Съдържа текстове, които са част от дългогодишното творчество на автора, писани за театър, кино и телевизия. В книгата си Камен Донев е побрал някои от най-популярните скечове от телевизионното шоу “Улицата“, пиесите “Почивен ден” и “Самолетът беглец“, сценария за филма “Най-важните неща“, реализиран от режисьора Иван Андонов, както и още много забавни текстове.
Сборникът би представлявал интерес както за широката публика, така и за всички студенти от Театралната академия. “Книгата е написана от сърце и разкрива магията на театъра през погледа на един доказал се актьор и режисьор”.
Камен Иванчев Донев е български актьор, режисьор, драматург и хореограф. Известен е с авторските си моноспектакли „Възгледите на един учител за народното творчество“ и „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“.
Роден е в гр. Русе през 1971 г. Завършва специалност „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.
От 1994 до 2009 г. е актьор в Театъра на Българската армия в София.
През 2000 и 2001 г. участва в българското телевизионно предаване „Улицата“ на режисьора Теди Москов.
Изиграл е над 40 роли в театъра и киното и е написал повече от 30 драматургични творби. Реализирал е авторски постановки и хореография. Има участия в български и международни театрални фестивали.
През ноември 2006 г. е публикуван сборникът му „Всичко дотук – текстове за театър, кино и телевизия“, съдържащ текстове от дългогодишното му творчество.
Награди Режисьорски дебют с телевизионните адаптации на Шекспировите пиеси: „Сън в лятна нощ“ и „Венецианският търговец“ (2000) и „Укротяване на опърничавата“ – специална награда на филмовия фестивал в Слънчев бряг. Номинация за мъжка роля на САБ 2001 за участието в „Аркадия“ – НТ „Иван Вазов“ и „Бая си на бълхите“ – Театър „Българска армия“. Награда „Максим 2002“ за ролята на Зарко – „Бая си на бълхите“ от Боян Папазов – Театър „Българска армия“. Награда „Максим 2004“ за ролите във „Фантасмагории“, реж. Стефан Москов и „Огнено лице“, реж. Н.Ламбрев „Икар 2006“ за главна мъжка роля за „Братя Карамазови“ по Ф.М.Достоевски – ДТ Пловдив „Максим 2006“ за главна мъжка роля за „Трамвай „Желание“ от Т.Уилямс Номинация за мъжка роля на САБ 2007 за ролята на Хелмер в спектакъла „Куклен дом“ от Х. Ибсен, реж. Стоян Радев – Театър „Българска армия“ Награда „Иван Димов“ за ролята на Хелмер в спектакъла „Куклен дом“ от Х. Ибсен, реж. Стоян Радев Комедиен хит на сезона 2008 награда на публиката за авторския спектакъл на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“ Международен фестивал „Друмеви театрални празници“ – Шумен 2008 награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“ Международен театрален фестивал „BGMOT“ 2008 – Габрово награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“ Национален фестивал на малките театрални форми – Враца 2008 трета награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“ Наградата за най-музикален и пеещ актьор на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“ „Балкански театрални европортрети“ – Благоевград 2008 награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“ награда на публиката за авторския спектакъл на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“ Международен театрален фестивал „Золотой Витязь“ – Москва бронзов „Витязь“ за авторския спектакъл на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“ Награда „Ледената маска“ за моноспектакъла му „Възгледите на един учител за народното творчество“, определена за постановка на 2009 година от Русенски театър „Сава Огнянов“ Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща мъжка роля“: за (Семьон Семьонович Подсекалников) в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, реж. Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“ 2013. Житейски възгледи Въпреки че е творил в чужбина, в работата си Камен Донев се чувства най-добре в България и не вижда смисъл „да весели чужди хора“. Казва, че има много работа, а „който работи е щастлив, създава нещо, чувства се потребен“. Определя се като „весел човек [...], но това не означава, че съм доволен“.
Смята че простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в България, а мехлемът срещу тях е „влизаш в библиотеката и четеш“. Според Камен иронията е най-висшето чувство на интелектуално удовлетворение
Гледал съм го веднъж на живо на сцена. Повече не успях да се вредя, билетите се продаваха бързо. Гледал съм повечето от включените текстове стотици пъти във Тубата и ги знам наизуст. Но пак се смях на глас - дълго и напоително. Препоръчвам. За всички, които знаят, че "въобще боя, той не е да разгражда, той изгражда". Вероятно след като прочетете отделните части, ще си ги пуснете пак и в нета (поне аз така направих). Защото освен като автор, той е неповторим и като артист.
Способен е дори на написано да ме разсмее така изобилно, че да заразявам хората в метрото с моя смях и да ми се чудят какво чета. Камен Донев е невероятен творец, ум не ми побира как успява толкова гладко и хвърковато да борави с речта и случките и как развива историята и персонажите си е просто удивително. Смях се през сълзи на "ЧЕТИРИ ЧИФТА ПАГОНИ".
Ако погледнем как в главите ни постоянно се блъскат мисли, ще се учудим как едновременно ни тревожат, вълнуват, извисяват и ни вмъкват в дън гори. Хаос от идеи, желания, съжаления и страхове. Живеем си обсебени, поробени и обладани. Ежедневни крамоли ,духовни въжделения и материални щения. Мислите ни владеят- не ние тях. Те живеят чрез нас- ние се давам в тях . Добре е да можем да оставяме целия този емоционален багаж в гардероба от време на време . За да се радваме на живота , който минава край нас. Камен Донев не само в спектаклите си е уникален - ироничен ,забавен , правдив и всяка дума е на точното си място .