По цели дни и следобеди

by Ирена Георгиева

След успеха на „Котка в коридора” - стихове и снимки в нова и оригинална концепция, - втората книга на Ирена Георгиева „По цели дни и следобеди” все така любопитна, нестандартна и смела, още по-изкусно оплита в едно поезия и визия. Интимна като дневник, откровена като детска мечта, необяснима като любовта, понякога стъписваща като времената, в който живеем, друг път объркана като нашия град, тази книга, замислена от авторката като уникален и красив предмет, открито позволява на читателя да чуе ударите сърцето й.

"По цели дни и следобеди" е графично оформена като тефтер, започнат през 2003-та и попълван незнайно докога. Това е дневник с мухлясали корици и страници, заливани с кафе, емоции и вино. Автор на снимките вътре е Гергана Змийчарова (фотограф и художник); повечето от тях са автопротрети, на останалите е домът на Ирена и самата тя.

"По цели дни и следобеди" е книга, в която има много плът и едно отчаяно безсрамие, на което са способни само жените. В края на сборника е онова, което повечето лични дневници крият - плик за писма, в който пазим неща, с които не искаме да се разделим. В него Ирена е поставила няколко стари писма и детски снимки.

64 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Ирена е родена в края на 70-те, никога не е слушала Бийтълс, нито пък Абба, но има всичко на Депеш и Остава. Не може без Насекомикс и Блуба Лу, оранжевата си котка и къдравата Ана, един висок мъж и Една седмица в София. Обича София в неделя следобед, когато е кротко и истинско - тогава са направени и повечето снимки вътре. Гледа всеки филм по няколко пъти, особено Дух куче и Изгубени в превода, а отскоро - и русия Джеймс Бонд, който я настройва романтично. Иначе не е такава, не чете поезия, освен когато Тома Марков й пробута новата си стихосбирка. Ти обаче не прави като нея и си купи тази.

Reviews

[Vâlkyrie Griffin · Rating 5 out of 5]

Останах безмълвна. И това е намалено на 5 лева.. тъжно е.

[Ivan Dimitrov · Rating 5 out of 5]

поради Александър

Веднага трябваше да слезем от това 1263.
Да тръгнем напосоки - по улици, през локви.
Да се държим като тъпаци.
Да повърнем върху пейка, да обърнем кофа.
По плакатите да драскаме мустаци.
Да крещят след нас: “Боклуци,
на това ли ви научиха в училище.”

Да ми събуеш гащите пред общината.
Да ме докосваш тайно във тълпата.
Да ни се вие свят за секс.
Басмените завивки да шумят в ушите ни -
с петна от кръв, с петна от мед.

Да се изгубим в тоя град, на майната си,
в Лозенец, във Люлин, във Горубляне.
Да разпънем картата на София,
да се направим на туристи.
Да препикаем чужди територии,
градинки, междублокови пространства.
Из тях да се натискаме като хлапаци,
а също под китайските фенери,
зад Съдебната палата,
Ректората
и така нататък

[Габриела Манова]

В друг момент от живота ми може би щеше да ми хареса. Иначе – хитро оформление.