Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).
Нямам навика да чета драматургия, след шекспировите пиеси в училище не съм си правила труда да се сблъсквам с такива текстове. Винаги съм смятала това за професионално занимание на театроведите, драматурзите и въобще хората на театъра.Именно благодарение на един бъдещ театровед и моя далечна приятелка се сдобих и с тази книга. Признавам, доста грешно впечатление съм имала за този тип текстове. Проникновено четиво с характерните за Георги Господинов меланхолия и фрагментираност на героите,които се обединяват около усещането за липса и загуба. Смятам,че човек по-често може би трябва да се присяга към драматургията и то в нейния книжен, недотам бляскав вид.
Гениален! (както винаги) Да пишеш за ежедневието като микро апокалипсис - "Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно." Толкова кратко и съдържателно, проникновено и очарователно.
"Жокера: Понякога сънуваш смъртта си.Лежа изпъната в огромна дълга цигара.Затрупват ме със ситно нарязан тютюн. Всички: И,как ухае... Жокера: Страхотно ухае.Замайва ме.В съня ми е меко и тихо.Поемат ме устните на една много красива и тъжна жена. Всички: Ммммм... Жокера: Истински красивите жени са винаги тъжни.Меки и топли устни. Анна: Мразя червило по филтъра. Жокера: Без червило.Това е е единственото ми условие.Тя запалва цигарата и дръпва бавно и дълбоко. Всички: Бавно и дълбоко. Жокера: Димът минава през тялото ми.Става ми топло,унасям се и заспивам.Когато въгленчето на цигарата стигне до мен,се чува само леко припукване,пък!... (Леко потръпване у всички.) Жокера: ...и толкоз.Оттук насетне ще бъда само дим, погълнат от една жена.Минавам през устните ѝ,спускам се по гърлото и се утаявам в прозрачната урна на белите ѝ дробове.Малка точица никотин.Такава смърт сънувам."
-
"Сигурно знаете,че на японски "тъжен" и "нежен" се пише с един и същи йероглиф..."
"страхувай се от яростта на една оскърбена жена..."
"самота и колебание - от това сме направени.Бог ми е дал от собствената си депресия и агресия..."
Оставам с впечатлението, че пиесите са далеч по-лично изживяване от есетата в "Невидимите кризи" или дори кратките разкази в "И други истории". Недоверие, невзрачност, убийство, кървав труд и параноя се борят за надмощие с доза свеж хумор и красиви залези. С една дума - живот! Още >> http://knigozavar.com/?p=41
Апокалипсисът много ми хареса. Гледах постановката и я слушах. Книгата си я купих с диск, но така и не го пуснах. Постановката можете да чуете в радиотеатър тук - https://www.youtube.com/watch?v=puE08...