Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Той е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св. Кирил и Методий" където пише първите си стихотворения, които после изгаря.
През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременност“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916 г. Димчо Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца.
Загива на 2 октомври 1916 г. в около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си - подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулптора използвал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г. Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.
Великолепна поезия! Димчо Дебелянов ми е един от тримата най-любими родни поети, заедно с Атанас Далчев и Теодор Траянов, чиито прекрасни стихове всеки път успяват силно да ме развълнуват... ❤️
Спи градът
„Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз — бездомен и самин — а дъждът ръми, ръми, ръми…
Трепнали край черните стени, стъпките размерено кънтят и след мен невидими вървят жалби за преминалите дни.
Образът на милото дете, нявга озарило моя праг, в спомена възкръсва — чист и драг — и скръбта расте, расте, расте…
Тя дойде — дете — с пробуден жар, с пламенна усмивка на уста, но възжаждал вечна красота, аз отвъргнах тленния й дар.
Миналото — ах, остана то тъмен край от скърби заледен и оттам отпраща тя към мен своя скръбен вик: защо, защо?
Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз — бездомен и самин, а дъждът ръми, ръми, ръми…“
Strange... you sometimes read a book without noticing it, without understanding how soothing it could be. And in such cases, one needs a second read over the same book to realize what they've been missing all the time.
Ein thematisch wie stilistisch sehr vielfältiger Dichter war Debeljanow. Das macht ihn aber sprachlich auch relativ schwer verständlich. Insgesamt schöne Impressionen und Humoresken.
Не очаквах тези стихотворения да са толкова добри... Всичко, което досега знаех за творчеството на Димчо Дебелянов е било просто повърхностно знание. Трябва да ги прочетеш всичките, за да видиш смисъла им.
Въведението на Христо Радевски ми допадна доста, наистина дава ценен контекст за художественото дело на Дебелянов и особено ролята му, макар и не пряко, в борбата за социален прогрес
Невероятен български автор. Макар и приживе не достатъчно оценен, макар и да е имал кратък жизнен път, Димчо Дебелянов е един от най-талантливите ни автори според мен.