Бленувана София. Нови 20 истории

by Тони Николов

Софийските истории са многобройни, често потайни и винаги интригуващи. Особено когато са разказани от Тони Николов с неговата неподражаема проницателност. Преди година той ни поднесе 20 виртуозно разказани истории. Ето че вече е събрал нова колекция от малки бисери.

В новите 20 истории отново се разкрива една София, за повечето от нас едновременно позната и непозната. По странните прищевки на съдбата той изгражда един невидим град, по чиито улици ние се движим, но чиито отдавнашни обитатели не помним и не познаваме. А той ни дарява със своята необикновена способност да прониква в къщи, разрушени от годините, от бомбардировките или от немарата, да ги описва тъй, все едно, че е бил там, все едно е живял в друго столетие, сред други хора, все едно, че те са неговите съвременници, а не ние. Той се превъплътява ту в тълкувател на сънища, ту в страж на един град, чието минало е застинало по улиците и сградите, а той го улавя и възстановява по магически начин чрез невидими за останалите детайли. Има като че ли способността да става невидим и да минава през стените. И защо младата графична дизайнерка от първата история се обажда именно на него, за да му разкаже съня си за „Славянска” 22? Защото знае, както вече всички знаем – Тони Николов попива в себе си историите и тайните на една София, която възкресява в книгите си и която без неговите текстове, би изчезнала, може би безследно и безвъзвратно.

252 pages, малък формат, меки корици с крила

First published January 1, 2022

About the author

Тони Николов е философ, журналист и преводач. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки в Париж. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия в Лувен, Белгия.

Reviews

[Emanuil Vidinski · Rating 5 out of 5]

Чудесна книга.

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Това дали няма да се окаже поредната книга за стара София с претоплени пикантни истории за една Султана в двора на цар Фердинанд? Да, ама - не точно и не само. Цар Фердинанд вече е абдикирал, дворцовият блясък е суспендиран, а Султана Рачо Петрова я забелязваме да линее на наблюдателния си прозорец на ул. Ангел Кънчев. И в чифлика с блясък на необразцов свинарник отвъд Захарна фабрика, където новият министър-председател лекува болежките и фобиите си. Под прозореца ѝ бдят блюстителите на политическото здраве на поредица управленски режими, чиято единствена (едва ли не) допирна точка е подозрението им към нея. Изразявано с груби обноски и полицейско присъствие в живота ѝ. В друга я срещаме самата тя да бди пред един прозорец на Графа, където милиционерското присъствие на последния в поредицата и най-груб в обноските режим е на път да допусне един от най-големите гафове в историята си – да изпусне ключовия опозиционер Гемето да избяга. През главния вход на оцелялата от бомбардировките жилищна кооперация. За което едно момиче заплаща с живота си, при това – по най-жесток начин, без да му се даде шанс да остави името си в народната памет (нито на картата на софийския метрополитен). Впрочем вметнатият спомен как авторът в детска възраст (през 1970-те) подслушвал пенсионирани служители на МВР да се задяват за произшествието, докато играят табла в градината (и баба му после му се накарала), е един от свежите моменти, спояващи историите в едно органично цяло. Иначе пътищата на героите на историите се пресичат по-рядко, отколкото софийските улици, по които броди авторът в търсене на подсказки коя история да извади от ръкава си. Или от ръкава на случаен познат, срещнат на правилното кьоше в правилния момент. С едно наум, че ръкава може да изскочи и котка! Коледна. На Дойранския фронт. Или наивна французойко-американка, дошла с розови очила на майсторски клас по балет от нашата страна на Желязната завеса в разгара на студената война (и още по-студената зима), която се опитала да си купи кифла в барчето на Операта с американски долари. И после написала книга за цял един столичен булевард. А кой беше Цанко Церковски (освен отдавна затворило врати кино, в което сам надали е стъпвал)? Разочарован в края на дните си от народното безразличие и буржоазната вендета народен (в смисъл на самоуко народностен) поет и безенесарски политик и управник, искрено вярвал, че неговото визия за полза роду е универсално споделяна. Александър Греков не доживява да поеме водачеството на дясната градска реакция на земеделския режим по един, предполагаемо, по-разумен и дипломатичен начин след кървавите събития от средата на 1920-те. Разстрелват го клошари, пардон, анархисти. На Гурко. А спомняме ли за разстреляната (буквално!) любов на Димчо Дебелянов, споделял у армейски офицер с холеричен характер бохемска квартира с белоцветни вишни в двора. На Попа. Пролетарски поет сред тримата бохеми срещаме в сред облаци комари в кръчмата зад Народния театър, оцеляла до наши през няколко инкарнации, включително на син лъв. Друг армейски офицер се оказва скандално за епохата изоставен (чрез развод!) от жена си Мара Бунева, пристанала на делото за […] Политическата некоректност в интерпретацията на каквото и да било дело по македонския въпрос коства много! - открива в друга история поетът Кирил Христов. Друг поет - Николай Ракитин не успява да намира изход от коварството и маниплуриния тормоз. А Трифон Кунев ще открие по трудния начин, чe упражняването на свободата на словото по традиционния начин – в пресата – коства още повече след 9.IX. От живот в тъмница до доживотен шпионаж в пазарската му чанта на изхода от кварталната (около площад Славейков) бакалница. Дочо Христов, вътрешен министър в Божиловото правителство, не е имал никакви илюзии, че и неговата присъда би била да му ровят след пенсия в пазарската чанта. Успява обаче като същи илюзионист да изчезне от полезрението на народната милиция за точно толкова месеци, колкото му е нужно да напише каквото има да обясни и изповяда. Доайенът сред Строителите на съвременна България, публицист, депутат и депутат Михаил Маджаров доживява да умре при бомбардировка през шестата война в биографията си. От близките му в същия дом оцеляват по чудо Петко Стайнов, Ана Каменова и … безценният ѝ портрет от Иван Милев. С кой от съюзниците на бомбардиралите София държави България не е късала дипломатически отношения е въпрос за не повече от 100 лева по скалата на Стани богат. А знаем ли името на посланика? И можем ли чрез обстоятелствени улики да преценим дали е бил дворцов агент в дипломатическата служба от 1940. Или съветски още от 1934. Или и двете. И посредничил ли е за нещо, за което не е било добре да се разчува. И до ден днешен. Не всички истории в книгата с кървави, разбира се. Има и любовни. Включително към … държавния глава. Пространни излияния в ръкописни с букви като мъниста славословия. Или лаконични, искрено романтични, недоизказани, край някой моден за времето си скиорски заслон на Витоша. Или загатнати на сецесионови картички от Милано. А има и такива, които може би е било по-добре останат премълчани. Колкото и да се радваме на антикварната находка от нечии лични писма от фронта. Човекът направил чудеса да заобиколят дебелашката армейска цензура и да стигнат лично до жената на сърцето му, пък сто години по-късно намерили бял свят в публикация, без нито един от двамата да е консултиран. Мисля си, че и Антоний и Клеопатра да бяха, биха имали право на вечна тайна на личната си кореспонденция. А княз Александър Батенберг - на вечен покой. В столицата на княжеството си София. А дали го е получил или комунистите са успели да му го нарушат?

[Ana Karlsreiter · Rating 5 out of 5]

Изключителна! 20 изкусно разказани истории за любимия град! Респект на Тони Николов за това съкровище