17.01.2022:
Още един камък по Кенеди и изчетените 15-18-ти век - той гордо нарича англичаните “нация на търговци”. Тъй като си играе с генерализации, явно има предвид Източноиндийската Компсния с нейните 200,000 частнокорпоративни войници (през 1803 г.), които надхвърлят два пъти армията на Короната, но дори не са споменати в книгата?
28.12.2021:
С Наполеон имаме нещо общо - и аз няма да мога да се справя след Ватерло и порядъчно безславно напускам послесражението с това заглавие. Индустриалната революция и следващите епохи в изложението на Кенеди или ще си останат мистерия, или ще ги захапя в някой по-борбен момент.
В началото с Пол Кенеди се разбирахме почти безаварийно. Стилът му се отличава със замах, широта и въображение. Сухото изреждане на факти, равнозначно на мрънкане под нос, определено не е неговото амплоа. Той буквално лети. В рамките на само две изречения читателят може да се сблъска с три държави, двама крале и четирима главнокомандващи и поне една битка, както и някоя интрига, която няма връзка с предходното.
Идеята, че именно фрагментираността на държавите в Европа и честите им конфликти, както и невъзможността само една да надделее над всички останали, е онзи генератор на постоянен неконформизъм и иновации с натрупващ се ефект, предопределил задаващото се влияние на континента над световната история, заслужава изострено внимание. Определено и факти като този, че и испанската, и френската корона обявяват банкрут през 16-ти век по военни съображения, забравили за икономиките си, и че точно в този банкрут се пропилява голяма част от испанските потоци сребро от Западните Индии, е повече от окриляващ въображението, и отваря жажда за още и още. Също “още” настоява и наистина увлекателната история на европейските битки на испанските и австрийските Хабсбурги - връзката със съвременния изглед на Европа е потресаваща. Само дето това "още" в един момент за мен се превърна в какафония.
Пол Кенеди определено не обича линейната структура (което е чудесно, защото точно това мразех едно време в учебниците), но освен това има и проблем със структурата като цяло (а това вече е лошо). От заглавието на книгата тръгнах с очаквания, че великите сили, като колониални метрополии, ще бъдат обхванати с техните приходящи (и изходящи) територии. Е, тук, поне до Ватерло, се оказах излъгана. Читателят получава единствено Европа, и някое и друго бегло споменаване на колония - ей тъй, за разкош. Китай липсва, тъй като не отговаря на определението, но пък Русия я има. Единствено САЩ като колония правят изключение, но там пък е обяснено, че загубата им при отцепването им за Англия де факто е несъществена. На моя въпрос "защо", останах с впечатление, че причината е невъзможността да се обхване логистично за военни цели такава огромна територия поради бавните сухопътни комуникации. Добре, но това май намирисва на нещо военно, и комай няма връзка с икономиката.
Тук стигаме до втория ми генерален проблем - подзаглавието "Икономически промени и военни конфликти XV-XX век". За военните конфликти получих изобилие от детайли - по две битки в изречение, без обаче да се изясни от коя война са. А ако е посочено - е чак в следващата под-глава/под-секция. Всъщност може да е било и в предходната. Ясна и проста връзка. Стигаме до конкретната война - е, драги читателю, да си си чел учебниците. Ако не си, си е за твоя сметка - подобно на сериала "Ало-Ало" Кенеди не смята да повтаря. Обаче ще разкаже увлекателно за новия вид открита пушка.
Конфликти в изложението има много. Икономика - не. Да, споменават се термини като "пазари" и "стоки". Какво обаче стои зад тях, какви конкретно стоки, какви са основните изходящи и входящи потоци, за целия 18-ти век ми остана тотално неясно. А връзките метрополии-колонии останаха в сферата на беглото споменаване - да, колониите са способствали растежа на метрополиите. Е, това го знам и без господин Кенеди. Златният триъгълник на търговията роби (Африка) - захар/тютюн/руда (Новият свят) - завършени продукти с добавена стойност (Европа) липсва. Робите са споменати срамежливо (Ла Рошел като пристанище със специализация в тази сфера, както и под линия за едно популярно сред инвеститорите на 18-ти век английско акционерно дружество, претърпяло фалит). Може в следващите глави да е по-застъпено, но липсата в целия 18-ти век е, меко казано, странна. Като цяло икономиката е разгледана точно така - като един единствен термин. Кенеди се запалва само, когато коментира влиянията от и към флота и - по-неохотно - пехотата (все пак Великобритания е кралица на моретата, не на сушата).
И тук стигаме до хубавата английска думичка bias. Преводът и като предубеденост не ми се струва достатъчно точен, но не съм специалист. Пол Кенеди е англичанин. Разкошно! Те са едни такива интелигентни fellows, с неизменно добри обноски и яко чувство за хумор, пък и не е да не са видели свят! С две думи, създават огромни очаквания, когато започнат да пишат такива книги. (Това е моят bias). Е, в добавка разбрах доста изрично, че французите са едни доста неприятни типове. Направо ужасни - интриганти и подмолни, а по времето на Наполеон - просто нетърпими. Как да не се изнерви един истински англи...пардон, читател.
В заключение: Пол Кенеди вероятно ще представлява интерес за запалените предимно по военна история, и то с отлично познаване на детайлната хронология, защото линейна последователност в отделните под-секции няма да видят, добре, че поне главите са хронологични. Също така определени факти са адски интересни и крайно любопитни в рамките на цял параграф, ако читателят познава рамката. И да, Кенеди има размах!
⭐️2,5 звезди⭐️