Здравейте, скъпи родители, и вие, хора, които все още нямате деца.
Здравейте и на тези от вас, които няма и да имат деца, но пък имат котка, с която водят съдържателни разговори и тя дори им отговаря! Държите в ръцете си третата част на нашия своеобразен наръчник „Да оцелееш като родител“. От него ще научите, че ясна рецепта за оцеляване все така няма, но има различни варианти и все някой от тях може да ви свърши работа.
Ще прочетете истории за жените и техния живот отвъд родителството. Ще разберете как да не говорите с децата за секс, а после ще ви кажем и как да говорите, разбира се. Ще ви преведем през смешни и понякога абсурдни истории за тийнейджъри и ще завършим с преглед на жената и нейния бит и живот от едно време до днешни дни.
Сред авторите в тази книга са както вече познати имена от „Майко Мила!“, така и психотерапевт, историк, юрист, алтернативен модел, софтуерен специалист, специалист по семейно планиране, асистент на котарак, а също и няколко автори от най-яката група във фейсбук – тази на „Майко Мила!“.
Понякога ще ви е смешно, понякога може да ви е тъжно, а тук-таме сигурно и ще се разпознаете и ще кажете „ЛЕЛЕ, И ПРИ НАС Е ТАКА!“. Едно ви обещаваме - ще ви е интересно и полезно. Приятно четене!
Елисавета Белобрадова е българска авторка на няколко хумористични книги. Има над 10 години опит като предприемач и търговец, била е и копирайтър в рекламна агенция. Заедно с Красимира Хаджииванова е съоснователка на платформата „Майко Мила!” и фондация „Майко Мила”. Политик от коалиция Демократична България. Народен представител в XLVI, XLVIII и XLVIII Народно събрание.
Първите две книги ми харесаха и на много места ме разсмяха с глас.
В по-голямата си част, обаче, третата книга е отегчителна. Повтарят се едни и същи истории и тематики, които вече сме чели и “сдъвкали”. Нивото на написаните истории е ниско, звучи като все едно една приятелка е седнала на пейка в парка и ми ги разказва. В това, разбира се, няма нищо лошо, но не е за книга.
Последните две глави се занимават с променящото се отношение към мензиса на жената от края на 19ти век досега и с въпроса кой колко деца кога е раждал и кой колко точно се е оплаквал. Някак си не ми се вързаха с цялостната идея на книгата, а и идеите бяха много разхвърляни и неподредени.
Първите две книги със сигурност си заслужават за разсейване и малко смях, но тук авторите са се изчерпали.
Тъкмо почвах да си мисля, че третия сборник на Майко Мила няма да е толкова смешен и стигнах до "Деца vs котки" на Красимира Хаджииванова. И тъй като го четох в 23:30 докато детето спи (котка все още нямам) почти пукнах ребро докато се мъча да не се смея на глас. В този том разкази има много по-малко истории за раждане и малки деца, и много повече за родители на тинейджъри. А частта "За жените от едно време до наши дни - с факти и исторически данни" е изключително интересна. В нея Професор Маргарита Карамихова разказва за българските жените от 19-20и век, мензисът им, образованието им и раждаемостта. Тя завършва с думите "Българската майка ражда устойчиво повече деца, отколкото е родила баба и."
Първите две книги ми харесаха страшно много. Забавлявах се, смях се с глас и много се зарадвах че е излязла и трета.
Да, ама обаче тя няма нищо обща с първите две. Тук някак си фокусът е размит, ако изобщо има такъв, историите са нахвърляни без никаква последователност, като дори нямат общо с цялостната концепция.
Забавлявах се много с историите за тийнейджъри и поради това давам две звезди, като те са единственото запомнящо се в книгата.
Приключих "Да оцелееш като родител" 3. В началото много ми хареса, имаше, както забавни, така и полезни истории. Накрая имаше две истории, които въобще не ми бяха намясто- история за това как се е приемал цикълът през годините, снимки и истории от живота на някаква жена, която изобщо не ме вълнува и някакви лекции по демография. Също така ме подразни нещо, което пишеше, а не е вярно, а и изразът, че двамата са си "родили" дете ме изнерви допълнително( не беше с хумористична нотка).
Книгата засяга теми като стигмата около късното родителство, затрудненията при отглеждане на повече от 2 деца, тийнейджърските неволи и как да се говори с подрастващите. Харесва ми чувството за хумор, вплетено в безценния опит на специалистите, взели участие в писането ѝ.
Нещо не успях да се фокусирам като на предните две книги... Няколко истории ми направиха впечатление. Последната беше особено интересна като информация и ретроспекция.