За думата с няколко думи

by Розалина Новачкова, Тодор Бояджиев, Доньо Донев (художник)

Занимателно езикознание

112 pages, Paperback

First published September 20, 1990

Reviews

[Yoana · Rating 3 out of 5]

Винаги ми е било страшно интересно откъде езикът черпи лексиката си (предхождащи езици, словотворчество и формотворчество, чуждици, неологизми, възкресяване на пасивна лексика, фанатизирани пуристи) и е особено интригуващо да виждаш множеството източници за собствения си език. затова лексикологията ми е втората най-любима част от езикознанието след фонетиката. Намерих тази книжка в една от къщичките за книги в парка, в един от дните, в които бях успяла по някакво чудо да ги зърна, преди вечно дебнещият търговец на книги (?) да си направи оборката и да ги ошушка. Насочена е към учениците, занимава се с лексикалния пласт на съвременния български (диалектизми, архаизми, синоними, антоними, жаргон, клишета, фразеологизми и т.н.) и като цяло е интересна, макар че някои твърдения са ми съмнителни, например че "падна стотинката" (жаргонен израз от 80те, за който не знаех) идва от телефонните апарати с монети - защото на мен ми се струва като 100%-ова калка на the penny dropped, което значи съвсем същото на английски.

Ето още няколко интересни сведения от книгата:

- Етимология:

• Думите "трябва" и "потребител" са сродни на "изтребвам" - всички произлизат от старобългарския *потрѣбити със значение 'унищожавам'.

• Първоначалното значение на "жито" е просто храна - всяко нещо, от което се живее. Впоследтвие се е стеснило на метонимичен принцип - житото е основната храна за българите и така символ на храната по принцип.

• "Добитък" идва от "добивам". Вероятно затова и един от синонимите му е "стока" - придобитото притежание? И тя е стеснила значението си с течение на времето по същата логика като "жито".

• "Прелест" означава 'лъжа'! Сродна е на "прелъстявам".

• "Лято" идва от "лея", а "зима" - от "вземам" - лятото природата лее, зимата вземаме полученото тогава.

-Словотоврчество:

• През 80те неологизми са били "подлез", "надлез", "приземявам"; а "чиновникар" е било жаргон за чичо от администрацията.

• Въведени от Иван Богров и Балан думи в българския в опита им да го "изчистят" от чужди думи: "бележка", "вестник", "часовник", "чакалня", "излет", "творба", "заплаха". Много други техни идеи не са успели да се наложат; от тях любимата ми е "клъцка" за кюфте <3 Впрочем "запад" явно също не е домашна дума, защото са опитали да я заменят със "зайди слънце". Вазов и Петко Славейков пък са въвели "стремеж", "летеж", "влак" (която преди това е била диалектна), "мъдрост", "блян".

• В книгата се критикува неумелото словотворчество на възрастните в сравнение с децата и младежта, особено на чиновническите творения като "стъклопоставяне", "кабарозабивачка", "отремонтирвам", "успеваемост" и др. и ми направи впечатление, че тази мода вече е отминала - такива франкенщайновски думи вече не се въвеждат, а и старите изпадат от употреба.

- Източници на лексика:

• "Герой" на български е с г, а не х, защото е влязла през руски (езика посредник на чуждицата). Затова е и меко л-то в "перпендикулярен" и "популярен".

• Думата "кмет" е била историзъм и е била върната в активния пласт на езика по някое време през XX век. Това е пример за факта, че думите рядко умират изцяло - обикновено остават в неактивната лексика (стават архаизми, жаргон, историзми) или оставят корена си в сродни думи. Също така явно през 80те се е реабилитирала думата "област" в административната лексика - предполагам за да заеме мястото на окръг, интересно защо.

• Думи с общ произход са "кемт" и "конте", "сол" и "салата" (duh!), "видра" и "хидра", "пълен" и "пленум", "ребро" и "риф" - но навлезли по различни пътища в езика, често домашна и чужда дума, и затова често неосъзнати като сродни.

• От собствени имена идват: "силует" (френски министър), "мелба" (оперна певица), "панталони" (палячо), "пасквил" (обущар).

• Някои чудни диалектни думи, които за жалост не са успели да преминат в книжовната лексика: "драговам" - 'обичам', смолянско; "еднорамци" - 'връстници', станкедимитровско; "отворник" - 'ключ', костурско; "честитник" - 'гост за имен ден', пирдопско.

• Освен неологизми Вазов е въвел в книжовния български и доста народни думи, смятайки ги за съставени с умение и усет, например "тучен", "тежкотия", "пролом", "ладия", "тейко" (това е от моя край!).

- Жаргон:

• Много интересна е главата за жаргона - той наистина е бързооборотен обаче, защото от споменатите примери от 80те не само че вече нищо не се ползва, но и повечето изобщо не бях ги чувала: "разширени вени" ('заведение на крак'), "родопско одеало" ('надраската класна работа'), "работя на къси вълни" ('занимавам се с шмекерии').

• Важен източник на жаргонната лексика са били тайните занаятчийски говори и тайният език на крадците! Общото им название е "арго". От тях например идват "аванта", "авер", "гот", "мангизи", "кльопам", "пандиз". Оригиналното значение в тези говори на "бачкам" е 'скроявам някому нещо', а на "джангър" - 'потеря'.

• Любимият ми осемдесетарски жаргон е Ню Зейгър за Нова Загора :D.

[Християн Бонев · Rating 5 out of 5]

Малка книжка, която по забавен начин описва основни лексикални понатия и ни запознава с тях чрез колоритни примери.