Лейди Валентина Кенеди е една от най-красивите жени в Шотландия. С буен характер и още по-буйна червена коса, тя преминава през живота като вихрушка, повличайки всичко със себе си. Мъжете щом я зърнат падат в краката й. Тя е непокорна, разглезена и твърдоглава. Обича да се занимава с мъжки хобита или да бяга в циганския катун. Тя е щастие за баща си и разочарование за майка си. Когато братята й, решават да нападнат могъщия клан Дъглас и да ги окрадат, набеядайки за това клана Хамилтън, най-малкият брат на Валентина е заловен и тя отива да го освободи, влизайки в дома на прословутия Рам Дъглас, преструвайки се, че е загубила паметта си. Младото момиче дори не подозира, че тази среща от отприщи куп събития, които завинаги ще я свържат с Черният Рам Дъглас.
Рам Дъглас е един от най-могъщите барони на Шотландския крал. С уменията си в битките Рам защитава пограничните райони на Шотландия от нападенията на Англичаните. Когато момчетата Кенеди си позволяват да нападнат земите и да откраднат овцете му, Рам е решен да им върне всичко тъпкано. Това води до негласна война между клановете Дъглас, Кенеди и Хамилтън. Разярен, че три от най-големите му кланове са във война, краля обаявава, че ще се сключи примирие, чрез брак. Един от синовете на Кенеди, ще се ожени за момиче от Хамилтън, наследника на Хамилтън ще се ожени за Валентина Кенеди, а по-малката сестра на Валентина ще стане жена на Рам Дъглас. Всичко обаче се обърква, когато мъжа за който трябва да се ожени Валентина, бива принуден да се ожени за друга жена, която твърди, че той е бащата на детето й. Майката на Валентина убеждава баща й, че тя, а не сестра й, трябва да стане жена на Черният Рам Дъглас. Рам обаче има други планове, и заявява, че ще сключат брак за една година, ако през тази година Валентина забременее, той ще се ожени за нея. Тина е повече от разярена и се заклева, че ще накара арогантния леърд да се влюби в нея... преди да го напусне.
Ох, ами честно казано, доста се изнервих с тази книга. Като изключим дългите исторически описания, имахме дворцови интриги, имахме очеваден убиец, който никой не можеше да заподозре, два духа, които се дърлеха през голяма част от времето, и двама главни герои, които си умираха да се нараняват един друг. Валентина и Рам бяха непрестанна контра, в един миг се разбираха, в следващия се мразеха, обиждаха и наказваха. Тина беше като биполярна. Всичко е наред и в следващия момент изперкваше и почваше да ръси неща, така че да разяри Рам и да го нарани. В тези случай той веднага й отвръщаше със същото. И всеки път щом си помислех, че нещата вървят към оправяне, те пак се захапваха за врата. Когато Валентина му каза, че е бременна и смята да направи аборт, беше само за да го нарани и ядоса, което за мен беше доста детинска постъпка. И такива постъпки следваха една след друга. Двамата непрестанно се нападаха и това ме изнерви до крайност. Не усетих как се влюбиха. Не усетих между тях да се заражда дори приятелство. Дори това, че Тина едва не умря и изгуби детето им, пак не успя да ги сближи. Бяха просто адски упорити в държанието си и ме дразнеха до крайност. Чела съм книгата преди доста години и имах спомен, че ми е харесала, но явно с времето, като с всичко останало и вкуса ни към книгите се променя. Тази книга ми отне доста време да я прочета и не останах доволна от прочетеното., а по-скоро изнервена и щастлива, че най-после свърши.