What do you think?
Rate this book
Български Хроники #3
Български хроники, том 3
Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила – то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?..."
Октомври 2008 г. Авторът
Октомври 2008 г. Авторът
554 pages, Paperback
First published January 1, 2008
25 people are currently reading
494 people want to read
About the author
Стефан Цанев
50 books171 followersРоден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
December 2, 2019
След прочита на предния том (за турското робство) ме болеше сърцето. След прочита на този том (от Освобождението до смъртта на Борис Три, както казва един друг наш класик) - ме заболя главата. И наистина - мозъкът се напряга толкова много, докато проследи всичките вероятни, заподозряни и безспорните политически интриги от периода. Човек си дава сметка, че явно наистина неподготвени сме били за самостоятелно управление, просто защото е липсвала всякаква традиция в това отношение. Изведнъж, измежду равните, трябва да се определят началници, че и Височества (няма как да е българин, та дори и никой да не го забранява, никой българин няма да го позволи) и тнт.
Преди да сте ме заплюли ще уточня - напълно прогресивни и подготвени за свободния живот излизат както селското население (че то друго едва, едва е имало), така и редовете на армията - то общо взето става дума за същите хора. Които на гърба си носят младата държава и с кръвта си я изхранват да не погине и изчезне съвсем в покрай световни, балкански и вътрешно-политическите безумия в този малко повече от половин век. За толкова кратко време, световните управници (а в регионален мащаб и нашите), свършиха повече безумства, отколкото за цялото останало време на човечеството. Хвърлиха два пъти цяла Европа в калните окопи, а балканските народи излизаха от тях само колкото да съберат житото и барута нужни физически за следващата война. Неподготвен обаче се оказа елитът - микс от довчерашни хайдути, храненици при Портата, руски протежета, авантюристи и всичките те - народни застъпници, бистрят благото на народа. На всеки от тях му се бистри различна картинка. А колко ли въобще зависи и от тях в сложните външно политически маневри, които трябва да се правят в угаждане на чужди интереси. Тук-таме се ражда и по някой народен човек, който държи принципна линия - ще видим, те свършват най-бързо и с най-окървавени трупове, даже и без гробове. Като цяло няма безгрешни, но има и някои дето направо са ни пазарили и продавали - я за рубли, я за марки, кой каквот даде.
Правителствата, по години, с техните състави, политики - външна и вътрешна, закони, иконимики и нововъведения, бях запомнил добре още от 6 клас. Някъде малко преди това време се бях увлякъл безвъзвратно по историята. В 12 клас се готвех по такива теми и с история бях приет в университет. През годините съм чел романи и започнах да разбирам и от други гледни точки събитията. Та нали затова са книгите.
Обаче, нищо, нито една не дава толкова мащабен и в същото време толкова човечен поглед над това изтерзано, устремено и крайно противоречиво време. В което всеки ден може и обикновено противоречи на предния. И така години, години наред. Да проследиш нишките през тези години, които дърпаха конците на родната и на световната сцена е труд непосилен за сам човек. И ето, че Стефан Цанев се е справил. По неговия си начин. На места с неговата гледна точка (дори на два-три пъти се самоцитира от статии, или произведения). Обаче и с гледната точка на Симеон Радев, ... на всеки един от замесените, според останалите свидетелства и документи. Нещо повече - съпоставя ги и търси истината, като оставя изводите на читателя.
В този смисъл, книгата е огромно интелектуално упражнение за четящия и само мога да си представям какъв труд е било да я състави. Но главата ме заболя не от това. Колкото и да знаех вече всички събития по отделно - едно е да ги четеш от историци. Друго е от драматург. Навързани едно след друго, както историята ги е подредила, но както и участниците в тях са ги подредили.
Това не е учебник по история, но е най-доброто четиво, за всеки комуто е интересна нашата история. В нейната цялост и с оглед да се опиташ да надникнеш отвъд фактите и то чрез тях. С този прочит ще разберете, ще си обясните всичко що е свързано с политиката в XX, че дори и в сегашния XXI век. Една голяма и сложна игра на интереси, в която най-малко застъпен е интересът на най-голямата маса население. Неговият ентусиазъм се използва, неговият труд се дои, а неговите вярвания се подклаждат, за да запалят следващите клади.
Преди да сте ме заплюли ще уточня - напълно прогресивни и подготвени за свободния живот излизат както селското население (че то друго едва, едва е имало), така и редовете на армията - то общо взето става дума за същите хора. Които на гърба си носят младата държава и с кръвта си я изхранват да не погине и изчезне съвсем в покрай световни, балкански и вътрешно-политическите безумия в този малко повече от половин век. За толкова кратко време, световните управници (а в регионален мащаб и нашите), свършиха повече безумства, отколкото за цялото останало време на човечеството. Хвърлиха два пъти цяла Европа в калните окопи, а балканските народи излизаха от тях само колкото да съберат житото и барута нужни физически за следващата война. Неподготвен обаче се оказа елитът - микс от довчерашни хайдути, храненици при Портата, руски протежета, авантюристи и всичките те - народни застъпници, бистрят благото на народа. На всеки от тях му се бистри различна картинка. А колко ли въобще зависи и от тях в сложните външно политически маневри, които трябва да се правят в угаждане на чужди интереси. Тук-таме се ражда и по някой народен човек, който държи принципна линия - ще видим, те свършват най-бързо и с най-окървавени трупове, даже и без гробове. Като цяло няма безгрешни, но има и някои дето направо са ни пазарили и продавали - я за рубли, я за марки, кой каквот даде.
Правителствата, по години, с техните състави, политики - външна и вътрешна, закони, иконимики и нововъведения, бях запомнил добре още от 6 клас. Някъде малко преди това време се бях увлякъл безвъзвратно по историята. В 12 клас се готвех по такива теми и с история бях приет в университет. През годините съм чел романи и започнах да разбирам и от други гледни точки събитията. Та нали затова са книгите.
Обаче, нищо, нито една не дава толкова мащабен и в същото време толкова човечен поглед над това изтерзано, устремено и крайно противоречиво време. В което всеки ден може и обикновено противоречи на предния. И така години, години наред. Да проследиш нишките през тези години, които дърпаха конците на родната и на световната сцена е труд непосилен за сам човек. И ето, че Стефан Цанев се е справил. По неговия си начин. На места с неговата гледна точка (дори на два-три пъти се самоцитира от статии, или произведения). Обаче и с гледната точка на Симеон Радев, ... на всеки един от замесените, според останалите свидетелства и документи. Нещо повече - съпоставя ги и търси истината, като оставя изводите на читателя.
В този смисъл, книгата е огромно интелектуално упражнение за четящия и само мога да си представям какъв труд е било да я състави. Но главата ме заболя не от това. Колкото и да знаех вече всички събития по отделно - едно е да ги четеш от историци. Друго е от драматург. Навързани едно след друго, както историята ги е подредила, но както и участниците в тях са ги подредили.
Това не е учебник по история, но е най-доброто четиво, за всеки комуто е интересна нашата история. В нейната цялост и с оглед да се опиташ да надникнеш отвъд фактите и то чрез тях. С този прочит ще разберете, ще си обясните всичко що е свързано с политиката в XX, че дори и в сегашния XXI век. Една голяма и сложна игра на интереси, в която най-малко застъпен е интересът на най-голямата маса население. Неговият ентусиазъм се използва, неговият труд се дои, а неговите вярвания се подклаждат, за да запалят следващите клади.
March 29, 2010
Задължително четиво (за всеки българин, пък бил той патриот или не)! Стефан Цанев, както и в предишните два тома, събира статистики, документи, лични писма, архиви и спомени в увлекателна история, като същевременно разбулва истината, объркана от множество разминаващи се учебници по история и хора, които искат да манипулират съзнанието на масите..
Пък и дори само заради случката, в която се разказва как и защо Стамболов набил цар Фердинанд, си струва да се прочете :))
Пък и дори само заради случката, в която се разказва как и защо Стамболов набил цар Фердинанд, си струва да се прочете :))
July 2, 2013
Прекрасно четиво. Най-адекватният, разумен и интелигентен поглед върху събитията след Освобождението. Истинско тълкуване на случилото се в България в този период. Страхотна книга!
May 8, 2023
Да цитираш някви спорни източници, ммм, добре, аре, минава. Да цитираш сам себе си, абе не е фатално, голям автор е, има си самочувствие, знае си възможностите, ммдобре. Но да цитираш Уикипедия... бате, ти съвсем изгустира.
July 8, 2022
Всеки българин трябва да прочете Българските хроники. Но да не му е единствен поглед по въпроса.
Така трябва да се пише история!
Не мога да разбера само защо Цанев не е взел няколко човека екип рецензенти и редактори, по икономическата част поне. В последната му книга там икономическите разбирания са още по-сбъркани. Като цяло икономиката се оказва една скрита реалност дори за историците, а е именно тя, която е способна да направи хората богати и проспериращи или не по-малко от война да им попречи.
Книгата Минало несвършено е много добро допълнение.
Иначе Българскста история, поне през погледа на Цанев, е много тъжна.
Все пак той се фокусира върху войните и властовите/полит борби и междуособици. Но то май и тия времена с това са известни.
Ще прочета още други книги за периода със сигурност. Но тази ми хареса, като за основа. Не историята, а стилът.
Жълтопаветниците днес (а и не само) си нямаме представа какъв ужасно тежък живот са живяли нашите предци...
Това което не ми хареса на книгата е че като изключим няколко странички при Фердинанд НИЩО не се казва за реалния живот на хората в България. И между войните и по време на войните.
Обикновения българин не живее в двореца и не ходи в бункера на Хитлер на съвещания. Ясно е че историята е историята на елитите, които взимат решения, но като четеш нещо то предразполага към действие.
Иначе защо го четеш...
Когато се говори за някакви абстрактни за обикновения човек фигури и техните гигантски решения, то идва малко един вид ескейпизъм.
Да ок царя е съществувал и е взимал решения, но аз не съм цар и ти не си цар. Ние такива решения няма да взимаме никога, най-вероятно.
Но пък можем да си отворим фирмичка да започнем да произвеждаме нещо... Не са ли такива хора които са изградили България през цялата тая мизерия също част от историята.
Ясно е че те се движат в лабиринта построен от големите, и че една книга за историята на България не може да е фокусирана само върху тях и да игнорира големите войни, но все пак това е жива на хората също.
Имаше една книга в сторитрл не мога да се сетя името беше нещо от типа истории за успеха или нещо такова в която се разправяше за най-богатите и дустриалец българин мисля, че беше от Габрово.
Историята беше много интересна и вдъхновяваща. Вдъхновяваща дори за обикновения "Ганя".
Ясно е че авторът е стерилитет и интелектуалец (тази мръдна дума). Че практически истинска работа през живота си май май не е вършил... И е нормално да не подозира за съществуването на това нещо и да не може да си представи, че има и такива нещо където може да се фокусира вниманието на човек...
И че там работата не винаги е мизерна и тъжна ами създаването на богатство често дори се оказва история с щастлив край, или поне щастлива среда.
Поне пише добре, макар и песимистично, макар в тази книга да не е толкова надменно и упрекващи към героите си, както в 4т��я том.
Книгата е отлична основа на този исторически период.
Ако ви е единствена книга, ще се пълен изрод в разбиранията си.
По принципа от човек
не чел и една книга е по-лошо само човек чел само една книга.
Но дори само тази книга не мисля, че е толкова лоша дори да е само една по темата.
Виж 4ти том за соца е доста зле, защото там критиката не е икономическа, какъвто е цялостния проблем на соца, а е също както тук - личностна - гледай какви изроди ни управляват, с какви лоши намерения и само лошо правят.
Но Цанев изглежда като да е доста блу пилнат палеобумър. Но хората живяли в соца и преди интернет, като цяло са счупени.
Истината или поне някакви полезни карти които зависят към нея дори в днешно време е трудно да попадне човек.
Мен ми трябваха по е 4 години докато от соц у еждения за първи път стигна (без никой да ме е спирал ) до базови знания по икономика от Соуел... Още поне 2 години да открия и разбера Австрийската икономическа школа... Към година докато открия Молдбъг и Джеймс Бърман... После и то напълно случайно - Хоппе, междувременно да открия християнството и накрая да стигна до сегашните ми християно-либертарианско/локалистично-монархистични политически възгледи.
Представям си какво е било без нет, без Ютюб да ти го смелят, без аудиокниги, само с библиотеки и някакви бабини клишета - разбрали недоразбрани - тип - "Голямата депресия била заради свръхпроизводството..."
И въпреки това книгата е отлична.
Изслушах я за 2 дена.
Бях монархист като я започнах и горе долу останах монархист и след.
Сега на опашката са Корона от Тръни, Фердинандрум, и все пак да дочета книгата дето ме направи монархист - "Демокрацията - богът който се провали"
Но повече бях християнин в началото на книгата и станах по-христивнин след.
И повече антиокултидт. Вижда се какви прекрасни неща са довели и безверието и "сам съм си Бог" на Цар Фердинанд, и фатализма, суеверието и окултизма (тип Петър Дънов и Ванга) при Цар Борис...
Каквото и да е решението, или по-скоро какъвто и да е пътя все повече не виждам никаква светлина в тунела без христянското покаяние и реална вяра в Бог.
Изненадах се приятно от спасяването на евреите, че всъщност БПЦ е изиграла много по-значителна роля от колкото ми беше известно до сега.
Интересно ще ми е да прочета книга за история на БПЦ от възраждането до днес, или поне до 1944 г.
Книгата си я надрасках съд подчертаване цялата и както останалите.
От Български хроники ми остана само първата да дочета, а там съм в началото, ама нямаше строител като я започнах. Ся е по лесно.. слушам си и си драскам по книжката , като ми хареса нещо 🥰
Ще обърна внимание и на книгата "Розата на балканите" отново отзад напред първо том 2 (история така чета - първо скорошното после далечното) . Там съм подочувал, че автора (проф. Историк) разбирал и от икономика... Ще видим... Те масово икономистите не разбират от икономика, пък какво остава за историците, а за драматурзите да не говорим.
Но добре се е справил тук Цанев!
Иначе една лекция на Хоббе ми хареса където вика, че без теория (добра, полезна истинна карта към реалността) историците, чисто емпирично стигат до абсурдни заключения. Преди да били бедни хората, било е монархия, сега са богати и е медийно-марламентарна-демокрация, значи демокрацията води към богатство.
Абсурдно е...
Това са наистина много много трудно теми. Много ще ми е интересно да дочета Хоббе за монархията.
А иначе то и той е идиот, щото е агностик и вярва в несъществуващи и практически невъзможни идеи за анархокспитализъм и свободен ред, но това допълнително препотвърждава наблюдението ми, че колкото и да са неадекватни християните (а те понеже сме хора смр крайно неадекватни) въпреки това са най-адекватните в сравнение с всички останали други...
Което е смешно, но и страшно когато се огледаш и видиш колко неадекватни са всички които те заобикалят, и колко неадекватни са тия дето са най-малко неадекватни.
Впрочем в том 3 вкрав Цанев също беше писал за вярата.
За мен Цанев има един голям грях! Това, че беше изкарал Апокрифното евангелие на Тома, като нещо леджит и поне 2 години си мислех, че Исус като дете е бил лош и чак като е отишла в Индия се научил на добро.... Цанев го беше представил тази ерес като едва ли не официално нещо...
Другите му грешки и глупости са простими.
Но е вярно в края на 3ти том това дето заключава, че без вяра за никъде не сме.
Лошото е че самия Цанев не звучи нито като да се е покаял пред Бога или да е вярващ. Но не го преценявам аз това.
Просто усещам липса на вяра у него.
Може би защото бърка християнската вяра с християнската религиозност и си мисли, както и аз е атеистичния ми период, че да целуваш икони, да палиш свещи и да минаваш под масата ...че в това се състои основата на християнството ...и нормално го считах за поредното глупаво суеверие.
Без да омаловажавам ритуалите, които вероятно имат своето място, но вярата е нещо друго. Нещо, което все още се опитвам да узная в по-голяма пълнота и дълбочина.
Без вяра (тогава не беше в Бог) нямаше никога да откажа цигарите и да направя някакви други неща.
Като цяло скептичния ми атеистичен период доста ме пасивира и като Томъс Соуел премахна и последната ми вяра в левите идеи мога да кажа, че именно липсата на вяра е пълна отрова.
Поне вече възстановявам този мускул, и този път вярвам в нещо проверено и стабилно, което да е в посока на истината.
А то това е важното не къде ти е точно целта, а поне дали ходиш във вярната/ посоката на истината..
Ще завърша както завърши ми алив топ 3 хем да си го припомня и аз:
"Спомни си, читателю, странната смърт на този чуден отец Матей: след като загубил вярата си в Бога втресло го и умрял на третия ден.
Три дена - толкова може да живее без Вяра човек!
Без вяра в Бога, в някакъв Идеал, някаква истина, в някаква илюзия, без вярав някого, в нещо...
А ти, читателю мой? Вярваш ли в някого? Вярваш ли в нещо? Аз вярвам ли? Или се разхождаме по тази нежна планета като живи мъртъвци?"
- Стефан Цанев Български хроники т.3
Така трябва да се пише история!
Не мога да разбера само защо Цанев не е взел няколко човека екип рецензенти и редактори, по икономическата част поне. В последната му книга там икономическите разбирания са още по-сбъркани. Като цяло икономиката се оказва една скрита реалност дори за историците, а е именно тя, която е способна да направи хората богати и проспериращи или не по-малко от война да им попречи.
Книгата Минало несвършено е много добро допълнение.
Иначе Българскста история, поне през погледа на Цанев, е много тъжна.
Все пак той се фокусира върху войните и властовите/полит борби и междуособици. Но то май и тия времена с това са известни.
Ще прочета още други книги за периода със сигурност. Но тази ми хареса, като за основа. Не историята, а стилът.
Жълтопаветниците днес (а и не само) си нямаме представа какъв ужасно тежък живот са живяли нашите предци...
Това което не ми хареса на книгата е че като изключим няколко странички при Фердинанд НИЩО не се казва за реалния живот на хората в България. И между войните и по време на войните.
Обикновения българин не живее в двореца и не ходи в бункера на Хитлер на съвещания. Ясно е че историята е историята на елитите, които взимат решения, но като четеш нещо то предразполага към действие.
Иначе защо го четеш...
Когато се говори за някакви абстрактни за обикновения човек фигури и техните гигантски решения, то идва малко един вид ескейпизъм.
Да ок царя е съществувал и е взимал решения, но аз не съм цар и ти не си цар. Ние такива решения няма да взимаме никога, най-вероятно.
Но пък можем да си отворим фирмичка да започнем да произвеждаме нещо... Не са ли такива хора които са изградили България през цялата тая мизерия също част от историята.
Ясно е че те се движат в лабиринта построен от големите, и че една книга за историята на България не може да е фокусирана само върху тях и да игнорира големите войни, но все пак това е жива на хората също.
Имаше една книга в сторитрл не мога да се сетя името беше нещо от типа истории за успеха или нещо такова в която се разправяше за най-богатите и дустриалец българин мисля, че беше от Габрово.
Историята беше много интересна и вдъхновяваща. Вдъхновяваща дори за обикновения "Ганя".
Ясно е че авторът е стерилитет и интелектуалец (тази мръдна дума). Че практически истинска работа през живота си май май не е вършил... И е нормално да не подозира за съществуването на това нещо и да не може да си представи, че има и такива нещо където може да се фокусира вниманието на човек...
И че там работата не винаги е мизерна и тъжна ами създаването на богатство често дори се оказва история с щастлив край, или поне щастлива среда.
Поне пише добре, макар и песимистично, макар в тази книга да не е толкова надменно и упрекващи към героите си, както в 4т��я том.
Книгата е отлична основа на този исторически период.
Ако ви е единствена книга, ще се пълен изрод в разбиранията си.
По принципа от човек
не чел и една книга е по-лошо само човек чел само една книга.
Но дори само тази книга не мисля, че е толкова лоша дори да е само една по темата.
Виж 4ти том за соца е доста зле, защото там критиката не е икономическа, какъвто е цялостния проблем на соца, а е също както тук - личностна - гледай какви изроди ни управляват, с какви лоши намерения и само лошо правят.
Но Цанев изглежда като да е доста блу пилнат палеобумър. Но хората живяли в соца и преди интернет, като цяло са счупени.
Истината или поне някакви полезни карти които зависят към нея дори в днешно време е трудно да попадне човек.
Мен ми трябваха по е 4 години докато от соц у еждения за първи път стигна (без никой да ме е спирал ) до базови знания по икономика от Соуел... Още поне 2 години да открия и разбера Австрийската икономическа школа... Към година докато открия Молдбъг и Джеймс Бърман... После и то напълно случайно - Хоппе, междувременно да открия християнството и накрая да стигна до сегашните ми християно-либертарианско/локалистично-монархистични политически възгледи.
Представям си какво е било без нет, без Ютюб да ти го смелят, без аудиокниги, само с библиотеки и някакви бабини клишета - разбрали недоразбрани - тип - "Голямата депресия била заради свръхпроизводството..."
И въпреки това книгата е отлична.
Изслушах я за 2 дена.
Бях монархист като я започнах и горе долу останах монархист и след.
Сега на опашката са Корона от Тръни, Фердинандрум, и все пак да дочета книгата дето ме направи монархист - "Демокрацията - богът който се провали"
Но повече бях християнин в началото на книгата и станах по-христивнин след.
И повече антиокултидт. Вижда се какви прекрасни неща са довели и безверието и "сам съм си Бог" на Цар Фердинанд, и фатализма, суеверието и окултизма (тип Петър Дънов и Ванга) при Цар Борис...
Каквото и да е решението, или по-скоро какъвто и да е пътя все повече не виждам никаква светлина в тунела без христянското покаяние и реална вяра в Бог.
Изненадах се приятно от спасяването на евреите, че всъщност БПЦ е изиграла много по-значителна роля от колкото ми беше известно до сега.
Интересно ще ми е да прочета книга за история на БПЦ от възраждането до днес, или поне до 1944 г.
Книгата си я надрасках съд подчертаване цялата и както останалите.
От Български хроники ми остана само първата да дочета, а там съм в началото, ама нямаше строител като я започнах. Ся е по лесно.. слушам си и си драскам по книжката , като ми хареса нещо 🥰
Ще обърна внимание и на книгата "Розата на балканите" отново отзад напред първо том 2 (история така чета - първо скорошното после далечното) . Там съм подочувал, че автора (проф. Историк) разбирал и от икономика... Ще видим... Те масово икономистите не разбират от икономика, пък какво остава за историците, а за драматурзите да не говорим.
Но добре се е справил тук Цанев!
Иначе една лекция на Хоббе ми хареса където вика, че без теория (добра, полезна истинна карта към реалността) историците, чисто емпирично стигат до абсурдни заключения. Преди да били бедни хората, било е монархия, сега са богати и е медийно-марламентарна-демокрация, значи демокрацията води към богатство.
Абсурдно е...
Това са наистина много много трудно теми. Много ще ми е интересно да дочета Хоббе за монархията.
А иначе то и той е идиот, щото е агностик и вярва в несъществуващи и практически невъзможни идеи за анархокспитализъм и свободен ред, но това допълнително препотвърждава наблюдението ми, че колкото и да са неадекватни християните (а те понеже сме хора смр крайно неадекватни) въпреки това са най-адекватните в сравнение с всички останали други...
Което е смешно, но и страшно когато се огледаш и видиш колко неадекватни са всички които те заобикалят, и колко неадекватни са тия дето са най-малко неадекватни.
Впрочем в том 3 вкрав Цанев също беше писал за вярата.
За мен Цанев има един голям грях! Това, че беше изкарал Апокрифното евангелие на Тома, като нещо леджит и поне 2 години си мислех, че Исус като дете е бил лош и чак като е отишла в Индия се научил на добро.... Цанев го беше представил тази ерес като едва ли не официално нещо...
Другите му грешки и глупости са простими.
Но е вярно в края на 3ти том това дето заключава, че без вяра за никъде не сме.
Лошото е че самия Цанев не звучи нито като да се е покаял пред Бога или да е вярващ. Но не го преценявам аз това.
Просто усещам липса на вяра у него.
Може би защото бърка християнската вяра с християнската религиозност и си мисли, както и аз е атеистичния ми период, че да целуваш икони, да палиш свещи и да минаваш под масата ...че в това се състои основата на християнството ...и нормално го считах за поредното глупаво суеверие.
Без да омаловажавам ритуалите, които вероятно имат своето място, но вярата е нещо друго. Нещо, което все още се опитвам да узная в по-голяма пълнота и дълбочина.
Без вяра (тогава не беше в Бог) нямаше никога да откажа цигарите и да направя някакви други неща.
Като цяло скептичния ми атеистичен период доста ме пасивира и като Томъс Соуел премахна и последната ми вяра в левите идеи мога да кажа, че именно липсата на вяра е пълна отрова.
Поне вече възстановявам този мускул, и този път вярвам в нещо проверено и стабилно, което да е в посока на истината.
А то това е важното не къде ти е точно целта, а поне дали ходиш във вярната/ посоката на истината..
Ще завърша както завърши ми алив топ 3 хем да си го припомня и аз:
"Спомни си, читателю, странната смърт на този чуден отец Матей: след като загубил вярата си в Бога втресло го и умрял на третия ден.
Три дена - толкова може да живее без Вяра човек!
Без вяра в Бога, в някакъв Идеал, някаква истина, в някаква илюзия, без вярав някого, в нещо...
А ти, читателю мой? Вярваш ли в някого? Вярваш ли в нещо? Аз вярвам ли? Или се разхождаме по тази нежна планета като живи мъртъвци?"
- Стефан Цанев Български хроники т.3
January 28, 2015
Отговорите на много въпроси от настоящето могат да бъдат намерени в миналото.
Написана различно, дори провокативно, книгата въвлича читателя в лавината от събития, поставили основата на най-новата ни история.
Написана различно, дори провокативно, книгата въвлича читателя в лавината от събития, поставили основата на най-новата ни история.
August 22, 2015
Тук нещата стават по-добре, има доста факти, които и аз не знаех - особено в периода до началато на 20 век.
Но авторът някакси все повече забравя, че пише исторически очерк, и дава основно собственото си мнение, а не случващите се събития.
Започнах и 4 том, ще напиша общо ревю като приключа.
Но авторът някакси все повече забравя, че пише исторически очерк, и дава основно собственото си мнение, а не случващите се събития.
Започнах и 4 том, ще напиша общо ревю като приключа.
January 30, 2018
Започнах от този том, тъй като този период ми се стори най-вълнуващ. Написана страшно увлекателно, тази книга ме направи фен на стила на Стефан Цанев и непременно ще прочета и останалите.
Чете се на един дъх!
Чете се на един дъх!
June 15, 2014
Считам, че е задължително, за който не ги е чел
January 19, 2021
Директно тази хванах. Тъжно невероятно звучи на моменти с прекрасни същества човешки.
January 23, 2025
Дълго мислих, че няма сила, която да ме накара да проява интерес към историята, докато не хванах тази книга. А мисля, че това да не познаваш историята си в днешно време е не само мой недостатък, но и на много други млади хора. Защото след като я прочетох, се уверих, че събитията, случили се миналия век, се повтарят и днес, всеки ден. Това далеч не е учебник по история, а четиво, което те кара да надникнеш зад кулисите на писаната история. Лични писма, архиви, секретни договори и разговори, всичко това те кара да искаш да опознаеш всяка описана личност в тази книга до най-малкия детайл. Нямам търпение да прочета и другите томове.
December 27, 2019
Книгата е прекрасна литературна творба, но изключително непълна историческа такава. Борбата за власт е наразделна част от историята - убийства, атентати, преврати, въстания. Борбата за власт е част от историята. От страна на автора, борбата за власт е единствената, счетена за достойна за описване част от историята. Как точно тя се е отразявала на населението на държавата ни, същото, което се очаква да чете настоящата книга, не се споменава пряко. Някоя друга суха статистика поднесена като странична информация. Какви закони се приемат, какъв ефект е търсен и какъв е постигнат, как и доколко държавата ни е намерила място на световната икономическа, културна и научна сцена не се споменава. Не се анализира защо липсата на демокрация се е отразявала веднъж положително, вежнъж отрицателно, веднъж катастрофално на реалното качество на живот на хората. Не се споменава нищо и за бежанците от Егейска Македония и Беломорска Тракия, чиито наследници са голяма част от евентулните читатели. Изобщо, настоящата история, е история само на няколко души. Как реално се установява нова държава не става ясно, но не оставам с впечатление това да е счетено за нещо важно.
February 17, 2020
Определено книгата не е от типа, който те кара да съжаляваш, че е свършила и искаш да четеш още и още. Препоръчвам я на всеки, който иска да научи политически подробности за описания период, но не бих казал, че аз успях да науча нещо, което да ми обърне представите или пък мнението. Пълна е с твърдения и факти, които най-вероятно ще забравя и в главата ми ще останат може би само най-крещящите, като например Стамболовия бой над царя или убийството на Тодор Александров. Ако трябва да се опитам да ѝ дам оценка - да, харесва ми, но май ми харесва най-вече факта, че я приключих и ще мога да казвам, че съм я чел.
December 10, 2019
This one was quite the disappointment. It felt like a boring history lesson - the type I dreaded in school, with tons of dates and names and not much going on. I didn't get a proper feel for the time period (apart from the sense that it was a petty, gory pissing contest). All I got from this book is that we're a sad, petty nation with delusions of grandeur. We seem to be unable to recognize or appreciate leadership and vision. As soon as we encounter them, we desire to annihilate them.
This is an uncomfortable book and an unengaging read.
This is an uncomfortable book and an unengaging read.
November 27, 2021
Страхотна книга! Толкова много цитирани източници (част от които ще потърся и прочета, защото книгата ме вдъхнови и запали интереса ми), по толкова вълнуващ начин поднесено - беше изключително удоволствие да се чете! Възхищавам се и се прекланям пред труда на Стефан Цанев! Неговите 4 тома "Хроники" трябва да бъдат четени и препрочитани от всеки българин и да присъстват във всеки дом. Историята трябва да се знае, трябва да се помни и трябва да се учим от нея!
February 25, 2020
Отново страхотна пристрастна гледна точка на Стефан Цанев. Много събития свързани с началото на третата българска държава са разяснени страхотно. Може би леко недостатъчно описание на балканска, първа и втора световна, но пък за тях са изписани хиляди други томове.
December 25, 2019
Интересна гледна точка за новата ни история. Толкова много събития, че някъде ти се струва, че авторът прелита над случващото се. Чувството обаче остава след фактите. А фактите в училище само сме ги наизустявали ако остане време и забравяли след това.
February 28, 2017
Историята, по която трябва да се преподава в училище!
May 17, 2023
Тази книга може да бъде обобщена най-добре само от заключителните думи на Стефан Цанев в този том:
“От Робството излезнахме като Възкръснали… духовната трагедия се случи по-късно”
“От Робството излезнахме като Възкръснали… духовната трагедия се случи по-късно”
January 12, 2024
Смея да твърдя, че третата книга от поредицата е най-въздействаща. Причината за това е, че тук историята се гради на чисти факти, а не на митове, легенди и чужди исторически извори.
България търси своето място на европейската политическа и културна сцена и през целия период описан в книгата е основен играч на Балканите. Постигаме исторически успехи, търпим и огромни поражения, въпреки това народът има ясна цел пред себе си и стреми да я следва неотлъчно. Препоръчвам книгата на всички почитатели на историческите книги. Колкото повече познаваш историята - толкова по-малко вероятно е да повториш грешките на предците си.
България търси своето място на европейската политическа и културна сцена и през целия период описан в книгата е основен играч на Балканите. Постигаме исторически успехи, търпим и огромни поражения, въпреки това народът има ясна цел пред себе си и стреми да я следва неотлъчно. Препоръчвам книгата на всички почитатели на историческите книги. Колкото повече познаваш историята - толкова по-малко вероятно е да повториш грешките на предците си.
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 26, 2023
Задължителна книга! Представя събитията след Освобождението по достоверен, подробен и автентичен начин, без да спестява болезнени истини свързани с всички управляващи. Разобличава много грешки, които сме допускали през тези години и, за съжаление, много черни черти на нацията ни, които са видими и до днес. След като прочетох книгата разбирам много по-добре защо сме тези, които сме.
Не бих казала, че е лесна за четене, тъй като се преплитат множество събития, източници, дати и имена и разсеяният читател може да изпусне важна информация, но твърдо я препоръчвам.
Не бих казала, че е лесна за четене, тъй като се преплитат множество събития, източници, дати и имена и разсеяният читател може да изпусне важна информация, но твърдо я препоръчвам.
September 21, 2024
Не съм особено силна в този период от нашата история и реших да си опресня знанията с хрониките на Стефан Цанев. Уникален подход към разказването на историята, ако така се преподаваше история в училище, много по-малко деца щяха да излизат с пропуски в знанията си. Много ме завладя начинът на разказване на Стефан Цанев и със сигурност ще прочета и останалите части, макар и да не ги започнах последователно.
September 22, 2024
Настръхнах от последните думи.. Много интересни книги, нямам думи да опиша какво чувствам в момента.. Една бърканица от тъга, жал и гордост.. . Тези книги трябва да се прочетат от всеки българин, задължително! Биха заместили отлично скучните учебници по история и са много увлекателни!
June 14, 2020
На мен този том най-много ми хареса от 4-те тома на "хрониките"
April 12, 2025
Каква е тази история, която учим в учебниците, която една капка няма от това, което има в хрониките на Стефан Цанев ...
December 21, 2025
Колко страдания, колко предателства, колко погубени човешки животи в безсмислени войни. Моят прадядо е участвал в Балканската война.
July 10, 2025
Това беше една дълга книга.
Уважавам опита на г-н Цанев да напише поема за българската история за да я направи по увлекателна и четима.
Проблема за мен е че на места е прекалено пристрастен. Стамболов е добър, освен когато не е. Батенберг е 50:50. Фердинанд е много, много лош и т.н.
На места греши - жената на австрийския престолонаследник не е била бременна когато е била убита.
Въпреки това - на места му се получава. Няма как сърцето ти да не се радва на българските подвизи по време на сръбската и първата балканска война. Няма как и да не скърби за загубите след междусъюзническата и първата световна.
Уважавам опита на г-н Цанев да напише поема за българската история за да я направи по увлекателна и четима.
Проблема за мен е че на места е прекалено пристрастен. Стамболов е добър, освен когато не е. Батенберг е 50:50. Фердинанд е много, много лош и т.н.
На места греши - жената на австрийския престолонаследник не е била бременна когато е била убита.
Въпреки това - на места му се получава. Няма как сърцето ти да не се радва на българските подвизи по време на сръбската и първата балканска война. Няма как и да не скърби за загубите след междусъюзническата и първата световна.
September 29, 2016
After reading all four of the books, I have a negative impression. It seems to me the author emphasized mostly on the negative parts of the history and sometimes the style and the content was like that of the yellow press.
Displaying 1 - 28 of 28 reviews