Игра без финал

by Георги Б. Геров

Светът се проектира вътре в нас и ние така го опознаваме. Но без да си даваме сметка за този важен факт. Писателите са тези, които ни обръщат внимание върху него. Върху мелодиите на вътрешните ни струни, върху взривовете зад клепачите ни. Добрият писател обикновено не си измисля, а просто прибавя необходимата доза въображение, за да успеем да изминем тази космическа крачка между „вън“ и „вътре“. Георги Б. Геров прави точно това.
Деян Енев

Георги Б. Геров съумява да превърне случката, дребната историйка в сюжет и да удържи този сюжет без разпиляване. И най-важното – успява да намери най-точната поанта. Дори и в разказите, където няма същински сюжет, а само описание на нещо, Геров се справя отлично.
Христо Карастоянов

132 pages, Paperback

First published November 1, 2022

Reviews

[Polina Trifonova · Rating 5 out of 5]

Не съм от хората, които често посягат към разкази. Когато започна книга, ми е нужно време, за да свикна с героите, а щом веднъж ги приема за близки, после ми е трудно да се разделя с тях. При разказите това усещане се появява още по-често – и затова рядко ги избирам.
Харесах романа на Георги Б. Геров „Отвъд спирка Съвършена“, така че нямаше как да подмина и разказите му!

Разказите от сборника "Игра без финал" ме натъжиха. В много от тях срещнах герои, които изглеждат самотни и неразбрани, и това ми подейства малко потискащо. От друга страна именно силата да предизвиква толкова живи емоции говори за майсторството на автора.

Най-силно ме впечатлиха „Духове“, „Плачещият кръст“ и „Кончето“ – в тях открих по-скоро духовната страна на живота, надеждата, вярата, любовта. Те донесоха светлината и топлината, от която имах нужда, сред по-тъжните истории.

[Stela M Radeva · Rating 5 out of 5]

Съзнаваното рядко среща несъзнаваното. Но веднъж осъзнато несъзнаваното губи своята плът. Та така и аз, засилена в стремежа си да открия кътче, в което дедуктивните ми способности да достигнат връх, посегнах към разказите на Георги Б. Геров още след срещата ни на 5 септември. Уви, прочетох едва няколко разказа и въпреки големия ми интерес, нещо вътрешно ми нашепваше, че друго време им трябва на тези разкази да се четат. Дойде им времето днес, няколко месеца по-късно. Хммм ... обикновените на пръв поглед житейски истории заблестяват с гръмки финали и очаквано-неочаквани обрати. "Обичам те, Лора", "Духове", "Момичето от автобуса", "Момчето, което искаше да знае всичко", "Плачещият кръст", "Прах по дънките" - всеки от тези разкази разбуди в мен емоция и провокира мисли за скритите багри в съвременната монохромия. Но най-любим от всички за мен бе разказът "Гробарят", вечният пазител на равновесие. И една звучна окарина, предпазваща света от мрака, замлъкнала за миг от появата на неизбежната гостенка - смъртта.
Благодаря ти, Георги! За мен бе истинско удоволствие да се потопя в разказите ти! ☺️🫶

[Десислава Милева · Rating 3 out of 5]

Сборникът не е за хора, които обичат дългото повествование и историите със сюжет. Разказите са кратки, често се описва дадена случка и липсва сюжет.
Хареса ми това, че във всяка история/ разказ има скрит смисъл, обвързан с живота, показващ ни какъв е светът около нас и как да живеем, ако не правилно, то поне достойно. Например: „Ако искаш да се научиш да летиш, не ходи при орела, понеже той се е родил с таланта да лети високо без особено усилие. Отиди да се учиш при пъдпъдъка – сред умеещите да летят, това е птицата с най-много месо като процент от общото ѝ тегло. Той ще те научи най-добре, понеже твърде много препятствия е трябвало да отмести по пътя към собствения си полет.“ и „Осъзнах, че докато ние, хората, продължаваме едни други да се сочим с пръст за нещата, които не приемаме в човека отсреща, никога няма да успеем да се прегърнем – понеже ръката, с която се сочим, ни държи на дистанция от човека срещу нас.“ (от разказа „Момичето от автобуса“).
Любимият ми разказ от сборника е „Прах по дънките“ – не толкова заради актуалността на темата, а за „баналния“ щастлив край. В тази история имах нужда от него, и ми хареса.

[Gyusyum Azizova · Rating 5 out of 5]

Книгите на писателя са за всеки,всеки ще открие,преоткрие, ще се поправи или ще си смени гледната точка след прочитането им . Георги Геров много умело,без да налага мнението си и без да накърнява нечий достойнство описва героите си. Дава шанс на читателя,четейки да помисли и да направи свои изводи . В моето виждане,той не е само отличителен писател,а е и добър приятел на читателя. Приятел, който винаги ще изненада с финала на разказите ,а дори някои ще са " Игра без финал". С нетърпение очаквам следващата му книга...

[Yana Pavlova · Rating 5 out of 5]

Книга-приключение, която остави отпечатък за седмици напред. На много пъти се връщах в младежките години, в щастливата незрялост, когато смятах, че има толкова време за всичко...Навред из страниците срещах пълнокръвни герои, сякаш наблюдавани от автора с години. Вълнуващи, с болезнено важна тематика и човешки вик - понякога безпомощен, а друг път мъдър. Четейки, чувствах, че се подготвям за житейските събития, които някога щяха да ме връхлетят. Част от разказите заинтригуваха и тийнейджърите у дома. А гравирани в съзнанието ми останаха самите герои.

[Bistra · Rating 5 out of 5]

Кратки, бавни, мъдри.
Някои те усмихват, други отварят теми за размисъл и дискусия. Някои демонстрират дълбоки смисъл и символика в напълно обикновени събития от ежедневието, други вплитат и малко магия и фантастични обрати.
Общото между всички разкази е приятният стил на автора, истинска наслада за четене.

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Ако искаш да се научиш да летиш, не ходи при орела, понеже той се е родил с таланта да лети високо без особено усилие. Отиди да се учиш при пъдпъдъка – сред умеещите да летят, това е птицата с най-много месо като процент от общото ѝ тегло. Той ще те научи най-добре, понеже твърде много препятствия е трябвало да отмести по пътя към собствения си полет.
из "Зад кулисите"

[Reni · Rating 5 out of 5]

Ако търсите книга, която да ви увлече така сякаш някой ви чете хубава приказка, която да ви успокои и да ви поднесе мъдрост по деликатен и стилен начин, в която да откриете частичка от себе си, която да носи послание, в която да се чувствате свободни да тълкувате...то тази книга е за вас. :)

[Борис Самаринов · Rating 5 out of 5]

Кратки разкази, в които всеки може да открие себе си!