What do you think?
Rate this book
Sinceramente suyo, Shúrik
Shúrik Korn es un moderno Casanova bajo la apariencia de chico de buena familia moscovita. Huérfano de padre desde la cuna, su educación corre a cargo de su enérgica abuela -la profesora de francés Yelizaveta lvánovna- y su débil madre, Vera Aleksándrovna, una actriz fracasada cuya fragilidad de alma y propensión a exaltarse la sitúan en un segundo plano en el marco de ese triángulo familiar. Abuela y madre inculcan a Shúrik el sentido de la abnegación y el amor al prójimo, que en Shúrik se traducirán en una extraña desviación: «En él, compasión y deseo confluyen en un mismo punto.» Desde joven, Shúrik se siente atraído por mujeres solitarias y desvalidas, a las que compadece, y ello le impulsa a desplegar una actividad sexual frenética para ofrecerles consuelo. Tras la muerte de la abuela, el universo familiar se viene abajo y se produce un reajuste de papeles. Shúrik asumirá todas las responsabilidades como cabeza de familia y acatará la actitud posesiva de su madre sin cuestionar nada, «por una especie de sumisión bíblica hacia los progenitores, natural y no forzada».
Ésta es la historia de Shúrik Korn pero también la de una saga familiar -se habla de cuatro generaciones de una familia rusa, desde comienzos hasta finales del siglo XX-, y sobre todo la de la pléyade de amantes que se arremolinan alrededor de Shúrik, mujeres de edades y extracciones sociales diferentes: Matilda, la escultora madura que vive con su familia felina y lo estrena en su misión samaritana como amante; Alia, la estudiante aplicada del Kazajstán corroída por complejos y carencias; Lena, con quien se casa sólo para evitar que el hijo que espera de un disidente cubano sea ilegítimo; Valeria, su jefa en la biblioteca, una hermosa mujer jovial y enérgica a pesar de su discapacidad en las piernas; Svetlana, la joven desequilibrada que trabaja bordando flores para una cooperativa de coronas fúnebres; Zhanna, la enana que forma parte de una compañía circense, etc. Algunas de sus relaciones acaban en una mezcla de amor y amistad para toda la vida, otras en tragedia -la más desesperada de sus amantes se suicida-. Y por encima de todas sus amantes sobresale Lilia, su primer y único amor, la única a la que no consoló porque emigró a Israel demasiado pronto. Cuando al cabo de los años se reencuentren, ella se sorprenderá ante su falta de carácter e insipidez...
Con esta gran novela, que ha recibido numerosos galardones, Anagrama inicia la publicación de una de las mejores escritoras rusas.
Ésta es la historia de Shúrik Korn pero también la de una saga familiar -se habla de cuatro generaciones de una familia rusa, desde comienzos hasta finales del siglo XX-, y sobre todo la de la pléyade de amantes que se arremolinan alrededor de Shúrik, mujeres de edades y extracciones sociales diferentes: Matilda, la escultora madura que vive con su familia felina y lo estrena en su misión samaritana como amante; Alia, la estudiante aplicada del Kazajstán corroída por complejos y carencias; Lena, con quien se casa sólo para evitar que el hijo que espera de un disidente cubano sea ilegítimo; Valeria, su jefa en la biblioteca, una hermosa mujer jovial y enérgica a pesar de su discapacidad en las piernas; Svetlana, la joven desequilibrada que trabaja bordando flores para una cooperativa de coronas fúnebres; Zhanna, la enana que forma parte de una compañía circense, etc. Algunas de sus relaciones acaban en una mezcla de amor y amistad para toda la vida, otras en tragedia -la más desesperada de sus amantes se suicida-. Y por encima de todas sus amantes sobresale Lilia, su primer y único amor, la única a la que no consoló porque emigró a Israel demasiado pronto. Cuando al cabo de los años se reencuentren, ella se sorprenderá ante su falta de carácter e insipidez...
Con esta gran novela, que ha recibido numerosos galardones, Anagrama inicia la publicación de una de las mejores escritoras rusas.
480 pages, Hardcover
First published January 1, 2003
28 people are currently reading
1158 people want to read
About the author
Lyudmila Ulitskaya
126 books1,018 followersRussian profile here Людмила Улицкая
Lyudmila Ulitskaya is a critically acclaimed modern Russian novelist and short-story writer. She was born in the town of Davlekanovo in Bashkiria in 1943. She grew up in Moscow where she studied biology at the Moscow State University.
Having worked in the field of genetics and biochemistry, Ulitskaya began her literary career by joining the Jewish drama theatre as a literary consultant. She was the author of two movie scripts produced in the early 1990s — The Liberty Sisters (Сестрички Либерти, 1990) and A Woman for All (Женщина для всех, 1991).
Ulitskaya's first novel Sonechka (Сонечка) published in Novy Mir in 1992 almost immediately became extremely popular, and was shortlisted for the Russian Booker Award. Nowadays her works are much admired by the reading public and critics in Russia and many other countries. Her works have been translated into several languages and received several international and Russian literary awards, including the Russian Booker for Kukotsky's Case (2001). Lyudmila Ulitskaya currently resides in Moscow. Ulitskaya's works have been translated into many foreign languages. In Germany her novels have been added to bestseller list thanks to features of her works in a television program hosted by literary critic Elke Heidenreich.
Lyudmila Ulitskaya is a critically acclaimed modern Russian novelist and short-story writer. She was born in the town of Davlekanovo in Bashkiria in 1943. She grew up in Moscow where she studied biology at the Moscow State University.
Having worked in the field of genetics and biochemistry, Ulitskaya began her literary career by joining the Jewish drama theatre as a literary consultant. She was the author of two movie scripts produced in the early 1990s — The Liberty Sisters (Сестрички Либерти, 1990) and A Woman for All (Женщина для всех, 1991).
Ulitskaya's first novel Sonechka (Сонечка) published in Novy Mir in 1992 almost immediately became extremely popular, and was shortlisted for the Russian Booker Award. Nowadays her works are much admired by the reading public and critics in Russia and many other countries. Her works have been translated into several languages and received several international and Russian literary awards, including the Russian Booker for Kukotsky's Case (2001). Lyudmila Ulitskaya currently resides in Moscow. Ulitskaya's works have been translated into many foreign languages. In Germany her novels have been added to bestseller list thanks to features of her works in a television program hosted by literary critic Elke Heidenreich.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 94 reviews
January 20, 2020
“Sincerely yours, Shurik” by Lyudmila Ulitskaya
Nowadays - more than ever- I understand the relevance and accuracy of meaning when one says that the advantage of a bad memory is that one enjoys several times the same good things for the first time.
This is a book I have–surprisingly- forgotten I read once, so this time accounts for my second reading. I have eventually figured this out as I reached the closing of the book. How could I have completely forgotten that my eyes went through the same pages [obviously during my first read I had so dedicated care with the book that it looked almost as new, as if untouched] and what triggered this total amnesia? Hard to tell. I was feeding myself with the illusion that for sure I read some chapters from the first half of the book but not that I also reached to the end of it. It is funny and strange too, as I was immersing more and more into it I had the feeling of ‘déjà vu’ and couldn’t explain it clearly. I had the feeling that I could keep the pace with the narrator and somehow managed to enter completely into her mind, so together we are building up the narrative flow. So, really, what made me delete from my memory that I read the book long ago?
As I turned page after page, the feeling was growing of old sweet memories that were very much alive and the past was now back here with me. I knew why this book helps me in my journey back during my student years when I was – of course, together with my school comrades – young and restless. [My very first trip abroad was actually to Russia, Moscow in the fall of 1998. This year marks my 20 years celebration. Ha! No wonder now why I have forgotten I read the book. ]
This is a story about Shurik Korn, a flawed Casanova [sadly it didn’t fit for the perfect prototype of Casanova] that lives in Moscow, and during the 1980 years he builds a net of adventures where only women are caught and out of which he simply cannot escape.
Although he seems generously gifted by nature [very good-looking, smart, old French speaker, gentle, always ready to help] Shurik lives an unhappy life. He is always surrounded by women, from birth by his mother and grandmother and, later on, during his adult years, he manages to attract only the most complicated types of women, and eventually he cannot break the shield of his loneliness and inner fantasies that seem to rule his life.
I liked very much that the style is simple, straightforward, while also it is marked by sensitiveness and plenty of warm, bitter-sweet, hard humor, now and there. The dialogues and conversations are serious but also non-serious. The main issue to be reflected throughout the book is about the relationship between the son [Shurik] and his mother [Vera Alexandrovna, a very sentimental and artistic woman], how unknowingly he develops a sense of profound subordination to the call of duty [as it was cultivated in him from early youth by his mature, intelligent grandmother Elizaveta Ivanovna] and, consequently, how is life is a loss in terms of living.
There are on display a wide range of shades of so-called love – from selfish, maternal, filial, flesh-deep, spiritual aiming – but also a whole gallery of feelings from the various women – lonely, unhappy, sick, aggressive, depressive, suicidal – that intersects the life of our unhappy Shurik, who is full of good-nature and benevolence.
In all given circumstances, ‘poor’ Shurik is animated by the best intentions and what he does is to heal and help the women that do everything in their power to keep him by their side. Women adore him [mainly by finding consolation in his flesh] and, constantly, need him to solve their on-going issues and problems. They don’t seem to need him for his ‘being’ actually Shurik.
On the other side, our hero is grotesquely unable to say a clear and firm no to feminine wishes and requests. [I lost the number of cases when I felt a deep urge to slap him to help him wake up from his drunkenness and half-blinded lived life]. Because of his tender and sensitive heart, he keeps failing to see and understand that he is being used and simply ‘ignored’ as far as his real needs are concerned. He is affected by a strange inner mechanism [every time he is being trapped under pity and compassion feelings towards women, the erotic trigger engulfs him completely and he proceeds to performing his duty with usual consideration] and this makes him look as a kind of saint devoted to women. Moreover, he always felt that pity was the main feeling that a man could offer to a woman.
There is an universe full of memorable characters: Mathilda, the lonely and eccentric artist living with three cats; Alia, a colleague of chemical college, from Kazan, ugly but very ambitious and determined to succeed in the capital of the promises; Lena, whose honor will save her through a fictitious marriage; Valeria, with flamboyant imagination; Svetlana, depressed, whose hysteria crises bring her to the point of suicide; Sonya, the beautiful alcoholic. All women that cross his path come with their baggage of complicated lives, that ultimately devour him of his own life.
As he celebrates his 30th birthday anniversary [not more or less than exactly 10 years later after his first mental breakthrough] he realizes he is deeply unhappy, tied to women that are waiting to be served, in all the ways, especially flesh-deep, and he changed into a person that he doesn’t recognize in the mirror. He is repelled of himself.
As if a gust by the destiny, exactly at this time, his first and only love [Lilya, a Russian-born Jew that left Russia together with her parents when she was 18, because of her parents wish to return to Israel as long as the visa permits were still easy to get] had a flight stop in Moscow only for 1 day, on her way further to Tokyo from Paris. During their very brief encounter they manage to rewind the places in the city where they used to hang out together, the feelings and emotions that governed their lives when they were only 18 years of age, the sweet dear memories of youth love. But all this is now long back gone. He finally ‘wakes’ up and feels for the first time in 12 years the sense of freedom and joy, same as he used to when he was a child.
There is infinite warm humor, sensuality, wisdom, courage, in places discreet dialogue with interesting phrases to fix in memory.
“Sincerely yours, Shurik” is both serious and funny, fascinating and accurate to present times as well. It is a story of everything, about basic need for love and being loved, about the family and about history, about women and about men that collide and the thread that connects them.
[ I forgave Shurik as he, unawares, showed me with today’s eyes how it is to be drawn to my first trip abroad. Years passed by and too many things changed, but that innocent and joyous feeling of my first meeting is still young. Hope it shall continue to have a long life ;) ].
Nowadays - more than ever- I understand the relevance and accuracy of meaning when one says that the advantage of a bad memory is that one enjoys several times the same good things for the first time.
This is a book I have–surprisingly- forgotten I read once, so this time accounts for my second reading. I have eventually figured this out as I reached the closing of the book. How could I have completely forgotten that my eyes went through the same pages [obviously during my first read I had so dedicated care with the book that it looked almost as new, as if untouched] and what triggered this total amnesia? Hard to tell. I was feeding myself with the illusion that for sure I read some chapters from the first half of the book but not that I also reached to the end of it. It is funny and strange too, as I was immersing more and more into it I had the feeling of ‘déjà vu’ and couldn’t explain it clearly. I had the feeling that I could keep the pace with the narrator and somehow managed to enter completely into her mind, so together we are building up the narrative flow. So, really, what made me delete from my memory that I read the book long ago?
As I turned page after page, the feeling was growing of old sweet memories that were very much alive and the past was now back here with me. I knew why this book helps me in my journey back during my student years when I was – of course, together with my school comrades – young and restless. [My very first trip abroad was actually to Russia, Moscow in the fall of 1998. This year marks my 20 years celebration. Ha! No wonder now why I have forgotten I read the book. ]
This is a story about Shurik Korn, a flawed Casanova [sadly it didn’t fit for the perfect prototype of Casanova] that lives in Moscow, and during the 1980 years he builds a net of adventures where only women are caught and out of which he simply cannot escape.
Although he seems generously gifted by nature [very good-looking, smart, old French speaker, gentle, always ready to help] Shurik lives an unhappy life. He is always surrounded by women, from birth by his mother and grandmother and, later on, during his adult years, he manages to attract only the most complicated types of women, and eventually he cannot break the shield of his loneliness and inner fantasies that seem to rule his life.
I liked very much that the style is simple, straightforward, while also it is marked by sensitiveness and plenty of warm, bitter-sweet, hard humor, now and there. The dialogues and conversations are serious but also non-serious. The main issue to be reflected throughout the book is about the relationship between the son [Shurik] and his mother [Vera Alexandrovna, a very sentimental and artistic woman], how unknowingly he develops a sense of profound subordination to the call of duty [as it was cultivated in him from early youth by his mature, intelligent grandmother Elizaveta Ivanovna] and, consequently, how is life is a loss in terms of living.
There are on display a wide range of shades of so-called love – from selfish, maternal, filial, flesh-deep, spiritual aiming – but also a whole gallery of feelings from the various women – lonely, unhappy, sick, aggressive, depressive, suicidal – that intersects the life of our unhappy Shurik, who is full of good-nature and benevolence.
In all given circumstances, ‘poor’ Shurik is animated by the best intentions and what he does is to heal and help the women that do everything in their power to keep him by their side. Women adore him [mainly by finding consolation in his flesh] and, constantly, need him to solve their on-going issues and problems. They don’t seem to need him for his ‘being’ actually Shurik.
On the other side, our hero is grotesquely unable to say a clear and firm no to feminine wishes and requests. [I lost the number of cases when I felt a deep urge to slap him to help him wake up from his drunkenness and half-blinded lived life]. Because of his tender and sensitive heart, he keeps failing to see and understand that he is being used and simply ‘ignored’ as far as his real needs are concerned. He is affected by a strange inner mechanism [every time he is being trapped under pity and compassion feelings towards women, the erotic trigger engulfs him completely and he proceeds to performing his duty with usual consideration] and this makes him look as a kind of saint devoted to women. Moreover, he always felt that pity was the main feeling that a man could offer to a woman.
There is an universe full of memorable characters: Mathilda, the lonely and eccentric artist living with three cats; Alia, a colleague of chemical college, from Kazan, ugly but very ambitious and determined to succeed in the capital of the promises; Lena, whose honor will save her through a fictitious marriage; Valeria, with flamboyant imagination; Svetlana, depressed, whose hysteria crises bring her to the point of suicide; Sonya, the beautiful alcoholic. All women that cross his path come with their baggage of complicated lives, that ultimately devour him of his own life.
As he celebrates his 30th birthday anniversary [not more or less than exactly 10 years later after his first mental breakthrough] he realizes he is deeply unhappy, tied to women that are waiting to be served, in all the ways, especially flesh-deep, and he changed into a person that he doesn’t recognize in the mirror. He is repelled of himself.
As if a gust by the destiny, exactly at this time, his first and only love [Lilya, a Russian-born Jew that left Russia together with her parents when she was 18, because of her parents wish to return to Israel as long as the visa permits were still easy to get] had a flight stop in Moscow only for 1 day, on her way further to Tokyo from Paris. During their very brief encounter they manage to rewind the places in the city where they used to hang out together, the feelings and emotions that governed their lives when they were only 18 years of age, the sweet dear memories of youth love. But all this is now long back gone. He finally ‘wakes’ up and feels for the first time in 12 years the sense of freedom and joy, same as he used to when he was a child.
There is infinite warm humor, sensuality, wisdom, courage, in places discreet dialogue with interesting phrases to fix in memory.
“Sincerely yours, Shurik” is both serious and funny, fascinating and accurate to present times as well. It is a story of everything, about basic need for love and being loved, about the family and about history, about women and about men that collide and the thread that connects them.
[ I forgave Shurik as he, unawares, showed me with today’s eyes how it is to be drawn to my first trip abroad. Years passed by and too many things changed, but that innocent and joyous feeling of my first meeting is still young. Hope it shall continue to have a long life ;) ].
December 7, 2019
Are Ulițkaia o forță de a crea personaje atât de vii încât îți devin cunoștințe. De câte ori termin o carte a ei simt că mă întorc dintr-o călătorie în care am apucat să cunosc niște oameni care m-au lăsat să intru în viața lor și au devenit, în felul ăsta, parte din viața mea și mă simt frustrată că nu mai am timp să stau cu ei și mi-e teamă să nu îi uit.
Dă dependență Ulițkaia, asta vreau să spun.
Șurik e un bărbat pe care îl știm toți (mai ales - toate) și nu o să mă apuc să îi fac portretul sau să povestesc cartea (farmecul ei nu stă în acțiune, ci tocmai în sentimentul cunoașterii intime a unei familii, în scufundarea în intimitatea unor străini care, până la final, nu îți mai sunt deloc străini, un realism modern la care Ulițkaia e maestră). Mi-a plăcut mult ironia subtilă cu care ni-l face cunoscut, în locul sarcasmului sau agresivității cu care am descrie cele mai multe dintre noi un astfel de bărbat, atât de preocupat să satisfacă pe toată lumea încât le transformă pe majoritatea femeilor în niște dependente care inspiră milă, în timp ce el nu reușește să se cunoască și să se piardă pe sine în dragoste. Cele independente îl văd așa cum e, băiatul bun al mamei, fără profunzimi și idei proprii și nu rămân prea mult în preajma lui. Finalul pare să ni-l lase puțin deșteptat și cu un început de conștiință de sine. Ca în viață, nu o să știm niciodată ce devine, până la urmă, omul. Îmi aduce aminte de un film văzut recent, despre pictorul Giacometti, care spunea că e imposibil să termini un portret. Omul se schimbă permanent, cum să îl prinzi definitiv pe o pânză?
Dă dependență Ulițkaia, asta vreau să spun.
Șurik e un bărbat pe care îl știm toți (mai ales - toate) și nu o să mă apuc să îi fac portretul sau să povestesc cartea (farmecul ei nu stă în acțiune, ci tocmai în sentimentul cunoașterii intime a unei familii, în scufundarea în intimitatea unor străini care, până la final, nu îți mai sunt deloc străini, un realism modern la care Ulițkaia e maestră). Mi-a plăcut mult ironia subtilă cu care ni-l face cunoscut, în locul sarcasmului sau agresivității cu care am descrie cele mai multe dintre noi un astfel de bărbat, atât de preocupat să satisfacă pe toată lumea încât le transformă pe majoritatea femeilor în niște dependente care inspiră milă, în timp ce el nu reușește să se cunoască și să se piardă pe sine în dragoste. Cele independente îl văd așa cum e, băiatul bun al mamei, fără profunzimi și idei proprii și nu rămân prea mult în preajma lui. Finalul pare să ni-l lase puțin deșteptat și cu un început de conștiință de sine. Ca în viață, nu o să știm niciodată ce devine, până la urmă, omul. Îmi aduce aminte de un film văzut recent, despre pictorul Giacometti, care spunea că e imposibil să termini un portret. Omul se schimbă permanent, cum să îl prinzi definitiv pe o pânză?
July 1, 2020
Людмила Улицка пише страхотно и макар на сцената постоянно да изникват нови и нови герои това по никакъв начин не натоварва, както в някои други книги често се случва. Страхотен стил. Нещо от Маркес, ехе, и любимият Храбал към края. Не сравнявам несравними неща, търся начин да опиша усещането.
Пълно е с бисери и яки цитати.
Ценна книга.
Пълно е с бисери и яки цитати.
Ценна книга.
June 30, 2016
Людмила Улицка има сетивата да види комедията във всяка драма и чрез фина ирония да разкаже за дребнобитовите проблеми. В „Искрено ваш Шурик” рускинята ни представя един спретнат и сресан герой, чийто живот тя проследява от раждането му, през възмъжаването и в крайна сметка не става ясно дали Шурик някога помъдрява. Романът „Искрено ваш Шурик” е определен за книга на 2004 година в Русия и е отличен с националната литературна награда на Китай през 2005 година. У нас е издаден от „Жанет-45” в превод на Здравка Петрова.
Улицка ни пренася в един типичен руски матриархат, в който Шурик остава без баща и израства в изцяло женска среда, отгледан от майка си и баба си, които с възпитателски методи превръщат едно момче, както в свой слуга, така и в слуга на женския свят. Героят влиза във възпитателната матрица и пораства като един чувствителен мъж, добре запознат с желанията и нуждите на жените и изпада в константна услужливост на щенията им.
Животът на Шурик, макар и живот на модерен руски Дон Жуан, е тъжен. Израснал с грижите на мама и баба, той започва да разбира жените толкова добре, че чак се чувства жалък. От съжаление ще си ляга със сакати, самотни и депресирани, само и само да не ги нарани. Година след година Шурик ще се среща с нови и нови жени, които няма да го оставят на мира. Задоволяването на мъжките му потребности няма да е проблем.
Други терзания ще бушуват в главата му: невъзможността да откаже на всички тях – Лиля, Аля, Матилда, Вера и сие, когато го търсят за услуга. Шурик ту ще помага на бабината приятелка, ту на съседката от горния етаж, ту на колежката от университета или на случайно срещната жена на улицата. През целия роман Шурик не намира една минута спокойствие, в която да помисли за себе си – все гони такси, за да занесе на любовницата инвалид лекарства, все тича подир трамвая или метрото, за да пренесе кашон на позната или пък ще бърза към летището, за да вземе поредната пратка с плетки и прежди от Израел.
Шурик обаче ще изпусне своята любов – Лиля. Влюбва се в нея, когато е на 18 и в края на романа, когато вече е навъртял 30, ще се видят за последно. Лиля има временен престой на летището в Москва, където очаква своя полет за Токио, и прави тъжната равносметка за изминалите години на Шурик, в услуга на околните. Есенцията й е нескрита жалост за угодника и радост, че повече нищо няма да го свързва с нея.
В характерния си описателен и подробен стил, залагайки на комичните и иронични детайли, Людмила Улицка създава пред читателя десетина незабравими женски образа
всеки от които напоен с недостатъци, къде физически, къде умствени. Ярките женски типажи, са извадени от различни руски прослойки, които разсмиват със своите характерни привички, задължителен придатък към всяка от тях. С „Искрено ваш Шурик” писателката изважда на показ руската душа на средностатистическия човек в едни чудовищни времена, оставяйки за размисъл: полезни ли са Шу��иковците, както за себе си, така и за околните.
Улицка е една от най-превежданите руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 година по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й – биохимичка. Завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 година е уволнена заради преписване на „самиздатски” ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години и днес е измежду най-високотиражните руски писатели.
Улицка ни пренася в един типичен руски матриархат, в който Шурик остава без баща и израства в изцяло женска среда, отгледан от майка си и баба си, които с възпитателски методи превръщат едно момче, както в свой слуга, така и в слуга на женския свят. Героят влиза във възпитателната матрица и пораства като един чувствителен мъж, добре запознат с желанията и нуждите на жените и изпада в константна услужливост на щенията им.
Животът на Шурик, макар и живот на модерен руски Дон Жуан, е тъжен. Израснал с грижите на мама и баба, той започва да разбира жените толкова добре, че чак се чувства жалък. От съжаление ще си ляга със сакати, самотни и депресирани, само и само да не ги нарани. Година след година Шурик ще се среща с нови и нови жени, които няма да го оставят на мира. Задоволяването на мъжките му потребности няма да е проблем.
Други терзания ще бушуват в главата му: невъзможността да откаже на всички тях – Лиля, Аля, Матилда, Вера и сие, когато го търсят за услуга. Шурик ту ще помага на бабината приятелка, ту на съседката от горния етаж, ту на колежката от университета или на случайно срещната жена на улицата. През целия роман Шурик не намира една минута спокойствие, в която да помисли за себе си – все гони такси, за да занесе на любовницата инвалид лекарства, все тича подир трамвая или метрото, за да пренесе кашон на позната или пък ще бърза към летището, за да вземе поредната пратка с плетки и прежди от Израел.
Шурик обаче ще изпусне своята любов – Лиля. Влюбва се в нея, когато е на 18 и в края на романа, когато вече е навъртял 30, ще се видят за последно. Лиля има временен престой на летището в Москва, където очаква своя полет за Токио, и прави тъжната равносметка за изминалите години на Шурик, в услуга на околните. Есенцията й е нескрита жалост за угодника и радост, че повече нищо няма да го свързва с нея.
В характерния си описателен и подробен стил, залагайки на комичните и иронични детайли, Людмила Улицка създава пред читателя десетина незабравими женски образа
всеки от които напоен с недостатъци, къде физически, къде умствени. Ярките женски типажи, са извадени от различни руски прослойки, които разсмиват със своите характерни привички, задължителен придатък към всяка от тях. С „Искрено ваш Шурик” писателката изважда на показ руската душа на средностатистическия човек в едни чудовищни времена, оставяйки за размисъл: полезни ли са Шу��иковците, както за себе си, така и за околните.
Улицка е една от най-превежданите руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 година по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й – биохимичка. Завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 година е уволнена заради преписване на „самиздатски” ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години и днес е измежду най-високотиражните руски писатели.
August 26, 2024
La novela se encuentra situada en Moscú durante la segunda parte del siglo XX con una rica y palpable ambientación que nos lleva a través de aquella ciudad con sus calles, monumentos, puentes, tranvías, almacenes, estaciones del metro y demás, lo que nos proporciona una probada de lo que ha sido esa imponente ciudad. El personaje central de la novela es el noble y complaciente Shúrik Korn, un hombre que traspasa la nobleza y la bondad hasta llegar a la debilidad de carácter. Esta característica es aprovechada por las mujeres que va conociendo a través de la vida y funciona como un verdadero imán para ellas, él cede ante cualquier insinuación para embarcarse en romances, atenciones desmesuradas y complacencias con sus implicaciones.
Su vida transcurre rodeado de mujeres desde su omnipresente abuela y su débil y apasionada madre quienes son las encargadas de su crianza en especial la abuela. El padre está ausente y prácticamente no tiene amigos hombres. La abuela, Yelizaveta Ivánovna, es una vieja sabia y funge como la cabeza de esa pequeña familia; la madre, Vera Aleksándrovna, es una actriz frustrada que termina enterrando su vida en un trabajo monótono y falto de estímulo.
“Yelizaveta Ivánovna no había sabido en absoluto ser infeliz, tal vez porque su energía pragmática no le dejaba tiempo para reflexionar sobre cosas abstractas y poco prácticas como la felicidad, pero quería apasionadamente a su hija y trataba con respeto su estado de tristeza melancólica y de humillación inmerecida, considerándolo una manifestación de su constitución psíquica y su talento frustrado”.
Durante su vida Shúrik se ve atrapado dentro de un círculo formado sólo por mujeres que le demandan tiempo y atenciones de todo tipo. Debido a su peculiar psicología que lo distingue se siente siempre en deuda con todas ellas, siempre anteponiendo las necesidades de ellas a las suyas, olvidando que él también debe tener vida propia. De alguna manera se siente irrevocablemente culpable ante todas ellas.
Es muy interesante la descripción de la personalidad que va haciendo la autora rusa Liudmila Ulítskaya (1943) de todas las mujeres con las que convive Shúrik. Matilda Pávlovna, la amante madura a quien Shúrik conoce a sus escasos 16 años quien lo inicia en la sexualidad y adopta como un amigo y amante durante varios años; la kazaja y brillante estudiante de química Alia Togusova; la bibliotecaria coja llamada Valeria Adámovna Konétskaya quien requiere del auxilio de Shúrik en incontables ocasiones; su lúgubre y desconfiada compañera de colegio Lena Stovba con quien se casa temporalmente por razones altruistas; la muy voluble emocional y psicológicamente Svetlana cuya personalidad se caracteriza por la necesidad de sentirse injustamente agraviada y además se da a la tarea de espiar tenazmente a Shúrik por todo Moscú; Zhanna, una enana adulta con algún atractivo oculto de quien Shúrik se compadece. Y siempre flotando en la memoria de él está su primer amor Lilia Laskina.
Además de las aventuras románticas del protagonista este relato nos habla del compromiso y del cariño familiar, de las aspiraciones cotidianas en el trabajo, de los miedos y las expectativas en las relaciones interpersonales, del sentido del deber, de la bondad, de la generosidad y de todas aquellas cosas que atañen al ser humano. ¿De qué más se podría hablar? La cuestión es cómo se cuenta y la autora lo hace de manera sencilla, espléndida y entrañable y muestra sus talentos de un verdadero orfebre habiendo construido una novela con múltiples y finos detalles, dejándonos ver la vida interior de los personajes con una extraordinaria claridad.
“En la elección del corazón los defectos poseen una fuerza mayor que las virtudes, porque son las manifestaciones más brillantes de la individualidad.”
La traducción de la excepcional Marta Rebón ha sido fantástica como es usual en ella.
Su vida transcurre rodeado de mujeres desde su omnipresente abuela y su débil y apasionada madre quienes son las encargadas de su crianza en especial la abuela. El padre está ausente y prácticamente no tiene amigos hombres. La abuela, Yelizaveta Ivánovna, es una vieja sabia y funge como la cabeza de esa pequeña familia; la madre, Vera Aleksándrovna, es una actriz frustrada que termina enterrando su vida en un trabajo monótono y falto de estímulo.
“Yelizaveta Ivánovna no había sabido en absoluto ser infeliz, tal vez porque su energía pragmática no le dejaba tiempo para reflexionar sobre cosas abstractas y poco prácticas como la felicidad, pero quería apasionadamente a su hija y trataba con respeto su estado de tristeza melancólica y de humillación inmerecida, considerándolo una manifestación de su constitución psíquica y su talento frustrado”.
Durante su vida Shúrik se ve atrapado dentro de un círculo formado sólo por mujeres que le demandan tiempo y atenciones de todo tipo. Debido a su peculiar psicología que lo distingue se siente siempre en deuda con todas ellas, siempre anteponiendo las necesidades de ellas a las suyas, olvidando que él también debe tener vida propia. De alguna manera se siente irrevocablemente culpable ante todas ellas.
Es muy interesante la descripción de la personalidad que va haciendo la autora rusa Liudmila Ulítskaya (1943) de todas las mujeres con las que convive Shúrik. Matilda Pávlovna, la amante madura a quien Shúrik conoce a sus escasos 16 años quien lo inicia en la sexualidad y adopta como un amigo y amante durante varios años; la kazaja y brillante estudiante de química Alia Togusova; la bibliotecaria coja llamada Valeria Adámovna Konétskaya quien requiere del auxilio de Shúrik en incontables ocasiones; su lúgubre y desconfiada compañera de colegio Lena Stovba con quien se casa temporalmente por razones altruistas; la muy voluble emocional y psicológicamente Svetlana cuya personalidad se caracteriza por la necesidad de sentirse injustamente agraviada y además se da a la tarea de espiar tenazmente a Shúrik por todo Moscú; Zhanna, una enana adulta con algún atractivo oculto de quien Shúrik se compadece. Y siempre flotando en la memoria de él está su primer amor Lilia Laskina.
Además de las aventuras románticas del protagonista este relato nos habla del compromiso y del cariño familiar, de las aspiraciones cotidianas en el trabajo, de los miedos y las expectativas en las relaciones interpersonales, del sentido del deber, de la bondad, de la generosidad y de todas aquellas cosas que atañen al ser humano. ¿De qué más se podría hablar? La cuestión es cómo se cuenta y la autora lo hace de manera sencilla, espléndida y entrañable y muestra sus talentos de un verdadero orfebre habiendo construido una novela con múltiples y finos detalles, dejándonos ver la vida interior de los personajes con una extraordinaria claridad.
“En la elección del corazón los defectos poseen una fuerza mayor que las virtudes, porque son las manifestaciones más brillantes de la individualidad.”
La traducción de la excepcional Marta Rebón ha sido fantástica como es usual en ella.
August 30, 2020
Volim knjige Ljudmile Ulicke ! Ovo je još jedan njen roman koji sam čitao s prekidima, ne zbog toga što je bio dosadan ili intelektualno poticajan pa mi je trebalo vremena za razmišljanje , nego zbog te neke "životne napetosti" koju Ulicka uspješno prenosi na papir. Pisati tako lijepo, majstorski ispripovijedano , s toliko duha i empatije, uspijevaju samo veliki pisci, a Ulicka to definitivno jest.
Ako bih mogao, njene romane bih svrstao u jedan poseban žanr - olovka piše srcem.
Ako bih mogao, njene romane bih svrstao u jedan poseban žanr - olovka piše srcem.
April 2, 2013
След „Сонечка” (кратка, жива и ясна) "Искрено ваш Шурик" пак ми хареса, вече знаех какво да очаквам от стила и атмосферата на Улицка, а и тази книга е по-мащабна, имаш време да живееш в града на Шурик. Всички герои ми изглеждаха като в типичен руски филм (даже по-скоро пиеса). Много дълго време не бях чела руски автори и мисля, че Улицка беше подходящ избор за нова среща с руските особености и връщане към руската литератрура с голямо доверие. Определено разказва увлекателно, с убедителни и цветисти герои. Много добре е внушила идеята си – толкова, че когато младежът Шурик продължаваше да ги върши все един и същи, си казвах „Оооох, пак ли??!” :)))))
(Е, и на майка му виках разбира се.)
(Е, и на майка му виках разбира се.)
September 8, 2021
Shúrik tiene una abuela con un carácter fuerte y desbordante, y una madre débil y atormentada por la pérdida temprana del padre de Shúrik. Estamos ante una familia moscovita de mediados del siglo XX, cuyo triángulo familiar pone en el centro a este chico en apariencia bondadoso. Conforme crece Shúrik, mujeres de edades y circunstancias divergentes se acercan a él, y ahí es donde empezan a desfilar estos personajes ruinosos que se enquistan en la vida del protagonista.
Me gustó mucho esta escritora. Me recuerda que debo leer a más escritores rusos.
Me gustó mucho esta escritora. Me recuerda que debo leer a más escritores rusos.
December 8, 2024
Обожавам начина на писане на Улицка. Красивите описания, ефирните сравнения, странностите на жероите й, хъсът им за живот. Подбраните елементи от руската действителност, с които изгражда света на романите си. Прелест!
Леката ирония и способността на героите да се плъзнат по повърхността на бездната към която тя ежедневно ги повежда и лекотата, с която го правят са удивителни и вдъхновяващи.
Леката ирония и способността на героите да се плъзнат по повърхността на бездната към която тя ежедневно ги повежда и лекотата, с която го правят са удивителни и вдъхновяващи.
June 14, 2014
Nu cred ca cineva vreodata putea sa intruchipeze cu atat iscusinta intr-un personaj masculin, un sentiment atat de femenin - mila.
Mila - ca o povara innascuta sau dobindita, un blestem sau un har, cea care aduce alinare scurta pentru o dezamagire infinita, cea care pina la urma va lua chipul batrin si obosit al remuscarii si ratarii.
Pina unde poate ajunge mila unui barbat pentru neputinta, duiosia si suferinta femeilor?
Atat de departe, incat sa iti traiesti viata pentru altii, uitand completamente de propriile aspiratii, vise, dorinte si de propriul eu si cel mai important de ceea ce fiecare din noi cauta - sufletul pereche.
Al dumneavoastra milos , Surik
Mila - ca o povara innascuta sau dobindita, un blestem sau un har, cea care aduce alinare scurta pentru o dezamagire infinita, cea care pina la urma va lua chipul batrin si obosit al remuscarii si ratarii.
Pina unde poate ajunge mila unui barbat pentru neputinta, duiosia si suferinta femeilor?
Atat de departe, incat sa iti traiesti viata pentru altii, uitand completamente de propriile aspiratii, vise, dorinte si de propriul eu si cel mai important de ceea ce fiecare din noi cauta - sufletul pereche.
Al dumneavoastra milos , Surik
September 2, 2017
Divna! Obožavam umove poput ovoga Ljudmile Ulicke, koji su sazdani na ovako barokni način. I onda, naravno, na takav način i pišu. Ako su nadareni za pisanje. A Ljudmila Ulicka to itekako jest. Otkriće mi je ta žena, otkriće na kojem sam baš zahvalna.
Ne znam, zapravo, što uopće reći o "Šuriku". Toliko je stvarna, opipljiva, duhovita, dirljiva, pametna ta knjiga, da je samo mogu svim srcem preporučiti. Vrijedna je, takva gusta i dugačka, svake minute vremena. Još jedna koja se grli.
Ne znam, zapravo, što uopće reći o "Šuriku". Toliko je stvarna, opipljiva, duhovita, dirljiva, pametna ta knjiga, da je samo mogu svim srcem preporučiti. Vrijedna je, takva gusta i dugačka, svake minute vremena. Još jedna koja se grli.
October 27, 2023
Ah Șurik, Șurik! Ce viață mai ai și tu!
Cam aceste exclamații le-am avut pe toată durata lecturii.
“… Șurik trăia priponit în lanț de atâta amar de ani…”
Șurik este un băiat crescut de două femei, bunica și mama, care îl transformă într-un sclav al femeilor. Anturajul feminin continuă și la maturitate, Șurik atrăgând în preajma sa doar femei cu probleme pe care le slujește cu devotament, nepunând la dubii nici pentru o clipă faptul că nu le este dator cu nimic. El uită cu desăvârșire de propria persoană, nu are aspirații sau vise, își dedică existența pentru a le servi pe cele ce se țin scai de el și care îl consideră indispensabil existenței lor.
Începe șirul acestor femei mama sa Vera, o femeie iresponsabilă și imatură care a stat în cârca mamei Elizaveta Ivanova, iar după moartea acesteia a trecut sub aripa fiului. Vera consideră firesc faptul că Șurik nu are o viață personală și că i se dedică ei, îi stă mereu la dispoziție luând asupra sa toate sarcinile casei.
Matilda urmează în această listă. Ea este o artistă ratată care își duce traiul alături de pisicile sale. Alia, colega lui Șuric, o tână urâtă care vede Moscova precum o scăpare de mizeria de la baștină. Lena este cea care își va salva onoarea de fată rămasă însărcinată încheind o căsătorie fictivă cu Șurik. Urmează lista Valeria, o infirmă care la fel profită de serviciile lui Șurik. A nu se trece cu vedere nici Svetlana, o depresivă care îl amenință cu sinuciderea. Și mai spre sfârșit își face apariția și alcoolica Sonya.
Și poate viața lui Șurik ar fi avut o altă întorsătură dacă unica sa iubire din adolescență, Lilia, nu ar fi plecat în Israel. Începând cu acea etapă din viața sa Șurik este purtat de o mărinimie și un sentiment de milă față de cele mai problematice femei trezind în ele dependență față de sine.
“Dar ce vrea să însemne viață proprie? Să vrei ceva, să obții ceva... În ce-l privește, dacă ar face o socoteală rotundă, el nu obținuse nimic. Dar a vrut ceva anume? Nu, și-a răspuns el la întrebarea nemiloasă, nu a vrut nimic.”
Ulițkaya își conturează cu măiestrie personajele. Toate sunt atât de diferite între ele și atât de autentice. Fiecare personalitate ne aduce aminte de anumiți oameni întâlniți de către noi la o anumită etapă a vieții. Personajele și modul lor de a vorbi și comporta reprezintă punctul forte al romanului; farmecul lui constând în analiza psihologică pe care cititorul o poate face parcurgând fiecare pagină. Nu acțiunea este ceea ce căutăm într-un roman scris de Ulițkaya, ci subtilitățile și ceea ce citim printre rânduri.
Un roman despre legăturile de familie, dragoste, nevoia de a oferi, dar și a primi în schimb, dependență, dar și capacitatea de a spune nu și a impune limite celor din jur atunci când este îngrădită libertatea personală.
“Al dumneavoastră sincer, Șurik” de Ludmila Ulițkaya
Cam aceste exclamații le-am avut pe toată durata lecturii.
“… Șurik trăia priponit în lanț de atâta amar de ani…”
Șurik este un băiat crescut de două femei, bunica și mama, care îl transformă într-un sclav al femeilor. Anturajul feminin continuă și la maturitate, Șurik atrăgând în preajma sa doar femei cu probleme pe care le slujește cu devotament, nepunând la dubii nici pentru o clipă faptul că nu le este dator cu nimic. El uită cu desăvârșire de propria persoană, nu are aspirații sau vise, își dedică existența pentru a le servi pe cele ce se țin scai de el și care îl consideră indispensabil existenței lor.
Începe șirul acestor femei mama sa Vera, o femeie iresponsabilă și imatură care a stat în cârca mamei Elizaveta Ivanova, iar după moartea acesteia a trecut sub aripa fiului. Vera consideră firesc faptul că Șurik nu are o viață personală și că i se dedică ei, îi stă mereu la dispoziție luând asupra sa toate sarcinile casei.
Matilda urmează în această listă. Ea este o artistă ratată care își duce traiul alături de pisicile sale. Alia, colega lui Șuric, o tână urâtă care vede Moscova precum o scăpare de mizeria de la baștină. Lena este cea care își va salva onoarea de fată rămasă însărcinată încheind o căsătorie fictivă cu Șurik. Urmează lista Valeria, o infirmă care la fel profită de serviciile lui Șurik. A nu se trece cu vedere nici Svetlana, o depresivă care îl amenință cu sinuciderea. Și mai spre sfârșit își face apariția și alcoolica Sonya.
Și poate viața lui Șurik ar fi avut o altă întorsătură dacă unica sa iubire din adolescență, Lilia, nu ar fi plecat în Israel. Începând cu acea etapă din viața sa Șurik este purtat de o mărinimie și un sentiment de milă față de cele mai problematice femei trezind în ele dependență față de sine.
“Dar ce vrea să însemne viață proprie? Să vrei ceva, să obții ceva... În ce-l privește, dacă ar face o socoteală rotundă, el nu obținuse nimic. Dar a vrut ceva anume? Nu, și-a răspuns el la întrebarea nemiloasă, nu a vrut nimic.”
Ulițkaya își conturează cu măiestrie personajele. Toate sunt atât de diferite între ele și atât de autentice. Fiecare personalitate ne aduce aminte de anumiți oameni întâlniți de către noi la o anumită etapă a vieții. Personajele și modul lor de a vorbi și comporta reprezintă punctul forte al romanului; farmecul lui constând în analiza psihologică pe care cititorul o poate face parcurgând fiecare pagină. Nu acțiunea este ceea ce căutăm într-un roman scris de Ulițkaya, ci subtilitățile și ceea ce citim printre rânduri.
Un roman despre legăturile de familie, dragoste, nevoia de a oferi, dar și a primi în schimb, dependență, dar și capacitatea de a spune nu și a impune limite celor din jur atunci când este îngrădită libertatea personală.
“Al dumneavoastră sincer, Șurik” de Ludmila Ulițkaya
December 23, 2012
Из архивите - рецензия за в. "Гласове".
"Искрено ваш Шурик", Людмила Улицка, прев. Здравка Петрова, "Факел експрес", "Жанет-45", 2007 г.
Ако има съвсем очевидна разлика между "типичното" руско и английско писане, ще я видите ясно именно в тези две книги (сравнението е с "Бялата градина Сибир", резенциите са публикувани на една страница - бел.Нев.). Докато английската се стреми към лаконичност и съсредоточава патоса и хумора си във фактите и действието, руската е напоителна в езика и проявява доловимо пристрастие към личностите и диалозите. "Бащата на детето, Александър Сигизмундович Левандовски, човек с демонична и донякъде подценена външност, с гърбав нос и стегнати къдрици, от ранна възраст се очертаваше да стане музикален гений..." – началото на "Шурик" не лъже в обещанието си за извънредни образ��, въпреки че романът на Улицка (1943) е посветен на самата посредственост.
Герой докрая е "детето", а подвеждащо драматични появи като тази на баща му има десетки, като парчета от пъзъл, които в опит да го допълнят, го изкривяват по формата си. Унищожение чрез изобилие. Върволица истории без жило от социалистическа Москва.
"Искрено ваш Шурик" е летописът на един човек, движен от кротко чувство за вина и плавно погубен от собствената си услужливост. Няколкото поколения на семейството му и няколкото слоя на обкръжението му – въпреки че именно те го поглъщат жив – са разказани с бързите щрихи, обикновено ползвани за страничните обстоятелства. "Нещастното племе на съветските хора, това поголовно осакатено от войната поколение безръки, безкраки, изгорени и обезобразени физически, но заобиколени от гипсови и бронзови работници с могъщи ръчища и селянки с яки нозе същества, което презира всяка немощ..." е далечно и неплашещо присъствие. Във фокуса на Шурик, почти против волята му, се редуват главно жените, които си го присвояват в моменти на нужда и на които той "оказва полово уважение" от жал, симпатия и чувство за дълг: "дребничката, предизвикателна, с бели островърхи обувчици и кожена миниполичка" Лиля; великолепната Матилда Павловна, "обширна и спокойна като породиста крава"; амбициозната и безстрастна Аля Тогусова от баща казак и майка, чийто цял живот е бил "безкрайна каторга и равнодушно оцеляване"; девойката, заченала от чернокож кубинец от прочутия институт "Патрис Лумумба"; шизофреничката Светлана със "смирено-хищния си вид" и всички останали... Далеч от авантюристичния дъх на "Бялата градина", "Шурик" прилича повече на микроскопски препарат от средностатистически живот в чудовищна страна по чудовищно време: на пръв поглед не разкрива нищо удивително или убийствено, но при продължителна близост съсипва.
"Искрено ваш Шурик", Людмила Улицка, прев. Здравка Петрова, "Факел експрес", "Жанет-45", 2007 г.
Ако има съвсем очевидна разлика между "типичното" руско и английско писане, ще я видите ясно именно в тези две книги (сравнението е с "Бялата градина Сибир", резенциите са публикувани на една страница - бел.Нев.). Докато английската се стреми към лаконичност и съсредоточава патоса и хумора си във фактите и действието, руската е напоителна в езика и проявява доловимо пристрастие към личностите и диалозите. "Бащата на детето, Александър Сигизмундович Левандовски, човек с демонична и донякъде подценена външност, с гърбав нос и стегнати къдрици, от ранна възраст се очертаваше да стане музикален гений..." – началото на "Шурик" не лъже в обещанието си за извънредни образ��, въпреки че романът на Улицка (1943) е посветен на самата посредственост.
Герой докрая е "детето", а подвеждащо драматични появи като тази на баща му има десетки, като парчета от пъзъл, които в опит да го допълнят, го изкривяват по формата си. Унищожение чрез изобилие. Върволица истории без жило от социалистическа Москва.
"Искрено ваш Шурик" е летописът на един човек, движен от кротко чувство за вина и плавно погубен от собствената си услужливост. Няколкото поколения на семейството му и няколкото слоя на обкръжението му – въпреки че именно те го поглъщат жив – са разказани с бързите щрихи, обикновено ползвани за страничните обстоятелства. "Нещастното племе на съветските хора, това поголовно осакатено от войната поколение безръки, безкраки, изгорени и обезобразени физически, но заобиколени от гипсови и бронзови работници с могъщи ръчища и селянки с яки нозе същества, което презира всяка немощ..." е далечно и неплашещо присъствие. Във фокуса на Шурик, почти против волята му, се редуват главно жените, които си го присвояват в моменти на нужда и на които той "оказва полово уважение" от жал, симпатия и чувство за дълг: "дребничката, предизвикателна, с бели островърхи обувчици и кожена миниполичка" Лиля; великолепната Матилда Павловна, "обширна и спокойна като породиста крава"; амбициозната и безстрастна Аля Тогусова от баща казак и майка, чийто цял живот е бил "безкрайна каторга и равнодушно оцеляване"; девойката, заченала от чернокож кубинец от прочутия институт "Патрис Лумумба"; шизофреничката Светлана със "смирено-хищния си вид" и всички останали... Далеч от авантюристичния дъх на "Бялата градина", "Шурик" прилича повече на микроскопски препарат от средностатистически живот в чудовищна страна по чудовищно време: на пръв поглед не разкрива нищо удивително или убийствено, но при продължителна близост съсипва.
November 22, 2018
Много е талантлива Улицкая, майстор е на словото, думите ѝ се леят като река, но темите, оф, темите... Преобладава дребнотемието, залитане в някакви плоскости и подробности, кухи битовизми на фона на една скучна семейна история.
Шурик е отгледан от майка си и от баба си. По някаква неясна причина е магнит за всички жени и буквално всяка срещната иска да спи с него. Той е много добре възпитано и услужливо момче и не отказва на никоя не поради нагон или привличане, а просто от съжаление. И това е цялата книга: Шурик и вълшебният му еднорог спасяват, утешават, променят съдби, но никъде не се задържат. Не се задържат и страничните герои: прехвърчат през сцената, авторката задълбава в историята и психологията им, а после тъй и изчезват без следа. Дори и финалът е все едно на авторката внезапно ѝ е писнало от тази книга, казала е баста и е хлопнала капака на лаптопа. Това бяха едни наистина безсмислени 400+ страници, нищо не научих, нищо не съпреживях, психологически не беше убедително. Звездите, които съм поставила, са изцяло за стил.
Шурик е отгледан от майка си и от баба си. По някаква неясна причина е магнит за всички жени и буквално всяка срещната иска да спи с него. Той е много добре възпитано и услужливо момче и не отказва на никоя не поради нагон или привличане, а просто от съжаление. И това е цялата книга: Шурик и вълшебният му еднорог спасяват, утешават, променят съдби, но никъде не се задържат. Не се задържат и страничните герои: прехвърчат през сцената, авторката задълбава в историята и психологията им, а после тъй и изчезват без следа. Дори и финалът е все едно на авторката внезапно ѝ е писнало от тази книга, казала е баста и е хлопнала капака на лаптопа. Това бяха едни наистина безсмислени 400+ страници, нищо не научих, нищо не съпреживях, психологически не беше убедително. Звездите, които съм поставила, са изцяло за стил.
February 5, 2018
Ulitskaja jutustab, jutustab ja jutustab inimeste elu- ja perelugusid, jutustab hoogsalt, mõnuga. Ja lugedes ei saagi vahel aru, miks me neist inimestest ikka kõike seda teadma peame. Muidugi jookseb kõik lõpuks kuskil kokku. Ühiskondlik ja üldine jääb sel korral lugejal endal pisiasjadest, eriti olmet puudutavatest, kokku korjata. Ega sedagi vähe pole. Oluline on aga selles Ulitskaja romaanis siiski isiklik, isiklikud elud ja igapäevane sahmerdamine ning kokkuvõttes ka selle kõige tühisus.
September 26, 2023
Daca autoarea ar fi ales alt nume pentru carte, s-ar fi potrivit si "Surik si femeile". Nu stiu cat a fost el de sincer, dar clar ca femeilor li s-au aprins calcaiele dupa el tot timpul. Multe de zis despre carte, insa nu m-a impresionat cine stie ce. Mi-au placut descrierile, povestea familiei lui Surik, anumite scene definitorii...dar am avut alte asteptari. Cititi-o, ca nu se stie totuși.
May 7, 2021
Esialgu tundus, et see raamat on nagu rõõmsalt üle kivide vulisev jõeke, kuid lõpuks kujunes sellest minu jaoks terve suur ja sügav ookean - siin on palju kihte ja tahke, mille üle mõelda ja kaasa elada ja ka nutta ja naerda. Slaavi kirjutamisstiil on nauditavalt "rammus".
January 22, 2023
Un romanzo che porta con sé pura gioia di leggere, come non mi succedeva da molto; scritto benissimo, scorre via con leggerezza e piacere, e si alternano toni concreti a momenti spumeggianti o eterei.
Questa biografia - potenzialmente drammatica perché ricca di eventi difficili - è invece permeata di umorismo, leggerezza, poesia e buonumore. Attorno al protagonista una collana di personaggi preziosi, dipinti con sentimento e affetto, ma senza cadute nel sentimentalismo o in una drammaticità non necessaria, arricchiscono la trama di divagazioni e vicende collaterali.
L’autrice tratteggia i confini di un uomo sensibile e moderno, poi insicuro e frustrato, cresciuto da donne e che conserva una sensibilità particolare verso l’altro sesso.
Ne legge le difficoltà, ne percepisce sofferenze e vulnerabilità e con grande sensibilità sceglie di non approfittarne, ma di usare il suo privilegio maschile per regalare attimi di gioia. Ne scaturisce anche una visione del sesso decolpevolizzata, allegra e gentile, pulita.
Una riflessione senza soluzioni sul mondo maschile e femminile, che attraverso gli occhi di Surik analizza in primo luogo le donne che lo circondano e le loro vite, piene di frustrazioni o piccole gioie.
Questa biografia - potenzialmente drammatica perché ricca di eventi difficili - è invece permeata di umorismo, leggerezza, poesia e buonumore. Attorno al protagonista una collana di personaggi preziosi, dipinti con sentimento e affetto, ma senza cadute nel sentimentalismo o in una drammaticità non necessaria, arricchiscono la trama di divagazioni e vicende collaterali.
L’autrice tratteggia i confini di un uomo sensibile e moderno, poi insicuro e frustrato, cresciuto da donne e che conserva una sensibilità particolare verso l’altro sesso.
Ne legge le difficoltà, ne percepisce sofferenze e vulnerabilità e con grande sensibilità sceglie di non approfittarne, ma di usare il suo privilegio maschile per regalare attimi di gioia. Ne scaturisce anche una visione del sesso decolpevolizzata, allegra e gentile, pulita.
Una riflessione senza soluzioni sul mondo maschile e femminile, che attraverso gli occhi di Surik analizza in primo luogo le donne che lo circondano e le loro vite, piene di frustrazioni o piccole gioie.
July 22, 2021
Улицка ми е любима писателка, то тази книга беше голямо разочарование за мен. Вероятно съм прекалено сурова с тези две звезди, ако беше коя да е друга авторка щеше да получи три, но не мога да преглътна да имаш такъв талант и да издаваш нещо такова. Дребнотемие. Просто си затрупан от маловажни подробности. Герои, описани подробно и отгоре, на които сюжетът им отрежда роля на статисти. От толкова маловажни подробности централната тема се губи. За тези, които още не са чели Улицка, "Медея и нейните деца" за мен е най-добрият ѝ роман. Но добрите ѝ романи не се изчерпват с него, разбира се.
April 23, 2022
Чувство вины, навязанное бабушкой–педагогом в детстве, пришибло и раздавило жизнь бедного талантливого Шурика. И как следствие – отсутствие личной жизни, собственных желаний и интересов. С подробностями описывается его сексуальный опыт с разными женщинами, все - сильнее его и все встречались с ним из жалости.
September 20, 2011
Потрясающий язык, интересно читать, но немного страшновато думать, что так все и есть на самом деле
March 4, 2021
Što reći- Ulicka! Izvrsna kao i uvijek.
February 15, 2023
Жалости хватило бы на весь поганый мир, если бы кто-нибудь меня так искренне любил.
От книги изначально я не ожидала ничего. Сказали немногословно: "Роман и современная проза"
Ну вот я и не ждала, что мне придётся на протяжении всех глав, то кушать стекло ложками, то кататься в истерике.
Персонажи настолько живые и понятные, что в голове несколько раз ломается шаблон по поводу хороших и плохих вещей. Смотришь так со стороны и понимаешь, что именно люди так и делают: ошибаются как черти, жалеют всю жизнь, кто-то стирает напрочь все свои личные принципы и идёт дальше.
Прониклась ко всем персонажам большой любовью, пропускала всё через себя, плакала и страдала вместе с ними.
Моменты с постельными сценами были настолько очевидны, но при этом ни капли пошлости и явных слов. И вот сидишь, краснеешь от метафор. И в тексте просто как гром среди ясного неба. Улицкая идеально донесла смысл фразы: " В СССР секса не было"
Наелась я страданиями и в надежде хэппиэнда в конце, ждала с замиранием сердца окончания. И вот 10 последних глав. 3 часа ночи и у меня глаза на мокром месте, куча вопросов в голове и страницы заканчиваются. А я понимаю, что не нужен здесь счастливый конец и всё именно так как надо. Заливаю в себя кружечку расплавленного железа на последних строчках и закрываю книгу.
Заклеила книгу закладками от и до. Настолько мне хотелось оставить в памяти все эти строки и диалоги. Ещё раз прожить все эти моменты. Все они на весь золота. Перечитаю ли я её через какое-то время? Несомненно. Если был бы ещё фильм или сериал, то и их бы смотрела.
Огромная благодарность прекрасному человеку, который мне дал эту книгу.
+ 1 новый мир в моей голове
От книги изначально я не ожидала ничего. Сказали немногословно: "Роман и современная проза"
Ну вот я и не ждала, что мне придётся на протяжении всех глав, то кушать стекло ложками, то кататься в истерике.
Персонажи настолько живые и понятные, что в голове несколько раз ломается шаблон по поводу хороших и плохих вещей. Смотришь так со стороны и понимаешь, что именно люди так и делают: ошибаются как черти, жалеют всю жизнь, кто-то стирает напрочь все свои личные принципы и идёт дальше.
Прониклась ко всем персонажам большой любовью, пропускала всё через себя, плакала и страдала вместе с ними.
Моменты с постельными сценами были настолько очевидны, но при этом ни капли пошлости и явных слов. И вот сидишь, краснеешь от метафор. И в тексте просто как гром среди ясного неба. Улицкая идеально донесла смысл фразы: " В СССР секса не было"
Наелась я страданиями и в надежде хэппиэнда в конце, ждала с замиранием сердца окончания. И вот 10 последних глав. 3 часа ночи и у меня глаза на мокром месте, куча вопросов в голове и страницы заканчиваются. А я понимаю, что не нужен здесь счастливый конец и всё именно так как надо. Заливаю в себя кружечку расплавленного железа на последних строчках и закрываю книгу.
Заклеила книгу закладками от и до. Настолько мне хотелось оставить в памяти все эти строки и диалоги. Ещё раз прожить все эти моменты. Все они на весь золота. Перечитаю ли я её через какое-то время? Несомненно. Если был бы ещё фильм или сериал, то и их бы смотрела.
Огромная благодарность прекрасному человеку, который мне дал эту книгу.
+ 1 новый мир в моей голове
March 22, 2022
When i got to the half of it i skipped the other half - well I read it on fast forward, like in 2 minutes. the second half was exactly like the first - another females enter Surik's universum, he helps each one sexually and with other problems. The End
The book is simply boring. Starts well, nicely realistically written biographies of the characters. However, as the story goes and more characters appear, each with its storyline, the whole book becomes a universe of biographies which doesn't interest anymore. Because everything is so realistically presented, I would have liked to see the story embedded in the political and social realities of
those times. Instead she concentrates too much on those relationships, which makes it more a
Jackie Collins novel wrapped in a dostoievskian attitude.
The book is simply boring. Starts well, nicely realistically written biographies of the characters. However, as the story goes and more characters appear, each with its storyline, the whole book becomes a universe of biographies which doesn't interest anymore. Because everything is so realistically presented, I would have liked to see the story embedded in the political and social realities of
those times. Instead she concentrates too much on those relationships, which makes it more a
Jackie Collins novel wrapped in a dostoievskian attitude.
March 23, 2011
Why I read this book: Some time ago arte a German-French tv-channel had a show named reading horizons (or Lesehorizonte in German). There famous and upcoming authors of different European capitals or countries all over the world were introduced. For example there were shows about authors in Lisbon, Moscow and Prague as well as about Egypt, Haiti and South Africa. I watched the one about Moscow where I was introduced to author Ljudmila Ulitzkaja who read some passages out of "Ergebenst, euer Schurik".
Schurik is a young man who grew up with his mother and grandmother. That's why he became a sensitive young man who knew about the wishes and needs of women. Schurik entertains a lot of affairs with lots of different women for whom he mainly feels pity. He identifies this special feeling - pity - to be his strongest feeling for every woman. But he, the modern Anti Don Juan can't resist the seduction of all those women be they crippled, depressive, lonely or a man eater. His first love Lilja, fled Moscow at age 18. Schurik often compares his love affairs to the pure one he had with Lilja. He lives his unliberated life, but when his 30th birthday arrives, Lilja is to visit Moscow and Schurik. After one day Lilja leaves for Tokyo. Her opinion about Schurik and what he made out of his live is shattering. She only feels pity for him.
I very much liked that I was able to vividly picture Moscow and the life one has there. It's not all love and light and laughter. The family has to face some serious problems when the resolute grandmother dies who always took care of everything. I was also amazed at how many different female characters the author was able to bring to life. Although it were about ten women I never wondered like: which one was that again?
The book never had so much a point than to tell a life's story. I liked Schurik because he cared about women but his problem was that it was more like a duty than a passion and that's why I felt sorry for him, he was just utilized and didn't even know. It's not like the women didn't need him, but they only needed him to polish their ego or because they believed he could make them healthy or because they were lonely. They never needed him because he was Schurik.
The book is worth its 4 stars.
Schurik is a young man who grew up with his mother and grandmother. That's why he became a sensitive young man who knew about the wishes and needs of women. Schurik entertains a lot of affairs with lots of different women for whom he mainly feels pity. He identifies this special feeling - pity - to be his strongest feeling for every woman. But he, the modern Anti Don Juan can't resist the seduction of all those women be they crippled, depressive, lonely or a man eater. His first love Lilja, fled Moscow at age 18. Schurik often compares his love affairs to the pure one he had with Lilja. He lives his unliberated life, but when his 30th birthday arrives, Lilja is to visit Moscow and Schurik. After one day Lilja leaves for Tokyo. Her opinion about Schurik and what he made out of his live is shattering. She only feels pity for him.
I very much liked that I was able to vividly picture Moscow and the life one has there. It's not all love and light and laughter. The family has to face some serious problems when the resolute grandmother dies who always took care of everything. I was also amazed at how many different female characters the author was able to bring to life. Although it were about ten women I never wondered like: which one was that again?
The book never had so much a point than to tell a life's story. I liked Schurik because he cared about women but his problem was that it was more like a duty than a passion and that's why I felt sorry for him, he was just utilized and didn't even know. It's not like the women didn't need him, but they only needed him to polish their ego or because they believed he could make them healthy or because they were lonely. They never needed him because he was Schurik.
The book is worth its 4 stars.
July 7, 2013
Улицкая после этого романа отправляется на полку моих любимых современных русских писателей, прям даже рядом с Прилепиным. Хотя разница, конечно, огромна. Прилепин гораздо более... агрессивен, что ли. В нем постоянно кипит революция, это отражается в языке, в идеях, в повествовании.
Улицкая почти старомодна. Повествование льется теплым молоком, затягивая и затапливая.
Обожаю такие "взгляды со стороны" на чью-то жизнь. И вроде ничего особенного, жизней таких миллионы, людей таких миллионы. Ну это, наверное, такой мой читательский вуайеризм - подглядеть за чьей-то жизнью. Тема слабого, всем стремящегося угодить мужчины раскрыта. Все мы таких знаем =) Непонятно, кому они приносят больше проблем - окружающим или себе самим. Но как правило, кажется, они почти не оставляют следа в жизни женщин, через которых они прошли, кроме, разве что, матери. А в итоги оказываются растраченными и разоренными, никакого следа и в себе не оставившими.
И женские типажи очень яркие, почти карикатурно прорисованные, от этого не менее интересные.
Приятный, ненатужный язык, этакий роман в стиле 50-60-ых мне кажется..
Улицкая почти старомодна. Повествование льется теплым молоком, затягивая и затапливая.
Обожаю такие "взгляды со стороны" на чью-то жизнь. И вроде ничего особенного, жизней таких миллионы, людей таких миллионы. Ну это, наверное, такой мой читательский вуайеризм - подглядеть за чьей-то жизнью. Тема слабого, всем стремящегося угодить мужчины раскрыта. Все мы таких знаем =) Непонятно, кому они приносят больше проблем - окружающим или себе самим. Но как правило, кажется, они почти не оставляют следа в жизни женщин, через которых они прошли, кроме, разве что, матери. А в итоги оказываются растраченными и разоренными, никакого следа и в себе не оставившими.
И женские типажи очень яркие, почти карикатурно прорисованные, от этого не менее интересные.
Приятный, ненатужный язык, этакий роман в стиле 50-60-ых мне кажется..
August 5, 2018
Mulle meeldibki selle raamatu puhul see igapäevaelu tühisuse edasiandmine, mida üpris naljakas võtmes ja ilmselt meie põlvkonna jaoks veel ka kaasamuigamapanevalt tehakse. Mitte midagi ei pane imestama, pigem tekivad mälupildid-assotsiatsioonid lapsepõlvest. Ja see vaene Šurik, selgrootu Šurik, kes ei otsusta elus ise midagi, samas paistab ta päris rahul olevat oma suure austajaskonna üle. Magavale kassile jooksevad selles raamatus hiired ise suhu.
Read
May 26, 2018Съвършено изплетена дантела от човешки съдби. Допада ми този стил без коментар и осъждане. Оставен избор за преценка от читателя. Доколкото прочетох коментарите и ревютата - сполучлив. От Осанна до разпни го...
January 5, 2021
Balsam pentru minte si suflet. Inegalabila Ludmila Ulitkaia. Genul de literatura pe care il voi cauta si va avea întâietate întotdeauna.
Displaying 1 - 30 of 94 reviews