Български хроники, том 4

Български Хроники #4

by Стефан Цанев

Историята на нашия народ от 1941 до 2007 г.
"Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата. Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници.

Защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме „ура” и гласувахме единодушно „за” каквото ни кажат.

Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю - душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не можем да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си.

Дано не заразим с това и своите потомци..."

Genres: Nonfiction, History, Bulgarian Literature, Audiobook, Historical, Politics

461 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Негова съпруга е Доротея Тончева.

Reviews

[Viktor Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Преди години (2011 г.) прочетох и четирите тома последователно, задълбочено, с много голям интерес. В последствие многократно съм се връщал да препрочета някоя глава, а когато ги пуснаха в каталога на аудио - отново ги изслушах последователно и четирите. Това само по себе си може да даде представа за оценката, която давам и за препоръките, които така, или иначе многократно съм отправял за четене на поредицата.

Ако хванете да четете томовете "История на България" на БАН (9 засега), накрая трябва да Ви дадат и медал за проявен стоицизъм. И дори и те свършват до 1944. Историята беше любим предмет в училище, но и в онези учебници всичко приключваше с идването на Червената армия, посрещната с цветя и рози, и възгласи "ура" от населението. Реално бях слушал толкова много за този период от по-възрастните ми роднини, а не бях хващал да чета нещо толкова обобщаващо и интересно написано за него. Имаше излезли мемоари на основни играчи от онова време ... но колко обективно може да е това? Растяхме във времена, в които "кой не скача е червен" и тнт., т.е. от никоя страна не можеш да очакваш общ, сериозен и честен преглед на "червената" епоха. Та реално прочитът на последния том "Хроники" ми даде доста в това отношение. Бях чувал почти за всичко, вкл. куриозите като копаенето на канал до Черно море, вътрешните борби, концлагерите, стремежът за създаване на Живкова династия, контрабандата като държавна политика, златния резерв и тнт. и тнт., но за пръв път прочетох всичко последователно и прегледно. Смея да твърдя, че ми даде по-добро разбиране на тези години. Не мога твърдя, че ми беше по-интересно от кой да е от предишните томове, просто защото толкова много в епохата е една чиста демагогия. Какъвто и драматург да ги описва, а Цанев се е опитал да пресъздаде всичко четивно, трудно ще се почувстваш запленен от повратите в някой Пленум на ЦК, или пореден доклад с революционна идея от другаря Т.Ж. Все пак, ако ти се иска да направиш преглед, особено за ранния период (да речем до Априлския пленум) - то с две ръце ще препоръчам именно тази "Хроника". (Ако някой има по-добро предложение - ще се радвам да го сподели в коментар, може и аз да съм пропуснал)

Какво не ми хареса докрай:
Не очаквам автор да цитира често себе си в един такъв исторически преглед. Разбира се, донякъде съм съгласен, че така и така като е негово произведение - по автентичната реакция в съответното време е по-вярна от нейн преразказ след време.
Времето след '90 вече и на мен ми е познато и за някои от съжденията не мога да се съглася на 100%, или поне аз съм ги усетил по друг начин. То и затова си има златно правило, че за да е история, трябва минимум 50 г. да са минали. Минимум. Не може да се направи добра и достоверна оценка и краят на книгата за мен не е на нивото, което ме караше с такъв интерес да се връщам към предишните. Цитираните интервюта / журналисти в периода след '89 са все едни и същи, от един кръг, а оценките за личностите и събитията биха могли да се дадат именно след този 50-годишен период. Може би книгата трябваше да бъде до '90 някъде и да остане вратичка за продължител, който да подхване от там след години.

Та така - в извод, мога да препоръчам за четене / слушане всичко от "Хрониките", което касае период по-далечен от 50 г.

Ако се върна към изданието на БАН за момент, можете да си представите какво е работа на научни колективи в продъжение на десетилетия, субсидирана и с целия наличен ресурс (материали, достъпи, учени и тнт.), като дори поради намалени финансови възможности работата там се е поокастрила значително през прехода. Мисълта ми е да си представите какъв труд и талант е хвърлил Цанев за тези 4 тома и да не го съдите за една, или друга неточност, за едно, или друго изказано.

Както винаги, съдбата си знае работата, а хрониките са неведоми (както казва нашият приятел Ники). Преди няколко дни се бях разбрал да се видя с колега на панаира на книгата, за да се сдобия с неговото творчество, а той с моето. Използвах възможността да се отбия на щанда на Жанет за една книга, която много от вас ми препоръчаха. По пътя и в НДК си слушам именно тази част на "Хрониките", защото тъкмо я бяха качили в каталога на Сторител. Купувам си книга, в слушалките слушам Стоян Алексиев да чете том 4 и в следващия момент до мен е Стефан Цанев - пристига на щанда за среща с читатели. Не бях чел програмата и нямах никаква представа, че въобще ще идва. Успяхме да разменим няколко думи и му споделих една малка част от написаното тук от мен за 4-те тома. Щастлив съм, че успях да му благодаря лично за труда, защото и за творецът е важно плодът от този труд да бъде храна за нови идеи, нови мисли, нова работа. Благодаря му и за посланието към сина ми - това беше голям подарък за нас.

.........
Ето и за предните 3 тома:
1: https://www.goodreads.com/review/show...
2: https://www.goodreads.com/review/show...
3: https://www.goodreads.com/review/show...

[Trayan Sarafov · Rating 5 out of 5]

Прекрасно четиво. Най-адекватният, разумен и интелигентен поглед върху събитията от последните 60 години. Истинско тълкуване на случилото се в България по времето на комунизма. Страхотна книга.

[Kiril · Rating 4 out of 5]

Като цѣло не съмъ запознатъ твърде добре съ историческия периодъ отъ 1944 г. насамъ, затова не мога да кажа доколко това, което прочетохъ въ четвъртата часть на" Хроникитѣ" отразява истината напълно. Хареса ми, макаръ и по-малко отъ предишнитѣ три части; смѣтамъ че ми даде единъ относително добъръ погледъ върху събитията отъ падането на Българското царство до пропадането на надеждитѣ за една справедлива Българска република.

На моменти, струва ми се, имаше прекалено много записки отъ събрания, комюникета, писма и прочие, които макаръ и да иматъ своята документална стойность, сѫ малко трудносмилаеми за срѣдностатистическия читатѣлъ. На нѣкои периоди бѣше обърнато внимание въ продължение на четири-петъ глави, а други, макаръ и много по-дълги периоди, бѣха набързо отразени въ по една-две глави. Щѣше ми се да има малко повече информация относно правописната реформа (очевидно, че каквото и да сѫ правили "другаритѣ" и "другаркитѣ", постарали сѫ се да заличатъ следитѣ си), както и за осквѣрняването на гроба на царь Борисъ III, извършено отъ комуниститѣ, както и за онази манифестация подъ радиокативния дъждъ, извършена следъ трагедията въ Чернобилъ.

Общо взето, за менъ лично това е единъ отвратителенъ периодъ отъ нашата история, отъ който за жалость, все още не сме въ състояние да се откъснемъ, защото все още сѫщитѣ хора и тѣхнитѣ наследници издевателстватъ надъ държавата и народа. Сегашната ни история, не знамъ кой ще я пише, ако въобще оцелѣемъ като народъ за въ бѫдеще, но ще бѫде още по-срамна.

[Ivan Bogdanov · Rating 4 out of 5]

В тази книга, авторът е най-добър, явно описва събития, които е преживявал.
Книгата може да се раздели на две части - до Конгресът 1962 година е историческа. Цанев много подробно описва всичи събития около 9 септември, смазването на опозицията, лагерите...
След това влизаме в период, в който и автора е сред властта (нищо че след 10 се прави на дисидент). Събитията са попретупани (много ми се искаше да прочета за Людмила, за международните писателски срещи, за изграждането на НДК и другите обекти около 1300 годишнината, но това е прехвътлено набързо).
Много си харесвам авторът Стефан Цанев, цитирам си му редовни из фейса и стихове и пиесите, но след 10 той стана голямо мрънкало как всички го тормозели, а само той. Та и в книгата тоя период е така.
Засегант е набързо и периода след 10-ти, но там определено нещата не отговарят на истината.
Като цяло - четирите тома си струва да се прочетат. Особено ако досега Ви с историята е само с учебника.
Така добре структурирано и сравнително интересно, българската история не е представяне никога.
За жалост не е съвсем верна и определено не е подробна. Но вероятно ще Ви заинтересува да се поровите по-подробно, защото имаме славна история. Каквото и да си мислим сега.
П.С В книгите преобладава минорния тон. Направо се чудя как сме оцелели като държава и сме направили каквото и да е при такива поражнески условия, в които сме били. Добре, че не всички мислят като автора.

[Dimitar Apostolov · Rating 4 out of 5]

Хареса ми и тази книга, но за мен беше най-слаба от четирилогията. По ирония на съдбата, единствените събития, на които авторът е бил жив свидел са ми описани най-скучно и прекалено дълго. Бих се радвал и на някои нюанси свързани с комунистическата епоха, които биха били приложими. Описание от вида черно и бяло е ненужно от такъв добър автор.

[Angel · Rating 4 out of 5]

Уви, едва ли хората и залогът днес са по-различни.

[. · Rating 4 out of 5]

3.5 звезди

С две думи - става за четене, но като изводи и поуки от историята няма да ви обясни много, или ще ви обърка или ще ви даде грешна представа за нещата поне според мен. Прочетете Basic Economics - на Thomas Sowell и ще ви се отворят очите за социализма и къде точно са му фундаменталните проблеми. Книгата става за справки и за придобиване на обща представа за политическата история на България в тези години, но няма да разберете какъв е бил живота на обикновените хора през годините. Пише за по популярните лошотии на Соца като лсгерите, фалитите и грандоманските провалени проекти ксто софийско море и пр, но така и не става ясно къде е основното фундаментално лошо на социалистическата идеология.

Трудно може да напише адекватна история на комунизма в която и да е страна човек, който не знае основни икономически принципи. Книгата не е лоша, но обяснението и заключенията на автора, защо е било "лошо" през СОЦа са малко наивни и за съжаление много интелигентни хора незапознати обаче с основните принципи на икономиката и днес продължават да обясняват лошото на социализма по много сходен и страхотно грешен за мен начин. Погледът към историята от Стефан Цанев (не че в учебниците по история и общо взето навсякъде другъде не е същия) е страшно етатичен - говори се кой е "на власт" и какво този човек "прави за народа". Гледната точка е тотално сбъркана. И всеки който малко разбира от икономика (а аз и не разбирам много) ще ме разбере много добре какво имам предвид. До колкото разбирам анализът където го има тук таме на автора - защо СОЦ е лош? - е защото този който е на власт е бил диктатор и е бил лош (глупав, некадърен, не е направил правилните неща и пр.). И съответно демокрацията би трябвало да е по-добра и понеже днес е демокрация и за това вече е по-добре от соца.

Авторът въобще не набляга, защото най-вероятно не му е известна тази гледна точка върху човешкия свят (икономическата парадигма), че всъщност това което се случва в една страна не го прави шефът на държавата (избран демократично или не), а го правят хората в държавата. "Шефът" на държавата може единствено да осигури подходящ "климат" за тези хора, давайки им свобода гарантирайки частната собственост и закон и ред, и стабилна валута. Та шефът може да направи това, а може и да не го направи. Но каквото и да направи или не направи богатството на една страна се СЪЗДАВА от хората които знаят как да го създадат, които разбират икономика и бизнес и имат предприемачески дух и достатъчно топки да се пробват. Не държавата е тази която създава богатството. Тя взима част от създаването богатство, чрез данъци за да се самоподдържа. Отдавна сме минали времената в които царят решава кой какво къде да прави. В днешно време владетелят има задача да осигури климат на стабилност и относително ниски данъци за да може адекватните хора да създават богатство тук, а не в друга страна. САЩ например е една от най-богатите страни именно защото в конституцията й е заложена свободата на хората. А вече хората като са свободни те създават неща, или поне тези хора, които имат акъл и знания за това, останалите помагат с каквото могат и взимат заплата за това.
И буквално няма значение дали този икономически климат се поддържа от избран демократично министър председател или от неизбран диктатор и монарх - стига хората да са свободни и държавата да им гарантира собствеността, валута и стабилни закони (правилата на играта) нещата сами си стават (или по скоро хората сами си си правят)

Страшно много хора бъркат и въобще не осъзнават разликата между политическата система и икономическа система. А реално демокрация може да има и без да има свободен пазар (Венецуела), а може да няма никаква демокрация, но да има свободен пазар (Китай). Демокрацията ознава, че "диктаторът" се избира с гласуване от народа. И вече какъвто народа си избере такъв.
Дразни ме, че чакаме някой да ни оправи, а реално света не работи така. Държавите не работят така. Америка не е станала велика, защото някой президент е дошъл и "я е оправил". Дори техния президен-Легенда Развелт, който уж е "спасил Америка от голямата депресия, като създал работа на хората" реално е удължил кризата с около 10 години и Америка излязла последна от тази криза в сравнение с Европейските страни в много по-лоша форма, но за сметка на това със създадени десетки държавни агенции изхранващи армии от бюрократи, които и до ден днешен Янките се чудят какво да ги правят и как да ги поддържат.

Идеята е проста - държавата си има работа - да пази реда вътре и отвън и толкоз. Всичко останало се прави от свободни предприемачески настроени хора винаги във всеки строй. Лошото на СОЦа е, че тия предприемачески настроени хора, ако не са били симпатични и приятелски настроени към партията не са имали възможност да развиват идеите си, независимо от качеството на идеите им, докато от друга страна симпатични и/или "наши" близкопартийни ИДИОТИ са можели да инициират строеж на софийско море, например.

Книгата е хубава като за бързо четиво за добиване на обща историческа представа, какво в държавата политически се е случило. За мизериите по лагерите, за политическите хватки, за геополитическите процеси, но не очаквайте да я прочетете и да можете да обясните след това, защо СОЦа е лош, а "демокрацията" е добра. Авторът също е объркан в това отношение и то си личи по песимизмът му,, който до голяма степен поне икономически е машинно неоправдан. България наистина последните 10тина години е в нещо като нов златен век. Има забавяне след влизането в ЕС, но нещата дупе не са толкова зле. И за това не е виновен някой гениален управник, а просто дадеш ли на хората свобода и осигуриш ли закон и ред и ниски данъци това се случва. И това се случва още от 89та насам.
Защото тихомълком с демокрацията през 89та е дошло в България нещо много по-фундаментално за обикновения човек - свободата човек да може да прави всякакви сделки на базата на взаимно съгласие без да трябва разрешение от трето лице (държавата) - т.нар. свободния пазар. Тази свобода е докарала в ръцете на кажи речи всеки българин днес смартфон, интернет в дома му и какви ли не храни, напитки, продукти и услуги. И точно липсата на такава свободи обяснява, защо хората днес в комунистеска Куба все още нямат интернет и не могат да си купят смартфон. Политиката е едно говорене и нищоправене. Пазарът е това което движи света ни. Книгата обаче се фокусира именно върху политиката и нищо правенето, а не върху живота на хората и икономиката - това което реално ни осигурява и работа и почти всичките продукти, които имаме в домовете си и услуги, които употребяваме.

Горещо препоръчвам книгата на Thomas Sowell - Basic economics. Все още една от най-интересните и буквало отварящи очите книги, които съм чел до сега. А тази книга на Стефан Цанев си я пазя за справки, но ме е яд, защото ако авторът имаше повече икономическо разбиране книгата щеше да е много по интересна и релевантна. Защото соца не се е случвал в кабинета на Тодор Живков, а в натрупващите се с бюрокрация неефективни фабрики и заводи пълни с хора които "работя не работя плаща им се". Това е бутнало соца малко по малко.
Интересно, ако някой знае някоя книга която да разглежда социализма в България през по икономическа парадигма и когато да е написана на по-популярен език. Ще ми е интересно да прочета това книга.

[Slavi Slavov · Rating 3 out of 5]

Книгата не е лоша но е художествена литература, не историческа!

[Anelia Biutiuneva-Ivanova · Rating 5 out of 5]

К��игата е страхотна, но този период, в който са живели нашите родители е отвратителен, гнусен и жалък и пожелавам на никой, никъде по света повече да не живее така, а държавите, които сега са на това положение, да имат силата да се преборят и освободят от оковите на едноличната власт ! Отвратена съм до крайност от ужасите и от подмолното и слагаческо държание на тогавашните ни "лидери".. Отвратително!

[Yulia Genova · Rating 5 out of 5]

След като прочетох всички книги в поредицата се разкъсвам от полюсни чувства и емоции относно нашата история... объркана съм между това да препоръчам поредицата като "Задължително четиво" и "Не отваряйте и не започвайте (тъй като веднъж започнал,не можеш да спреш да четеш)тези книги!";

След извращенията описани от писмата на Макгахан, мислех, че това е максимума на гаврата, която някой друг народ (турския) е извършвал срещу българите, докато не прочетох какво ние сами: българи срещу българи сме си причинявали по време на комунизма и в частност Народния съд и в концлагерите в Белене и Луковит ..

За властимащите, решенията, които са взимани с цел собствена изгода, а не тази на народа и облагата, с която са се ползвали, дори не ми се коментира ...за предателствата: българи срещу българи усещам болка и разочарование от тази народопсихология.

Относно сервилниченето и желанието да сме угодни на някой друг и именно онова овчедушно съзнание "овчарят колкото и да те стриже и дои е по-добър от вълкът в гората", което сме носили и което ни е тласкало от робство в робство в продължение на 8 века (тук броя византийското, турско и руско робство/ или е по-коректно да ги нарека присъствие?) от близо 14-вековна история.

Да, много хора си спомнят с носталгия за социализма, за Тошевите кебапчета, безгрижието, сигурната работа и държавните станции по морето. Да, тази книга отваря очите за много други задкулисни игри, които са ограничавали българският народ и държали в подчинение, липса на културно, духовно и образователно развитие. Народ или маса, който/която крещейки за Демокрация не си е давал сметка колко не е готов е за нея.

Падането на социалистическия режим, неспособността да стъпим върху това, което е било изградено, а безмилостно да толерираме разграбването, разпарчетосването и рушенето на държавата, за пореден път ме прониза като с кинжал в сърцето. Да, така го усетих, защото аз съм от онова поколение, което помни "Жан Виденовата зима", което помни българският народ с очи пълни със сълзи гледащ празните рафтове в магазина по време на кризата за хляб.

Колко жалко! Колко тъжно е това съзнание, съзнанието на роба, съзнанието на "аз да се спася, пък другите да правят каквото щат!". Съзнанието на човека, който е готов да постави близките, народа си и държавата си в положение да ги върне обратно в 18 век само и само да бъде добре самият той.

Да, имаме много поводи за гордост в нашата 14-вековна история но имаме и много уроци, които да научим преди да погледнем в паницата на швейцареца и да се сравним със Запада. Преди да направим това сравнение, нека добре да си дадем сметка защо сме в положението, в което сме днес и колко още години и труд ще са нужни, за да могат да се изчистят всички ощетяващи народа решения...

Нека се замислим и си признаем, че сме осъзната държава от има-няма 14 години (след като ни приеха в Европейския съюз). Нека познаваме историята си, нека да стъпим върху миналите грешки, да се поучим от тях и да продължим пътя си осъзнато, достойно, уверено напред!

Благодаря, Стефан Цанев, че отваряш очите и будиш душите! Ето това е съвременна ренесансова личност, съвременен будител!

[Rosen Valnarov · Rating 3 out of 5]

Едно е сигурно. Стефан Цанев НЕ е комунист. И този том е същия като предишните - винаги се предпочита жълтото, шока пред доказаните факти. Това прави книгата интересна за четене, но не я прави надеждна. Дали наистина Сталин е ударил шамар на Трайчо Костов и очилата му са паднали? Дали наистина Живков е внасял вакуумирана храна със самолет след Чернобил?
Книгата започва още преди девети.
Червената армия. Преврата. Убийствата преди народния съд. Народния съд. Пързалката съм тоталитарна държава. ОФ. Никола Петков. Георги Димитров. Трайчо Костов. Вълко Червенков. Бригадите (тук май имаше едно положително изречение, че се построили язовири по това време - не съм сигурен). Тодор Живков. Лагерите. Пленуми и игра на тронове. Людмила Живкова и разточителство. Златни резерви и външен дълг. Демокрацията! Играчите след демокрацията. Партийни лидери и комсомолци се превръщат в бизнесмени и капиталисти. Костов и Царя. Никой не е пожален.
Всички са тук и за никой няма добра дума. Такова е.

[Jordan Savoff · Rating 5 out of 5]

Последната книга от Хрониките, която отлагах най-дълго, тъй като мислих, че ще ми е най-малко интересна я прочетох най-бързо от всичките. Дали е стилът на автора (чете се изключително лесно, но това важи и за останалите части) или фактът, че е бил пряк свидетел и потърпевш от събитията за които пише, някак ми се стори най-емоционалната част от поредицата. Цялата тетралогия е труд, който може да излекува сляпата, неоправдана патриотщина у някои българи. Защото поводите за национална гордост, дори връщайки се векове назад, всъщност се броят на пръсти и е добре поне за някои неща да не се бием в гърдите и да си знаем мястото. Подобно коментара ми относно първата част - ще има както сляпо вярващи, така и катерогично отричащи написаното в книгите. Но не затова чета подобна литература, а за да си задавам въпроси. Най-малкото затова заслужава място у всяка една българска библиотека. За останалото - историята се пише от победителите, а ние уви, все още очакваме нашите победители.

[Рамон Меркадер · Rating 2 out of 5]

Много слабо като цяло, особено в сравнение с останалите три части.
Може би защото пише за неща от близкото ни минало.
Като цяло му се размиват някои неща, губи се хронологията и да е за събития отпреди 150 години как да е, ама за неща отпреди 20-30, които с един клик в гугъл можеш да провериш си е смешно.
По времето на Виденов купони нямаше, купони имаше по времето на Луканов.
Софиянски стана кмет през 1995, а не в началото на демокрацията, както го изкарва Цанев.
Както и да е, това са дреболии.
Като цяло - комунизма е лошо нещо, ама понеже Цанев е творил тогава, не е чак толкова лошо.
Е не върви.
Не върви и да разправяш как комунизма бил съсипал България с грандоманските строежи и в същото време да изреждаш промените в България в сравнение с периода до 1944 г. с половин уста.

[Veronika · Rating 5 out of 5]

"Сега българският народ пак се оглежда и пак се ослушва. Отново чака да се появи отнякъде спасител. Една ясновидка неотдавна съобщи във вестник “Уикенд”, края на май 2009 г., че хан Крум се бил преродил в наш пожарникар, който щял да спаси клетото ни отечество и двете му имена започвали с буквата на България."

Колко жалко, че 16 години и един уж сериозен опит за сваляне на властта по-късно всяка дума от този цитат продължава да важи с пълна сила. Пожарникарят, чиито имена започват с буквата на България, е не по-малко комунистическо изчадие от всички, споменати преди него в книгата. Българският народ може само да се оглежда, но никога не се научава.

[Alexander · Rating 5 out of 5]

Много добро описание на периода. Трябва да се прочете от всеки, който дори за миг си помисли да каже "тогава беше по-добре" или " Тодор Живков се грижеше за..."
Докато я чета и един бунт се надига в мен - не можеха ли да ги спрат, защо са толкова зли... Системата ли е била по-силна от хората или ние сме скапан народ. След това изникват нови аргументи за съпротивата и още смърт, смърт, смърт. И както пише в книгата и съм слушал от възрастни... Дори през 80те години никой не вярва, че комунизмът ще има край. И правилно в Северна Корея още няма край...

[Anton · Rating 5 out of 5]

Целият български народ трябва да е горд от своя съотечественик Стефан Цанев. Един диамант, шлифован и блестящ на българската литературна сцена. Силно впечатлен съм от лекотата и достъпността, с която разказва за едни от най-черните дни на България. Фактологическа точност и издържаност от гледна точка на подбор на исторически извори, преплетени умело със собствени съждения и анализи.

[Петър Керкелов · Rating 5 out of 5]

За съжаление, за щастие, авторът включи редовия българин като герой на историята си едва когато можеше да каже нещо от първо лице. Каквито и забележки да имам ще си ги премълча, защото самата идея да се напише такава хроника заслужава само адмирации.

[Pavel Kanazirev · Rating 2 out of 5]

Според мен най-слабият том от хрониките. Последната част опитва да съчини история от вестникарски изрезки, което хвърля петно върху целия огромен труд положен от автора за написването на първите 3 части.

[Veselina Hristova · Rating 5 out of 5]

Една невероатна поредица от страхотният Ствфан Цанев. Една хроника на един оцеляващ народ, който има на какво да се опре, за да каже, че е бил велик, а че и мобе да бъде, стига да си отвори очите и да почете малко...
Горещо препоръчвам на всеки българин!

[Gergana · Rating 5 out of 5]

Страхотен!

[Emil · Rating 5 out of 5]

Чудесен завършек на тетралогията. Бих се радвал ако беше обърнато повече внимание на последните години от историята, но може би е прекалено рано да се говори за тях.

[Stoyan D · Rating 3 out of 5]

Хареса ми, че оплю всички. Живков, Костов, Царя, никой не беше пощаден!

[Sonya Racheva · Rating 5 out of 5]

Дочитам 4. том с вярата и надеждата, че някъде в бъдещето България ще има достойни държавници и водачи!

[Sis Kamenova · Rating 5 out of 5]

Историята, по която трябва да се преподава в училище!

[Ross T · Rating 4 out of 5]

The book is well written, but the story it tells is terrible.

[Krasimir · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга!

[Boyan Dochev · Rating 5 out of 5]

Считам, че е задължително, за който не ги е чел