Хубаво пише Доде, има прекрасен усет за пейзаж, описание, за реалност, за чувства и морал.
Историята сама по себе си е била лайт-мотив за епохата - напомня Зола и неговата "Дамско щастие", и също "Панаир на суетата" на Текери.
Цялата история и внушенията ѝ ми дойдоха малко дълги за история като тази, но простих, за да се насладя на изрази и метафори.