Четеш, опитваш се да вникнеш в историята, опитваш се да проучиш, да схванеш Сецуна, да разбереш какъв е и за какво се бори. Но в процеса откриваш нещо друго. Може би не самите герои са важни, а това, което представляват. Ангели, които се бунтуват срещу небесата. Ангели, които убиват, които мразят, които сеят разруха. Демони, които обичат, които търсят отмъщение, които страдат. Хора, които търсят посоката, а тя някак винаги им убягва. Розиел и Алексиел - брат и сестра, които се мразят, биха се убили един друг. А от другата страна Сецуна и Сара - брат и сестра, които се обичат и биха умрели един за друг. Два различни свята, но и в двата смъртта сякаш е единственото, но и грешното решение.