What do you think?
Rate this book
Канела
Канела
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими
и следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии, д
а бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1
когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига... над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за
какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани
от всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е ...Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да
гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими
и следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии, д
а бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1
когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига... над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за
какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани
от всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е ...Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да
гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…
40 pages, Hardcover
First published January 1, 2008
3 people are currently reading
203 people want to read
About the author
Елин Рахнев
12 books55 followersЕлин Рахнев е български писател. Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в СУ "Св. Климент Охридски", а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.
Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на "Витамин Б" – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър "Иван Вазов", създава "Театър на последния етаж". От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
Основател и сценарист на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор в "Суматоха" и “Панорама”. Водил е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт”, списание “Тема”, списание "Его". От септември 2009 г. по телевизия Pro.bg всеки делничен ден от 9 часа върви авторското му предаване "Арт трафик" с водеща Петя Дикова.
Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло", “Кукувицата”, “Фенове” и "Маршрутка". Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на "Витамин Б" – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър "Иван Вазов", създава "Театър на последния етаж". От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
Основател и сценарист на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор в "Суматоха" и “Панорама”. Водил е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт”, списание “Тема”, списание "Его". От септември 2009 г. по телевизия Pro.bg всеки делничен ден от 9 часа върви авторското му предаване "Арт трафик" с водеща Петя Дикова.
Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло", “Кукувицата”, “Фенове” и "Маршрутка". Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 57 reviews
June 3, 2016
Не очаквах да ми хареса толкова, а цяла седмица заспивам и се събуждам с нея.
Тъпо ми е да давам звездички на нещо, което предизвиква толкова противоречиви емоции, но не мога да не - най-малко заради изданието (четох това на ICU от 2016). То самото е полиграфическа поема. От твърдата корица (римейк на оригиналната), през специално подбраната хартия на книжното тяло, която е изключително плътна и придава допълнителна тежест на стиховете, та чак до илюстрациите на Кольо Карамфилов, подбрания шрифт, странирането... всеки детайл си е на мястото и нищо не е излишно, самоцелно и претенциозно (за разлика от всяка втора стихосбирка, която евентуално бихте намерили в книжарниците, ако те зареждаха поезия (с няколко изключения)). ICU/Невена, поредното заслужено браво.
Тъпо ми е да давам звездички на нещо, което предизвиква толкова противоречиви емоции, но не мога да не - най-малко заради изданието (четох това на ICU от 2016). То самото е полиграфическа поема. От твърдата корица (римейк на оригиналната), през специално подбраната хартия на книжното тяло, която е изключително плътна и придава допълнителна тежест на стиховете, та чак до илюстрациите на Кольо Карамфилов, подбрания шрифт, странирането... всеки детайл си е на мястото и нищо не е излишно, самоцелно и претенциозно (за разлика от всяка втора стихосбирка, която евентуално бихте намерили в книжарниците, ако те зареждаха поезия (с няколко изключения)). ICU/Невена, поредното заслужено браво.
July 13, 2021
Колкото “Зелда” е романтична, токова “Канела” е цинична!
“Аз исках да издишам всичко с теб - сезони, хора, керемиди,
Да мръкнем сред Рахманинов до сутринта и те огласям във уханни рими.”
Pure pleasure!
“Аз исках да издишам всичко с теб - сезони, хора, керемиди,
Да мръкнем сред Рахманинов до сутринта и те огласям във уханни рими.”
Pure pleasure!
July 9, 2016
Тази книга ми е първата истинска поетична любов и не знам защо чак сега ми се приисква да пиша нещо за нея, макар и кратко, макар и всъщност писано отдавна. Може би защото ще се преиздава, защото ми липсват следобедите, Депеш и свободата, и това да съм ученичка, и всичко да ми предстои (тук се ритам в кокалчето: всичко все още ти предстои, Габриела), едно такова...
Много ясен първи съзнателен избор в поезията ми е това. "Канела" - стихотворението, което съм повтаряла до изтръпване. И отново. Фактът, че това издание е рядкост и особена, декадентска проява. Илюстрациите на К. Карамфилов - съвършеното допълнение към поезията на Елин, която ти вади душата всеки път. Любимата ми пищна, но нежно пищна поезия, тази, която отваря апетита, но не може да те пренасити. Поезия, която е породена от глад - и поражда глад. И така ми се иска да седна самата аз да пиша, когато я чета. И да въртя плочата на корицата до изнемогване. До разсипване. До разплискване (по някакви излишни улици).
Много ясен първи съзнателен избор в поезията ми е това. "Канела" - стихотворението, което съм повтаряла до изтръпване. И отново. Фактът, че това издание е рядкост и особена, декадентска проява. Илюстрациите на К. Карамфилов - съвършеното допълнение към поезията на Елин, която ти вади душата всеки път. Любимата ми пищна, но нежно пищна поезия, тази, която отваря апетита, но не може да те пренасити. Поезия, която е породена от глад - и поражда глад. И така ми се иска да седна самата аз да пиша, когато я чета. И да въртя плочата на корицата до изнемогване. До разсипване. До разплискване (по някакви излишни улици).
September 9, 2023
Цинизъм в поезия е като слон в стъкларски магазин. Не му е там мястото. Точка.
March 30, 2022
Определено не беше моето. Изключително вулгарно и безинтересна ми се стори. Романтизирането на наркозата и тези състояния беше много странно и излишно. anyways imma hate so imma shut up here ,there may be ppl who like this so..
Read
February 12, 2015И купестата ми тъга по теб да я подвържа в томове, да я надграждам в библиотеки: http://knigolandia.info/book-review/k...
Отворих я да хвърля един поглед… и стана страшно. Напрегната, задъхана, прекланяща се пред Жената, играеща си с думи и сравнения, които звучат толкова хармонично при все привидното си разминаване. Това е танц на несъвместимости, които не живеят в едно време и не съществуват на едно място. Имах усещането, че книгата притиска гърдите ми, че я чета с някаква тежест отгоре ми, с допрян до вената на гърлото нож. Внезапните вулгарности ме вадеха рязко от текста, неприятни ми бяха, но преплетените една в друга истории си струваха въпреки тях. Не знам дали това е опоетизирана проза или поезия в прозаична форма, не ме и интересува. Това са редове, които ще чета и занапред.
Изд. "Факел"
http://knigolandia.info/book-review/k...
Отворих я да хвърля един поглед… и стана страшно. Напрегната, задъхана, прекланяща се пред Жената, играеща си с думи и сравнения, които звучат толкова хармонично при все привидното си разминаване. Това е танц на несъвместимости, които не живеят в едно време и не съществуват на едно място. Имах усещането, че книгата притиска гърдите ми, че я чета с някаква тежест отгоре ми, с допрян до вената на гърлото нож. Внезапните вулгарности ме вадеха рязко от текста, неприятни ми бяха, но преплетените една в друга истории си струваха въпреки тях. Не знам дали това е опоетизирана проза или поезия в прозаична форма, не ме и интересува. Това са редове, които ще чета и занапред.
Изд. "Факел"
http://knigolandia.info/book-review/k...
December 23, 2025
Не е за вярване колко много неща е тази стихосбирка!
Това е поезията на 60-те, но красива и дълбока (за разлика от тази на Буковски).
Това е шеметната фантазия-спомен "на един елин"...
Това е химерата на реалността ("на един елин")...
Това е и безумието на Кольо Карамфилов, въпреки което книгата е невероятна.
Това е поезията на 60-те, но красива и дълбока (за разлика от тази на Буковски).
Това е шеметната фантазия-спомен "на един елин"...
Това е химерата на реалността ("на един елин")...
Това е и безумието на Кольо Карамфилов, въпреки което книгата е невероятна.
"Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна."
July 16, 2025
kolkoto i sheyse puti da spomenesh depesh mod, u2, rahmaninov i sebe si v 3to lice - se she mi e unrelatable, simpvashto i sumbissive ne po nejen i stradasht, a po cuck nachin ¯\_(ツ)_/¯
Read
April 5, 2016Тази стихосбирка трябваше да бъде преиздадена. Тази стара блусарска поезия препрочетена.
„Канела" е от онези стихосбирки, които разколебават грозното, сгъстяват емоциите и ухаят на лятна привечер в София. И на канела.
http://knijno.blogspot.bg/2016/04/blo...
„Канела" е от онези стихосбирки, които разколебават грозното, сгъстяват емоциите и ухаят на лятна привечер в София. И на канела.
http://knijno.blogspot.bg/2016/04/blo...
September 5, 2021
Много силна... Много.
February 11, 2018
„Канела“ – колаж от чувства и аромати
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
„Канела“ от Елин Рахнев е стихосбирката, която ме накара да променя мнението си за съвременната поезия. Стиховете на Рахнев притежават една необикновена непринуденост и откровеност, излизат от рамките на клишето, оставят чувство на меланхолия и тъга и събуждат у читателя жажда за любов и нежност.
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
„Канела“ от Елин Рахнев е стихосбирката, която ме накара да променя мнението си за съвременната поезия. Стиховете на Рахнев притежават една необикновена непринуденост и откровеност, излизат от рамките на клишето, оставят чувство на меланхолия и тъга и събуждат у читателя жажда за любов и нежност.
June 19, 2023
Давам бонус звезда, заради гласа на Димитър Николов 😍
March 25, 2022
,,Това е да стоиш във всички кенефи на света и възторжено да повръщаш ирисите си"
February 4, 2024
Добър начин да започна 2024, защото и аз като лирическия говорител съм аутист на свободна практика.
April 3, 2016
Четвъртък беше, да, така мисля, в четвъртък. Седнах на една странна металически блещукаща пейка, близо до зала "България" и там, почти на крак, на свечеряване, между сградите, толкова близо и толкова далеч от препълнената с шум и хора градинка пред театъра, прочетох книгата.
Обичам Елин заради "Октомври" (някъде все още седи отговорът ми, даден на шестнайсет, ��а това кои са любимите ми неща: "заплитане в мании, улици, дълбаене в думи и истории, октомври, утринни нирвани, разни форми на път, Бийтълс". Тогава още не бях чела Рахнев, но октомври ни събра. А утринните нирвани, за който се чуди, бяха петте минути от спирката на метрото до училище, с цигара в ръка, докато слушам музика). Заради "не зная как да се държа, когато ме обичат". Заради Блус 9, който все още не е влизал в книга и който миналия юли, в три сутринта, преди пореден някакъв изпит, преписвах като в транс, за да си го отпечатам по ръцете. (Телепатията читател-автор, една от любимите причини да съм будна в три сутринта.)
"Канела" е разголване до последен нерв, "болка, болко-о, болчице", "основен, пълен, завършен курс по тъга". Надничам в разтворена, строшена глава, чета една разляла се из очертанията на света любов (или свят, изтръпнал целия от любов, то е едно и също). Твърде много е, твърде е. Прекрасно е по един мъчителен начин. Прекрасно е до уморяване, до изтощение.
Вътре е цялата моя детска наивност и любопитство, и "той не знай къде е, нито кой е", и "така мълчал съм те във себе си", и "просто имаме глобални различия със света (...) изкарва ме извън контекста". Припомня ми зависимостта от "станиола в думите" и "виниловите фотографии", която грижливо съм отглеждала някога, сякаш само тази зависимост е в състояние да носи смисъл. Откривам си отдавнашните мантри: "да се загубя по раковска", "да усещам фрагментите, кипежа на времето", "напивахме се с морисън дори. Цял живот се напивам от шейсетте и обратно". Тази география на шейсетте и поставените на пиедестал таланти, тази особена държава, в която по свой избор сме отраснали няколко поколения и още си помним улиците на тичане подир наизустени цитати и мелодии.
Елин ми говори на любимия език, със символите, с които съм свикнала да се заграждам ("Един човек фадо, един човек безсмислен. Стоящ на дълги барове, напиващ се до есен. (...) Заровил се в депеш, в цветаева и стари филми. Отекнал някъде встрани от тоз пейзаж"). И докато, когато бях на шестнайсет, това бе абсолюта, това бе единственият език, единствената истина, вече не е. На металическата пейка до зала "България" това откривам. "Канела" става символ на разрушения култ към собственото порастване. "Петият сезон".
P.S. Все пак, без промяна винаги ще бъде следното:
"И как да продължавам по-натам. И как да влача тялото си сред града. И как да се сплотявам с хора, общества, идеи."
Обичам Елин заради "Октомври" (някъде все още седи отговорът ми, даден на шестнайсет, ��а това кои са любимите ми неща: "заплитане в мании, улици, дълбаене в думи и истории, октомври, утринни нирвани, разни форми на път, Бийтълс". Тогава още не бях чела Рахнев, но октомври ни събра. А утринните нирвани, за който се чуди, бяха петте минути от спирката на метрото до училище, с цигара в ръка, докато слушам музика). Заради "не зная как да се държа, когато ме обичат". Заради Блус 9, който все още не е влизал в книга и който миналия юли, в три сутринта, преди пореден някакъв изпит, преписвах като в транс, за да си го отпечатам по ръцете. (Телепатията читател-автор, една от любимите причини да съм будна в три сутринта.)
"Канела" е разголване до последен нерв, "болка, болко-о, болчице", "основен, пълен, завършен курс по тъга". Надничам в разтворена, строшена глава, чета една разляла се из очертанията на света любов (или свят, изтръпнал целия от любов, то е едно и също). Твърде много е, твърде е. Прекрасно е по един мъчителен начин. Прекрасно е до уморяване, до изтощение.
Вътре е цялата моя детска наивност и любопитство, и "той не знай къде е, нито кой е", и "така мълчал съм те във себе си", и "просто имаме глобални различия със света (...) изкарва ме извън контекста". Припомня ми зависимостта от "станиола в думите" и "виниловите фотографии", която грижливо съм отглеждала някога, сякаш само тази зависимост е в състояние да носи смисъл. Откривам си отдавнашните мантри: "да се загубя по раковска", "да усещам фрагментите, кипежа на времето", "напивахме се с морисън дори. Цял живот се напивам от шейсетте и обратно". Тази география на шейсетте и поставените на пиедестал таланти, тази особена държава, в която по свой избор сме отраснали няколко поколения и още си помним улиците на тичане подир наизустени цитати и мелодии.
Елин ми говори на любимия език, със символите, с които съм свикнала да се заграждам ("Един човек фадо, един човек безсмислен. Стоящ на дълги барове, напиващ се до есен. (...) Заровил се в депеш, в цветаева и стари филми. Отекнал някъде встрани от тоз пейзаж"). И докато, когато бях на шестнайсет, това бе абсолюта, това бе единственият език, единствената истина, вече не е. На металическата пейка до зала "България" това откривам. "Канела" става символ на разрушения култ към собственото порастване. "Петият сезон".
P.S. Все пак, без промяна винаги ще бъде следното:
"И как да продължавам по-натам. И как да влача тялото си сред града. И как да се сплотявам с хора, общества, идеи."
June 4, 2016
Щрихи за "Канела":
40 странички. Четат се за около 40 минути, класическата продължителност на рокенрол албум. Големите творци са наясно как да заснемат духа си за толкова време и да го споделят.
„Канела“ е винил, а игличката е любовта. Грамофонът е „един елин все по-далеч от тоя свят“. И макар той да се отдалечава от света, чрез поезията на Елин Рахнев аз сякаш се сближавам със същия този свят; или най-малкото го опознавам повече.
Долавям нови акорди, преливащи омайващо в пиянските китарни рифове от „шейсетте и обратно“; чувам мелодии без аналог в нашата поезия; сещам се колко много обичам ранните U2 и как оказаха се наистина без боно оттогава.
„Канела“ е jumpin’ jack flash и norwegian wood едновременно; spanish caravan и space oddity.
Винаги ще смятам Георги Рупчев за най-добрия български поет за последните 30 години, но съзвездието „елин“ определено граничи с Рупчевата вселена. Двамата са ми като Верлен и Рембо, но без да се познават. Обществото е в социална криза, Парижката комуна е разгромена, управляващите са некомпетентни, само пруската армия остава да ни нападне и да обсади „Перото“. Май и възрастовата разлика излиза.
Други просто почти няма. Георги Господинов може да го сложим за Маларме, а Превер още не се е родил.
„ебал съм ти смъртта, ебал съм ти и другото“
„Канела“ е сложната концепция за живота. Непостижимата, бленуваната и точно затова – най-сладката и ароматна.
40 странички. Четат се за около 40 минути, класическата продължителност на рокенрол албум. Големите творци са наясно как да заснемат духа си за толкова време и да го споделят.
„Канела“ е винил, а игличката е любовта. Грамофонът е „един елин все по-далеч от тоя свят“. И макар той да се отдалечава от света, чрез поезията на Елин Рахнев аз сякаш се сближавам със същия този свят; или най-малкото го опознавам повече.
Долавям нови акорди, преливащи омайващо в пиянските китарни рифове от „шейсетте и обратно“; чувам мелодии без аналог в нашата поезия; сещам се колко много обичам ранните U2 и как оказаха се наистина без боно оттогава.
„Канела“ е jumpin’ jack flash и norwegian wood едновременно; spanish caravan и space oddity.
Винаги ще смятам Георги Рупчев за най-добрия български поет за последните 30 години, но съзвездието „елин“ определено граничи с Рупчевата вселена. Двамата са ми като Верлен и Рембо, но без да се познават. Обществото е в социална криза, Парижката комуна е разгромена, управляващите са некомпетентни, само пруската армия остава да ни нападне и да обсади „Перото“. Май и възрастовата разлика излиза.
Други просто почти няма. Георги Господинов може да го сложим за Маларме, а Превер още не се е родил.
„ебал съм ти смъртта, ебал съм ти и другото“
„Канела“ е сложната концепция за живота. Непостижимата, бленуваната и точно затова – най-сладката и ароматна.
December 7, 2017
КАНЕЛА
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1
когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига... над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за
какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е ...Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да
гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…
***
Хладината на очертанията ти ми спомня, че съм жив, че
тук съм бил, в парфюма ти от невени съм се спотайвал
и наркотичната тъма на устните ти съм протривал с рими
по-паметна съм те видял с походката обрана да вървиш
сред шемета на градовете и фонтаните, в крайбрежията на
дъха ти съм се крил от лоши и добри. Така мълчал съм те
във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във
мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих. По-
чиста смърт от това не знам - така завършена, необходима
затова навярно се оставих на поезията да ме влачи, да ме
тика. И падам си по теб Ема Бовари - по леля ти, по майка
ти, по баба ти - ебал съм ти смъртта, ебал съм ти и другото
щом ти стоиш на хълма сред дърветата, облакътила се над
музите, поетите, изкуството. Аз мога само да завиждам на
онез, които утре пак ще те възпеят и в бледоликата тъга
на римите ще те затворят. Да гинеш вътре в тях, да мреш,
да видиш кво е - безсрамна ти.
***
Аз исках просто с тебе да смълча - поляни, ветрове и идеи,
да слушаме депеш до сутринта и в песнопоя на дъха ти
да се роня. Да бдя над сребърна сълза и миглите ти
да цитирам във упоя.
Да бъда увод в теб. Зората да ти бъда. Да гасна там, където свършваш ти - сред пръски от нектари и алое. Но помниш
ли ме днес, кажи ми - един елин самотен нейде, без взор,
без лаури и без
покои. Защо остави го да мре тогаз? Защо под пепелна луна
забрави всичките му вопли?
***
ябълковите ручеи в гласа ти шарената рокля със бадемите
билковите шепоти от устните разточителната гледка в коленете
ти кремавото в гласните ти струни есента затворена в клепачите
резенчетата специални на походката толкова босилек след краката ти
ехото жълтъчено във кикота кратките завои над небцето ти
шурналата скръб по евъргрийните карамелът пресен на въздишките
навечерието точно над усмивката житото във жестовете в мириса
сецесионовото някъде в извивките коленете цялата естетика
пойните поточета по кажата млякото кърмата сокът ти
по шията ти бледните зори по миглите ти борови роси
затова избягах от поезията да му еба майката...
***
О как съм те намислил невъзможна праведна си клекнала в
небе от кестени от сецесион и електричество. Но части от сърце
не ми достигат да те пожъна в себе си да те издраскам върху
хлебните платна на заника си. Не ми достигат вековете тоновете
поезия накуп да те издишам. По ивиците ти да се лелея да гълтам
ехото в босилека на устните. По-кислороден див пиян размекнал
се по теб връз теб. Ще те споделям ще те написвам с цялата си
разточителност до мор до другия простор ще дъвча блея тлея
суча роклите ти листя месечините под тях тъга разчекната
прогресия от метастази и от плач отвикнал съм се от света поради
теб поради тем съм се разпаднал в меланхолия в прясното и О
пресвещена праведна гирляндна ти неприкосновена
недостатъчност по теб
Из "Канела" - Елин Рахнев
Художник: Кольо Карамфилов
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1
когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига... над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за
какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е ...Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да
гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…
***
Хладината на очертанията ти ми спомня, че съм жив, че
тук съм бил, в парфюма ти от невени съм се спотайвал
и наркотичната тъма на устните ти съм протривал с рими
по-паметна съм те видял с походката обрана да вървиш
сред шемета на градовете и фонтаните, в крайбрежията на
дъха ти съм се крил от лоши и добри. Така мълчал съм те
във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във
мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих. По-
чиста смърт от това не знам - така завършена, необходима
затова навярно се оставих на поезията да ме влачи, да ме
тика. И падам си по теб Ема Бовари - по леля ти, по майка
ти, по баба ти - ебал съм ти смъртта, ебал съм ти и другото
щом ти стоиш на хълма сред дърветата, облакътила се над
музите, поетите, изкуството. Аз мога само да завиждам на
онез, които утре пак ще те възпеят и в бледоликата тъга
на римите ще те затворят. Да гинеш вътре в тях, да мреш,
да видиш кво е - безсрамна ти.
***
Аз исках просто с тебе да смълча - поляни, ветрове и идеи,
да слушаме депеш до сутринта и в песнопоя на дъха ти
да се роня. Да бдя над сребърна сълза и миглите ти
да цитирам във упоя.
Да бъда увод в теб. Зората да ти бъда. Да гасна там, където свършваш ти - сред пръски от нектари и алое. Но помниш
ли ме днес, кажи ми - един елин самотен нейде, без взор,
без лаури и без
покои. Защо остави го да мре тогаз? Защо под пепелна луна
забрави всичките му вопли?
***
ябълковите ручеи в гласа ти шарената рокля със бадемите
билковите шепоти от устните разточителната гледка в коленете
ти кремавото в гласните ти струни есента затворена в клепачите
резенчетата специални на походката толкова босилек след краката ти
ехото жълтъчено във кикота кратките завои над небцето ти
шурналата скръб по евъргрийните карамелът пресен на въздишките
навечерието точно над усмивката житото във жестовете в мириса
сецесионовото някъде в извивките коленете цялата естетика
пойните поточета по кажата млякото кърмата сокът ти
по шията ти бледните зори по миглите ти борови роси
затова избягах от поезията да му еба майката...
***
О как съм те намислил невъзможна праведна си клекнала в
небе от кестени от сецесион и електричество. Но части от сърце
не ми достигат да те пожъна в себе си да те издраскам върху
хлебните платна на заника си. Не ми достигат вековете тоновете
поезия накуп да те издишам. По ивиците ти да се лелея да гълтам
ехото в босилека на устните. По-кислороден див пиян размекнал
се по теб връз теб. Ще те споделям ще те написвам с цялата си
разточителност до мор до другия простор ще дъвча блея тлея
суча роклите ти листя месечините под тях тъга разчекната
прогресия от метастази и от плач отвикнал съм се от света поради
теб поради тем съм се разпаднал в меланхолия в прясното и О
пресвещена праведна гирляндна ти неприкосновена
недостатъчност по теб
Из "Канела" - Елин Рахнев
Художник: Кольо Карамфилов
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
February 22, 2022
Има една едва осезаема кадифена мелодичност, едно мъчително търсене на допир с изплъзващата се жена-мечта, разминаване на търсеното и намираното, една клинично болезнена самотност в стиховете му. Изпробвани са доста разнообразни стилистични похвати, включително мразения от мен "поток на съзнанието". Заедно с леката повторяемост на любимите явно за автора Депеш мод, Рахмаников, U2, миглени одисеи и др. и моментн��те избухвания във вулгарност бяха причината да сваля рейтинга си.
***
"От тук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг и метастазен процес"
***
"От тук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг и метастазен процес"
December 21, 2022
Красива е.
Ако трябва да я опиша с чувство, ще е хладния бриз на летните нощи до морето, първата глътка на алкохол, която опарва гърлото и те кара да настръхнеш. Напомня ми на Лана Дел Рей ако беше мъж.
Не знам коя е жената, за която е написано, но ако носи изкуствени мигли, отивам в първия салон да ми сложат и ако носи някаква спирала ще я издиря където и да се намира и ако ще 50-100 лв да е, давам ги парите.
Ако трябва да я опиша с чувство, ще е хладния бриз на летните нощи до морето, първата глътка на алкохол, която опарва гърлото и те кара да настръхнеш. Напомня ми на Лана Дел Рей ако беше мъж.
Не знам коя е жената, за която е написано, но ако носи изкуствени мигли, отивам в първия салон да ми сложат и ако носи някаква спирала ще я издиря където и да се намира и ако ще 50-100 лв да е, давам ги парите.
January 31, 2024
Изслушах „Канела” в Storytel, което направи преживяването още по-интересно. Харесаха ми преплетените истории и сравненията, които хем имаха малко смисъл, хем - много. Не ми допаднаха вулгарностите, веднага ме изваждаха от текста, но въпреки това книгата си заслужава да бъде прочетена.
March 22, 2018
Ех, тези мигли!...
July 18, 2022
За съжаление, не беше толкова добро колкото "Зелда". Имаше много хубави откаси, но имаше още повече места, където трябва да се изглади изказът.
April 26, 2023
Просто едно… мамка му
March 14, 2016
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh1
"Канела" е вълшебство от думи.
Потокът от мисли на Елин Рахнев опиянява, вдъхновява, рисува, докосва.
Очарована съм.
/Elin Rachnev: "Ich träume bis in die kleinsten Kapillaren."
Zwei Frauenfiguren verkörpern die Ambivalenz der Liebe: Dem imaginären "Zimt-Mädchen", das als die Laura eines modernen Petrarca daherkommt, steht die lebensweltliche Gergana entgegen, deren Verblühen in der Banalität des Alltäglichen den Tod der Kunst hervorruft.
Elin Rachnev preßt der im Kitsch erstarrten Liebeslyrik neue Lebenssäfte ab. "Zimt" stellt den Versuch dar, gegen die Unmöglichkeit eines zeitgenössischen Liebespathos anzuschreiben. Und ermöglicht dadurch die Hingabe an den Text: Starker Rhythmus, überbordende Bilder, Metaphern und Verweise auf Musik und Kino steigern im Leser das Tempo der Wahrnehmung - letztlich aber geht es einzig und allein um den Rausch der Liebe. Und seine Enttäuschung.
***
Винаги съм знаел, че съм един субпроцес на тази вселена.
Винаги съм си давал сметка за това. Цял живот се препитавам
като кратък пътеводител на миглите ти. Като едно твое хоби
преди да заспиш. Като един нерегистриран сезон. Като гондола
в косите ти. Това нормално ли е. Вместо да съдя, изграждам,
облагородявам. Да се трудя без дъх, с потни длани в сферата
на общественото, материалното. Да усещам фрагментите,
кипежа на времето. Без забавяне.
Само самотата изпълва тялото ми с почести. Напълно определя
цялостното ми нетърпение към света . Олицетворява ме пред
света.Дава ми гледна точка за света. Облагородява жестовете ми.
Филтрира безотказно жизнените ми функции. Противопоставя ме
на банковата система, на просветната система. На всички шибани
системи. Може би това е поезията. Напълно противопоставен.
И само дъждът да разпределя по нататъшното ти стоене във
живота. Кап – кап. Кап…кап…
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh1
"Канела" е вълшебство от думи.
Потокът от мисли на Елин Рахнев опиянява, вдъхновява, рисува, докосва.
Очарована съм.
/Elin Rachnev: "Ich träume bis in die kleinsten Kapillaren."
Zwei Frauenfiguren verkörpern die Ambivalenz der Liebe: Dem imaginären "Zimt-Mädchen", das als die Laura eines modernen Petrarca daherkommt, steht die lebensweltliche Gergana entgegen, deren Verblühen in der Banalität des Alltäglichen den Tod der Kunst hervorruft.
Elin Rachnev preßt der im Kitsch erstarrten Liebeslyrik neue Lebenssäfte ab. "Zimt" stellt den Versuch dar, gegen die Unmöglichkeit eines zeitgenössischen Liebespathos anzuschreiben. Und ermöglicht dadurch die Hingabe an den Text: Starker Rhythmus, überbordende Bilder, Metaphern und Verweise auf Musik und Kino steigern im Leser das Tempo der Wahrnehmung - letztlich aber geht es einzig und allein um den Rausch der Liebe. Und seine Enttäuschung.
***
Винаги съм знаел, че съм един субпроцес на тази вселена.
Винаги съм си давал сметка за това. Цял живот се препитавам
като кратък пътеводител на миглите ти. Като едно твое хоби
преди да заспиш. Като един нерегистриран сезон. Като гондола
в косите ти. Това нормално ли е. Вместо да съдя, изграждам,
облагородявам. Да се трудя без дъх, с потни длани в сферата
на общественото, материалното. Да усещам фрагментите,
кипежа на времето. Без забавяне.
Само самотата изпълва тялото ми с почести. Напълно определя
цялостното ми нетърпение към света . Олицетворява ме пред
света.Дава ми гледна точка за света. Облагородява жестовете ми.
Филтрира безотказно жизнените ми функции. Противопоставя ме
на банковата система, на просветната система. На всички шибани
системи. Може би това е поезията. Напълно противопоставен.
И само дъждът да разпределя по нататъшното ти стоене във
живота. Кап – кап. Кап…кап…
May 5, 2016
"Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред обществото. Това е утопична възможност пак да се усмихна..."
***
ябълковите ручеи в гласа ти шарената рокля със бадемите
билковите шепоти от устните разточителната гледка в коленете
ти кремавото в гласните ти струни есента затворена в клепачите
резенчетата специални на походката толкова босилек след краката ти
ехото жълтъчено във кикота кратките завои над небцето ти
шурналата скръб по евъргрийните карамелът пресен на въздишките
навечерието точно над усмивката житото във жестовете в мириса
сецесионовото някъде в извивките коленете цялата естетика
пойните поточета по кожата млякото кърмата сокът ти
по шията ти бледните зори по миглите ти борови роси
затова избягах от поезията да му еба майката…
Елин Рахнев, “Канела”
ICU, 2016
***
ябълковите ручеи в гласа ти шарената рокля със бадемите
билковите шепоти от устните разточителната гледка в коленете
ти кремавото в гласните ти струни есента затворена в клепачите
резенчетата специални на походката толкова босилек след краката ти
ехото жълтъчено във кикота кратките завои над небцето ти
шурналата скръб по евъргрийните карамелът пресен на въздишките
навечерието точно над усмивката житото във жестовете в мириса
сецесионовото някъде в извивките коленете цялата естетика
пойните поточета по кожата млякото кърмата сокът ти
по шията ти бледните зори по миглите ти борови роси
затова избягах от поезията да му еба майката…
Елин Рахнев, “Канела”
ICU, 2016
August 31, 2016
Прекалено повече от мен е тази книга. Поезия за онова отвъд моето съм, жадно за чаша студена любов в горещия ден, гладен за мръвка - женската, красивата. Елин Рахнев е хапка, която устата ти не може да поеме. Препрочитам стиховете, изгубвам се, огладнявам за любов (онази поетичната), препъвам се в думите, падам по музите, с U2 се намираме, и в края на книгата съм там - все така не намерена (екзистенциално търсеща, гледаща изплашено миглите си като малък ураган на чувства, който чака да помете малки градове и човешки сърца).
За Елин Рахнев не можеш да пишеш, можеш само да го усетиш (в ляво, да тупти, да го чувстваш, да се храниш, да ожадняваш, да не спиш, да го псуваш и обичаш, да трептиш).
За Елин Рахнев не можеш да пишеш, можеш само да го усетиш (в ляво, да тупти, да го чувстваш, да се храниш, да ожадняваш, да не спиш, да го псуваш и обичаш, да трептиш).
April 29, 2016
Опитвам. И продължавам да опитвам. Но не намирам. Просто все още я няма онази българска поезия, която да ме докосне наистина, която да върви с красив ритъм, ако ще и да е бъкана с депеш. А тази книжка за 38те си страници е претъпкана с едни и същи изрази, едни и същи мигли. Досадно е. Дори споменаването на Рахманинов не успя да я спаси. Може би, защото и композиторът не бе оставен на мира през всичките тези страници. А включването на цска ми дойде в повече... Жалко, защото имаше потенциал. Има идеи, но според мен опропастени. За 38 страници, не успях да си извлека дори 3,8 реда цитат. А имах големи очаквания...
August 16, 2022
"И купестата ми тъга по теб да я подвържа в томове, да я надграждам в библиотеки. Нали затуй съм бил живял. Нали затуй съм се разграждал в коленете ти."
На този цитати попаднах някъде преди години и душата ми заплака. Купих си стихосбирката, тикнах я на рафта и така до онзи ден. Дори слушах Рахманинов за проникновение. Не помогна.
Разбрах, че лирическият герой е зарязан и най-вероятно алкохолик. Онези поколения така са разбирали поезията.
Може би не е достатъчно изтънчена душата ми.
На този цитати попаднах някъде преди години и душата ми заплака. Купих си стихосбирката, тикнах я на рафта и така до онзи ден. Дори слушах Рахманинов за проникновение. Не помогна.
Разбрах, че лирическият герой е зарязан и най-вероятно алкохолик. Онези поколения така са разбирали поезията.
Може би не е достатъчно изтънчена душата ми.
Read
March 12, 2022"може би съм роден да бъда забравен от теб"
и
"следя метеорологията на сълзата ти ангажирано"
и
"аз искам просто да умра сред прясната наркоза на дъха ти"
и
"това е основен, пълен, завършен курс по тъга"
и
"аз - един, който уважава смъртта"
и
"следя метеорологията на сълзата ти ангажирано"
и
"аз искам просто да умра сред прясната наркоза на дъха ти"
и
"това е основен, пълен, завършен курс по тъга"
и
"аз - един, който уважава смъртта"
Displaying 1 - 30 of 57 reviews