Има истории, които не могат да се разкажат, те трябва да се почувстват със сърцето. Човек никога не може да открие напълно себе си… Той непрестанно открива нови и непознати хоризонти. Ние сме създадени, за да преоткриваме себе си и да бъдем все по-добра своя версия. Всеки житейски път е сам по себе си творба на изкуството. Всички ние сме Творци на собствената си неповторима творба и артисти на сцената наречена „живот”. Дадена ни е уникалната възможност да бъдем сценаристи на собствения си филм и от нас зависи какво ще покажем на повърхността. Стената от предразсъдъци често става пречка сърцето да проникне в дълбините на човешките ни емоции. Тя е трудна за разбиване, но веднъж разбита, носи със себе си неограничени хоризонти за развитие пред душата. Любовта и омразата са закодирани в нас – въпрос на личностен избор е на кое ще дадем превес…
С малко закъснение - честит рожден ден на Петра! Пожелавам ѝ да продължава да се бори смело за мечтите си и да се обгражда с хора, които я ценят и подкрепят.
Самата история в книжката е около 45 страници, останалото е превод на Стандартите за здравни грижи на транссексуални, трансполови и лица с несъответстваща полова идентичност на Световната професионална организация за транссексуално здраве (СПОТЗ). https://www.wpath.org/publications/soc
В бъдеще би ми било интересно да прочета още неща от нея, в които коментира въпросните стандарти, прилагането им в България, личния ѝ опит като пациент, но и перспективата ѝ вече и като студентка в здравната област и - живот и здраве - като акушерка.