Надеждата на младата (едва на 23 години е) българска поезия според Тома Марков, Силвия Чолева и Мартин Карбовски. Това е третата му книга с поезия след "4 секунди лилаво" и "Гинсбърг срещу Буковски в публиката". Това е поезия с автентичен, сериозен, откровен и оригинален глас, който може да каже, покаже и разкаже много неща, хора и истории, дори и с прекалено малко думи. Проверете, че списъците са нещо много повече от просто изреждане.
Стефан Иванов (1986, София) е завършил Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и философия в СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е в Сорбоната. Издал е стихосбирките "4 секунди лилаво" и "Гинсбърг срещу Буковски в публиката". Публикувал е поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двайсет вестника и списания.
има нещо изключително странно около поезията на стефан и начина, по който я възприемам. когато я чета в блога му, си мисля "йее, колко са яки тези поеми-дневници-мисли-наблюдения". когато обаче чета същите неща в книга си мисля "хъ?!?"