Стихотворения

by Димчо Дебелянов

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, School, Classics, Bulgaria, Read For School

104 pages, Paperback

First published January 1, 1986

About the author

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Той е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св. Кирил и Методий" където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременност“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916 г. Димчо Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца.

Загива на 2 октомври 1916 г. в около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си - подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулптора използвал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г. Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.

Reviews

[Велислав Върбанов]

Великолепна поезия! Димчо Дебелянов ми е един от тримата най-любими родни поети, заедно с Атанас Далчев и Теодор Траянов, чиито прекрасни стихове всеки път успяват силно да ме развълнуват... ❤️



Спи градът

„Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз — бездомен и самин —
а дъждът ръми, ръми, ръми…

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомена възкръсва — чист и драг —
и скръбта расте, расте, расте…

Тя дойде — дете — с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
но възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото — ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик: защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз — бездомен и самин,
а дъждът ръми, ръми, ръми…“

[Kristina]

От прочетените около 10 стихотворения, "Черна песен", "Спи градът" и "Помниш ли, помниш ли" бяха прекрасни!

[Lynda]

Strange... you sometimes read a book without noticing it, without understanding how soothing it could be. And in such cases, one needs a second read over the same book to realize what they've been missing all the time.

[alex]

3.5⭐️

[neli]

не харесвам поезия, но дори и на мен ми харесва Дебелянов. гледала съм Дебелянов и ангелите четири пъти мисля, та крайно време беше да прочета и негова стихосбирка. пловдив ми е от любимите стихотворения, въпреки че дебеляновият пловдив е много по-различен от моя пловдив

[Adi (Reading in the Windowseat)]

My favourite Bulgarian poet.

[Michael]

Ein thematisch wie stilistisch sehr vielfältiger Dichter war Debeljanow. Das macht ihn aber sprachlich auch relativ schwer verständlich. Insgesamt schöne Impressionen und Humoresken.

[Bambi]

мисля, че цикъла 'бохемски нощи' официално е едно от най-любимите ми неща в българската литература.

[Kristina]

Не очаквах тези стихотворения да са толкова добри... Всичко, което досега знаех за творчеството на Димчо Дебелянов е било просто повърхностно знание. Трябва да ги прочетеш всичките, за да видиш смисъла им.

[Nadya]

3.95

[Teodor]

Въведението на Христо Радевски ми допадна доста, наистина дава ценен контекст за художественото дело на Дебелянов и особено ролята му, макар и не пряко, в борбата за социален прогрес

[Veronika Popova]

Димчо Дебелянов е несъмнено един от най-великите и най-добри поети в българската литература.

[Vel]

"Знай, златна пепел винаги остава,
кога сред огън младост отлети."

[Desi Tancheva]

"Отмината","Пловдив", "Мисли в мъглата III" и "Бохемкси нощи I" ... прекрасни.

[Elena Subashka]

Невероятен български автор. Макар и приживе не достатъчно оценен, макар и да е имал кратък жизнен път, Димчо Дебелянов е един от най-талантливите ни автори според мен.