Книгата на Боян Биолчев включва 14 разказа, повечето публикувани в ежедневници като „Труд" и „Стандарт", както и в ЛВ. Както и в досегашните текстове на писателя, и тук стилът на Биолчев пулсира между тревогата и смеха, между трагиката и иронията; и отново, и отново подема размисъла за приятелството, смъртта, оцеляването, разтварянето на аза в света, сдобиването с нови сетива и хоризонти.
Главата ни е като свраче гнездо от несдъвкани мъдрости. Но животът винаги е с една поука пред нас. А и тази, която сме успели да извлечем, не става за нищо. Минава толкова много време докато дойде случай тя да бъде приложена, че човекът вече отдавна е успял да я забрави. - Свраче гнездо