Молчание цвета

by Narine Abgaryan, Наринэ Абгарян

Новая книга Наринэ Абгарян, сборник рассказов и повестей, как всегда, о людях. Очень разных, молодых и старых, умных и простодушных, нежных и сварливых, живущих на разных концах земли. Но всем её героям удалось сохранить в своем сердце то, что только и позволяет нам оставаться людьми. Любовь.
"Мне всегда везло на хороших людей. Каждый из них вставлял кусочек мозаики в ту неоконченную картину мира, которую я себе рисовала. Каждый привносил то, чего не хватало именно мне. Каждый обязательно чему-то учил. По большому счету, я - результат их стараний, их бледная тень.
Время течет, и жизнь непозволительно убыстряется, великодушно оставляя рядом самых близких, самых важных. Самых любящих и милосердных. Им не нужно ничего объяснять, с ними можно не бояться быть слабой и глупой. Перед ними нет необходимости оправдываться - они простили меня накануне дня моего рождения, без условий и навсегда.
Потому всё, что есть у меня сейчас на душе, - благодарность и любовь. Благодарность и любовь."

Genres: Short Stories, Contemporary

346 pages, Hardcover

First published November 2, 2022

About the author

Наринэ Абгарян
Նարինե Յուրիի Աբգարյան

Narine Yuryevna Abgaryan (Наринэ Абгарян) is a Russian writer of Armenian origin, a blogger. Graduated from Yerevan State Linguistic University V. Ya. Bryusova, since 1993 lives in Moscow. She became known after the publication of the autobiographical book "Manyunya" (2010). With this book, she became a laureate of the Russian National Literary Prize "Manuscript of the Year" in the nomination "Language". Entered the long list of nominees for the 2011 Big Book Award.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

Мисля, че с Нарине Абгарян сме поели по различни пътища в деня, в който ни събраха пионерските връзки. И досега си спомням колко тихо и тъжно събитие беше в моето училище - дружинните ръководителки (по-старичките ще се сетят) минаваха класна стая след класна стая и събираха червените връзки - завинаги. И изведнъж за дълги години изглеждаше, че килограмите вторични суровини, предавани в местния пункт до училището, са били глупава безмислица, защото го събориха, за да построят няколко наблъскани една в друга седеметажни отвратително изглеждащи кооперации без паркоместа (колите населилите се тарикати ги паркираха в градинките, докато още имаше такива). После по някое време и при нас прилази зелената вълна - събирайте боклука разделно, рециклирайте, сложете си катализатори, пестете водата (нищо, че местното ВиК е развъдник на корумпирани политически лентяи с финансов ресурс). Тези просветени “нови” рециклиращи тенденции обаче съвсем не ме връщат към отдавна предадената в забвение стара моя пионерска връзка.

Четейки Абгарян, усещам вкуса на онази носталгия, която освен с уюта на дома, който е несравним с нищо на този свят, ми бие и на нафталина с марка “соц”. Не ми харесва тази миризма, не ми допадаше още като дете, когато ентусиазирано се ровех в гардероби с почти никога необличани, непрактични дрехи, консервирани цял един човешки живот да стоят окачени за “нови”. Но вярно е - в тях имаше някакъв стил, който преоткрих след много години и за съвсем други цели. И открих, че просто не се нуждая от нафталин. Нито от нещо толкова ефимерно като къс от отминала епоха - консервирано за вечни времена.

Едноименният разказ в началото имаше своите силни моменти, макар обратите в средата да бяха твърде удобни, а краят - в нищото. Кратките пътеписи пък изобщо не си заслужават, а за минимум два от тях редакторът вероятно деликатно е намекнал да се вмъкне съвременна политическа допирателна. Допирателната е неизбежна, всъщност, но просто се вижда като пришита, а не естествено втъкана. Не е в никакъв случай силно натрапчива, но е там, и това много и истински ме натъжи.

Накратко - на носталгиците на дадена тема (китно село, бухтите на баба, златна епоха, патриархален ред и уют в по-просветена версия, звън на черковна камбана и т.н.) - книгата ще допадне повече.

2,5⭐️

[Kremena Koleva · Rating 5 out of 5]

Хубавите книги се четат бавно. Вкусват се. Опитват се думите, слуша се мелодията на стила и се преживяват историите. Особено, ако са книгите на Нарине джан.
В края на август си подарих разкошната " Мълчанието на цвета ", за да отпразнувам последния летен месец. Който беше жар, зной и ярко слънце. Сякаш като за последно да покажe, че лятото не е грохнало от всичките месеци жега, тежък въздух и суша. Че може да идва септември, но той се брои не като първи септември, втори септември, трети септември... , а като 32 - ри август, 33 - ти август, 34 - ти ... За мен е празнуване да си донеса вкъщи новата книга на Нарине Абгарян, да се отпусна с нея, без значение къде, но да е насаме със словото, с местата и с хората в нея. И да си мисля, че образите там са като образите, които срещам всеки ден. Че мечтите ми са подобни на нечии други, че връщането на любимото за сърцето ми място, е като завръщането на героите у дома.... Фантазията не лети задъхано от странни ситуации, а почива. С Нарине Абгарян се събуждат спомени от детството, с баба , с игрите между стъблата на царевицата, с кочаните със златна косица, от които правехме кукли, и с вкуса на домашното сирене и зрял домат, отмъкнат от градината на дядо ( ама най - червения и голям домат, който дядо държеше под око, за да го остави за семе ).
" Мълчанието на цвета " е поезия в прозата. Истинска наслада за души, които са усещали страха и страданието да плетат мрежи в съзнанието им. Няма нищо отнесено или нереално в тази книга. Просто показва стъпките, по които се опитваме да се спасим от сполетялото ни нещастие или от самотата, в която живеем, дори когато сме заобиколени от хора. Препоръчвам ви я през лятото или през есента, заради прекрасните описания на обстановката и природата. А ако не сте чели " Симон ", може да се зарадвате и с нея. За мен Нарине Абгарян е пример за красиво слово и оптимизъм в болката. Ще препоръчвам всяка нейна книга винаги!

* " Обикновено хората бягат от миналото, защото бързат да живеят. "

[Julian Lyubomirov · Rating 4 out of 5]

Ужасно силно ми липсваше сладкодумието на Нарине! Не съм чел нейни книги от години. Закупих си “Мълчанието на цвета” веднага щом излезе, без да се информирам предварително, че не е роман, ами съдържа два разказа и пътеписи и това много мъничко ме разочарова.

МЪЛЧАНИЕТО НА ЦВЕТА - 5*
ЕДНО СЪРЦЕ - 4*
ОТ ЦЯЛ СВЯТ ПО КАРТИНКА - 3*

Задължително до края на годината ще наваксам със “Симон” и “Зулали”, а следващото лято ще прочета трилогията за Манюня. 😊

[Иван Русланов · Rating 5 out of 5]

Нарине Абгарян пише красиво. За тъжното, за веселото, за спомените, които правят живота истински.

[Constantine · Rating 5 out of 5]

♥️

[Milva Yaneva · Rating 4 out of 5]

Пристрастна съм към Нарине Абгарян. Един мой прадядо също се казваше Левон, като момченцето от първия разказ в сборника. И също беше арменец - като дете беглец от геноцида в Западна Армения. Аз съм четвърт арменка, но приличам на цяла.
Давам четири звезди заради неизпълнените очаквания към книгата - иначе тя беше възторжена, трогателна, съвсем в съзвучие с мен - носталгична. Нарине Абгарян има фини сетива за красивото, може да го види и в най-прозаичните гледки, в дребни и в големи човешки драми. Приказни нишки тъкат текста, природата е жива, нишки с детски хумор също се прокрадват. Красиво е. Сякаш рисува картини.
1: 4,5 звезди
2: 4 звезди
3: 4 звезди
Първият разказ (или е новела?) можеше да стане на роман, но ако имаше още по-силна концепция, която да го държи. Много бях впечатлeна от синестезията, оказва се, че и аз я имам.(И аз виждам 4 като зимзелено.) Може би ако получихме гледната точка на момчето-аутист (уточнявам, в спектъра на аутизма има много интелигентни хора, те просто не могат да се изразят пред външния свят).
Вторият разказ не можа да ме грабне, идеята беше добра, но дотам.
Трета част - с пътеписите, ми беше доста интересна. Авторката предава впечатленията си от всички тези места и хора през своята вълшебна емоционална призма. Ако беше отделно издание с една весела, свежа корица с мотиви на арменски или каквито има килими по света, щеше много да спечели. И ако имаше илюстрации. А ако имаше пътепис за България (само се споменава хотелска стая във Варна), може би щях да дам 5 звезди на тази част.
Разбира се, не липсваха и кулинарните рецепти. Непременно ще опитам да направя арменския гювеч!

[Doroti · Rating 4 out of 5]

Всяка следваща книга на Абгарян ми се струва като все по-бледо подобие на Три-те ябълки. Освен Манюня, която откровено не испях да довърша.
Няма лошо.
Тук се колебаех между 3 и 4 звезди, но последната новела (въпреки липсата на каквато и да е връзка между трите в книгата) надделя. Разказът за Англия ми е любим.

Мисля, че ще пропусна следващата книга на авторката, която ще преведат на бг.

[Rafo Zarbabyan · Rating 2 out of 5]

Միգուցե հետաքրքրի նրանց, ովքեր ծանոթ չեն Նարինե Աբգարյանի նախորդ գործերին, բայց եթե կարդացել եք նրա ստեղծագործությունները, այս մեկը պարզապես ձանձրացնելու է Ձեզ...

Նախ, Նարինեն շատ բարձր նշաձող է դրել իր Զուլալի վիպակով և С неба упали три яблока վեպով: Նման նշաձող դնելուց հետո պարզապես չպետք է այսպիսի ժողովա��ու հրատարակեր:

Երկրորդ, գրեթե նույն բանն է, ինչ մյուս գրքերում: Նույն ինքնակենսագրական մոտիվները, անիմաստ երկար նկարագրությունները, անհետաքրքիր պատմությունները: Այո, ես գնահատում եմ նրան որպես արտասահմանում Հայաստանի և հայկական մասին գրող հեղինակ, բայց ամեն դեպքում հարկավոր է զարգանալ, տեղում չմնալ:

Ինձ համար թույլ ժողովածու էր:

[Janka Papp-Zakor · Rating 3 out of 5]

The first tale is beautifully written. I found the concept truly original and the way an everyday story about an autistic boy’s life-where, from the outside, not much seems to happen-is so captivatingly told. The book feels like a poem, written in a lyrical style, which I really enjoyed in the first two tales, where the descriptions themselves also told a story.
I would have liked the first tale to be a little longer. It felt like it ended too abruptly. The third tale, however felt boring and overly lyrical to me, and its humor didn’t really resonate with me. I felt like this last tale was not written for the readers but for the writer herself.

[Borislava Vasileva · Rating 5 out of 5]

...Жестокостта на света не е от Бога, а от нас, големите. Може би затова и не Го заслужаваме. Може би Бог е само за децата...
...Животът е по-голям от нас. Той е нашият единствен праведен бой. Раждай се. Раждай. Помагай да се живее. Умирай, но не убивай. Раят не е някъде там горе. Той е в душите ни. И адът също. Накъдето се наклони блюдото на собствените ти везни-там и ще живееш...
...Всеки си има своя откъсната от книгата на живота страница...Всеки си има свой изтерзан рай...

[E.T.I · Rating 5 out of 5]

4,5/5

[Alena · Rating 5 out of 5]

Cried like a baby at the end, but it was a good cry

[Amina Mirsakiyeva · Rating 4 out of 5]

Четыре звезды, потому что «молчание цвета» как будто не закончено. Сюжет закончился, не начавшись. В целом, уютные рассказы в стиле Абгарян.

[Maria Garalova · Rating 5 out of 5]

Красиви истории за свят далечен от моя. Хубав метафоричен стил на писане.

[Lilana Vassileff · Rating 4 out of 5]

Най-новата книга на арменската писателка излезе съвсем скоро на български език и нямах търпение да се потопя във вълшебния свят, който създава с неимоверния си талант. „Мълчанието на цвета“ е сборник с новела, разказ и пътепис, с който Абгарян ни кани в една приказна малка вселена, изпъстрена с много цветове, чувства, емоции…
В „Мълчанието на цвета“ читателят се среща с Левон и неговото пъстро семейство, което е застигнато от ужасна трагедия. И въпреки всичко членовете успяват да се справят с тъгата и нещастието, опирайки се един на друг, подкрепяйки се и вярвайки в Бог. „Едно сърце“ е разказ за житейските истории на няколко бердчанки, които са изправени пред трудни избори, принудени са да вземат нелеки решения и живеят със своите избори. И най-накрая идва ред на пътеписа, озаглавен „От цял свят по картинка“. В него Нарине Абгарян разказва за пътуванията си из цял свят, където представя своите произведения. Всяко едно посетено място оставя следа в душата ѝ, вдъхновява я и я зарежда с много и различни емоции.
С характерния си експресивен стил на писане авторката изправя героите си пред най-важните житейски уроци. И те и за момент не губят вяра и не позволяват на трагедията, която им се е случила, да превземе съществуването им. А дори напротив – намират радост в малките неща и посрещат тегобите и болката смело, без да се оплакват. А най-важното послание е, че каквото и да ни се случва, колкото и изпитания да ни е подготвила съдбата, има една велика сила, която ни носи утеха и сила да продължим напред: любовта.
От целия сборник най-малко ми допадна „От цял свят по картинка“. Не знам защо, но въпреки великолепния език, прозорливостта и финия хумор, не успях да се насладя напълно на пътеписа. Стори ми се доста хаотичен, Абгарян скача от тема на тема, от картина на картина и на моменти е доста объркващо. „Мълчанието на цвета“ е любимата ми история, която ме трогна и ме накара да се замисля за това, че колкото и да сме различни хората, в нещастието все пак доста си приличаме.
Ех, тази невероятна Нарине Абгарян! Тя не пише, тя рисува. Рисува свят, изпълнен с трагедия, мъка, нещастие, радост, любов, загуба, доброта, прошка, лишения. Свят, където всичко е толкова простичко, човешко и земно. Свят, където има място за абсолютно всички.

[Velislava · Rating 5 out of 5]

Отново смирена, омиротворена и меланхолична Абгарян - линията, която толкова много харесвам в книгите й. Думите внасят усещане за покой и за осъзната меланхолия по детството. Миналото я вълнува по затрогващ начин и за мен този полъх от соца не носи негативи, а напротив - топлота, уют, любов и "... приспивната песен на ноември".

Книгата е разделена на три части - две новели и пътеписи. Новелите са изписани около затрогващи истории, и тъжни, но и вдъхновяващи; и меланхолични, но и изпълнени с надежда. Пътеписите са доста хаотични, но пропити с изконната любов към дома, преплетен с духа на толкова далечни точки от света.

Реална оценка 4,5* , но закръглих нагоре заради живописния и чувствен език и сладкодумието на Нарине Джан.

Цитати:
"Животът е безкрайна шахматна партия със самотата, в която е невъзможно да победиш"

"Ако беше зла, годините щяха да и загрозяват лицето. Добра е и затова старее достойно"

"Бог седи на края на Вселената, наблюдава дъжда, лови риба, яде кимчи. А ние измисляме вместо него всичките измислици, в които после искрено вярваме. "-Кога най-после ще мирнете!"-въздиша Бог, пуска поредната уловена риба във водата, вдига глава и гледа дъжда."

"Обикновено хората бягат от миналото, защото бързат да живеят"

"Преди да се роди, човек си избирал съдбата. Съгласявал се за децата си, за роднините и близките си, за хората, които ще обикне и които ще го предадат. Съгласявал се за изпитанията и пречките, с които ще му се наложи да се сблъска и през които трябва да премине. С болестите и мъките. Избирал си точно толкова, колкото може да понесе - чак след това се раждал. Затова в живота нямало нищо, с което човек да не може да се справи"
“Ние сме слепени от спомени, които сме избрали самички. Ние сме отражение на онова, което не сме се осмелили да забравим.”

“Излизаш в двора на къщата на прадядо си, сядаш под бялата черница, облягаш се на дънера, затваряш очи… И изобщо не е важно, че черницата вече я няма - докато сме малки, дървото подпират небето с короните си, а като пораснем, остаряват и ги отсичат. Важното е, че в корените им остават тайни.”

“Може да обиколиш целия огромен свят, може да извървиш безброй пътища, но навсякъде - навсякъде! - небето ще бяга от теб като дъгата, ти вървиш към него, то се отдръпва, ти след него - то вече е съвсем далече, и всичко това защото небето започва и свършва на прага на родителския дом, точно там, където довеки веков е останало сърцето ти, и то бие на този праг толкова силно, че се чува отвсякъде.”

[Borislava · Rating 4 out of 5]

Седем. Това означава заглавието. Седем... цветът на мълчанието.
С всяка нова книга имам усещането за преоткриване на Нарине Абгарян. Една година от последната прочетена нейна и ето го пак – същото чувство да се прибереш на топло при близък до сърцето ти човек, да седнеш до него край печката и да го слушаш, слушаш... и да оставяш той да те пълни със светлината си. Всеки път.
Маркетингов трик е публикуването на сборник от два разказа и няколко „пътеписа“ (всъщност импресии за места, събития и хора), без изрично да означиш тов��. Очаквах роман. Но не, не съм разочарована, защото дори в недолюбваната от мен форма на „пътеписа“ откривам същото онова неуловимо умение да разказваш така, че да вкараш читателите си в твоето чувство – от разнежеността и обичта, носталгията, неудържимото любопитство към света и добрината до съпреживяването на майчината загуба, скръбта и обезверението. Малцина са авторите, които успяват както да ме разсмеят, така и да ме разплачат.
Език, образност... Думите ѝ се отпиват на малки глътки, връщаш се назад да се насладиш отново. Четенето на нейните книги е сетивно – с предъвкване и вкусване, вслушване, докосване, възприемане с широко отворени очи. Тук е мястото да добавя колко великолепна работа е свършил преводачът. Беше удоволствие!
Много ми допаднаха разказите и съжалявам, че са само разкази. Натъжиха ме, но ме и разсмяха няколко пъти. В крайна сметка посланието на Абгарян е винаги едно и също: обичта към другите ни държи прави и цели дори при обстоятелства, които ни превиват отвътре. Живеем го този живот. Както можем. С всичките ни грешки и при всякакви обстоятелства, дори с мъката, която не може да отмине и с раните, които не могат да бъдат заличени. От детството до зрелостта ние се учим и трупаме спомени и идентичност благодарение на хората и обстоятелствата, но и на собствените си избори.

[Gabriela Sahatchieva · Rating 5 out of 5]

“Ние сме слепени от спомени, които сме си избрали самички. Ние сме отражение на онова, което не сме се осмелили да забравим.”

“Излизаш в двора на къщата на прадядо си, сядаш под бялата черница, облягаш се на дънера, затваряш очи… И изобщо не е важно, че черницата вече я няма - докато сме малки, дърветата подпират небето с короните си, а като пораснем, остаряват и ги отсичат. Важното е, че в корените им остават тайни.”

“Може да обиколиш целия огромен свят, може да извървиш безброй пътища, но навсякъде - навсякъде! - небето ще бяга от тебе като дъгата, ти вървиш към него, то се отдръпва, ти след него - то вече е съвсем далече, и всичко това защото небето започва и свършва на прага на родителския дом, точно там, където довеки веков е останало сърцето ти, и то бие на този праг толкова силно, че се чува отвсякъде.”

[Valantin · Rating 5 out of 5]

Нарине е най-милото момиче на света с чувството и на щастие и обич, бликащи от скъпите места и хора, с които е пропита носталгията ѝ в живота.
Всеки, който е напуснал родното си място и хора разпознава чувствата, които описва тя не само в тази книга.
Само че Нарине пише безкрайно красиво - точно както красотата в асиметрията между сивите скали и китните цъвнали цветя сред тях.

Да, Нарка, щастието е в домът на родителите.

(Осъзнах, че говоря за нея като за моя приятелка - толкова се разкрива тя пред нас!)

[Християн Бонев · Rating 2 out of 5]

Обикновено книгите на Нарине ми допадат, обаче тази не успях да я изтърпя. Еденствено ми хареса едноименната повест, поместена в страниците, но всичко останало намерих за пълнеж, сякаш авторката е нямала вдъхновение, но издателят я е пришпорил и ѝ казал: "дай там каквото имаш написано, ще издаваме, пък к'от' тако'а".

[Angelina Kulakova · Rating 4 out of 5]

Очаквам новите книги на Нарине с трепет - толкова истински истории от живота, но и толкова тъжни понякога. Привързвам се към героите и ме е страх, понеже при тези книги я няма магията с добрия край или някакъв неочакван обрат като от познатите ни филми. Истински, трогателни, тъжни или весели - като в живота.

[Atanas · Rating 2 out of 5]

DNF. The writing’s beautiful. The book is split in 3. The first two sections I loved. The third was a bit nonsensical where every page was something different with a different new character and I lost interest after 20-30 pages of the same thing unfortunately.

[Milena Mollova · Rating 5 out of 5]

Обичам Нарине, тя е вълшебен и даровит разказвач. В книгите й винаги има душа, смях, тъга, цветове, светове. Взима ръката ти и те повежда през непознати, вълнуващи, тъжни, трогателни светове и ти си дете с широко отворени очи!

[Milena Nedyalkova · Rating 4 out of 5]

I like it. The stories are engaging and somehow very easy you start to fill them close to the heart. Also I quite liked how the author "draw" the landscape, overall environment and feelings - everything felt so vivid and authentic.

[Natallia Shautsova · Rating 5 out of 5]

Как и все книги Наринэ Абгарян, эта не менее добрая, теплая и уютная.
Смех, слезы, искренняя радость, легкая грусть и щемящее местами сердце обеспечены. Вдохновляет жить, любить, сострадать и мечтать.

[Ralitza · Rating 4 out of 5]

Както винаги - невероятна. Обожавам Нарине Абгарян, любовта ѝ към живота и желанието ѝ да възпее красотата на света около нас. Както винаги плаках и се смях, препоръчвам с две ръце! Аз просто не съм фен на пътеписите и файлетоните

[Elena Mailer · Rating 1 out of 5]

Най-скучната от дълго време насам. Бях забравила какво е да тъгуваш по качествена литература. Е, този "пътепис" ми го напомни. Уви, едни окрилени фрази и въздишката по дома не помагат много. Структурата е една и съща, никакво раздвижване, но за който обича нежни каканижения , да си чете!

[Веселка Бачева · Rating 5 out of 5]

Когато чета книгите на Нарине Абгарян се потапям в свят на красиви описания и вълнуващи сюжети. Обичам да ги чета, винаги ме карат да си поплача и да се посмея.

[Titi · Rating 4 out of 5]

1. Мълчанието на цвета - 5 ⭐
2. Едно сърце - 4 ⭐
3. От цял свят по картинка - 3 ⭐

[Mihaela Sidera-Scott · Rating 3 out of 5]

Първата част много ми хареса, но след това тези "пътеписи" не ми задържаха вниманието.