Няма по-лоша литература на този свят от история за изневяра, в която липсват 1) герои, които не са едноизмерни точки в черно пространство с имена окачени отгоре им, за да се различава еднородността им, 2) химия между "любовниците" и 3) какъвто и да е интерес в случващото се.
Шейсет и осем глави за книга, която е едвам 280 страници, си е лошо от само себе си, но добавете към това (за някаква незнайна причина) смесване между разказване от първо лице и трето лице (въпреки, че стилът на разказване не се променя, и от трето лице пак вникваме в интимните мисли на героите), смесване между глави носещи имената на герои и такива, носещи имената на теми, и епиграфите присъстващи в началото на всяка глава, то се вижда защо "Треска за лалета" на Дебора Могак бързо се превръща в помия оприличаваща "Кутия за птици" на Джош Малерман с малоумното си оформление и спастично развитие на жалкото си подобие за сюжет. Съжалявам, но няма абсолютно никакъв смисъл да чета епиграф, който е около 1/3 от дължината на проклетата глава, особено когато този епиграф няма достатъчно общо с текста, за да се обоснови присъствието му. Кой продължава да казва на тези автори, че един цитат в началото на главите някак си ги подобрява? Дебора Могак първо да беше измислила добра история и да беше развила поне минимално героите си, преди да ги вкара в еквивалента на турско-индийска сапунка, и чак тогава да беше издирила библейски цитат за всяка случка.
"Треска за лалета" е съвременен буламач поставен в Нидерландия, за да хваща окото и нищо друго. Да се нарече този роман "историческа белетристика" е обида към литературата, към историята и главно към читателя. Нищо чудно, че филмовата адаптация се провали, все пак нямаше как да стъпи върху книга, която е толкова повърхностна, бездарна и безинтересна. Няма рационална причина, поради която някой може да хареса тази "история", но това няма да попречи на издателствата да направят бързи пари като я публикуват с постера на филма за корица.