Преди години (около 1984) синът ми донесе в къщи един роман на Емилио Салгари и ми го показа вечерта. Мисля, че беше "Черният корсар". На другата вечер го попитах дали го чете, а той ми отвърна, че го е прочел и вече го е върнал.
Тия години бяха малко напрегнати за мен - вече бях издал по една щастлива случайност романа "Чайки далеч от брега" и не бях любимец на издателствата. Тогава реших да напиша този роман и го написах за една година.
Действието в този роман се развива някъде в Латинска Америка, а главният герой е българинът Булгариан Шопа. Той е роден там, но е син на стар преселник от България - нарича се сеньор Шопов.
Не съм пропуснал и фантастичния елемент - харесва ми да го вплитам в обикновена битова реалистична среда.
И Петров е тук! Да, да... Същият Петров се е телепортирал...
Странна книга, нещо като приказка. Героите са всякакви националности, повечето от Балканския полуостров, но заличили махленските раздори. Главният герой се казва Булгариан Шопа (синът на сеньор Шопов, български преселник) - първият път като го прочетох, ме напуши смях, представих си шопа от вицовете. Но нашият герой не е такъв - той е принцът от приказките, добрият, храбрият и т. н. Верният му приятел е сърбинът Джоко, който е винаги сърдит и ядосан. Както казах, странна - но не е от книгите, които те завладяват и вълнуват съзнанието дни наред, а след време препрочиташ.