Уникално интересен сборник от истории за стара бохемска София, който ми попадна съвсем случайно, но толкова ме запл��ни, че веднага след това си купих и първата книга на Виктор Топалов и последвах страниците му в социалните медии.
"Бохемска София: Духът на стария град" разказва за бохемите от края на 19ти век до идването на комунизма в средата на 20ти век. След Освобождението София процъфтява лека полека и започва да прилича на модерен европейски град. Заможните семейства изпращат децата си да учат и да пътуват в Западна Европа и това допринася за развитието на културата в нашето до този момент изостанало отечество. Топалов разказва истории за писатели, поети, журналисти, художници, скулптори и общественици, които със своята любов към красивото създават облика на един модерен град. Само можем да си мечтаем каква би била София (а и България) ако комунизмът не беше дошъл и не беше разрушил всичко това. Може би една прекрасна Виена?
Някои от историите знаех, но повечето ми бяха непознати и много интересни. Набелязах много места в София, които искам да посетя като Дядо Славейковата градина и дъбът на Пенчо Славейков, гробът на Петко Каравелов, скулптурата на Иван Лазаров, много гробове в Централни софийски гробища. Най-много ме впечатлиха: къде се пази сърцето на Алеко Константинов, трагичната история на Димчо Дебелянов и неговата любима, Елисавета Консулова-Вазова и нейната предприемчивост и напредничавост за жена, д-р Цветан Радославов и българския химн, смелостта и устойчивостта на Екатерина Каравелова, въпреки тежкия живот, който има, и, разбира се историята на църквата "Св. Седмочисленици".
Горещо препоръчвам. На човек чак му се иска за момент да се пренесе и да поживее сред тези бохеми, да попие от техните мечти и терзания, да се потопи в един възвишен свят далече от ежедневните тривиалности.