Всеки българин трябва поне веднъж да чуе тази история независимо дали я разказва Стефан Цанев или някой друг. Поне веднъж.
Аз не знам дали бих успял да я изслушам отново...
Можеше и по-разбираемо да се напише, но основният проблем на книгата е че писателят и няма икономически познания и съответно няма перспектива за нещата в света, кое е важно, кое е по-важно - не знае да сравнява. Сравнява някакви неща с неговата лична представа, а не със съизмерими други фактори.
Например като говори за как по българските земи са се продавали роби и => османското робство е било РОБСТВО в смисъла в който тази дума се употребява като за черните роби в САЩ, авторът пропуска да спомене как роби е имало из цял свят в тези години и като цяло макар ужасно нещо, хич не е било нещо специално за българските земи.
Като цяло е объркана книга.
Както казах почти 0 икономически поглед, на реално как са живели хората - нормалните хора, какво са правили и пр.
Липсваше и особено много културно исторически поглед, с някои изключения.
Това предимно е една изискано написана ВОЕННА, ЕТАТИЧНА история - кой бил на власт, какво правил, какви войни и пр.
ГОЛЯМО ИЗКЛЮЧЕНИЕ са главите за Христянството и другите религии които бяха много хубаво написани и наместо!
Главата за Левски също беше хубава, макар да можеше да се наблегне повече на делото му.
Левски наистина е бил гении!
Като цяло цялата книга, ако трябва да съм обективен е претенциозно написана. Смисъл, как да кажа, нямам против емоционалното писане, но беше изкуствено пресилено на много места.
И също така авторът пише с обвинителен тон. И доста песимистично. Това ми направи впечатление в 4тата му книга за соца.
Там бях писал че той не мисля е разбрал въобще защо соца не работи, а по-скоро е на тезата , че не соца е виновен, а тие на власт са били зле, ама ако бяха добри и не цензурираха и пр.....
За съжаление доста типично до баналност...
Книгата е хубава за поставянето на основните опорни точки в историята кое кога и как, но не отваря очите. Не те учи на много освен факти (макар не толкова сухи колкото в учебник, които учебници са под всякаква критика) и историки, които не са навързани особено добре.
Анализът куца много.
Но това се очаква.
Човек който не разбира икономика и не знае да мисли като икономист ако тръгне да пише история ще пише за това което е очевидно - войни, владетели, случки. И ще говори на НИЕ, ВИЕ, ТЕ, - етатично централизирано виждане.
Интересно ми би било една стопанска история на България, която да проследи повече какво реално хората са правили. Защото българите НЕ СА ЦАРЯТ, който управлява, А са си отделни хора, които се занимават с различни неща в границите на държавата.
Такъв анализ БУКВАЛНО ЛИПСВА - З Е Р О.
Ако слушаме автора в българските земи са живеели 100-тина революционери опълченци, които са правели въстания, докато накрая царят руски не дошъл да ни освободи...
И все пак 4 звезди защото се вижда, че човекът е положил много труд.
Не е виновен, че не знае това което не знае - а именно икономика и икономическо мислене. Но все повече осъзнавам как да се говори за човешка история и политика без да се разбира от основните икономически принципи е все едно да преподаваш химия без да знаеш какво е атом.
____
Тази част от Български хроники на Стефан Цанев (гл. 2.,том 2,к.3) (която преразказва библията) ми направи особено впечатление. Не я знаех, но е добър пример.
Да приемем че Исус е бил супер убедителен човек т.е. Гениален манипулатор.
Но не е различавал добро от зло, не е знаел кое е истина и кое добре звучащи лъжи.
А едното умение не ти дава такива знания.
То си е талант, както един гениален художник не узнава автоматично строежа на атома или икономическите принципи за "предлагане и търсене".
Можел е да убеди всички в нещо грешно и лошо.
Има такива хора и днес!
Има хора, които са супер харизматични, които могат да те убедят във всичко.
Това обаче няма общо с колко верни и полезни са нещата, които те убеждават и самите те вярват.
И стигаме до 2та ми извода:
____________
1 извод:
Ако някой е много добър в пресуейджънът (убеждаването, манипулирането на другите хора) натурален манипулатор (има такива хора - Бил Клинтън примерно),
ако е осъзнал това, то той трябва да положи огромни усилия да разбере каква е ИСТИНАТА за нещата за които иска да убеждава другите,
Да знае и да е супер сигурен кое работи и поне в коя посока духа вятърът на ИСТИНАТА
преди да продължи да убеждава хората наоколо.
_______________
И
_______________
2 извод:
Обратно, ако някой открие случайно някаква много важна ИСТИНА за света, трябва да положи максимални усилия,
колкто и да е зле в пресуейжъна,
напр. да е някой антисоциален учен, негов дълг е
да се научи на поне някакъв пресуейжън, поне малко приложна психология и маркетинг
за да може да повлияе максимално на света, или поне да убеди хора които могат да убеждават (вдъхновено от книгата Пропаганда на Едуард Бернейз наричан бащата на пропагандата)
____
В заключение, понебе очевино авторът не разбира грам икономика поради което е и цялостно объркан ТОВА СПОРЕД МЕН ВОДИ И ДО ужасният обвинителен песимизъм с който пише И който съм го гледал по интервюта. Но това е очаквано. Човек който не е научен да мисли като икономист просто НЕ ЗНАЕ какво е важното в историята и като се концентрира върху кланетата и военната история (тъй като за него стопанската - икономическа - история - историята на ежедневието на хората - ежедневието им включва основноЛЮБОВ и РАБОТА) няма как да не е супер песимист.
А за обвинителния му тон вероятно идва от това, че мисли в абстракции (виж главата за АБСТРАКТНИ ХОРА В АБСТРАКТЕН СВЯТ на Соуел в книгата му ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И ОБЩЕСТВОТО). Няма ние. Ние не сме се освободили, нито РУСНАЦИТЕ са ни освободили. Освободили са от османско робство хора които отдавна са умрели и с които ние практически нямаме нищо общо.
На едно място почти го каза това, но не достатъчно.
Както днешните германци не са виновни за това че предците им са избивали евреи по лагерите, така и с постиженията те нямат нищо общо. Човек носи греховете си със себе си в гроба. НЯМА НИЕ. Както никой не може да бъде винен за греховете на дядо си (сегашните турци нямат нищо общо с тогавашните османци - ФИЗИЧЕСКИ ДРУГИ ХОРА СА), така и не виждам защо някой би тръгнал да се гордее с това че Джон Атанасов създал първия компютър, дори да е син на Джон Атанасов.
Човек може да се ВДЪХНОВЯВА и да взема ЗА ПРИМЕР великите хора, и съответно да да дава за лош пример лошите, НО НЕ ПРИЕМАМ ДА СЕ ЧУВСТВА ВИНОВЕН, ЗАСРАМЕН ИЛИ ГОРД с това каквото са правили дядовците и пра пра дядовците му..
На Цанев тези неща му убягват и той живее, или поне пише и мисли в тези абстракции...
Но това отново има общо с липсата му на икономическо мислене и виждане. Когато човек понаучи малко икономика започва да вижда как света не се движи от ДЪРЖАВИ ИЛИ ФИРМИ, а от малки хорица, които работят (създавайки богатство) и от други хорица, които създават работа.
Големите управници с династиите могат единствено ИЛИ ДА СЪЗДАДАТ ПОДХОДЯЩ КЛИМАТ от МИР, ЗАКОН и РЕД в който да процъфти прогреса движен от многото малки хорица (работещи в съответната култура, ако тя го позволява прогреса ест. - не всички култури водят до прогрес дори и в мир закон и ред)
ИЛИ да унищожат, забавят и спират ПРОГРЕСА разрушавайки климата от МИР, ЗАКОН и РЕД - повечето владетели именно това правят...
И просперитета изглежда идва основно от децентрализацията на тяхната власт, субсидиран ест от добра култура...
Никой владетел с властта не е оправил света, напротив, света е започнал да се оправя когато владетелите са започнали да имат по-малко власт.
Нещо което, поне ако съдя по писанията на Цанев ИЗЦЯЛО МУ УБЯГВА...
Но не е необичайно. Напротив - БАНАЛНО Е - всеки човек който няма икономическа култура е в сходно състояние на обърканост и живот в абстракции (на държави, градове, фирми, съюзи и пр.) и не разбира че не изброените абстракции правят неща - една ФИРМА НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЕ - ХОРАТА ДЕЙСТВАТ....
Но, айде не 2 вагона, но поне 10-15 книги книги делят един човек от това осъзнаване и от придобиването на някаква адекватност за разглеждане на човешкото положение..
За пореден път осъзнавам че книгата на Томъс Соуел - Основи на икономиката (вероятно най-интересната и добра книга която съм чел) отваря очите и променя живота на читателя и начинът по който вижда света... както никоя друга (за сега).
Книги като Човешкото действие на Мизес и Знания и решения на Соуел също отварят очите много по въпроса с тия абстракции...
Мисленете в абстракции е пещерна логика.
Не бих я чел втори път, но оценявам труда на автора. Бих я използвал за референция.. Осожбено някои глави.. :)
Хареса ми как завърши:
" Спомни си, читателю, странната смърт на този чуден Отец Матей: след като загубил вярата си в Бога - втресло го и умрял на третия ден.
Три дена - толкова може да живее без вяра един човек!
Без вяра в Бога, в някакъв идеал, в някаква истина, в някаква илюзия, без вяра в някого, в нещо...
А ти, читателю мой? Вярваш ли в някого, вярваш ли в нещо? Аз вярвам ли? Или се разхождаме по тази нежна планета като живи мъртъвци? "
____
Много тежка книга, не че е тежко написана, просто историята която разказва е тежка за слушане. Трябва ми да я преспя първо.
Всеки българин трябва поне веднъж да чуе тази история независимо дали я разказва Стефан Цанев или някой друг. Поне веднъж.
Аз не знам дали бих успял да я изслушам отново...
Можеше и по-разбираемо да се напише, но основният проблем на книгата е че писателят и няма икономически познания и съответно няма перспектива за нещата в света, кое е важно, кое е по-важно - не знае да сравнява. Сравнява някакви неща с неговата лична представа, а не със съизмерими други фактори.
Например като говори за как по българските земи са се продавали роби и => османското робство е било РОБСТВО в смисъла в който тази дума се употребява като за черните роби в САЩ, авторът пропуска да спомене как роби е имало из цял свят в тези години и като цяло макар ужасно нещо, хич не е било нещо специално за българските земи.
Като цяло е объркана книга.
Както казах почти 0 икономически поглед, на реално как са живели хората - нормалните хора, какво са правили и пр.
Липсваше и особено много културно исторически поглед, с някои изключения.
Това предимно е една изискано написана ВОЕННА, ЕТАТИЧНА история - кой бил на власт, какво правил, какви войни и пр.
ГОЛЯМО ИЗКЛЮЧЕНИЕ са главите за Христянството и другите религии които бяха много хубаво написани и наместо!
Главата за Левски също беше хубава, макар да можеше да се наблегне повече на делото му.
Левски наистина е бил гении!
Като цяло цялата книга, ако трябва да съм обективен е претенциозно написана. Смисъл, как да кажа, нямам против емоционалното писане, но беше изкуствено пресилено на много места.
И също така авторът пише с обвинителен тон. И доста песимистично. Това ми направи впечатление в 4тата му книга за соца.
Там бях писал че той не мисля е разбрал въобще защо соца не работи, а по-скоро е на тезата , че не соца е виновен, а тие на власт са били зле, ама ако бяха добри и не цензурираха и пр.....
За съжаление доста типично до баналност...
Книгата е хубава за поставянето на основните опорни точки в историята кое кога и как, но не отваря очите. Не те учи на много освен факти (макар не толкова сухи колкото в учебник, които учебници са под всякаква критика) и историки, които не са навързани особено добре.
Анализът куца много.
Но това се очаква.
Човек който не разбира икономика и не знае да мисли като икономист ако тръгне да пише история ще пише за това което е очевидно - войни, владетели, случки. И ще говори на НИЕ, ВИЕ, ТЕ, - етатично централизирано виждане.
Интересно ми би било една стопанска история на България, която да проследи повече какво реално хората са правили. Защото българите НЕ СА ЦАРЯТ, който управлява, А са си отделни хора, които се занимават с различни неща в границите на държавата.
Такъв анализ БУКВАЛНО ЛИПСВА - З Е Р О.
Ако слушаме автора в българските земи са живеели 100-тина революционери опълченци, които са правели въстания, докато накрая царят руски не дошъл да ни освободи...
И все пак 4 звезди защото се вижда, че човекът е положил много труд.
Не е виновен, че не знае това което не знае - а именно икономика и икономическо мислене. Но все повече осъзнавам как да се говори за човешка история и политика без да се разбира от основните икономически принципи е все едно да преподаваш химия без да знаеш какво е атом.
____
Тази част от Български хроники на Стефан Цанев (гл. 2.,том 2,к.3) (която преразказва библията) ми направи особено впечатление. Не я знаех, но е добър пример.
Да приемем че Исус е бил супер убедителен човек т.е. Гениален манипулатор.
Но не е различавал добро от зло, не е знаел кое е истина и кое добре звучащи лъжи.
А едното умение не ти дава такива знания.
То си е талант, както един гениален художник не узнава автоматично строежа на атома или икономическите принципи за "предлагане и търсене".
Можел е да убеди всички в нещо грешно и лошо.
Има такива хора и днес!
Има хора, които са супер харизматични, които могат да те убедят във всичко.
Това обаче няма общо с колко верни и полезни са нещата, които те убеждават и самите те вярват.
И стигаме до 2та ми извода:
____________
1 извод:
Ако някой е много добър в пресуейджънът (убеждаването, манипулирането на другите хора) натурален манипулатор (има такива хора - Бил Клинтън примерно),
ако е осъзнал това, то той трябва да положи огромни усилия да разбере каква е ИСТИНАТА за нещата за които иска да убеждава другите,
Да знае и да е супер сигурен кое работи и поне в коя посока духа вятърът на ИСТИНАТА
преди да продължи да убеждава хората наоколо.
_______________
И
_______________
2 извод:
Обратно, ако някой открие случайно някаква много важна ИСТИНА за света, трябва да положи максимални усилия,
колкто и да е зле в пресуейжъна,
напр. да е някой антисоциален учен, негов дълг е
да се научи на поне някакъв пресуейжън, поне малко приложна психология и маркетинг
за да може да повлияе максимално на света, или поне да убеди хора които могат да убеждават (вдъхновено от книгата Пропаганда на Едуард Бернейз наричан бащата на пропагандата)
____
В заключение, понебе очевино авторът не разбира грам икономика поради което е и цялостно объркан ТОВА СПОРЕД МЕН ВОДИ И ДО ужасният обвинителен песимизъм с който пише И който съм го гледал по интервюта. Но това е очаквано. Човек който не е научен да мисли като икономист просто НЕ ЗНАЕ какво е важното в историята и като се концентрира върху кланетата и военната история (тъй като за него стопанската - икономическа - история - историята на ежедневието на хората - ежедневието им включва основноЛЮБОВ и РАБОТА) няма как да не е супер песимист.
А за обвинителния му тон вероятно идва от това, че мисли в абстракции (виж главата за АБСТРАКТНИ ХОРА В АБСТРАКТЕН СВЯТ на Соуел в книгата му ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И ОБЩЕСТВОТО). Няма ние. Ние не сме се освободили, нито РУСНАЦИТЕ са ни освободили. Освободили са от османско робство хора които отдавна са умрели и с които ние практически нямаме нищо общо.
На едно място почти го каза това, но не достатъчно.
Както днешните германци не са виновни за това че предците им са избивали евреи по лагерите, така и с постиженията те нямат нищо общо. Човек носи греховете си със себе си в гроба. НЯМА НИЕ. Както никой не може да бъде винен за греховете на дядо си (сегашните турци нямат нищо общо с тогавашните османци - ФИЗИЧЕСКИ ДРУГИ ХОРА СА), така и не виждам защо някой би тръгнал да се гордее с това че Джон Атанасов създал първия компютър, дори да е син на Джон Атанасов.
Човек може да се ВДЪХНОВЯВА и да взема ЗА ПРИМЕР великите хора, и съответно да да дава за лош пример лошите, НО НЕ ПРИЕМАМ ДА СЕ ЧУВСТВА ВИНОВЕН, ЗАСРАМЕН ИЛИ ГОРД с това каквото са правили дядовците и пра пра дядовците му..
На Цанев тези неща му убягват и той живее, или поне пише и мисли в тези абстракции...
Но това отново има общо с липсата му на икономическо мислене и виждане. Когато човек понаучи малко икономика започва да вижда как света не се движи от ДЪРЖАВИ ИЛИ ФИРМИ, а от малки хорица, които работят (създавайки богатство) и от други хорица, които създават работа.
Големите управници с династиите могат единствено ИЛИ ДА СЪЗДАДАТ ПОДХОДЯЩ КЛИМАТ от МИР, ЗАКОН и РЕД в който да процъфти прогреса движен от многото малки хорица (работещи в съответната култура, ако тя го позволява прогреса ест. - не всички култури водят до прогрес дори и в мир закон и ред)
ИЛИ да унищожат, забавят и спират ПРОГРЕСА разрушавайки климата от МИР, ЗАКОН и РЕД - повечето владетели именно това правят...
И просперитета изглежда идва основно от децентрализацията на тяхната власт, субсидиран ест от добра култура...
Никой владетел с властта не е оправил света, напротив, света е започнал да се оправя когато владетелите са започнали да имат по-малко власт.
Нещо което, поне ако съдя по писанията на Цанев ИЗЦЯЛО МУ УБЯГВА...
Но не е необичайно. Напротив - БАНАЛНО Е - всеки човек който няма икономическа култура е в сходно състояние на обърканост и живот в абстракции (на държави, градове, фирми, съюзи и пр.) и не разбира че не изброените абстракции правят неща - една ФИРМА НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЕ - ХОРАТА ДЕЙСТВАТ....
Но, айде не 2 вагона, но поне 10-15 книги книги делят един човек от това осъзнаване и от придобиването на някаква адекватност за разглеждане на човешкото положение..
За пореден път осъзнавам че книгата на Томъс Соуел - Основи на икономиката (вероятно най-интересната и добра книга която съм чел) отваря очите и променя живота на читателя и начинът по който вижда света... както никоя друга (за сега).
Книги като Човешкото действие на Мизес и Знания и решения на Соуел също отварят очите много по въпроса с тия абстракции...
Мисленете в абстракции е пещерна логика.
Не бих я чел втори път, но оценявам труда на автора. Бих я използвал за референция.. Осожбено някои глави.. :)
December 19, 2019
Както на автора му е по-лесно да пише за царете, отколкото за по-живото по-близко минало, така и на мен ми е по-лесно да разглеждам том първи като художествено произведение, отколкото том втори.
Очакванията ми да сравня преподаденото ми в училище и университета за първите три века на робството, както авторът го нарича, останаха напразни. Тези векове са не са събудили неговия интерес. Причината явно е липсата на гръмки победи или поражения. Човекът с пушка в ръка е далеч по интересен от човека с мотика.
Сметнах за невероятно добра идеята да се предоставят сравнителни сведения за религиите на българи и турци, за техния генезис и догми, традиции и бит. Описанието на исляма, обаче, и в частност това на Мохамед, е скандално. Не мога да не забележа, как характерният соц атеистичен цинизъм с който пророкът е описан не е приложен към Христос. Безпристрастността не е от недостатъците на тази книга, дори е неин чар, но има едно телевизионно токшоу равнище до което не е красиво да се пада.
Това с което книгата определено ме разочарова беше кръчмарското подмятане, че Левски трябва да бъде обявен за светец. Православната църква, която за разлика от католиците не изисква задължителните три чудеса, все пак, за да канонизира някого изисква той или тя да е водил/а доказано благочестив живот. Т.е. да е водил живот посветен на бога (или поне на църквата). А животът на Левски не е бил посветен на бога, а на България. Той и затова е национален герой. Животът на Иван Рилски е бил посветен на бога, но той не е национален герой, нито герой на българските хроники на Стефан Цанев. Той си е светец. Изобщо сравненията на Левски с Христос са плод на доктрината на един строй, който уж си отиде през 1989г.
Очакванията ми да сравня преподаденото ми в училище и университета за първите три века на робството, както авторът го нарича, останаха напразни. Тези векове са не са събудили неговия интерес. Причината явно е липсата на гръмки победи или поражения. Човекът с пушка в ръка е далеч по интересен от човека с мотика.
Сметнах за невероятно добра идеята да се предоставят сравнителни сведения за религиите на българи и турци, за техния генезис и догми, традиции и бит. Описанието на исляма, обаче, и в частност това на Мохамед, е скандално. Не мога да не забележа, как характерният соц атеистичен цинизъм с който пророкът е описан не е приложен към Христос. Безпристрастността не е от недостатъците на тази книга, дори е неин чар, но има едно телевизионно токшоу равнище до което не е красиво да се пада.
Това с което книгата определено ме разочарова беше кръчмарското подмятане, че Левски трябва да бъде обявен за светец. Православната църква, която за разлика от католиците не изисква задължителните три чудеса, все пак, за да канонизира някого изисква той или тя да е водил/а доказано благочестив живот. Т.е. да е водил живот посветен на бога (или поне на църквата). А животът на Левски не е бил посветен на бога, а на България. Той и затова е национален герой. Животът на Иван Рилски е бил посветен на бога, но той не е национален герой, нито герой на българските хроники на Стефан Цанев. Той си е светец. Изобщо сравненията на Левски с Христос са плод на доктрината на един строй, който уж си отиде през 1989г.
September 29, 2019
С тази книга Стефан Цанев вече ме избива силно на песимизъм относно българския народ. Очаквам следващата да налее трагичен оптимизъм и четвъртата да завърши песимизма...
June 14, 2020
Сериозен труд, но и доста пропаганда прозираща през страниците.
January 8, 2021
Здравейте четящи!
Днес ще Ви разкажа за вторият том от поредицата на Български Хроники на Стефан Цанев в който той ни потапя в периода (1453 - 1878) Във вторият том можем да прочетем и интересна информация за превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи. Кога България е освободена от турското робство.
В книгата можем да прочетем и много информация за Васил Иванов Кунчев - Васил Левски,който е популярен с прякора си Дякона и е бил заловен в центъра на София през 1876 г на 18 февруари.
Христо Ботев ,който е български поет и революционер,написал творби сред които е и ,,Майце си" публикувана във в. вестник ,,Гайда" ( във в.Гайда публикува своите творби Христо Ботев)
Стефан Цанев разглежда подробно неговата биография във втория том на тетралогията "Български хроники".
Биографични данни и за Паисий Хилендарски,който написва ,, История Славянобългарская" - ,,О неразумни юроде поради що се срамиш да се наречеш болгарин"....
Съдбата на българската чета от 198 души сред които има загинали.
Колко от тях оцеляват?
Георги Раковски и създаденият от него БРЦК.
Творбата ,, Обесването на Васил Левски " - публикувана във вестник ,,Нова България" - тази творба първоначално е замислена под друго име.
Днес ще Ви разкажа за вторият том от поредицата на Български Хроники на Стефан Цанев в който той ни потапя в периода (1453 - 1878) Във вторият том можем да прочетем и интересна информация за превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи. Кога България е освободена от турското робство.
В книгата можем да прочетем и много информация за Васил Иванов Кунчев - Васил Левски,който е популярен с прякора си Дякона и е бил заловен в центъра на София през 1876 г на 18 февруари.
Христо Ботев ,който е български поет и революционер,написал творби сред които е и ,,Майце си" публикувана във в. вестник ,,Гайда" ( във в.Гайда публикува своите творби Христо Ботев)
Стефан Цанев разглежда подробно неговата биография във втория том на тетралогията "Български хроники".
Биографични данни и за Паисий Хилендарски,който написва ,, История Славянобългарская" - ,,О неразумни юроде поради що се срамиш да се наречеш болгарин"....
Съдбата на българската чета от 198 души сред които има загинали.
Колко от тях оцеляват?
Георги Раковски и създаденият от него БРЦК.
Творбата ,, Обесването на Васил Левски " - публикувана във вестник ,,Нова България" - тази творба първоначално е замислена под друго име.
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 20, 2021
4,5 / 5
Хареса ми книгата макар и няколко пъти да исках да я прекъсна. Наистина е доста ужасяваща на места и изключително тежка за четене, но смятам, че е хубаво да знаем през какво сме минали колкото и ужасяващо да е, за да не позволяваме пак да стигаме дотам.
Както писах и в ревюто на първия том, ще спомена и тук, че всяка историческа книга трябва да се чете с известна доза критичност, тъй като историята никога не е едностранчива. Авторът на "Хрониките" все пак ме предразполага да му вярвам почти напълно поради простия факт, че постоянно се уповава на чужди източници.
Обръща изключително голямо внимание на Ботев и Левски, което е похвално! Аз научих толкова много неща за живота и на двамата - факти, на които в училище не съм обърнала голямо внимание или изобщо не съм учила.
Вълнувам се за третия и четвъртия том! В тази част от историята имам най-големи пропуски, така че се надявам, че с любезното съдействие на г-н Цанев ще запълня празнините в знанията си.
Хареса ми книгата макар и няколко пъти да исках да я прекъсна. Наистина е доста ужасяваща на места и изключително тежка за четене, но смятам, че е хубаво да знаем през какво сме минали колкото и ужасяващо да е, за да не позволяваме пак да стигаме дотам.
Както писах и в ревюто на първия том, ще спомена и тук, че всяка историческа книга трябва да се чете с известна доза критичност, тъй като историята никога не е едностранчива. Авторът на "Хрониките" все пак ме предразполага да му вярвам почти напълно поради простия факт, че постоянно се уповава на чужди източници.
Обръща изключително голямо внимание на Ботев и Левски, което е похвално! Аз научих толкова много неща за живота и на двамата - факти, на които в училище не съм обърнала голямо внимание или изобщо не съм учила.
Вълнувам се за третия и четвъртия том! В тази част от историята имам най-големи пропуски, така че се надявам, че с любезното съдействие на г-н Цанев ще запълня празнините в знанията си.
May 19, 2025
Това не е историческа книга. Това е поема.
Като цяло втората част ми хареса повече от първата.
Първата беше мноого далечна. Истории, притчи... Никой не може да ги провери или разбере какво е било преди 1000 години.
Сега е различно. Има документални данни, печатни машини. (Поне във втората част, когато се говори за възраждането.)
Това което ми харесва е че Стефан Цанев разказва супер интересно. Пича, който чете - го прави много добре.
Това, което не ми харесва е че Стефан Цанев взема страни, дава оценки, одобрява или не одобрява нечие поведение.
Разказа за путошаването на априлското въстание е брутално.
Като цяло - жалко за Ботев, Левски и останалите герои които са дали живота си за народ, който не е готов и не желае свободата. Цяло чудо е че сме успели да се освободим. Все едно да събереш 10 враждуващи котки на едно място и да им кажеш да освободят народ, който цени статуквото повече отколкото свободата.
Като цяло втората част ми хареса повече от първата.
Първата беше мноого далечна. Истории, притчи... Никой не може да ги провери или разбере какво е било преди 1000 години.
Сега е различно. Има документални данни, печатни машини. (Поне във втората част, когато се говори за възраждането.)
Това което ми харесва е че Стефан Цанев разказва супер интересно. Пича, който чете - го прави много добре.
Това, което не ми харесва е че Стефан Цанев взема страни, дава оценки, одобрява или не одобрява нечие поведение.
Разказа за путошаването на априлското въстание е брутално.
Като цяло - жалко за Ботев, Левски и останалите герои които са дали живота си за народ, който не е готов и не желае свободата. Цяло чудо е че сме успели да се освободим. Все едно да събереш 10 враждуващи котки на едно място и да им кажеш да освободят народ, който цени статуквото повече отколкото свободата.
August 5, 2017
Интересна книга—хем историческа, хем изобщо не е. Хубавато е, че Стефан Цанев е влязал в ролята на "адвоката на дявола". Сиреч, срива всякакви установени идеологии за личности и събития, с които сме свикнали до болка.
От друга страна, обаче, формата на книгата предразполага към едно по-приемливо приемане. Проблемно бе, че сарказмът се улавя трудно, появявайки се на неочаквани места. Надявам се, всеки който чете да си има едно на ум, ако срещне нещо, което му се струва необичайно.
Иначе си струва наистина. Мога преспокойно да кажа, че ходът на събитията е ясно подреден, което прави разбирането на тези времена посолна задача за не-историците.
От друга страна, обаче, формата на книгата предразполага към едно по-приемливо приемане. Проблемно бе, че сарказмът се улавя трудно, появявайки се на неочаквани места. Надявам се, всеки който чете да си има едно на ум, ако срещне нещо, което му се струва необичайно.
Иначе си струва наистина. Мога преспокойно да кажа, че ходът на събитията е ясно подреден, което прави разбирането на тези времена посолна задача за не-историците.
August 26, 2017
Том 2 на Българските хроники е една от най-емоционалните и разтърсващи книги, които съм чел. Освен, че ставаш съпричастен на различните уникални лица в историята ни като Ботев, Левски, Раковски, Бенковски и други, то тяхната история пълни очите със сълзи така сякаш си жив свидетел на това, което се случва. Изборите им, терзанията им, дори тъмните им страни стават видими за най-обикновеният читател. Обожавам книгата! Вярвам, че е задължителна за всеки един човек, който иска да опознае историята ни!
March 31, 2021
В края на книгата ми се плачеше, виеше свят и повдигаше едновременно...
Зверствата на турците и баташкото клане описани в "Писма от ада" на Макгахан (на чиито гроб пише "the liberator of Bulgaria", именно защото достига до Великите Сили и успява да привлече внимание към нас) ме погнуси за пореден път - турско присъствие ли е това и защо се опитваме да изтрием и замаскираме тази част от нашата история?
Зверствата на турците и баташкото клане описани в "Писма от ада" на Макгахан (на чиито гроб пише "the liberator of Bulgaria", именно защото достига до Великите Сили и успява да привлече внимание към нас) ме погнуси за пореден път - турско присъствие ли е това и защо се опитваме да изтрием и замаскираме тази част от нашата история?
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 17, 2017
Отново страхотна книга, която ми беше интересна с конкретните примери на събития и лица повлияли на нашата средновековна история. Тъй като съм чел много за Левски, Ботев и Априлското въстание тези части не бяха нови за мен- но това по никакъв начин не зависи от автора. Липсва ми темата дамаскини, която мисля е много важна за този период.
April 11, 2023
Феноменален Стефан Цанев! Да събереш всички тези сведения, да ги разкажеш по невероятно увлекателен начин, изказвайки и лично мнение подкрепено с разсъждения и факти.. Просто УАУ! Тази поредица трябва да се изучава в училище и да бъде поставена на пиедестала на Българската историческа литература, редом до творчеството на Захарий.
December 21, 2025
Колко тежка съдба има майка България! Продължавам да чета българската история, въпреки че онази част от нея, в която сме избивани като животни, когато сме били заличени от картата на Европа, ме потиска.
February 28, 2017
Историята, по която трябва да се преподава в училище!
September 2, 2018
Харесва ми това, че авторът е обективен, не натрапва мнението си, можеш ти да си изградиш свое и всяко твърдение е подкрепено с цитати от различни източници.
November 21, 2018
Невероятен е Стефан Цанев, повече деца трябва да прочетат тези книги вместо да се мъчат с тегавите уроци по истрория, които водят до истерия...
October 6, 2019
** 4.7 **
August 12, 2020
Задължителна книга за всеки българин! Ще преобърне представитете на читателя със задълбочен анализ на личности и събития от нашата хилядолетна история.
March 3, 2023
"...безопасно мъртъв...". Радвам се, че я прочетох на 3-ти март.
January 4, 2024
Книгата е много приятна за четене. Пълна с доста интересни истории за нашите революционери. Части от техните животи и дела могат да се нарекат меко казано шокиращи.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 23, 2025
Отново показва колко малко сме учили в училище. Много интересна и силна, а финалните глави са тежки, тежки…
Displaying 1 - 30 of 40 reviews