The Death Book

by Pernilla Stalfelt, Maria Lundin (Translator)

The Death Book provides a forum for children to ask questions about death: Do ghosts exist? What's a funeral? Where do the dead go? What does God look like? Using visual jokes and informal language, the author provides a wide range of unsentimental, disarming ways of talking about death. With her signature comedic drawing style, Pernilla Stalfelt makes the fantasies, fears, and realities of death accessible for her readers.

Genres: Picture Books, Childrens, Nonfiction, Education

32 pages, Hardcover

First published January 1, 1999

Reviews

[Невена Дишлиева-Кръстева · Rating 4 out of 5]

През 2000 година бях майка за кратко. За 40 дни.
После престанах да бъда - за дълго. За точно 1185.
В този период на непреодолимо чувство за изоставеност и провал усещах близостта на смъртта с цялото си същество – тъпа пулсация; прежулено, което не зараства. Подострях връхчето на загубата ден след ден, проектирах случилото се във всяка възможна ситуация и виждах заплаха за близките си навсякъде. Така неусетно се превърнах в плашлив, тревожен и тъжен човек.
Когато се родиха другите ми две деца - днес тийнейджъри, - онова усещане за нежелание да артикулирам травмата, защото току-виж съм я сбъднала наново, се засили; упорството да не поглеждам навътре – там, където тъгата и несигурността придърпват надолу – владееше изцяло живота ми. Цяла вечност не събрах смелост да разкажа на децата си за сестра им, а когато уж бях готова, им го изтърсих по най-тромавия и нелеп начин. Сега знам защо ми е отнело толкова време и колебания: защото смъртта е трудна за разбиране, както пише Пернила Сталфелт, „не само ако си малък, но и ако си голям…“. Не са децата ми тези, които нямаше да приемат случилото се. Аз не съм знаела какво да я правя смъртта и как да я изкарам от себе си.
„Книга за смъртта“ би могла да подаде ръка в подобни ситуации. Най-добре – още преди да са се случили. Един вид профилактика на опустошителната среща с неизбежното. Без да омаловажава ничия загуба, Сталфелт насочва мислите към това колко е нормално етапите в живота да се сменят – днес сме тук, утре ни няма и никой няма категоричен отговор къде отиваме, но това никак не е страшно. И няма нищо лошо в тъгуването, в питанките има ли Бог или няма, отвъд смъртта черно ли е или цветно. Една от любимите ми илюстрации в книгата (авторови!) е на дядо и внуче във фотьойл. На съседната картинка дядото го няма, детето е като изгубено в огромния фотьойл. Толкова много в толкова малко.
Семплите и непретенциозни рисунки са важна част от книгата, дописват я на визуален език и могат да се превърнат в начало на разговор, който да бъде умно насочен от възрастния според опита и чувствителността на детето (да, според мен тази книжка е за съвместно преживяване, лично аз не бих оставила петгодишната си дъщеря да я чете и интерпретира сама).
Особено симпатични са онези лаконични обяснения под някои илюстрации – сякаш се намесва един всезнайко, който делово дешифрира нещата: „Птица и ангел, които летят заедно“, „Линейката идва на помощ“, „Звезда с няколко приятели“. Това внася допълнителна доза интерактивност и показва, че светът на тази книга е отворен. Отворен за въображението на четящия. Свят, който подканва към измислячество, защото знаем, споделянето на истории е силна терапевтична практика. Подадена ни е идеята – цял куп забавни предположения за случващото се отвъд, а също и възможни отговори на въпроси като защо всяко живо същество има край, само възрастните хора ли умират, къде отива човек, когато умре, какво е погребение, какво е наследство. Нататък сме ние.
Едно отклонение в скоби. Не съм сигурна, че всички истории биха били подходящи за споделяне, ако човек е преживял скорошна загуба и търси утеха. Личното ми усещане за мярка тук-там беше притиснато в ъгъла. Никога не би ми хрумнало да включа сред възможните версии какво се случва след смъртта вампирясването. Макар че вампирът Ян-Оке определено е симпатяга. Просто чувството ми за хумор не отива чак толкова далеч.
Чуден превод от шведски на Росица Цветанова с истински находки („Привет Мривет“ провиква се душата на умрелия към роднините си на земята, само че те не я виждат и чуват).
„Книга за смъртта“ (издателство „Точица“ – поздравления!) е чудесен опит да наредиш разпилените парченца скръб от пъзела и да изчистиш ненужния патетизъм от възприятията си – своите и на децата си - за живота и смъртта. Възможен начин да бъдем заедно с малките, когато им е трудно, когато нямат отговори, когато необичайното поведение на възрастните след преживяна загуба ги плаши. Книга, която внимателно тушира прекомерния драматизъм в говоренето по тези теми. Нужна и нестандартна.

[Иванка Могилска · Rating 4 out of 5]

Преди месец заварих сина си - почти 3 годишен - да бърка в контакта. Опитах се да му обясня защо не бива да го прави. Оказа се, че докато не го гледам, той все пак упорито се пробва да бръкне в двете дупки с не помня вече какво. Описвах му какво ще се случи, колко е опасно, защото..., колко ще го боли и накрая, съвсем безсилна и ядосана, му казах, че ще умре, ако продължава. "Искам да умра" - викна той. - "Не, не искаш." - "Искам ти да умреш!" - изкрещя хлапето много ядосано. С ушите си чух как най-спокойно му отговарям "И това ще стане, но по-късно."

- Искам сега!
- Не искаш сега, мъниче, защото ще бъдеш самотен. Ако умра, изобщо няма да се върна при теб. Ще изчезна.
- Аз ще те намеря.
- Няма да можеш.

Горе-долу този диалог проведохме преди да се сетя, че не смъртта беше темата на разговора, а защо не бива да се бърка в контакта. Върнах нещата към серията от "Маша и мечока", в която мечо го удря ток и той лежи на земята, изплезил език. Пуснах я, обясних пак какво става и повече не съм го видяла да ръчка, където не трябва.

Смъртта обаче се намеси в разговора ни 2 седмици по-късно. Бяхме на остров Левкада и влязох с хлапето в археологическия музей. Имаше цяла зала, посветена на видовете погребения + отворен саркофаг със скелет в него. Както се сещате, имаше въпроси, имаше и обяснения.

Защо разказвам всичко това? За да кажа, че няма твърде ранна възраст, на която да се говори за смъртта. Далеч съм от мисълта, че синът ми е разбрал какво е смърт и какво имам предвид под "ще изчезна", но началото е поставено. Въвели сме темата в общите ни разговори и можем да се върнем към нея отново. Да го направим посредством "Книга за смъртта" на Пернила Сталфелт ми се вижда много добра идея. Ето защо:

- по-безболезнено повдигаме темата и помагам на детето да приеме, че смъртта е част от живота вместо да се напряга, плаши, натъжава. Има детски книги за всичко: за миенето на зъби, споделянето на играчки, ходенето на гърне, ходенето на детска градина, приятелството, здравето, безопасността на движение, животните, морето, космоса. С тях той научава куп неща за света около себе си. Съвсем естествено е да научи от книга и за това какво е смъртта, какво се прави, когато някой умре, къде отива той, как се справят живите с тъгата.

- Можем да си говорим за смъртта навреме. Не, когато някой от близките ни напусне този свят и аз съм тъжна, а той не знае какво става и е тревожен, и уплашен. А когато сме спокойни и разглеждаме всички факти без да сме емоционално ангажирани. Все ми се струва, че това малко ще го подготви за някои неизбежни моменти в бъдеще.

- Можем да се смеем, докато четем и говорим за смъртта. Книгата е страхотна в това отношение. Информацията е поднесена така, че щеш не щеш се усмихваш. Какъв по-хубав урок за детето и за мен от това, че докато сме живи, можем да погледнем и на тъгата, и страшното през усмивка.

- "Книга за смъртта" е отправна точка за куп други разговори с по-пораснали деца. За бог, за нравите и обичаите в различните страни, за религиите, за скръбта и справянето с нея.

Не бих оставила хлапе на каквато и да е възраст да чете тази книга само. Според мен тя е за споделено четене. Но пък ми се струва задължителна за детската библиотека и смятам периодично да я вадя и да я разглеждаме. Нищо, че едната баба каза, че това е твърде много за нейните разбирания - визираше частта с мъртвото бебе; а другата - че не иска да води разговори за смъртта с дете и не би показала тази книга на внук си.

"Книга за смъртта" учи на две неща:

- няма забранени теми, всичко може да се обсъжда, изговаря, за всичко може да се пита, всичко може да предизвика и усмивка;
- никой не знае какво точно е смъртта, но все пак има теории по въпроса, ето ги, събрани накуп, заедно с обяснение какво се прави, когато някой умре - знаенето и следването на прости правила и порядки в момент на скръб е някакво успокоение.

Та с всичко изписано искам да кажа следното: вземете си "Книга за смъртта" - тя е красива, с чудесно оформление, забавни илюстрации и простичък текст. Скрийте я и си я прочетете сами. Помислете кога, как да я покажете на детето си и откъде ще започнете разговора. После просто го започнете.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Изключително важна книга!

Темата за смъртта е трудна за мен самата, а какво остава да говоря с децата си за нея. Определено тази книжка идва в помощ на родителя. Обяснява края на живота по толкова деликатен достъпен и на моменти дори закачлив (в съвсем умерени дози, без да е неуважително или натрапчиво) начин.

[Neva · Rating 5 out of 5]

Чудесна книжка. Много съм доволна, че съществува на български (прекрасен превод на Роси Цветанова). Смъртта е единственото ни гарантирано бъдеще, важи за всички без изключение и ни се случва не само в онзи момент, когато настава личният ни край, а много повече пъти – когато си отиват хората, които обичаме и харесваме, а ние оставаме с по-малко ориентири в света. Абсурдно е да живеем, като през цялото време заобикаляме темата, и да „спестяваме“ на децата идеята за края, така че когато първият край неизбежно ги сполети, те да са съвършено неподготвени и безсилни.

Книгата на Пернила Сталфелт не е ръководство по психология, нито наръчник по биология, няма как да се каже и че е изчерпателна по въпроса за смъртта (представяте ли си изчерпателност по въпроса за живота?) – в бързи картинки и съвсем малко текст, често хумористичен (при всички положения недраматичен) тук се нахвърлят поводи за разговор между възрастни и деца. За универсалността на смъртта, за отвъдното, за начините на тъгуване, за утехата и за различните култури (тук само ми липсваше малко цвят и алтернативи – книжката е доста шведоцентрична :). Тя е дружелюбно, приветливо място за душевна разходка, в което може да ти е ведро и хубаво.

ПП. „Ангелите на Рада“, ахахах :)

[Vasil]

Благодарение на Зорница в ръцете ми се озова ей тая прекрасна "Книга за смъртта" на Пернила Сталфелт преди десетина дни. Принципно рядко рекламирам книжки тук (обикновено просто поддържам goodreads профил, където всеки може да види какво чета и дали ми е допаднало), но ми се струва, че това издание заслужава особено внимание.

Първо, това е книга за смъртта, която е написана за деца. Не е нужно да си гений, за да разбереш, че това е бая пипкава материя и не е лесно току-така да я поднесеш на едно малко човече, което още не знае как работи по-голямата част от света. Всъщност дори възрастните имат проблеми със справянето със смъртта (не само практически със своята, но и чисто психическа с тази на другите) и може би част от проблема е именно в това, че не са изградили от достатъчно рано отношение по темата. Аз вярвам, че децата са напълно способни да осмислят базовата идея на преходността и определено Пернила Сталфелт е перфектен старт.

Второ, това е книга, която е шарена и весела. Смъртта обичайно не е нито едното, нито другото. Именно това прави "Книга за смъртта" прекрасна: ако още първите впечатления на детето са белязани от чувство за хумор и разноцветност, може би това ще балансира по-късно дълбоката тъга и монотонната окончателност на смъртта на близкия човек. Примерите в книжката са готини, защото включват не само човеци, но също и животинки и растения, които са дори още по-подходящи за разговор за края с малки деца.

Трето, книгата е информативна и доста включваща. Говори за различните представи за следживота, като споменава не само Бог, но също и представата за превръщане в друго (прераждане, превръщане в звезда, etc) и дори тази за нищото. Говори се също за разни традиции - къде се слага ковчегът, какво се прави със знамето, как се обличат хората и т.н. Говори за различните начини да се почитат мъртвите, да се връщаме към диалог с тях, което също намирам за възпитателно и красиво. И прави всичко това все така с доза хумор: примерно едното предложено решение за спомняне на починалия е да си хапнем от неговия любим сладолед.

Убеден съм, че много родители не са окей да говорят за подобни мрачни теми с чаветата си, а и как да бъдат - смъртта си е гадна работа. Обаче, ако решат да се престрашат да го направят по-рано (което препоръчвам горещо!), това е артефактът, който би помогнал неимоверно. Подходът е толкова веселяшки, че дори към края се споменава мексиканската традиция с "Мексиканците не ходят на гробищата, за да се сдухват...".

Текстът е страхотен, илюстрациите са адски весели и качеството като цяло е на най-високо ниво. Ако имате деца, малки братчета и сестричета или приятели, които биха се облагодетелствали от един по-весел поглед над страховития въпрос за умирането, не се чудете откъде да започнете.

[Bistra Ivanova · Rating 5 out of 5]

Прекрасна като всичко на Точица, само дето днес ми е малко мъчничко, че си я купих по повод на смъртта на Марин <3 Донесе ми обаче и усмивки - тя е игрива, забавна, нежна, красива... Прекрасен начин да говорим за смъртта - с деца, с възрастни, със себе си... Уважавам от все сърце, че не дава ясни отговори, но предлага различни гледани точки - някои хора мисля, че мъртвите отиват на небето, или при Бог, или стават звезди... Няма метафори, а дори ежедневни неща като спомнянето за починалия са обяснени със... сладолед :-) Картинките също са топ. Препоръчвам на всички!

[Jill Pickle · Rating 5 out of 5]

I'm sad I got rid of my copy of this, because I really enjoyed it when it came out and it's surely OP or on it's way there. The Death Book is such an original approach to books on this subject for children - it assumes an older audience and tries to destigmatize the subject by approaching death from cultural and secular viewpoints, inserting some humor, and trying to explain death in a more relaxed manner. I have to say, it's such a rarity to have humor in books about death for kids--I understand the inclination to shy away from it (I see many people on GR are offended by this humor)--but for many kids, this approach may be just the thing they need. Recommended for older children (7 or 8+) as a jumping-off point to talking about various aspects of death and the way death and culture intersect: for example: burial rites, reincarnation, vampires, etc. as well as the usual emotional ramifications of losing a loved one.

[Missnöjd Konfirmand · Rating 3 out of 5]

Väldigt lärorik ☠️

[Vero · Rating 4 out of 5]

Mein erstes Buch, das ich auf Deutsch gelesen habe. Ich war sehr inspiriert, den Titel zu wählen.😬🙈

[Jill · Rating 1 out of 5]

This is too lighthearted for the subject. I wouldn't give this to a kid to read unless I knew they could handle the strange humor. It's translated from Swedish, so a few customs may be confusing.

[Klaudia_p · Rating 3 out of 5]

Całkiem niegłupia próba oswojenia najmłodszych z tematem śmierci i przemijania. Nie ma trudnych tematów, są tylko źle opowiedziane.

[Zornitsa · Rating 5 out of 5]

Something in the tone of this book reminds me of Eva Janikovszky's misleadingly straighforward, light-hearted writing for children. Of all the books to break the taboo subject this would be the most likely to satisfy the child's need to know without terrifying her. It's actually funny and informative - about silly ideas of the afterlife, what happens when uncle Pete has left no will, and what the Mexicans do on a certain day of the year to honour the dead.
It takes courage to enjoy it, but it is, in fact, well worth it.

[Michi · Rating 1 out of 5]

A children's book about death is quite an interesting concept, so I read it to see how the author handled the topic and I really don't like the execution on this one. It tries too hard to be funny and crosses the line into the macabre. Of course, that's one way of treating the topic of death, but not necessarily when you're trying to explain it to a kid. I don't think I'd be reading this to children.

[(pamp)Eliška · Rating 4 out of 5]

Kolovalo nám to v hodině, abychom si to prohlédli, tak jsem to rovnou přečetla xd

Zpracování smrti skrz ilustrace a popisky, za mě je to super, jsou tam napsané všechny důležité informace jako co se s člověkem po smrti děje, co můžou dělat pozůstalí i různé slangové (?) názvy smrti.

Kdybych měla děti, tak bych jim to koupila, je super, že se nebojí otevřít téma smrti dětem, je to potřeba.

[Mckinley · Rating 1 out of 5]

Very confusing book. It's not something I would give or read to a child on the topic.

[Polly]

Was für ein seltsames Buch, und nicht nur wegen dem Inhalt, den ich manchmal lustig (oder vielleicht sarkastisch) fand; die Bilder sind... naja, die Bilder sind unheimlich und hässlich. Schlecht gezeichnet. Aber es gibt Bilder von toten Körpern, die Genitalien haben, was sehr unnötig scheint, besonders in einem Kinderbuch. Es gibt auch Engeln, die Kleider tragen, doch sie haben auch Brüste, die kindisch gezeichnet wurde, und so sehen diese Bilder wie Graffiti aus. Wie gesagt, unnötig in einem Kinderbuch. Ein bisschen pervers, ehrlich gesagt.

[Bistra Bozhikova · Rating 5 out of 5]

Исках да надзърна в тази книга още когато излезе, но все се разминавахме.
Сега, когато я прочетох, съм запленена от начина на говорене на тема, която е трудна, а не бива. "Книга за смъртта" е за всички - и големи и малки. Усмихва те и ти носи леко чувство на спокойствие. Текстът не е много, но е напълно достатъчен (и казва много), добре балансиран с илюстрациите, които също са дело на автора Пернила Сталфелт.

[Kristal · Rating 3 out of 5]

3.5 stars

A good book for introducing kids to the serious topic of death. I bet Caitlin Doherty from Ask a Mortician would be proud. It has a bit of humour in it and it’s not faith specific, but doesn’t give too many examples of how people deal with death to not overwhelm the reader.

[Linda · Rating 3 out of 5]

A very different angle on explaining some of what happens around someone dying. Includes plenty of fun drawings and comments, including celebratory picnics, photos, small graves, candles, stars, heaven or not-heaven. age 5+

[Lynn Davidson · Rating 4 out of 5]

This little book presents a good look at death in an easy way for children to understand. Some humour; casual illustrations.

[Milen Y · Rating 5 out of 5]

Трябва да се прочете от малки и големи!

[Abby Peskin · Rating 2 out of 5]

Definitely not the best book I've read for children about death. The drawings are odd, and some of them may be slightly confusing or scary for young children.

[Ivanka Abadjieva-Ivanova · Rating 5 out of 5]

Великолепна. За всички възрасти.
За да преодолеем себе си и да говорим с децата (а и със себе си) и по най-тежките теми. Защото всички имаме нужда от подкрепа.

[Nathan · Rating 3 out of 5]

Quirky.

[Gauri Shakti · Rating 4 out of 5]

Имаше малко излишен хумор и аз определено бих написала още 2-3 страници. Малко незавършена остана в съзнанието ми.

[Katerina · Rating 5 out of 5]

Skvělá kniha o smrti, dceři (4,5 roku) jsem jich pořídila několik, ale tahle z nich byla nejlepší, dovedla to díky ní nejlépe pochopit.

[Detski Knigi · Rating 5 out of 5]

Много важна книга, която трябва да се спотайва във всяка домашна библиотека.

[Boyka · Rating 3 out of 5]

Интересен, откровен поглед към смъртта, на моменти твърде буквален и.. непрощаващ за моя вкус, да се подхожда с известна предпазливост.

[Emily · Rating 2 out of 5]

Matter-of-fact book about death written for children. (Interesting that I found it in the adult non-fiction section at my library.) The author tries to demystify death and approach it as a common part of life, which it is, and I appreciated that. But I found it odd she included a vampire in the book--talk about confusing (and perhaps a little scary!). I probably won't be reading this to my children. When they're older they may appreciate the humor in this book, and I have to admit that I laughed more than once. One item to note: she approaches death from a more secular/anthropological point of view, briefly touching on different religious beliefs, although she introduces this by saying: "You must be wondering where you go when you die. Nobody knows for sure, only those who are already dead." (And her illustration of God looks an awful lot like the lemur from Zoboomofoo.) I have a pretty firm opinion about what happens after you die, but nonetheless, I kind of enjoyed this interesting little book. It just don't think it's necessarily appropriate for its target audience, hence the 2 stars.

[Adam · Rating 2 out of 5]

Nice attempt. Interesting drawings with good interaction between text and art. But, really, it seemed nonsensical to introduce the subject of vampires and ghouls in this sort of book.

Also, though the author appears to make room for all belief systems, the anti-religious bias is pretty clear. Religion is characterized here as wishful thinking. Example: "Some people don't think God exists. They think that it's just black when you die, and that's it. Lots of people think black seems pretty boring. They might hope that it becomes blue instead... or flowery... or gold..." This is then followed by a bunch of do-it-yourself scenarios for imagining an afterlife: "Imagine that you grow out of the earth as a flower when you die... or as a tree... Maybe you turn into a bird..." Religious faith as a tailor-made, consumer-driven, new-age kindergarten "imagination exercise"? No thanks.