Първата издадена книга от поредицата за Шарп веднага повлича в перипетиите на лейтенанта, който в края на романа надява капитанските нашивки и пие с Уелингтън.
Ричард Шарп е именно причината да чета почти всяка книга от поредицата. Корнуел се прехласва твърде много по илюзорния блясък на войната, война, която сам не е виждал и дори подушвал. И да ме извинява много, но никакви документални проучвания или разговори с ветерани, които предпочитат да вадят на показ специално подбрани славно оптимистични моменти, не може да прикрие факта, че става дума чисто и просто за касапница. Ричард Шарп обаче, за разлика от Корнуел, го знае. И тъй като е тръгнал от такова деградиращо социални дъно, че армията е направо спасение, той честно, интелигентно, по своему почтено и доста твърдо си изгражда рефлекси за оцеляване без особена самоизмама. Но понеже у него има много повече, отколкото епохата би му позволила да реализира, той успява дори да завърже някои необичайни, но здрави приятелства и поне мъничко да подобри участта на малцина спътници.
В книгата е интересен именно конфликтът автор-герой. Автор, омагьосан от войната. И герой, оцеляваш ден след ден без особено много илюзии. С доза мрачен хумор.
И тъй като това е класически Корнуел, има и красива дама в беда, има и битки (които прескачах, защото просто и най-високият адреналин не може да превърне клането в обект на поезия), има и малко политика. И да, често врагът е именно до теб, а не зад някоя граница… Както много добре разбира и самият капитан Шарп.
4,5⭐️
П.П. Родният превод и издание на “Унискорп” са както винаги на ниво!