Хоро

by Антон Страшимиров, Anton Strashimirov

Антон Страшимиров умее да индивидуализира своите герои, да ги превърне в живи образи, в човешки характери въпреки пестеливостта на изразните средства и мозаичността на уловените отделни моменти в техните преживявания. В тома са събрани разказите, романът "Хоро" и "Книга за българите".

Genres: Bulgarian Literature, Historical Fiction, Classics, School

160 pages, Paperback

First published January 1, 1926

About the author

Антон Тодоров Страшимиров /1872-1937/ е български писател, драматург, публицист и политик.
Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма.
През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал"­ върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития.
Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.

Reviews

[Tsveti · Rating 5 out of 5]

Една от най-тежките книги, които съм чела. Страшното е, че такива кървави хора като това са се случвали. Избрах точно тази книга на Страшимиров заради "Атентатът в "Света Неделя" и терористите", там А.Илиев разказва за документирани подобни случки, мрачни, страшни, покъртителни. Искрено ми се иска прочетеното да е само фикция на автора, но за жалост не е.
“Клаха народа си, както и турчин не го е клал“ - тази реплика от романа сигурно още дълго ще ме преследва, но това е нещо, което трябва да се препрочита, още повече в днешно време.

[Ivaelo Slavov · Rating 4 out of 5]

Макара да съм чел малко за този период от историята ни, все пак ми е доста мъгливо, и затова не се наемам да коментирам политическата насоченост на книгата.
Книгата е доста брутална и кървата. В нея няма ясни протагонисти, но пък това дава плътност на персонажите, и създава впечатлението, че тези персонажи са били истински, са били активна част от тези кървави години.

[Viktor Stoyanov · Rating 3 out of 5]

Страшното "Хоро" на Страшимиров.

Ако не бяха някои идеологически паразити, можеше и да е страшно добра книга.

[Metodi Pachev · Rating 5 out of 5]

Малко четен и малко разбиран роман. Разглеждайки ревютата му тук, се убедих, че неразбирането му е по-сериозно от нечетенето. Нито причините за написването му, които повечето хора погрешно отдават на идеологически съображения, нито авангардното му звучене, което за доста читатели се оказва пречка пред възприемането на текста, са оценени по достойнство. Причините за това неразбиране са собствената ни идеологическа деформираност като читатели и оскъдността на текстове, написани в такъв повествователен стил. Това е един от текстовете, който вече е засилен по поточната линия към сметището на българската литература, и към края на века вероятно ще бъде напълно забравен. Несправедливо, смея да твърдя, поради значимостта му в политическо-исторически и литературно-исторически план. Но това е естествен процес в общество, където на п(р)очит са Стопанките, Скалите и Физиките.

[Philip · Rating 1 out of 5]

Това е книга, която се отличава със следните три характеристики:
1. Написана е в ужасен и практически нечетим стил. Ако това е модернизъм, не, мерси, без мен.
2. Изключително нихилистична и човекомразка. Един читав персонаж няма, за положителен герой пък съвсем е излишно да се търси.
3. Възхвалява една ужасна, вредна и зла доктрина, която се видя какви ги свърши, като дойде на власт. Донякъде жалко, че авторът не е доживял да види какво се е случило тогава.

Не бих си я причинил втори път, не я препоръчвам никому.

[petia · Rating 3 out of 5]

В произведенията на Страшимиров място за надежда няма - и ако отваряте негова книга с идеята да получите щастливия си край и стипчив любовен сюжет, то най-добре да затворите книгата и да се насочите към секцията на тийн романите. В Страшимировите творби пространството, което щастието заема, е минимално. Самият край на ,,Хоро" отхвърля всякакви наченки на надежда - проклятието, възцарило се из хората, е напоило земята, а семето вече е ,,изсъхнало" и няма възможност за неговото възстановяване. Сякаш не само човешката съдба е обречена, а целият баланс на света е разрушен, а обикновеният и безпомощен човек остава жертва в ръцете на себеподобни. Тирания, безизходица, изверги - наблюдава се една абсолютна загуба на всичко човешко, което ни е дефинирало. Още с началото на романа ние сме въведени в една невъзможна и нетрадиционна среда - смърт по време на сватба (,,пир по време на чума") - и още тогава ни е подсказано, че четем една история, в която извратеността царува, а нейните ,,почтени" поданици оскверняват труповете на невинността и народността.

[Калоян Захариев · Rating 5 out of 5]

Кратка, но безобразно зловеща новела, която така и не бях прочел като ученик. Може би и затова ми въздейства толкова. Това определено не е произведение, което дете може да разбере и оцени.
Сюжетът се върти около Септемврийското въстание от 1923г. и терора, който го съпътства. Алчност, смърт, любов и тотално безхаберие към човешкия живот, който винаги трябва да бъде положен на олтара на Родината. О, и грешки стават, невинни умират, но какво значение има. Когато всичко е в името на Родината и Народа какво значение има 1, 2 или 17 смърти? Друг е въпросът кой и защо решава има правото да решава, че тази смърт е в името на Родината.
Гениално произведение и много, много зловещо. Кара те да потръпваш.

[Radoslava Koleva · Rating 4 out of 5]

A scary period in Bulgarian history back in the 1920's when the political rift was used for personal vendettas and for achieving one's personal desires by abusing power. The story was captivating and the narrative a bit too chopped for my taste. The author relies heavily on dialogues. All in all the tale is impactful and provokes reflection. We need to read stories like this often because 'Those that fail to learn from history are doomed to repeat it.'

[Петър Р. Дойчев · Rating 3 out of 5]

Под съвсем пресните впечатления от „Диктаторът“ подходих към най-значимия роман на Страшимиров с големи очаквания. И, разбира се, останах разочарован. Стилът въобще не ми допадна. Авангарден бил. Добре, но не е моят. Трябваше да полагам специални усилия да проумея кой кой е, кой говори, кой какво върши, защо го върши и т.н. Като добавим и остарелите думи, работата стана съвсем заплетена. Очаквах експресия, картинно описание на зверствата около Септемврийското въстание. Получих парченце от пъзела, около което трябваше да навържа цялостната картина. Без допълнителна историческа информация – мисията невъзможна. Може би романът е Страшимировата реакция на потушаването на въстанието. Може би във времето на издаването му не е можело да се пише по друг начин, освен този – казвайки нещо, премълчавайки друго. Да се пише „внимателно“ – с едно наум какво ще каже по въпроса властта. Какво да каже – не е ли ясно? Изземат тиража и следва тормоз над писателя. Което не променя фактите, а те са, че произведението е доста мъгляво като разказ. Бичува недъзите на тогавашните управляващи, на цялата „чорбаджийска“ прослойка, но не директно, а по един доста завоалиран начин. Ако се досетиш, досетиш. Да очакваш обаче да разбереш нещо за въстанието от книгата на Страшимиров е като да очакваш от Хемингуей да разбереш нещо за Първата световна или Испанската гражданска война. Ако се махне всичкият баласт, защото тук той наистина е много, ще остане материал колкото за кратка повест или по-дълъг разказ. Всички онези нескончаеми междуметия – подвиквания, охкания, вайкания и прочее създават по-скоро впечатлението за текст, подготвян за пиеса, не за роман. Не ми хареса ни най-малко като литература. Не ме затрогна с финала си. Не ме покърти с описанието на зверствата, превърнали се едва ли не в ежедневие. Отрицателните герои действително са умело изградени. Положителни кажи-речи липсват. Сложени са там колкото да бъдат разстреляни. Засега си давам почивка от Страшимиров, но оставям вратата открехната.

[Aneliya Ivanova · Rating 5 out of 5]

Драматичен разказ за събитията след погрома на Септемврийското въстание.Действието се развива за по-малко от денонощие,а се случва толкова много.Антон Страшимиров е страхотен разказвач и познавач на българската народопсихология.За втори път я изчитам(по-скоро този път я изслушах в Сторител с гласа на невероятния Звезделин Минков) и за втори път ме разтър��и до дъното на душата ми .😢

[BaiVanyo]

зловещ поток на съзнанието

[Adelina]

Нищо не схванах...😀👍

[Inna · Rating 3 out of 5]

Може би най-страшната, брутална и жестока книга, която съм чела. Съвсем буквално.

[Ven Stoy · Rating 1 out of 5]

Темата е доста размита, като всичко в книгата, но поне това, което аз възприех като тема е размера на жестокостта, на която са способни някои хора.
Пространственото разположение на романа географски не се разбира, или поне аз не разбрах, на места откровено се изморявах и разсейвах , но действието се развива в един двор.
Времевото разположение би трябвало да е около септемврийското въстание 1923 - но връзката е толкова бегла, че по-скоро се предполага. За самото въстание не се говори, споменава се комунистическото движение, но и това бегло. Все пак давам кредит на "Хоро" за опита за авангардно отразяване на събитията и опита да се създаде драматизъм с почти едновременното случване на сватба и масов разстрел. Но макар авангардният подход да заслужава все пак кредит, на мен ми дойде твърде авангардно. През повечето време не се разбира какво става, кой говори, кой мисли, какво има предвид, къде отива, какво търси и изобщо каква е идеята на реденето на думи. Така, че за сюжет няма. С две думи по време на насилствената сватба на околийския началник с Мичето - сестра на главата на въстаницте, която околийският началник преди това е изнасилил и която по време на сватбата мисли как да се самоубие, умира бабата на булката, в суматохата приятелят й Иско отвлича Мичето, околийският началник освирепява и заедно с още няколко от градоначалниците, гости на сватбата, разстрелват 17 жени от съседните къщи, повикани първоначално да свидетелстват за отвличането на Мичето, и по погрешка черковния служител дядо Рад, който е там заради покойната баба на Мичето.
Езикът и стилът не се отличават с нищо впечатлително. Повествованието е объркано, трудно се следи. Характерите са като призраци, само с контури в черно и бяло - или лоши или жертви.
Всичко това прави обема и скоростта отегчителни, въпреки, че книгата е съвсем кратка.
Да, краят е грозен и драматичен, но има ли някакъв други замисъл, освен да се покаже колко жесток може да е човек, аз не разбрах. А това, че човек може да е отвратително жесток, не е ново проницание, за съжаление.
Съжалявам, когато трябва да пиша толкова отрицателни рецензии за книги, особено за автори, с които вече не сме в едно измерение, и няма възможност за диалог. Но все пак, нали книгите се пишат за читателите, които не винаги са благодарна публика.

[Niki Karagyozov · Rating 4 out of 5]

Дълго отлагана, но бързо прочетена. Ярка картина на кървавите следвоенни години в България през 20-те. Когато първо се стреля, после се мисли. И редките призиви за вразумяване остават подминати...

"Време е да се опомним. Днес ние пишем история, която утре ще четат децата ни. И не бива те да се гнусят от бащите си, нали?"

— Господа, не може да не се обмисля, щом се решава съдбата на 17 човешки същества.

Председателят позвъни:

— Нямате думата. Ние сме в акция. И ще обмисляме впоследствие.

Тъкмо 100-ина години са изминали от онези събития. И 150 г. от рождението на Антон Страшимиров (има прекрасен брой на сп. "Култура" в негова чест). Нека четем и мислим, защото колелото на живота се върти, но някои случки по-добре да не се повтарят.

[Petko Kamenov · Rating 4 out of 5]

Може да бъде трудна за четене на моменти, но е толкова истинска и разчувстваща, а дори само мисълта, че такива неща са се случвали тук и то не много отдавна е стряскаща и трябва да ни служи за поука.

[andreya ♡ · Rating 5 out of 5]

Творбата казва всичко - буквално и метафорично. От читателя зависи дали ще я чуе и колко ще му отнеме да се ужаси.

[Katrin Dimitrova · Rating 3 out of 5]

3,75 stars

[Preslava Peneva · Rating 1 out of 5]

Не.
Ако ще е септемврийска литература, да е Каралийчев.

[Alexandra Maneva · Rating 1 out of 5]

Книга? Едва ли ...