Brat

by David Albahari

Wer ist der Verfasser des geheimnisvollen Briefs, durch den schlagartig alles aus den Fugen gerät? Das fragt sich Filip, der allein in einer zugestellten Wohnung lebt und sich in seinen Memoiren einen Verlierer nennt. Ist der Absender ein Betrüger oder wirklich der in Argentinien verschollene Bruder, von dem Filip bisher nichts ahnte? Ein Treffen im "Brioni" soll dieses Rätsel lösen. Doch Filips einstige Stammkneipe ist - ebenso wie bald sein ganzes Leben - nicht mehr wiederzuerkennen. Früher, nach dem Tod der Eltern und der Schwester, betrank er sich hier an unzähligen Abenden unter ruppigen Kellnern und wortkargen Kumpanen. Daran ist in dem so ganz anderen Ambiente nicht mehr zu denken, erst recht nicht, als der vermeintliche Bruder auftaucht.

Der Balkan hat sich verändert und ist doch erschreckend gleich geblieben - wie der große serbische Romancier David Albahari mit diesem fantastischen Aufeinandertreffen klarmacht.
Eine schmerzhafte Parabel, eine fulminante literarische Identitätssuche voller schwarzem Humor.

Mass Market Paperback

First published January 1, 2008

About the author

David Albahari (Serbian Cyrillic: Давид Албахари, pronounced [dǎv̞id albaxǎːriː] was a Serbian writer. Albahari wrote mainly novels and short stories. He was also a highly accomplished translator from English into Serbian.
Albahari was awarded the prestigious NIN Award for the best novel of 1996 for Mamac (Bait). He was a member of SANU (Serbian Academy Of Sciences And Arts).

Reviews

[Neva · Rating 5 out of 5]

Пълно, възхитително, радостно литературно самоволие. Албахари е гений.

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

„Понякога си мислел, продължил Роберт, каза Филип, колко по-хубав щял да бъде светът без родители, макар да си давал сметка, че в такъв случай нямало да има свят и затова подкрепял от душа и сърце изследванията в областта на клонирането. Ако се окажат успешни, разсъждавал Роберт, каза Филип, родителите ще изчезнат, както изчезнали динозаврите, а посетителите ще се блещят в костите им редом с други експонати в Музея на родителите по същия начин, както днес оглеждат изровените скелети на динозаври в специализираните музеи по цял свят. Дотогава не ни оставало друго, освен да търпим присъствието им, стигнали до съгласие двамата, каза Филип, за да заключат веднага след това, че само едно нещо е по-лошо от тяхното присъствие, а то е тяхното отсъствие. Дори когато си отидат, когато се оттеглят на вечна почивка, те не престават да изискват целокупното ни внимание, всяка частица от него, даже най-малката.“

[Kesro · Rating 4 out of 5]

Interesting... This book has a quite special writing-style and also a special story. My thoughts went from "WTF" to "hehe, great" to "OMG!" to "WTF". If you like something "different", consider this a recommendation ;)

[Temz · Rating 4 out of 5]

Комплименти на изд. „Панорама“ за красивото издание, на Капка Кънева за корицата, както и на Рада Шараланджиева за превода. Макар „Гьоц и Майер“ да остава magnum opus-a на автора според мен, тази творба е пълнокръвно и цветно четиво, което печели уважение с общочовешката тематика, която подхваща.

[Zoli · Rating 3 out of 5]

This is the second novel by David Albahari I've read, and I'm still not entirely sure whether or not I like his writing. I'll give it another chance...