What do you think?
Rate this book
Мъже
- GenresBulgarian Literature
300 pages, Paperback
First published January 1, 1962
About the author
Georgi Markov
51 books91 followersGeorgi Ivanov Markov (Bulgarian: Георги Иванов Марков; March 1, 1929 – September 11, 1978) was a Bulgarian dissident writer.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
July 29, 2019
Прочетох последната страница на "Мъже" и преди да изтрия файла от киндъла си, гледах няколко секунди заглавието на книгата и името на Георги Марков. Първото, което ми дойде наум, бе въпросът с какво бих заменил тази дума с четири букви ("мъже"), ако сега някой ми поднесе кръстословица? Веднага се сетих за друга дума, също четирибуквена, която бих използвал без да се замисля - "хора". Защото този роман, за мен, е една много човешка книга. Книга за стремежите, мечтите и страховете на хората, за любовта и приятелството помежду им, за смелостта им и трудностите, пред които се изправят, търсейки себе си и своето щастие.
Да, вярно е, че в един момент се чудех доколко и как романът е актуален и днес. Идеологическият багаж в книгата понатежава, но това е само на пръв поглед. Под този тънък конюнктурен пласт се усеща голямото желание на Марков за пречистване и промяна в операционната система на българската комунистическа реалност. Грешките в нея през шейсетте години на миналия век, когато е писан романът, очевидно вече са прекалено много. Става ясно, че е налице сериозно разминаване между думите от лозунгите по стените и делата на хората. Кой знае, може би малко по-късно именно този стремеж се преражда в разочарование, което поставя автора пред съдбовния му избор да напусне завинаги България.
На фона на това, като умел разказвач, Марков изгражда образите на тримата свои герои - Младен, Иван и Сашо. Това са три човешки съдби, три житейски философии, които едновременно се отричат и се допълват взаимно.
Впечатляващ е усетът на автора към онези уж "малки" моменти, които те карат да се замислиш за "големите" неща в живота. В книгата има няколко запомнящи се такива, които наистина покоряват с усещането, че Георги Марков е въплътил в нея огромна част от самия себе си и своето усещане за справедливост. Сякаш приседнал край тримата приятели, наблюдаващ ги отблизо, прошепвайки на младостта си: "Не си отивай! Моля те, остани още малко! Нека те погледам."
Долових стремежът му да вдъхне модерно звучене на социалистическия морал. Да го изтупа от митологемите му и да му придаде човешко лице. Нещо подобно на онова, което искаха Дубчек и другите в Чехословакия през 1968 г. Е, нито те, нито Георги Марков, успяха да променят системата, но оставиха доказателства за това, че са се опитали поне да си го представят. Романът "Мъже" е едно от тях.
Да, вярно е, че в един момент се чудех доколко и как романът е актуален и днес. Идеологическият багаж в книгата понатежава, но това е само на пръв поглед. Под този тънък конюнктурен пласт се усеща голямото желание на Марков за пречистване и промяна в операционната система на българската комунистическа реалност. Грешките в нея през шейсетте години на миналия век, когато е писан романът, очевидно вече са прекалено много. Става ясно, че е налице сериозно разминаване между думите от лозунгите по стените и делата на хората. Кой знае, може би малко по-късно именно този стремеж се преражда в разочарование, което поставя автора пред съдбовния му избор да напусне завинаги България.
На фона на това, като умел разказвач, Марков изгражда образите на тримата свои герои - Младен, Иван и Сашо. Това са три човешки съдби, три житейски философии, които едновременно се отричат и се допълват взаимно.
Впечатляващ е усетът на автора към онези уж "малки" моменти, които те карат да се замислиш за "големите" неща в живота. В книгата има няколко запомнящи се такива, които наистина покоряват с усещането, че Георги Марков е въплътил в нея огромна част от самия себе си и своето усещане за справедливост. Сякаш приседнал край тримата приятели, наблюдаващ ги отблизо, прошепвайки на младостта си: "Не си отивай! Моля те, остани още малко! Нека те погледам."
Долових стремежът му да вдъхне модерно звучене на социалистическия морал. Да го изтупа от митологемите му и да му придаде човешко лице. Нещо подобно на онова, което искаха Дубчек и другите в Чехословакия през 1968 г. Е, нито те, нито Георги Марков, успяха да променят системата, но оставиха доказателства за това, че са се опитали поне да си го представят. Романът "Мъже" е едно от тях.
January 19, 2015
Книга великан! Почти не минаваше глава без да спра и да си кажа "По дяволите, колко вярно!" И колко хубаво е, че написаното звучеше толкова синхронизирано с мислите ми. След слабия "Дзифт", "Мъже'" сложи официалния силен старт на тазгодишното ми четене... жестоко!
January 21, 2019
"Пътят към щастието — това е самото щастие.''
June 3, 2026
Дадох на „Мъже“ 5 от 5 звезди и рядко съм била толкова убедена в оценката си.
Посегнах към книгата, след като започнах да чета „Покривът“ на Георги Марков. Още там бях впечатлена от начина му на писане, но „Мъже“ успя да ме спечели много повече. Още след първите страници започнах да си задавам един и същи въпрос: „Наистина ли чета за хора, живели в България преди толкова десетилетия?“
Най-голямата изненада за мен бяха героите. Те не звучат като хора, затворени в собствената си епоха. Напротив - звучат модерно, живо и свободно. На моменти дори забравях кога е писана книгата. Свикнали сме да си представяме миналото по определен начин, особено когато става дума за България от онези години, но тук срещнах хора, които мислят, чувстват и разговарят по начин, който и днес изглежда напълно естествен.
Не знам дали Георги Марков е описвал хора, които действително са били такива, но рядко са били забелязвани, или е създавал образ на България такава, каквато му се е искало да бъде. Знам само, че докато четях, имах чувството, че тези герои са надживели времето си.
Най-силното качество на книгата за мен е стилът. Георги Марков пише с лекота, увереност и изключителна наблюдателност. Езикът му е едновременно интелигентен и достъпен, а героите му са изградени с такава естественост, че много бързо започваш да вярваш в тях. Рядко попадам на автор, който да ме кара толкова често да спирам за момент и да си мисля: „Колко добре е написано това.“
Не ми се иска да разглеждам „Мъже“ през политическите събития около автора или през историческия контекст на времето. За тях има достатъчно написано. За мен по-важното е, че книгата притежава огромна литературна стойност сама по себе си. Тя не се нуждае от допълнителни обяснения, за да бъде добра.
„Мъже“ беше от онези редки книги, които не просто ми харесаха, а ме изненадаха. А това е много по-трудно. Затова я определям като истинско явление за времето си и като едно от най-приятните си литературни открития през последните години.
Посегнах към книгата, след като започнах да чета „Покривът“ на Георги Марков. Още там бях впечатлена от начина му на писане, но „Мъже“ успя да ме спечели много повече. Още след първите страници започнах да си задавам един и същи въпрос: „Наистина ли чета за хора, живели в България преди толкова десетилетия?“
Най-голямата изненада за мен бяха героите. Те не звучат като хора, затворени в собствената си епоха. Напротив - звучат модерно, живо и свободно. На моменти дори забравях кога е писана книгата. Свикнали сме да си представяме миналото по определен начин, особено когато става дума за България от онези години, но тук срещнах хора, които мислят, чувстват и разговарят по начин, който и днес изглежда напълно естествен.
Не знам дали Георги Марков е описвал хора, които действително са били такива, но рядко са били забелязвани, или е създавал образ на България такава, каквато му се е искало да бъде. Знам само, че докато четях, имах чувството, че тези герои са надживели времето си.
Най-силното качество на книгата за мен е стилът. Георги Марков пише с лекота, увереност и изключителна наблюдателност. Езикът му е едновременно интелигентен и достъпен, а героите му са изградени с такава естественост, че много бързо започваш да вярваш в тях. Рядко попадам на автор, който да ме кара толкова често да спирам за момент и да си мисля: „Колко добре е написано това.“
Не ми се иска да разглеждам „Мъже“ през политическите събития около автора или през историческия контекст на времето. За тях има достатъчно написано. За мен по-важното е, че книгата притежава огромна литературна стойност сама по себе си. Тя не се нуждае от допълнителни обяснения, за да бъде добра.
„Мъже“ беше от онези редки книги, които не просто ми харесаха, а ме изненадаха. А това е много по-трудно. Затова я определям като истинско явление за времето си и като едно от най-приятните си литературни открития през последните години.
March 3, 2020
Роман за истинското приятелството, за съзряването, за нравствеността и истински ценните неща в живота. Написан по великолепен начин, романът показва, че независимо от трудностите, може и трябва да се постъпва достойно. Достойнството рядко ще бъде оценено по справедливост, но винаги е по-добрър избор от другото, което води до неизбежна самота.
November 20, 2014
Груб талант, проблясващ под блато от конюнктура.
October 7, 2015
Добра книга. Бих я оценил с 5 звезди ако не беше осакатена с конюнктурната жилка.
July 8, 2023
Красив роман, с много стойностни идеи. Приятелство, любов, мъжество, неотстъпчивост пред грозотата, лицемерието и фалша на времето.
Трима приятели - три силни характера. Кариеризъм, хаотична енергичност и любов към живота. Всеки има свой си път, преплитащ се с пътя на другите. Най-устойчивият оцелява. Най-чистият надделява. Най-моралният остава.
Да, с комунистически отенък, да - с партиен привкус, да - през призмата на това време(1963).
Но това не стои на преден план в книгата, това е кросното, през което е изтъкана историята в стана на тогавашното време.
Но има и друго - красотата на чистия помисъл, топлотата на всеотдайната любов и непримиримостта пред съградения с празни обещания и измазан с фалшиви резултати и постижения свят.
История за това как да станеш човек и още по-важно - как да останеш такъв.
Лутаме се и цял живот се търсим, когато всичко е пред нас, пред очите ни. Всичко е вътре в нас. И все тъй трудно е да го видим.
“Ние хората имаме един странен навик. Да крадем от голямото огнище малки огънчета, да ги скриваме, да бягаме встрани с тях, да им отдаваме всичко и дори да забравяме за светлината и топлината на цялото огнище! И какво става, когато цял живот си се радвал на своето “собствено” огънче, а накрая откриеш, че си се радвал на угаснал въглен!”
Трима приятели - три силни характера. Кариеризъм, хаотична енергичност и любов към живота. Всеки има свой си път, преплитащ се с пътя на другите. Най-устойчивият оцелява. Най-чистият надделява. Най-моралният остава.
Да, с комунистически отенък, да - с партиен привкус, да - през призмата на това време(1963).
Но това не стои на преден план в книгата, това е кросното, през което е изтъкана историята в стана на тогавашното време.
Но има и друго - красотата на чистия помисъл, топлотата на всеотдайната любов и непримиримостта пред съградения с празни обещания и измазан с фалшиви резултати и постижения свят.
История за това как да станеш човек и още по-важно - как да останеш такъв.
Лутаме се и цял живот се търсим, когато всичко е пред нас, пред очите ни. Всичко е вътре в нас. И все тъй трудно е да го видим.
“Ние хората имаме един странен навик. Да крадем от голямото огнище малки огънчета, да ги скриваме, да бягаме встрани с тях, да им отдаваме всичко и дори да забравяме за светлината и топлината на цялото огнище! И какво става, когато цял живот си се радвал на своето “собствено” огънче, а накрая откриеш, че си се радвал на угаснал въглен!”
March 15, 2021
Някъде в тази приемлива книга (която обаче за времето си тои като прелестно постижение) се крие един истински красив роман за живота, смъртта и всичко по средата.
Невероятен еволюционен провал е, че се нуждаем от покровители на малкия човек като Георги Марков или като Вапцаров. Такива, които бранят и съхраняват каквото е останало у дребния, у смазания, у простото едно парченце от големия пъзел. А дори още по-притеснително е, че образи като Капитанът, като Зорба, като Гаустин, като всяка пътеводна светлина на необременения огън, са истинска рядкост в този океан от изстрадали малки индивиди
Невероятен еволюционен провал е, че се нуждаем от покровители на малкия човек като Георги Марков или като Вапцаров. Такива, които бранят и съхраняват каквото е останало у дребния, у смазания, у простото едно парченце от големия пъзел. А дори още по-притеснително е, че образи като Капитанът, като Зорба, като Гаустин, като всяка пътеводна светлина на необременения огън, са истинска рядкост в този океан от изстрадали малки индивиди
January 20, 2023
Това е най-комунистическата книга, която съм чел. Предполагам че посланието е двуяко - от една страна се възпяват идеалите на идеологията, от друга може да се разгледа и като (градивна) критика на реалността, в която тези идеали са оставали често само на хартия. Романът е добър пример за соц реализма в България.
April 7, 2014
Разбира се, става въпрос за романа "Мъже" на Георги Марков, а повторението в заглавието е просто грешка - така е предполагам.
December 26, 2025
След безкомпромисните му Хроники, очаквах една безкомпромисна книга "Мъже". Не е точно така. Иван, може би главният мъж от тези мъже, след като става голям хуманист и идеалист, дръпва някаква доста прозаична реч в защита на комунизма. Може Георги Марков по това време откровено да е вярвал в коминизма. Може и това да е било пресметнато, защото както той сам пише в Хрониките, тази книга му отваря много врати и му носи не-помня-какви награди и привилегии в Съюза на писателите през комунизма. Както и да е, книгата е приятна, и поне донякъде, силна.
August 11, 2022
"Пътят към щастието - това е самото щастие."
March 21, 2010
Нещо много добро и забравено
October 17, 2014
Великолепна книга!
Displaying 1 - 15 of 15 reviews