What do you think?
Rate this book
01 - неприличен роман
„01” е книга за младия човек с големи амбиции и стремежи, роден в неподходящо време и на неподходящо място. Книга, плод на реалността без розови очила и „Деанксит”. Свеж и некомплексиран очерк за живота на не-обикновения човек – човека, за когото „не може” и „трябва” са частици от чужд, непонятен свят; човека, който държи да получи онова, за което е платил; нетипичния българин – онзи, който не намира невежеството и примитивността за нормални. Книгата е подигравка и на места безжалостна гавра с българската реалност -- късния соц и ранния див капитализъм, българските порядки и криворазбраната „българщина”.
- GenresBulgarian Literature
262 pages, Paperback
First published January 1, 2010
4 people are currently reading
39 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
March 7, 2021
Ако не познавах pro01 като блогър и бизнесмен, щях да си помисля, че тая книга е поредния нихилистичен бълвоч от поредния смотан, одрусан от живота арт-сдуханяк, именоващ се "млад български автор". И щях да сбъркам. О как само щях да сбъркам.
Знаете го синдрома "млад български автор" - всичките са някакви уонаби-артистични нещастници, които сядат да обсъждат пропадането на българското изкуство и литература на порция нарязани върху вестник кисели краставички, после пишат някаква мрачна бездарна боза за наркомани, улични престъпници, бедност и как "няма изход", а критиката в лицето на в. Култура възхвалява "безжалостният им разрез на безпътицата и бездуховността на българското пост-социалистическо общество". Пълни говна.
Само че (независимо какво ви по/казват двете корици на книгата), Ивайло не е "млад български автор" в тоя смисъл, нито 01 е "неприличен роман" за гангстери за създаването на "началния капитал". Романът му е хейтърски, но весел и безпределно забавен, философски, но заебателен, и много, много капиталистически - ама не в смисъла на "аз съм богат - ебете се", а по-скоро на "стига хленчи, брадато мързеливо хипи, а се хвани да работиш, ако искаш да излезеш от мизерията си".
Точно затова казвам, че за да разбере човек 01, за да сеизкефи, трябва да познава не Ивайло Борисов, а pro01 - успял човек и непукист, който не цепи басма никому.
В книгата има толкова много невероятни цитати, че даже се отказах да си ги отбелязвам - не само истински, но и заслепяващо смешни. Разбира се, краят й е блудкава чекия на мокър пясък в най-добрите традиции на втория абзац горе, но какво да се прави, вероятно издателите му са го накарали да го напише така.
http://kaka-cuuka.com/2096
Знаете го синдрома "млад български автор" - всичките са някакви уонаби-артистични нещастници, които сядат да обсъждат пропадането на българското изкуство и литература на порция нарязани върху вестник кисели краставички, после пишат някаква мрачна бездарна боза за наркомани, улични престъпници, бедност и как "няма изход", а критиката в лицето на в. Култура възхвалява "безжалостният им разрез на безпътицата и бездуховността на българското пост-социалистическо общество". Пълни говна.
Само че (независимо какво ви по/казват двете корици на книгата), Ивайло не е "млад български автор" в тоя смисъл, нито 01 е "неприличен роман" за гангстери за създаването на "началния капитал". Романът му е хейтърски, но весел и безпределно забавен, философски, но заебателен, и много, много капиталистически - ама не в смисъла на "аз съм богат - ебете се", а по-скоро на "стига хленчи, брадато мързеливо хипи, а се хвани да работиш, ако искаш да излезеш от мизерията си".
Точно затова казвам, че за да разбере човек 01, за да сеизкефи, трябва да познава не Ивайло Борисов, а pro01 - успял човек и непукист, който не цепи басма никому.
В книгата има толкова много невероятни цитати, че даже се отказах да си ги отбелязвам - не само истински, но и заслепяващо смешни. Разбира се, краят й е блудкава чекия на мокър пясък в най-добрите традиции на втория абзац горе, но какво да се прави, вероятно издателите му са го накарали да го напише така.
http://kaka-cuuka.com/2096
February 17, 2010
Моето ревю ще е дългичко.
Истината е, че оценката ми беше 3 от 5. Но дадох 4 по 3 причини:
1. Книгата е великолепен шамар в лицето на всички, които не спират да мелят как могат да пишат по-добре от еди-кой-си, но някак все не им стига нещо (обикновено се цитират липсващи "връзки" и/или "време" - звучи къде по-престижно, отколкото реалистичното "ми не ми се получава" или "мързи ме"). Те никога няма да простят на Иво, че Го Направи, При Наличието На Толкова Основания Да Не (Би Трябвало Да) Може, защото е трън в петата на уютния денайл.
2. Ако името на автора не беше Ивайло Борисов, а Стюърт Лейн (примерно) и ако говореше за 5 авеню, вместо за "Раковска", хайде на бас как повечето (ако не всички) радетели (с двойни стандарти) за чист, културен и упрятен език щяха да са се изредили да го окуражават и сравняват с ранния Бъроуз/Уелш/Буковски или нещо от сорта. Тогава хейт-позицията на автора щеше да е куул, а езикът - "интензивен и провокативен". Но е толкова по-безопасно, изкусително и успокояващо да излееш насъбрана и неканализирана епистоларна фрустрация по нашето си! Явно има хора, които ценят етикета "BG" само ако е върху био-сирене и градински домати.
3. И основна. Книгата най-добре защитава сама себе си. Защото е първа и да очакваш гениалност е показател на повече прекарано време в писане на критични ревюта, отколкото в четене на книги. Защото неколкократно и дословно си казва, че никого на нищо не иска да учи, но че героят си има позиция и си стои на нея. И си плаща цената. Да, има слабости, факт - на места е по-многословно от необходимото, на други е претупано, не е избегнат и моментът на деус екс макина... Но това с времето и опита (и добрия редактор) ще мине, а смелостта да си напишеш името и да рискуваш да бъдеш надлежно оплют ще си остане. Краят е малко слаб, но искам да вярвам, че е нарочно - защото именно такъв, той е ултимативната ирония в подкрепа на всички страници преди това.
Стискам палци на следващата ти книга, Иво, особено ако пипнеш малко фините настройки (тук правя паралел с блога ти). Разликата е като това да разкажеш една и съща история пред няколко приятели и пред цял стадион хора. Казваш горе-долу едни и същи думи, но във втория случай някак отвътре ти идва да вдигнеш и тона, и децибелите. Няма нужда.
Някои ще чуят, ще се засмеят, а може и да (ти) разкажат своя; някои ще си продължат по пътя, защото имаш право на своята история, но тази просто не е за тях. А има и една трета група хора, които никога няма да те чуят. Едно, че те знаят истината при всички положения по-добре от теб. И друго, "Радугата" адски много тежи и нямат време да се занимават с глупостите ти, докато си я мъкнат към дома.
Истината е, че оценката ми беше 3 от 5. Но дадох 4 по 3 причини:
1. Книгата е великолепен шамар в лицето на всички, които не спират да мелят как могат да пишат по-добре от еди-кой-си, но някак все не им стига нещо (обикновено се цитират липсващи "връзки" и/или "време" - звучи къде по-престижно, отколкото реалистичното "ми не ми се получава" или "мързи ме"). Те никога няма да простят на Иво, че Го Направи, При Наличието На Толкова Основания Да Не (Би Трябвало Да) Може, защото е трън в петата на уютния денайл.
2. Ако името на автора не беше Ивайло Борисов, а Стюърт Лейн (примерно) и ако говореше за 5 авеню, вместо за "Раковска", хайде на бас как повечето (ако не всички) радетели (с двойни стандарти) за чист, културен и упрятен език щяха да са се изредили да го окуражават и сравняват с ранния Бъроуз/Уелш/Буковски или нещо от сорта. Тогава хейт-позицията на автора щеше да е куул, а езикът - "интензивен и провокативен". Но е толкова по-безопасно, изкусително и успокояващо да излееш насъбрана и неканализирана епистоларна фрустрация по нашето си! Явно има хора, които ценят етикета "BG" само ако е върху био-сирене и градински домати.
3. И основна. Книгата най-добре защитава сама себе си. Защото е първа и да очакваш гениалност е показател на повече прекарано време в писане на критични ревюта, отколкото в четене на книги. Защото неколкократно и дословно си казва, че никого на нищо не иска да учи, но че героят си има позиция и си стои на нея. И си плаща цената. Да, има слабости, факт - на места е по-многословно от необходимото, на други е претупано, не е избегнат и моментът на деус екс макина... Но това с времето и опита (и добрия редактор) ще мине, а смелостта да си напишеш името и да рискуваш да бъдеш надлежно оплют ще си остане. Краят е малко слаб, но искам да вярвам, че е нарочно - защото именно такъв, той е ултимативната ирония в подкрепа на всички страници преди това.
Стискам палци на следващата ти книга, Иво, особено ако пипнеш малко фините настройки (тук правя паралел с блога ти). Разликата е като това да разкажеш една и съща история пред няколко приятели и пред цял стадион хора. Казваш горе-долу едни и същи думи, но във втория случай някак отвътре ти идва да вдигнеш и тона, и децибелите. Няма нужда.
Някои ще чуят, ще се засмеят, а може и да (ти) разкажат своя; някои ще си продължат по пътя, защото имаш право на своята история, но тази просто не е за тях. А има и една трета група хора, които никога няма да те чуят. Едно, че те знаят истината при всички положения по-добре от теб. И друго, "Радугата" адски много тежи и нямат време да се занимават с глупостите ти, докато си я мъкнат към дома.
February 7, 2010
Изчетох я направо на един дъх. Супер яка :-)
February 12, 2011
Първото много сериозно разочарование! Не разбирам защо е толкова модерно:
1) Да си хейтър
2) Да плюеш страната си
3) Да се пише "уличен език"
По принцип избягвам да критикувам нещо преди да съм изчакал финалът, но... тук не издържах! От първата страница, докато дойде края на търпението ми (повече от половината книга) "героят" описва хейтърският си живот, то не бе хейтване, то не бе чудо. Всички други са "ПЧН - простичък човек от народа", но не и той! На него всичко му е наясно и всичко е кофти, но...не и килима и тапетите "Армани". След няколко дена с "пиратският" Photoshop вече е дизайнер, мислещ как ще изкара милионите и ще се махне от България. Междувременно бие наред, мъже, жени, прави мизерии на другите и т.н. Не искам да "хейтвам" повече, Бенедикт Томов го прави по-добре! Съжалявам за загубеното време и за 14-те лева!
1) Да си хейтър
2) Да плюеш страната си
3) Да се пише "уличен език"
По принцип избягвам да критикувам нещо преди да съм изчакал финалът, но... тук не издържах! От първата страница, докато дойде края на търпението ми (повече от половината книга) "героят" описва хейтърският си живот, то не бе хейтване, то не бе чудо. Всички други са "ПЧН - простичък човек от народа", но не и той! На него всичко му е наясно и всичко е кофти, но...не и килима и тапетите "Армани". След няколко дена с "пиратският" Photoshop вече е дизайнер, мислещ как ще изкара милионите и ще се махне от България. Междувременно бие наред, мъже, жени, прави мизерии на другите и т.н. Не искам да "хейтвам" повече, Бенедикт Томов го прави по-добре! Съжалявам за загубеното време и за 14-те лева!
February 20, 2010
Единственото качество на тази книга е, че се чете сравнително бързо заради живия език. Но дори и това не е съвсем вярно, защото главния герой става до толкова противен и безинтересен, че никакви цветисти сравнения и изказ не могат да помогнат. А обикновено именно на главния герой се очаква да симпатизираме, ако това момче не преживее някакъв катарзис в скоро време, рискува да остане най-едноплсатовия и антипатичен герой, на който съм попадала. А автора рискува да не дочета книгата ;)
February 21, 2013
бързо се чете и бързо ти се повдига от нея
February 23, 2010
Признавам си, че тази беше първата българска книга, която съм купувал от доста време насам. А я купих заради Любен Дилов...
Признавам си, че останах много, много приятно изненадан. Да, може и да има слаби страни, но аз не съм критик и не смятам, че имам моралното право да се правя на такъв. За мен беше важна историята. История, която почти напълно се припокрива с моята. Може би и точно поради тази причина не мога да бъда обективен, но какво пък!
Препоръчвам на всеки млад човек да прочете този "неприличен роман" и да се замисли поне малко за живота - какво е постигнал, какво иска да постигне и най-вече - как. За огромно съжаление съм заобиколен от хора, които по цял ден оплакват собствения си жалък, шибан и мизерен живот, докато бясно завиждат на постиженията на тези, които са дръпнали поне малко напред.
Пожелавам на автора много успехи и с нетърпение очаквам следващата книга!
Признавам си, че останах много, много приятно изненадан. Да, може и да има слаби страни, но аз не съм критик и не смятам, че имам моралното право да се правя на такъв. За мен беше важна историята. История, която почти напълно се припокрива с моята. Може би и точно поради тази причина не мога да бъда обективен, но какво пък!
Препоръчвам на всеки млад човек да прочете този "неприличен роман" и да се замисли поне малко за живота - какво е постигнал, какво иска да постигне и най-вече - как. За огромно съжаление съм заобиколен от хора, които по цял ден оплакват собствения си жалък, шибан и мизерен живот, докато бясно завиждат на постиженията на тези, които са дръпнали поне малко напред.
Пожелавам на автора много успехи и с нетърпение очаквам следващата книга!
August 5, 2013
Спечелих първата книга на Ивайло Борисов като награда в литературен конкурс и бързам да споделя впечатленията си. Самият факт, че сериозно издателство като „Колибри” поема риска да издава български автор, и то неизвестен би трябвало да говори немалко за качествата на романа.
А качества този „Неприличен роман” има, и то доста.
Книгата грабва още от първата страница и тръгва много силно. Авторът пи��е увлекателно за детството си и с размах рисува една правдива картина на България в края на социализма. Читателите, родени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век ще навлязат още по-надълбоко от останалите в описанието, защото събитията важат за тях с по-голяма сила. Всяка дума тежи на мястото си като дялан камък и те пренася неусетно в събитията, все едно си там. Езикът е директен и хаплив, дори циничен – ако авторът можеше да си облизва брадата, нямаше да има нужда от бръснач. Няма ценности и порядки, които Ивайло Борисов да е пожалил през този период и да не ги разпъне на книжния кръст, били те партийни, семейни, училищни, казармени и като цяло обществени.
Романът е до голяма степен автобиографичен, в това няма и капка съмнение. Следва преселването на героя в столицата и купищата перипетии, през които много от нас са преминали, свързани с работа, наеми, квартири, хазяи, кофти съседи и какво ли още не. Започва развитието му като графичен дизайнер, а оттам – и градацията в мечтите и желанията му. Тук трябва да споменем и градацията в езика на героя, който става все по-бодлив – изглежда невероятно, но явно може и повече.
Не оставяйте с грешно впечатление, цинизми почти няма, нито пък дразнещи греди в стила на писане. Просто вижданията на автора, макар и убедително подплатени с верни факти, могат да вбесят с пяна на устата много хора. Не всички славят капитализма така и виждат света по този начин. Повечето от тези читатели ще обърнат гърба на книгата, където се мъдри снимка на писателя за да се убедят, че той е просто поредният „нормален софийски дришльо” – очилат киселяк, подстриган първи номер и с чанта през рамо. Такива циници бъкат в столицата на всеки квадратен метър, ще поклати глава този читател и успокоен ще продължи да чете. Нека чете – авторът вътре обработва точно тези хора.
Признавам, че дори аз на моменти бивах подразнен от поведението и разбиранията на героя/автора. Неща от типа на свободната употреба на леки наркотици, биене на жени, употреба на алкохол от сутринта, стремеж към скъпи вещи, говорещ за снобизъм, постъпки встрани от здравия разум и запуснатост, граничеща с мизерия са ми неща, меко казано чужди. За сметка на това всеки път одобрително клатех глава, щом видех как човек трябва да отстоява правата си за всичко и навсякъде по какъвто и да било начин, поемането на отговорност, как действително трябва да се работи и прочее. Проблемът с героя в книгата е идентичен с проблема в новия филм за „Шерлок Холмс” и коренно различния детектив. И в двата случая просто трябва да приемеш героите такива, каквито са и всичко ще си дойде на мястото.
Много хора ще се влюбят в „Неприличен роман” и с нетърпение ще очакват следващата книга от автора.
Немалко ще намразят и двете.
Едно е сигурно – „01: Неприличен роман” на Ивайло Борисов не е книга, която можеш просто да подминеш с безразличие.
Трябва да се оставиш ТЯ да премине през тебе.
А качества този „Неприличен роман” има, и то доста.
Книгата грабва още от първата страница и тръгва много силно. Авторът пи��е увлекателно за детството си и с размах рисува една правдива картина на България в края на социализма. Читателите, родени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век ще навлязат още по-надълбоко от останалите в описанието, защото събитията важат за тях с по-голяма сила. Всяка дума тежи на мястото си като дялан камък и те пренася неусетно в събитията, все едно си там. Езикът е директен и хаплив, дори циничен – ако авторът можеше да си облизва брадата, нямаше да има нужда от бръснач. Няма ценности и порядки, които Ивайло Борисов да е пожалил през този период и да не ги разпъне на книжния кръст, били те партийни, семейни, училищни, казармени и като цяло обществени.
Романът е до голяма степен автобиографичен, в това няма и капка съмнение. Следва преселването на героя в столицата и купищата перипетии, през които много от нас са преминали, свързани с работа, наеми, квартири, хазяи, кофти съседи и какво ли още не. Започва развитието му като графичен дизайнер, а оттам – и градацията в мечтите и желанията му. Тук трябва да споменем и градацията в езика на героя, който става все по-бодлив – изглежда невероятно, но явно може и повече.
Не оставяйте с грешно впечатление, цинизми почти няма, нито пък дразнещи греди в стила на писане. Просто вижданията на автора, макар и убедително подплатени с верни факти, могат да вбесят с пяна на устата много хора. Не всички славят капитализма така и виждат света по този начин. Повечето от тези читатели ще обърнат гърба на книгата, където се мъдри снимка на писателя за да се убедят, че той е просто поредният „нормален софийски дришльо” – очилат киселяк, подстриган първи номер и с чанта през рамо. Такива циници бъкат в столицата на всеки квадратен метър, ще поклати глава този читател и успокоен ще продължи да чете. Нека чете – авторът вътре обработва точно тези хора.
Признавам, че дори аз на моменти бивах подразнен от поведението и разбиранията на героя/автора. Неща от типа на свободната употреба на леки наркотици, биене на жени, употреба на алкохол от сутринта, стремеж към скъпи вещи, говорещ за снобизъм, постъпки встрани от здравия разум и запуснатост, граничеща с мизерия са ми неща, меко казано чужди. За сметка на това всеки път одобрително клатех глава, щом видех как човек трябва да отстоява правата си за всичко и навсякъде по какъвто и да било начин, поемането на отговорност, как действително трябва да се работи и прочее. Проблемът с героя в книгата е идентичен с проблема в новия филм за „Шерлок Холмс” и коренно различния детектив. И в двата случая просто трябва да приемеш героите такива, каквито са и всичко ще си дойде на мястото.
Много хора ще се влюбят в „Неприличен роман” и с нетърпение ще очакват следващата книга от автора.
Немалко ще намразят и двете.
Едно е сигурно – „01: Неприличен роман” на Ивайло Борисов не е книга, която можеш просто да подминеш с безразличие.
Трябва да се оставиш ТЯ да премине през тебе.
April 24, 2010
Забавна, провокативна, истинска. На места пари като "лазаня с чили" и си казваш, "леле, това няма да се хареса на някои от приятелките ми!" Но и ми се струва, че по някакъв начин авторът е целял точно това-книгата да НЕ се хареса на всички.
Допадна ми езика-жив, колоритен, странната смесица на сленг с книжовен, на места дори архаичен български език. Хареса ми назоваването на нещата с истинските им имена-нещо, което отдавна сме забравили как се прави.
Допадна ми езика-жив, колоритен, странната смесица на сленг с книжовен, на места дори архаичен български език. Хареса ми назоваването на нещата с истинските им имена-нещо, което отдавна сме забравили как се прави.
February 15, 2010
Книгата не е лоша, но има адска нужда от още две редакции. Това, което бях чел online беше добре (т.е. някъде около 40 страници) и то имаше нужда от още една редакция, но книгата като цяло започва да писва в един момент - много неща се повтарят и много лазят по нервите. Иначе се чете много бързо и лесно.
Пожелавам на автора по-добър редактор за втората книга :)
Пожелавам на автора по-добър редактор за втората книга :)
August 14, 2011
Изключително добра книга. Направо да не повярваш, че в България, където традиционно дори младите автори се обръщат към някакви селски истории и отдавна несъществуващ патриархално-традиционен бит, може да се роди подобно нещо. Единственият слаб момент по моето скромно мнение е финалът - сладникав и някакси не на място в цялата история, все едно са пуснали захаросана балада от типа на Love conquers all на Пърпъл. Има и една груба фактологическа неточност - героят казва, че е роден през 1978-а, а когато настъпила демокрацията, е бил на 13 години. Само че демокрацията настъпи през 89-а, следователно героят или е бил на 11 тогава, или е роден пез 1976-а. По-скоро второто, имайки предвид кога е роден самият автор, а и хода на повествованието. Затова и не и давам 5 звезди. Но всичко останало - от описанието на късния соц до блестящите персонажи на съвременните млади хора - заслужава само и единствено бурни овации. Браво!
September 22, 2015
Приятно книжле. Очаквах повече цинизми и изобщо по-груб език. Използваният в книгата е реален - познавам един милионер програмист, който говори по същия начин. Авторът е чел. Чел е Буковски, то е ясно, чел е Пелевин (очевадно към края), чел е много неща. Всъщност авторът го познавам от 12 годишен, когато с ник Продижи се учеше на моя ББС.
Чел съм разбиващи статии в блога му, но книгата не ми даде нищо. Всички тия приказки за това как си мия краката със синьо Джони и какво като Белугата била 35 лв 100 грама ги чета всеки ден.
Книгата очеизвадно страда от липса на редактор. Има неразработени неща (не подробностите как се печели първия милион). Има излишни полюции, в които автора се опитва да покаже колко е умен.
Навремето беше първи опит на Колибири да финансират нещо българско. Доколкото знам успешен. Втората книга няма какво да я чета, героят не може да измисли нищо ново, поне не както е завършена тая книга.
Но си заслужава, Бистре прочети я спокойно, няма много нецензурни неща.
Чел съм разбиващи статии в блога му, но книгата не ми даде нищо. Всички тия приказки за това как си мия краката със синьо Джони и какво като Белугата била 35 лв 100 грама ги чета всеки ден.
Книгата очеизвадно страда от липса на редактор. Има неразработени неща (не подробностите как се печели първия милион). Има излишни полюции, в които автора се опитва да покаже колко е умен.
Навремето беше първи опит на Колибири да финансират нещо българско. Доколкото знам успешен. Втората книга няма какво да я чета, героят не може да измисли нищо ново, поне не както е завършена тая книга.
Но си заслужава, Бистре прочети я спокойно, няма много нецензурни неща.
September 25, 2011
Как грубо, но честно, се печели първия милион в България? “01” на Ивайло Борисов
http://www.knigolandia.info/2010/02/0...
Усещате ли, че има нещо сбъркано в света около ви? Че живеете сред илюзии, заблуди и откровени лъжи? И ви се иска да се измъкнете, но сте затънали в лепкавата кал на българщината…
Ивайло Борисов е създал великолепен герой с ръбато име – Бенедикт Томов, който няма как да пасне на околния свят. Бунтар от първата до последната страница, той изкласява от техникум за хранене до спечелване на милиони, но “честно”, или поне така е по неговата скала.
http://www.knigolandia.info/2010/02/0...
Усещате ли, че има нещо сбъркано в света около ви? Че живеете сред илюзии, заблуди и откровени лъжи? И ви се иска да се измъкнете, но сте затънали в лепкавата кал на българщината…
Ивайло Борисов е създал великолепен герой с ръбато име – Бенедикт Томов, който няма как да пасне на околния свят. Бунтар от първата до последната страница, той изкласява от техникум за хранене до спечелване на милиони, но “честно”, или поне така е по неговата скала.
August 24, 2016
Много приятна, лесна за четене книга. Много силно начало, с поредица случки, поднесени като отделни разкази - с ирония, чувство за хумор и малко тъга - с една дума "перфектни". След което с отвратително много агресия и "уличен език" е разказана неправдива история, тип "българската мечта как да стана милионер за 1 ден" .
На кратко - силно начало, което много ми хареса, и не толкова силен финал, по мое скромно мнение.
Все пак - прочетете я! Това е съвременна българска литература пресъздаваща нашата реалност.
На кратко - силно начало, което много ми хареса, и не толкова силен финал, по мое скромно мнение.
Все пак - прочетете я! Това е съвременна българска литература пресъздаваща нашата реалност.
March 16, 2010
Човек не може да стигне до себе си и да цени свободата си, ако не се анализира и не се опитва постоянно да разбере защо животът му е бил точно какъвто е бил през всеки миг от живота му. Това е страшно ценно и стимулът към което е едно от много важните неща, които открих в книгата. Задължителна за всеки, който си задава въпроси и не живее по шаблон.
February 13, 2010
Малко ми прилича на стила на Ървин Уелш. Докато я четях, си я представих екранизирана от Гай Ричи или от пича, екранизирал "Лейър Кейк". За нещастие в България най-много да попадне на някой Митовски, който да я съсипе.
January 30, 2016
Героят е гадно копеленце и ми е малко трудно да се идентифицирам с него и безразборния му хейт. Но е интересен, много много интересен! Харесва ми динамиката в историята, харесва ми и как книгата мачка клишета като валяк. Краят е малко идиотски, ама да видим следващата, може да се навържат =)
February 11, 2010
"Ако ти сам не се цениш, как очакваш хората да го правят?"
Е, аз ценя високо всяко нещо, което правя.
Е, аз ценя високо всяко нещо, което правя.
July 15, 2010
Много силна книга! Единствено накрая отклонението с чичката и там с халюцинацията не ми се понрави, но останалото - супер забавно! Горещо препоръчвам!
July 4, 2011
Дори не ми се обяснява защо...
March 21, 2010
Учудващо добра.
August 27, 2010
Мии...НЕ!
Displaying 1 - 22 of 22 reviews